РЕШЕНИЕ

№

 

гр.Червен бряг, 14.09.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание дванадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 115 по описа за 2020 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба на И.Д.Ч., с ЕГН ********** *** подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 20-0374-000315/19.03.2020 г. на ***към ОДМВР Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 600 /шестстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за това, че на ***в общна ***срещу *** управлява МПС ***– "Ауди А4", с рег. *** със скорост 103 км./ч., представляващи нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание не се явява. За него адв.Л.К. ***., който навежда доводи за допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН, а оттам и на издаденото въз основа на него наказателно постановление. Позовава се на представените писмени и гласни доказателства.

Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира становище по същата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Обжалваното Наказателно постановление № 20-0374-000315/19.03.2020 г. на ***е получено от жалбоподателя на 09.04.2020  г. Жалбата е подадена на 13.04.2020 г., т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на ***в общна ***срещу *** управлява МПС ***– "Ауди А4", с рег. *** собственост на ***на което е ***със скорост 103 км./ч.

На пътното платно, по което се движи автомобилът, в района на ***е позиционирана стационарна радарна установка, която извършва измерване на скорост и фиксира точния час и заснема превозното средство, скоростта на която е засечена. Покрай радарната установка автомобилът, управляван от жалбоподателя, преминава със скорост от 103 км.ч.

С установяване на нарушенията, фиксирани от радарната установка е натоварен свид. Л.В. – служител на ***Свидетелят извършва справка относно собственика на автомобила. Материалите са изпратени в ОДМВР Плевен и на управителя на дружеството е съставен АУАН, кат олипсват данни при връчването му да е дадена възможност на управителя и едноличен собственик на капитала на юридическото лице да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Свид. В. съставя срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за превишение с 53 км.ч. на максимално разрешената за движение в населено място скорост. По - късно с обжалваното НП № 20-0374-000315/19.03.2020 г. на ***на основание чл. 182, ал. 1 т. 6 от ЗДвП налага на жалбоподателя административно наказание „ГЛОБА“ в размер на ШЕСТСТОТИН ЛЕВА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА и са му отнети 12 контролни точки.

Изложеното се установява от констатациите в АУАН, приложената декларация, от вещественото доказателство - запис от радарна установка, молба, справка относно извършена проверка, копие на свидетелство за регистрация, справка за нарушител, декларация по чл. 188 от ЗДвП, както и от показанията на разпитаните ***В.В., Л.В. и С.Д..

Съдът като взе предвид горното, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от оправомощено да обжалва лице в предвидения от ЗАНН срок, а разгледана по същество е основателна.

От обективна страна при управление на т.а. "Ауди А4", с ***са осъществени обективните признаци на състава на нарушението по чл. 182, ал. 1 т. 6 от ЗДвП като е нарушена забраната за превишаване на максимално допустимата скорост за движение в населено място с 53 км.ч. Скоростта е фиксирана с техническо средство, което извършва и заснимане на регистрационния номер на МПС. Изготвеният с него запис представлява годно доказателствено средство според разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Чрез заснемане безспорно е установено, че фиксираната скорост от техническото средство е тази на управлявания от жалбоподателя автомобил и този въпрос не е поставен на субективната преценка на актосъставителя.

След като е установено, че собственик на автомобила е ***на което е *** без да са налице други доказателства, на него е съставен АУАН, като липсват данни да му е представена декларация по чл. 188 от ЗДвП, която е единственият правно регламентиран способ за разкриване на нарушителя, не и подадената от жалбоподателя молба, в която същият е посочил възраженията си. На собственикът на автомобила не е дадена правно регламентираната възможност да посочи лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство по предвидения в ЗДвП способ и съвсем необосновано наказващият орган е санкционирал жалбоподателя за това нарушение.

На второ място, при определяне на наказанието за това нарушение правилно е приложена действащата към момента на нарушението разпоредба на чл. 182, ал. 1 т. 6 от ЗДвП за превишение на максимално разрешената скорост над 50 км.ч. в населено място, но санкцията, която е твърдо определена от законодателя и не дава възможност за обсъждане на справедливостта му, е приложена в занижен размер – вместо 700.00 – 600.00 лева.

При провеждане на административнонаказателното производство са допуснати и други съществени нарушения на процесуалните правила – посочена е дата на извършване на нарушението 06.10.2020 г., което е обективно невъзможно. Към момента на съставяне на акта на жалбоподателя не е предоставена възможността да разбере кое точно негово действие е квалифицирано като нарушение и като какво точно и не му е дадена възможност да възрази.

От събраните по административната преписка доказателства, не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение, като наказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на обратното, като дори напротив установената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка не обосновава извод за виновно и противоправно поведение от него. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение, виновно от жалбоподателя, наложеното му административно наказание е неоснователно и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Смисълът на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН е в НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовата разпоредба която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение и безспорно установяване на нарушителя. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление – дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на административно – наказаното лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение – т.е., за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация.

На следващо място чрез конкретизацията на нарушението от фактическа и правна страна се обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност, в съдържанието на което се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В процесния случай не е безспорно установено, по несъмнен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение, като наказващият орган не представя доказателства в подкрепа на установената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка, ангажираща неговата административно-наказателна отговорност.

При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение, виновно от жалбоподателя, наложеното му административно наказание е неоснователно и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.   

Отделно от това АУАН е съставен извън тримесечния законоопределен срок. Още с Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по н.д. № 48/1981 г., ВС, ОСНК е постановено, че тримесечният срок по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН започва да тече за всички контролни органи, натоварени паралелно да водят борба против едни и същи нарушения, от деня в който за пръв път е открит нарушителят. Моментът, от който започва да тече срока за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН, е този на откриването на нарушението и нарушителя. Нарушението се счита за открито, когато са налице достатъчно данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение. Правната квалификация на тези факти, съответно индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия са последващи откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването на нарушения и налагането на административните санкции.

Следователно процесният АУАН е съставен след изтичането на срока по чл.34, ал.1, пр. 2 от ЗАНН.

            При така изложените правни и фактически съображения съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в разрез с материалноправните норми и установените процесуални правила и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0374-000315/19.03.2020 г. на ***с което на И.Д.Ч., с ЕГН ********** *** на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177 ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300.00 лв. и на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 600 /шестстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за това, че на ***в общна ***срещу *** управлява МПС ***– "Ауди А4", с рег. *** със скорост 103 км./ч., представляващи нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: