Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 293
11.03.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №19/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивни
жалби на С. И. С. и „Мони МГ“ ООД против
Решение №3664 от 31.10.2018г., постановено по гр.д. №17222/2017г. по
описа на Районен съд- Пловдив, VІІІ
гр.с. С жалбата
на „Мони МГ“
ООД решението се
обжалва в частта
му, с която дружеството е
осъдено да заплати
на С. И. С. сумата от 8544 лв., представляваща
обезщетение по чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени
вреди- болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 13.07.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането- 13.07.2016г.
до окончателното плащане на сумата. Иска се
отмяна на решението
в посочената му
осъдителна част и
отхвърляне на исковата претенция. С въззивната
жалба на С. И. С. решението се
обжалва в частта
му, с която е
бил отхвърлен искът й против
„Мони МГ“ ООД за
заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди
за разликата над сумата от 8544 лв. до сумата от 14544 лв. Излагат се
доводи за неправилност на
решението в посочената
му част, като
се иска отмяната
му и уважаване
на исковата
претенция в посочения
размер, след приспадане на заплатеното от
застрахователя обезщетение.
Постъпили са отговори
на въззивните жалби
от всяка от
насрещните страни по
тях, с които същите се оспорват.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани страни и
са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват
процесуално допустими.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с иск
на С. И. С. против
„Мони МГ“ ООД с правно
основание чл.200 от КТ за заплащане
на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди
в резултат на
трудова злополука. С обжалваното
решение съдът е приел
от фактическа страна,
че между страните
е бил сключен
трудов договор, по
силата на който
ищцата е изпълнявала
длъжността „оператор, преса за
метал” в ответното дружество,
както и че
на 13.07.2016г., докато
е изпълнявала задълженията
си по трудовото правоотношение и е
изваждала обработени детайли
от пресата, на която работела, без да
й е подадена
команда пресата е
произвела удар и
двете длани на ищцата
са били притиснати от
инструмента. Приел е,
че посочената злополука
е била призната
за трудова злополука с разпореждане на длъжностно лице
от Районно управление
„Социално осигуряване“- гр. Пловдив,
както и че в
резултат на инцидента на
ищцата са били причинени ампутация на втори и трети пръст
на дясна ръка и
ампутация на втори пръст на лява
ръка. Приел е,
че след завеждане на делото на
ищцата е било
заплатено обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в размер
на 15456 лв. от
ЗК „Уника“ АД
по сключена от ответното дружество застраховка за
риска „Трудова злополука“. Съдът
е приел, че справедливият размер на обезщетението
за ищцата за
действително претърпените от
нея неимуществени вреди
е 30000 лв.,
но същата е
допринесла за настъпване
на вредите, тъй
като е изваждала
детайлите от пресата с
ръце, без да използва
метални пинцети, каквото
задължение е имала.
Съдът е приел, че
съпричиняването на вредите
от ищцата е
в размер на
20%, поради което
е намалил дължимото
й обезщетение на
24000 лв. и
след приспадане на
заплатеното й от застрахователя обезщетение
е осъдил ответното
дружество да й
заплати сумата от
8544 лв., като
за разликата до
пълния му предявен
размер от 30000
лв. е отхвърлил предявения
иск.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо, като при
постановяването му не е
било допуснато нарушение
на императивни материалноправни норми.
Предвид горното и на
основание чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността
на решението съобразно посоченото в жалбите,
като въззивният съд се
произнесе по правния спор
между страните.
По отношение на възприетата от
районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е
обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора
към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за
установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл
от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
С въззивните жалби
на страните се оспорват
единствено изводите на първоинстанционния съд
по отношение на
съпричиняването на вредите от страна на ищцата, като
във въззивната жалба на ищцата
се излагат доводи, че не е
налице такова, а злополуката
се дължи на
техническа неизправност на
машината, а във въззивната жалба
на ответното дружество се твърди,
че съпричиняването е в
по- висок размер от приетия в
обжалваното решение. По
посочения спорен въпрос настоящият състав на съда намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.200, ал.1 от КТ
работодателят отговаря имуществено
за вреди от
трудова злополука, които
са причинил временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или
смърт на работника
или служителя, независимо
от това дали
негов орган или
друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Съгласно
разпоредбата на чл.201, ал.2
от КТ отговорността
на работодателя може
да се намали,
ако пострадалият е
допринесъл за трудовата
злополука, като е
проявил груба небрежност.
В случая по делото
от
страна на ответника
е направено възражение за
съпричиняване на вредите
от страна на ищцата, като
са изложени твърдения,
че увреждането е
настъпило, тъй като
тя не е изпълнила
задължението си да
поставя и изважда
обработваните в пресата детайли
с метални пинцети,
което би предотвратило ръцете
й да попаднат под
работния плот на пресата
/бабката с щанцовия инструмент/.
Видно от
приложените по делото писмени доказателства, с декларация
от 01.09.2011г. /л.25
от първоинстанционното дело/,
ищцата е декларирала, че
е запозната с естеството и
условията на работа, и
се е задължила
да използва правилно
работното оборудване, личните
предпазни средства и работното
облекло, а видно от представената служебна бележка /л.26
от първоинстанционното дело/,
на 14.04.2011г. й е
бил проведен начален инструктаж по
безопасност и здраве
при работа. На 14.04.2011г.
ищцата е била запозната и
с длъжностната характеристика за заеманата
от нея длъжност „***“ /л.27 от
първоинстанционното дело/. От
приложеното заверено копие от
книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа /л.70-72 от първоинстанционното дело/,
е видно, че на 07.01.2013г.
и 01.07.2016г. ищцата е
преминала периодичен
инструктаж. По делото са
приети две заключения на съдебно- технически експертизи,
от които се установява, че при използване на
метални пинсети при работа
с пресата ръцете на
работника са извън
обсега на работния й орган. По делото
е представена утвърдената
от работодателя технологична
инструкция 004/2005 за безопасна
работа при обслужване
на ексцентър преси
/л.68 от първоинстанционното дело/.
Съгласно т.6 от
Раздел ІІ „Експлоатация
и режим на работа“,
когато технологичният процес не
осигурява механизирано подаване
и отстраняване на
заготовките от щанците, подаването
трябва да става ръчно
при спазване на едно от следните условия: -
щанцата да бъде
от затворен тип; - да се ползуват пинсети; - пресата да е
снабдена с предпазно устройство,
недопускащо ръцете на работника
в работното пространство на пресата;- задействането
на пресата да става
с едновременно действие на двете
ръце на работника.
Съгласно т.7 от Раздел
ІІ от същата
инструкция ръчно подаване на заготовката и
ръчно отстраняване на
готовия детайл и/или отпадъка
да става само тогава,
когато бабката с инструмента
са спрели в горна мъртва точка. От съдържанието на
цитираните разпоредби на
инструкцията не може
да бъде направен извод,
че за работниците,
обслужващи ексцентър преси
в ответното дружество,
сред които е ищцата,
е съществувало безусловно
задължение да използват пинсети
при подаване и
отстраняване на детайли
от пресата. Съгласно
цитираната т.6 използването на
пинсети е задължително
само ако не
е налице някое от другите
изброени в същата точка условия.
В настоящия случай по делото
е установено от
писмените доказателства и заключенията на
приетите по делото съдебно-
технически експертизи, че процесната
ексцентър преса, на която
е станал инцидентът, е работела
в режим на двубутонно управление,
като задействането на работния й
орган се е
извършвало чрез едновременно натискане
на два бутона, разположени на разстояние един от друг, които е
невъзможно да се стартират с
една ръка едновременно.
При това положение са налага
изводът, че е било
налице условието по т.6
от Раздел ІІ от
инструкцията- задействането на пресата
да става с едновременното действие
на двете ръце на работника,
поради което спазването на другото
условие- да се използват пинсети,
не е било задължително за
ищцата съгласно инструкцията. В подкрепа на
този извод е и т.7 от същата
инструкция, която предвижда
кога работниците могат да
извършват ръчно отстраняване
на готовия детайл от
пресата. Не може
да бъде направен друг извод по
този въпрос от
показанията на разпитания по делото
св. Р. Р.- служител на
ответното дружество, който
е отговарял за настройването на пресите,
според когото имало
изискване всеки детайл да се
поставя и вади с пинсети,
тъй като в тази
им част показанията му
противоречат на текста
на инструкцията, според която
това задължение съществува само
при посочените в нея условия.
По същите причини не
могат да бъдат
кредитирани и съставените
от работодателя протокол
и декларация за трудова злополука
/л.5-9 от първоинстанционното дело/
в частите им, в които
се твърди наличие
на задължение за пострадалата да
използва пинсети. При положение,
че самият работодател в утвърдената
от него инструкция не е
предвидил такова безусловно задължение за
работниците, обслужващи пресите,
то според настоящия състав на съда неизползването на
пинсети от страна на
ищцата не може да
се определи като
„груба небрежност“ по смисъла на
чл.201, ал.2 от КТ. Съгласно трайната практика на
ВКС по тълкуването
и прилагането на посочената
разпоредба такава е
налице само ако работникът не е положил грижа, каквато и
най-небрежният работник би положил в подобна обстановка- при проявена от работника
липса на елементарно старание
и внимание и
пренебрегване на основни технологични
правила и правила
за безопасност. В случая, доколкото по делото
се установява, че на
разположение на работниците
действително е имало пинсети, които те са
могли да използват при
изпълнение на трудовите си
задължения, неизползването на такива
би могло да съставлява само
обикновена небрежност,
наличието на която
не е основание
за намаляване на дължимото
обезщетение за настъпилите вреди. Ето
защо възражението на
ответното дружество за
съпричиняване на вредите
от страна на ищцата
е неоснователно. Доколкото във
въззивната жалба на
ответника не се оспорват
изводите на
първоинстанционния съд, че
справедливият размер на
обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди е
30000 лв., то след
приспадане на заплатеното
от застрахователя
обезщетение в размер на 15456
лв., в нейна полза
следва да се
присъдят 14544 лв. В частта
му, с която ответното дружество
е осъдено да заплати
на ищцата обезщетение
за неимуществени вреди
в размер на
8544 лв. обжалваното решение
следва да се потвърди.
В частта му, с
която искът й
е отхвърлен за разликата над 8544
лв. до 14544 лв.,
обжалваното решение следва
да бъде отменено, като
вместо това се
постанови ново решение
за уважаване на иска с още
6000 лв.
С оглед изхода на
делото следва да бъдат
преизчислени и присъдените
с обжалваното решение
разноски в полза на
страните. В полза на ищцата
следва да бъде
присъден пълният размер на направените пред
първоинстанционния съд разноски,
тъй като исковата
й претенция, предявена в размер
на 30000 лв.,
е приета за
основателна, и ответното
дружество е дало повод
за предявяване на същата
в този размер. Отхвърлянето на иска за
разликата над 14544
лв. се дължи на факт,
настъпил в хода
на делото- извършено плащане
на застрахователно обезщетение
от трето за
спора лице, като този факт не следва да се отразява на
отговорността за разноски на
страната, дала повод
за завеждане на делото. Предвид
горното в полза на ищцата
следва да се
присъди пълния размер
на направените пред
първоинстанционния съд разноски,
а именно- 2000 лв.
съгласно представения пред
първоинстанционния съд
списък на същите. Доколкото
с обжалваното решение са
й били присъдени
700 лв., то с
настоящото решение следва
да й се присъдят
още 1300 лв. По
същите съображения, независимо
от частичното отхвърляне
на иска, ответното
дружество няма право на
разноски, поради което в
частта му, с която
са му били
присъдени такива в размер
на 1130 лв. обжалваното решение следва да
се отмени.
С оглед изхода
на делото ответното
дружество „Мони МГ“
ООД следва да
бъде осъдено да заплати
на ищцата направените
по делото разноски за
адвокатско възнаграждение във
въззивното производство в
размер на 1400 лв.,
а в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд- Пловдив държавна
такса върху допълнително
уважения размер на
иска в размер на общо 360
лв., от които 240
лв.- за първоинстанционното и
120 лв.- за въззивното производство.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3664
от 31.10.2018г., постановено по гр.д. №17222/2017г. по описа на Районен
съд- Пловдив, VІІІ
гр.с. в частта
му, с която „Мони МГ“
ООД е осъдено
да заплати на С. И. С. сумата от 8544 лв., представляваща
обезщетение по чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени
вреди- болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 13.07.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането- 13.07.2016г.
до окончателното плащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение №3664
от 31.10.2018г., постановено по гр.д. №17222/2017г. по описа на Районен
съд- Пловдив, VІІІ
гр.с. в частта
му, с която е бил
отхвърлен искът на С. И. С.
против „Мони МГ“
ООД за заплащане на
обезщетение за неимуществени
вреди- болки и страдания, вследствие на трудова злополука,
претърпяна на 13.07.2016г., за разликата над сумата от 8544 лв. до сумата от 14544 лв., както и в
частта му, с която С. И. С. е
била осъдена да заплати
на „Мони МГ“
ООД сумата от 1130
лв.- разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Мони МГ“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „***“ №2,
ЕИК *********, представлявано от Г.С. Р.,
да заплати на С. И. С.,
ЕГН **********, сумата
от още 6000
лв.- разликата
над сумата от 8544 лв. до сумата от 14544 лв., представляваща обезщетение по чл.
200 от КТ за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на
трудова злополука, претърпяна на 13.07.2016г., ведно със законната лихва от
датата на настъпване на увреждането- 13.07.2016г. до окончателното плащане на
сумата, както и сумата
от 1300 лв.-
разноски за първата
инстанция и 1400
лв.- разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Мони МГ“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „***“ №2,
ЕИК *********, представлявано от Г.С. Р., да
заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен
съд- Пловдив, сумата от 360 лв.- държавна
такса.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок
от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.