Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 12.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на шести
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 7899 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
по гр.д.№7899/2018г. по описа ***е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В.против
Р.П.И., ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 727,96лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 31.07.2018г.
и лихва за забава върху главницата в размер на 86,18 лв. за периода от
02.12.2016г. до 02.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 7317/18г. ***до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди
се, че ответника, като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ***е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона
за енергетиката и че за периода от 01.10.2016г. до 31.07.2018г. не е погасил
своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот –
апартамент с ***, като начислената за този период сума за ползвана топлинна
енергия възлизала в размер на 727,96лв. Сочи се, че сумите били изчислявани по
изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата, в която се намира имота – ****** на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от
Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че
съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите
месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответника дължал и
лихва за забава, изчислявана в размер на 86,18 лв. за периода от 02.12.2016г.
до 02.10.2018г. Излага се, че
процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по
ч.гр.д.№7317/2018г. по описа на ***, в което била издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, но срещу нея постъпило писмено възражение от
длъжника в законоустановения срок.
Отправя се искане за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответника за следните суми: 727,96 лв. –
главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г.
до 31.07.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 86,18 лв. за
периода от 02.12.2016 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 7317/2018г.
***до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, но се явява лично в съдебно заседание и
ангажира становище, според което не оспорва исковите претенции, но твърди, че е
извършил плащания.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от
заповедния съд по ч.гр.д.№7317/2018г. по описа на ***, поради което се явява
допустим и следва да се разгледа по същество.
Безспорно е между страните, че ответника
Р.П.И. е собственик на процесния имот, представляващ ***. Безспорно е също така,
че за имота има открита партида при ***. Същата е била открита по молба на
ответника от 25.05.1995г., препис от която е приложен по делото.
От приложеното счетоводно извлечение
и представените писмени справки от ***се установява, че през периода от 01.10.2016г.
до 31.07.2018г. по партидата на ответника е била начислена сума в общ размер на
857,72лв. за консумирана топлоенергия.
При съобразяване разпоредбата на
чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат
дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща
начисляване на законната лихва за периода на забава, Топлофикация-Плевен е
начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща
в общ размер на 86,18лв. за периода от 02.12.2016г. до 02.10.2018г., видно от
приложеното счетоводно извлечение.
Ответникът
е представил в о.с.з. на 06.02.2018г. фискален бон от 09.01.2019г., установяващ
извършено на посочената дата плащане в размер на 100лв.
Ищецът,
чрез пълномощника си е признал в о.с.з. на 06.02.2019г., че след образуване на
заповедното производство, ответника е извършил следните плащания: на
11.10.2018г. заплатил сума в размер на 130лв., която кредитора е съобразил при
предявяване на иска и съответно е претендирал по-ниска от търсената в
заповедното производство главница; на 14.12.2018г. /след завеждане на исковата
молба/ заплатил сума в размер на 100лв.
и на 09.01.2019г. е заплатил сума в размер на 100лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Предвид безспорния между страните
факт, че ответника Р.И. е собственик на процесния имот, за който има открита
партида при ищцовото дружество с ***, съдът приема, че ответника има качеството на клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Доколкото в сградата, в която се намира процесния имот има
изградена АС и топлопреносна мрежа, то този имот се явява топлоснабден по
смисъла на ЗЕ, а ответника като физическо лице, собственик на топлоснабден имот
е лице ползващо ТЕ за битови нужди и има качеството на потребител на ТЕ.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Поради горното, съдът счита, че ответника
дължи на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния
имот през процесния период от време от
01.10.2016г. до 31.07.2018г., изчислявана в общ размер на 857,72лв.
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в
определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от
приложеното счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 86,18лв.
за процесния период от 02.12.2016г. до 02.10.2018г.
Поради изложеното съдът приема за
установено, че към момента на иницииране на заповедното производство и
образуване на ч.гр.д.№7317/2018г. ответника е дължал на ищеца процесните суми
от 857,32лв., представляваща главница за консумирана топлинна енергия за
периода от 01.10.2016г. до 31.07.2018г.
и 86,18лв., представляваща лихва за забава за периода от 02.12.2016г. до
02.10.2018г.
Извършеното от ответника плащане на
сума в размер на 130лв. на 11.10.2018г. е отчетено от ищеца, като е приспаднато
от главницата, която е била в общ размер на 857,32лв. и в исковото производство
се претендира главница в размер на 727,96лв. Извършените от ответника плащания
след завеждане на исковата молба, които по признание на ищеца се установиха в
размер на 200лв, следва да се отчетат от съда по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. При преценка кои вземания на ищеца са били погасени с извършеното от
ответника плащане в хода на делото, съдът съобрази следните обстоятелства: Вземанията на ищеца за стойност на потребена
топлинна енергия представляват периодични плащания, с оглед на което не се
касае за един главен лихвоносен дълг, а за еднородни задължения за кредитора. В
хипотезата на няколко еднородни задължения, когато изпълнението не е достатъчно
да погаси всички, длъжникът има право да заяви кое от тях погасява. Ако не е
заявил това, се погасява най-обременителното за него задължение, а при няколко
еднакво обременителни задължения, се погасява най-старото, като при
едновременно възникнали задължения същите се погасяват съразмерно /в този
смисъл решение № 111/27.10.2009г. по т. дело № 296/2009г. на ВКС, ТК, I о.,
решение №233/22.01.2013г. на ВКС по т.д.№914/2011г., ІІ т.о./. Т.е. приложима е
разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД. Втората алинея на цитираната правна норма,
предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е
направил частично плащане. С оглед на това, съдът приема, че с внесената на
14.12.2018г. и 09.01.2019г. сума в общ размер на 200лв. е била погасена част от
главницата, която към момента на завеждане на исковата молба е била в общ размер
на 727,96лв. и след приспадане на внесената сума остава в размер на 527,96лв.
Поради изложеното, съдът счита, че
следва да се признае за установено вземане на ищеца срещу ответника за сумата
от 527,96лв., представляваща неизплатена част от стойността на доставена
топлинна енергия до процесния имот през периода от 01.10.2016г. до 31.07.2018г.
и за сумата от 86,18лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2016г.
до 02.10.2018г., които представляват част от вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№7317/2018г. по описа на ***.
Искът за главница за разликата до пълния претендиран размер от 727,96лв. следва
да се отхвърли, като погасен чрез плащане.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. Плащането, извършено след иницииране на
заповедното производство е ирелевантно при решаване на въпроса за разноските. Дължими
са изцяло сторените разноски в заповедното производство, които са в общ размер
на 75лв. (25лв. за държавна такса и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение) и в
исковото производство, които са в общ размер на 125лв. (25лв. за държавна такса
и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Р.П.И. с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ
на ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 527,96лв.,
представляваща незаплатена част от стойността на доставена топлинна енергия за
периода от 01.10.2016г. до 31.07.2018г. и сумата от 86,18
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2016г.
до 02.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.10.2018г. до окончателното й
изплащане, представляващи част от вземането, за което е издадена Заповед №4545
за изпълнение на парично задължение от 12.10.2018г. по ч.гр.д.№7317/2018г. по
описа на ***, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата до пълния претендиран размер от 727,96лв., като погасен чрез плащане в хода на
делото.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, Р.П.И.
с ЕГН **********,*** ЗАПЛАТИ
на ***,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 125лв.,
представляваща деловодни разноски исковото производство.
решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му
на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: