№ 284
гр. Пловдив, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20235300900537 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
К. Х. М., с адрес: ***, чрез адв. Р. М., адвокат при Адвокатска колегия
***, съдебен адрес: ***, твърди, че на *** г., в ***, водачът на лек автомобил
марка и модел „Хонда CRV“, с рег. № *** - Л. П. С., е нарушила правилата за
движение по пътищата и при извършване маневра движение на заден ход е
ударила пешеходеца К. Х. М.. Твърди също, че вследствие на удара получил
телесни увреждания - счупване на пубиса /срамна кост/, за което бил настанен
на лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив и опериран на *** г., а по-късно
провел и лечение с физиотерапия и рехабилитация. Ищецът излага твърдения,
че посочената травма му причинила множество болки, страдания, промени в
походката, изкривяване на краката. Тя се отразила неблагоприятно и върху
емоционалното му състояние - станал емоционално лабилен и напрегнат, с
честа смяна на настроенията, разстройва се лесно; има страх от автомобили,
чувства се неспокоен и притеснен, когато е извън дома си на улицата и се
опасява, че може да пострада отново. Травмата и стресът от инцидента се
отразили и на съня му, често сънувал кошмари и се буди в състояние на силен
уплах. Освен това и апетитът му е намалял значително и се хранел с
нежелание. Всички тези неблагоприятни последици, ищецът твърди, че са му
причинени от травмата, в резултат на описаното ПТП.
Твърди също, че виновният водач, управлявал лек автомобил марка и
модел „Хонда CRV“, с рег. № ***, е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното
дружество „Дженерали Застраховане“ АД, с полица № ВG/08/122002335931,
валидна от 11.08.2022 г. до 10.08.2023 г. Пред него била отправена претенция с
искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за
1
претърпените от ищеца неимуществени вреди с молба от 10.05.2023 г., която
не била удовлетворена.
Ето защо, моли да се осъди ответното застрахователно дружество да му
заплати обезщетение в размер на 80 000 лева /осемдесет хиляди лева/ за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на ***г., при което са му
причинени описаните телесни повреди, ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя
за настъпилото произшествие на 10.05.2023 г., до датата на окончателното
изплащане на обезщетението. Претендира също да му се изплатят
направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и адвокатско
възнаграждение.
Ответното дружество “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, оспорва
предявените искове. Счита, че не са налице доказателства, които доказват
извършено противоправно деяние от страна на водача на МПС. Оспорва
описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Оспорва иска за неимуществени вреди като силно завишен и неотговарящ на
реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената
съдебна практика в тази насока относно присъжданите размери на
обезщетения за неимуществени вреди по сходни случаи. Счита, че не всички
претендирани вреди са в пряка причинно следствена връзка с процесното
ПТП, поради което оспорва пряката причинно следствена връзка между
събитието и всички сочени в исковата молба последици.
Прави и възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
Твърди, че последният, в качеството си на участник в движението
(пешеходец), също е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 113, чл.
114 и др. от ЗДвП), като е предприел неправилно пресичане или движение по
пътното платно на неопределно за това място и без преди това да се огледа и
съобрази с конкретната пътна обстановка, и останалите участници в
движението.
Претендира исковете да се отхвърлят като неоснователни като се
присъдят направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото са приети като доказателства делото неоспорени от страните
заверени копия на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 170 от
*** г.; план-схема на възникнало ПТП с пострадали лица; протокол за оглед и
фотоалбум на местопроизшествие от *** г. Съгласно изложеното в тях, на ***
25
г. около 08 часа в ***, л.а. „Хонда CRV ” с peг. № ***, управляван от водача
Л. П. С., при движение на заден ход, е ударил пешеходеца К. Х. М., след което
го е притиснал към лявата страна на паркирания автобус „Фолксваген
Крафтер“ с peг. № ***. Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и
прав участък от пътя при движение през светлата част на денонощието.
Платното за движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт,
2
която по време на произшествието е била суха. Върху платното за движение в
мястото на произшествието няма намерени следи. В резултат на
произшествието пешеходецът К. Х. М. е пострадал.
В съдебно заседание, проведено на 15.04.2024 г., е изслушана
свидетелката Л. П. С., която заявява: „Бях участник в ПТП, като датата не си
спомням. Месецът беше април, а годината беше миналата - 2023 година. Беше
рано сутринта. Инцидентът се случи пред Новотела в гр. Пловдив - на улицата
срещу Новотела, където е „Синя зона“….. Сутринта се качих в автомобила.
Управлявах „Хонда“, модел „ CRV“, с номер ***. Качих се в колата и си
пуснах музиката. Зад мен, където е другата страна на паркинга, има заведение,
където по принцип паркират коли и бусове понякога, обаче нямаше хора.
Когато се качих в колата си помислих точно това как изобщо не виждам
наистина никакъв човек, и си пуснах музиката, и тръгнах да се прибирам към
вкъщи………. Просто дадох назад и нищо не съм видяла, не съм чула, но в
следващия момент се обърнах и видях, че зад мен има човек. Когато видях,
дадох колата напред и слезнах. Не съм усетила удара. Разбрах, че има човек,
тъй като видях в страничното огледало. Преди това огледах огледалата,
погледнах и в трите огледала, но не видях никой. В момента, в който съм
давала назад, той е слизал от буса. Този бус беше спрял зад мен, той не беше
на паркинга, а на улицата пред хотела. Аз бях отсреща, а той беше паркирал на
улицата пред хотела, успоредно на платното. Вратите на буса се падаха по-
скоро от лявата му страна. Този бус беше спрял на разстояние от моя
автомобил, беше си в неговата лента. И аз трябваше да изляза от паркинга -
бях нов шофьор, мислих си, че имам повече място, и просто дадох назад,
музиката беше пусната, огледах се преди това и видях, че няма хора, и чак
след това вече, когато погледнах в страничното ляво огледало видях, че има
човек, тогава веднага дадох напред и слязох от автомобила.
Аз не усетих и не чух този удар по никакъв начин. Разбрах за него,
когато видях в моето ляво огледало падналия човек. Всъщност той не беше
паднал, май след това вече беше паднал на платното, ако не се лъжа, и след
това го преместихме. Когато го видях на огледалото, той не беше паднал,
намираше се на платното. След това, когато давах напред, беше вече на
платното и го преместихме, и отидохме да вземем вода. Аз не съм го ударила
централно, мисля че трябва да е било в лявата част.
На моят автомобил бронята беше изкривена от удара в лявата част,
нямах счупен фар, мигач или нещо друго. Човекът, когато падна, като
преместих колата, беше на около метър от моят автомобил, но аз я преместих
и оставих, за да сляза възможно най-бързо. Оставих я на около метър.
Пострадалият беше затиснат от бронята, аз дадох напред и слязох, за да видя.
Той можеше да върви, куцаше, но можеше да върви. Освен мен там на място
дойдоха още хора. Не си спомням лица, но дойдоха мисля, че един или двама
човека, които бяха при нас, и аз тогава звъннах на родителите ми.
В момента, в който се случи инцидентът, мисля че бях само аз. След това
дойдоха хората, за които говорих. Единият от тях мисля, че беше приятел на
пострадалия, шофьор, мисля че се познаваха, не съм сигурна. Пострадалият
3
можеше да говори тогава и можеше да ходи — куцаше, но стъпваше.
Повикахме линейка и го откараха, тогава дойдоха и полицаи, и съставиха
схема на произшествието.
Инцидентът се случи рано сутринта, беше светло и не беше валяло. Аз
дадох напред чак тогава, която видях в огледалото, че има човек отзад. А
относно въпроса в кой момент натиснах спирачката, мисля че преди да видя,
че човекът пада. В момента, в който погледнах огледалото, веднага набих
спирачка и дадох възможно най-бързо напред“.
В същото съдебно заседание е изслушан свидетеля З. З. Р.. Той заявява:
„Станах свидетел на произшествие, при което пострада К. М. пред Новотела в
град Пловдив, не помня много, тъй като мина доста време. Помня, че черен
автомобил „Хонда“, излизайки от паркинга и давайки назад, удари странично
К. М.. Там има разчертан буферен паркинг, така мисля поне, има разчертани
паркоместа и излизайки, давайки назад, черният автомобил „Хонда“ удари К.
М.. Самият К. беше паркирал микробуса там - пред Новотела, отвън на пътя,
но не помня точно как - дали е било успоредно или перпендикулярно на пътя.
Ние с К. работихме заедно в една фирма. Аз бях слезнал и когато момичето
даваше назад, почуках на ламарината, но тя вече го беше ударила, притиснала
към микробуса.
К. се намираше отстрани на страничната врата на микробуса, отляво,
доколкото си спомням, той беше слязъл. Слезе от микробуса и се намираше
близо до шофьорската си врата. Аз тогава се намирах отстрани на микробуса и
почуках. Видях удара и слезнах, и почуках, от левия край бях, от шофьорската
страна. А преди удара бях до моя микробус отстрани, който беше спрян зад
микробуса на К.. Бяхме с два микробуса един след друг, и доколкото си
спомням имаше и трети колега отзад зад мен. Това, което стана, се разви пред
мен.
Аз бях слезнал от моя микробус от шофьорската страна. Видях
движението на „Хонда“- та, която изведнъж рязко подаде назад, рязко
движение се извърши, доколкото си спомням от страна на „Хонда“-та. Нямаше
време, просто натиснах клаксона с отворена врата на микробуса, за да
предотвратя това, след което почуках на ламарината на черната кола, но
просто нямаше време.
Не помня бързо ли изскочи „Хонда“-та, но нямаше време да реагирам, за
да предотвратя удара. Тя удари К. със задната си част, като мисля, че беше
лявата задна част, но не помня точно. Тя го притисна отстрани в буса. Не
помня точно как беше притиснат, но мисля, че К. не падна точно долу на
земята. Ние след това му помогнахме да стане, да се изправи, и го сложихме
отстрани да седне, аз се обадих на шефа ни и повикахме линейка и полиция.
К. се движеше, но трудно, имаше някакви движения.
По отношение на това дали ,Хонда“-та е имала повреди, не помня.
Имаше някаква вдлъбнатина, но не знам дали е от това, а в буса имаше малко
вдлъбнато от притискането. При този удар К. не си спомням дали падна,
мисля, че май приклекна леко, но му помогнахме с каквото можахме и му
4
дадохме вода. Времето беше ясно и сухо.
По отношение на това дали водачът на„Хонда“-та е имал видимост мога
да кажа, че имаше доста голямо разстояние, доколкото си спомням - мисля, че
беше над 10 метра. К. се намираше на улицата, след като беше слезнал от
микробуса.
Не помня дали е имало нещо, което да пречи технически между погледа
на водача на „Хонда“-та и К.. Не си спомням точно как стояха нещата. Ние
помогнахме с каквото можахме. Спрямо автомобила „Хонда“ К. мисля, че
беше застанал леко настрани, но не помня добре. Не мога да кажа в каква
посока е гледал той, тъй като не си спомням.“
От така събраните гласни и писмени доказателства, както и от
заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от
страните комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се
установява следния механизъм на настъпило пътнотранспортно
произшествие:
Водачът Л. П. С. е потеглил от място, като е управлявал л.а. „Хонда CRV“
по платното за движение на ул.„***“ в гр. Пловдив на заден ход в посока от
север на юг. По същото време на платното за движение до южния тротоар на
същата улица е бил спрял автобус „Фолксваген Крафтер“. В един момент, след
не повече от 1,208 сек. от момента на потегляне на автомобила назад,
пешеходецът К. Х. М. е слязъл от предна лява врата на автобуса и е започнал
движение в посока запад. В резултат на скорости и пресичане на траектории с
конфликтна точка е настъпил удар. Ударът е настъпил в задната дясна част на
автомобила и обърнатия с гръб към автомобила пешеходец. След удара
пешеходецът е бил притиснат от автомобила към лявата страна на автобус
„Фолксваген Крафтер“, след което автомобилът е спрял на мястото, а после е
преместен от водача му напред - на мястото, отразено в протокола за оглед и
видно в албум.
Предвид местоположението на участниците в произшествието, и техните
посоки на движение, експертът е направил категоричен извод, че от
минималния момент, в който К. Х. М. е стъпил на платното за движението
като пешеходец, водачът на л.а. „Хонда ЦРВ” - Л. П. С., е имал техническа
възможност с екстрено задействане на спирачната система да спре преди
мястото на удар и по този начин да предотврати настъпване на удара.
Ето защо, съдът намира, че по делото безспорно се установява, вината на
водача Л. П. С. за настъпване на произшествието, доколкото тя не се е
съобразила с пътната обстановка и наличието на пешеходец на пътното
платно, не е подходила с необходимото внимание при първоначално
разстояние между участниците в произшествието около 10 метра и отлична
видимост, не е задействала спирачната система и с това е причинила удар и
притискане на пострадалия в лявата страна на паркирания товарен автомобил.
Предвид така събраните доказателства, съдът намира, че по делото
безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него.
5
Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът
намира за доказани.
Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото
произшествие на ищеца К. Х. М. са били причинени: счупване на пубиса
(срамна кост), закрито, с разкъсване на лонното съчленение между срамните
кости. То е довело до трайно затрудняване на движенията на долните
крайници.
Получените от пострадалия травматични увреждания са с умерен
характер, интензитет и тежест.
Непосредствено след ПТП пострадалият К. М. е бил приет на лечение в
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. Пловдив на ***год. до 13.04.2023год. След
приемането в болницата на ***год. е било извършено оперативно закрито
наместване, без вътрешна фиксация. След изписването са дадени препоръки
за леглови режим за още 45 дни. След това от 02.08.2023год. до 10.08.2023год.
провел физиотерапевтично лечение.
Непосредствено след ПТП пострадалият е изпитвал умерени по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителният
процес постепенно са намалявали до степен същите да са моментни, само при
продължително стоене или ходене, както и при вдигане на тежко.
Към момента на изготвяне на експертизата пострадалият при ходене
леко накуцва с десния крак. Като стои малко по-дълго прав получава болки
отзад в таза и в кръста. При по-дълго ходене или вдигане на тежко, получава
болки в кръста и отзад в таза. За бъдеще, би трябвало болките постепенно да
отслабнат, като е нужно да се проведат още курсове ЛФК и физиотерапия.
Ако не настъпи подобрение би следвало да се проведат консултации със
специалист ортопед-травматолог.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП,
извършените прегледи и изследвания и получените от пострадалия
травматични увреждания.
По делото е изслушана и съдебно-психологична експертиза относно
състоянието на ищеца вследствие на претърпяното произшествие.
Заключението по нея, изготвено от психолог Д. В., сочи че преживяното
безспорно е причинило на ищеца психологичен дискомфорт, който повлиява и
емоционалното му състояние. То е повлияло върху възприятията му,
вътрешните му нагласи, очаквания и емоционални състояния. Злополуката от
***г. при К. Х. М. е довела до остра стресова реакция, с неудоволствени
преживявания. След острата стресова реакция е налице процес на нарушена
адаптация, с характерните за това негативни емоционални реакции и
нарушения на всички нива семейно, социално, професионално и личностово.
Понастоящем К. Х. М. продължава да споделя неудоволствени изживявания,
относно последиците от злополуката на *** г.. Не се установяват данни за
психично разстройство или тежка житейска дезадаптация, следствие на
преживяното. Към момента на експертизата не са налице данни за синдром на
6
дезадаптация, трайни характерови промени и синдром на възбудимост с
натрапливости, свързани с преживяната травма. Налице са остатъчни
емоционални тригери - повтарящи се спомени, страх от евентуални физически
усложнения, непримиримост. М. не приема медикаментозна терапия за
психичното си състояние, същото не изисква специфично лечение.
Относно състоянието на ищеца след настъпване на ПТП по делото са
изслушани и свидетелски показания.
Свидетелката С. В. М., *** на ищеца, заявява, че видяла пострадалия
преди да му бъде извършена операция като той й заявил, че изпитва болки и
не може да си мърда краката. Разбрал, че е със счупен таз. „Бяха запланували
да му правят операция, но се отказаха в последния момент.“ По време на
болничния престой от 5 дни не можел да се обслужва сам и изпитвал силни
болки. През това време бил подпомаган от свидетелката и внучка му.
Свидетелката заявява също, че към края на четвъртия месец пострадалият се
опитвал да седне на леглото и започнал да ходи с проходилка. Според нея,
през това време, той не можел да става, да се обслужва сам. Не спял спокойно
през нощта. Пиел успокоителни и обезболяващи лекарства.
Според свидетелката, настъпила и промяна в походката и стойката на
*** й като краката му „се изкривили“. Имал промяна и в психическото
състояние, станал по-нервен и започнал да забравя.
Свидетелката Х. К. М., изслушана на 19.02.2024 г., казва: „Аз видях
баща ми след обяд, може би около 14:00 часа, когато той вече беше настанен.
Беше в състояние на шок, защото не каза нищо. Той само гледаше с едни
опулени очи и пребледняло лице. Изпитваше много силни болки. В болницата
остана пет дни, мисля. Минаваха на визитация лекари, даваха му предимно
аналгетици и обезболяващи. Това беше лечението там. В болницата имаше
нужда от помощ. Денонощно не сме били при него, но през деня се сменяхме
аз, дъщеря ми, майка ми също идваше. През нощта беше сам, като го
наблюдаваха от екипа в болницата.
След това го прибрахме в къщи с линейка, легна на едно легло в къщи и
така четири-пет месеца не може да мръдне от него. Не можеше да се обслужва
сам през това време. Цялата фамилия се грижихме за него, кой когато беше
свободен, но предимно майка ми беше при него. Тя беше основният човек,
който беше денонощно с него. Ние в почивните дни, дъщеря ми във ваканции,
помагахме в грижите. Дори и сме вземали дни не като неплатена или
неплатена отпуската, а по приятелски.
Може би след пет месеца, може и повече, започна да се изправя. Някъде
август се набираше, по-скоро отколкото да се изправи и да ходи, за да може да
овладее някои последици от залежаването, тъй като много време беше на
легло. Нямаше нужда от операция, нямаше как мястото и да се гипсира.
Единственото, което всички му казваха: „Покой, покой, покой.“. Бяха минали
пет месец вече, когато започна с проходилка да ходи до банята, за да се
обслужва сам.
През тези месеци вземаше предимно болкоуспокояващи в голямо
7
количество, но и те не му помагаха много, имаше облекчение за някакви
секунди. След инцидента взимахме медикаменти за възстановяване на
кръвната му картина. На вторичен преглед в болницата не е ходил баща ми.
Посещавахме травматолог. В началото, първите един-два месеца, той нямаше
как физически да посети лекар, и в вкъщи не е идвал, но ние се консултирахме
с лекари. Това, което всички ни казваха, че единственото лечение е да лежи и
да търпи. Два пъти беше на физиотерапия по предписания на лекарската
комисия в Смолян. Август месец два пъти посети физиотерапевт, като имаме
амбулаторни листове за това.
След инцидента има 100% промяна във всичко у баща ми, не само
физически. Походката му е изкривена. Стойката е съвсем различна……Стана
по- раздразнителен човек, нетърпелив. Не можеш да говориш с него
спокойно. Това не е баща ми, който познавам….. Търсихме специализирана
помощ - посещаваше психолог, за да може да се почувства по- добре.
…………….. И в момента болката не спира. И след толкова време не може да
стои дълго време. В седнало състояние най-много да стои един час и след това
започва да го боли, без значение дали е на мека мебел, или е на стол. Прав - по
същия начин, най-много половин час да издържи и започва всичко да го боли
и трябва да легне. Започна всичко да го дразни и стана нервен. За
работоспособност — да не говорим. Никаква работа не може да започне.
Походката му се изкриви, особено краката. В коленете, краката са му съвсем
различни, те са огънати.
Всички описани негативни последици и вреди, съдът приема, че са
пряко и непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.
При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на
автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432
от КЗ.
Съдът намира за недоказани възраженията за съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат от поведението на ищеца, направено от
ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
8
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване на
настъпилия вредоносен резултат с поведението но пострадалия. Твърди, че
последния, в качеството си на участник в движението (пешеходец), също е
нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 113, чл. 114 и др. от ЗДвП),
като е предприел неправилно пресичане или движение по пътното платно на
неопределно за това място и без преди това да се огледа и съобрази с
конкретната пътна обстановка, и останалите участници в движението.
Съдът намира това възражение за неоснователно. Установява се по
несъмнен начин, че пострадалия не е предприел пресичане на пътното платно,
а единствено е слезнал от управлявания от него товарен автомобил и се е
предвижил към задната врата и част на буса. С това, според съда, той не е
нарушил правило за движение по пътищата. Така извършените действия не са
били непредвидими, внезапни или с рязка смяна в посоката. Не са били
извършени и с несъобразена скорост. Не може да се сподели като основателно
твърдението, че пострадалият не се е съобразил с останалите участници в
движението. Напротив, установи се по безспорен начин, че към момента на
настъпване на удара, той е бил с лице към управлявания от него автомобил и с
гръб към лек автомобил Хонда, който го е притиснал. Пострадалият не е имал
техническа възможност да предотврати удара. Слизането му от автомобила не
може да се приеме като съпричиняващо действие, доколкото в този момент
автомобил Хонда не е започнал своето движение назад и е нямало как да бъде
предвидена дори възможността за това му движение при отстояние около 10
м.
Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на
увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е
само предполагаем. Ето защо, съдът приема, че възражението за
съпричиняване е недоказано и неоснователно.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано
всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства,
както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват живота му за
определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите,
конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на
причинените на ищеца физически травми, както и интензитета на
9
причинените болки и страдания и тяхната продължителност.
Ищецът е бил настанен и е провел болнично лечение за период 5 дни,
след което е бил в домашен режим с предписание за пълен покой. Установява
се, от неоспорената експертиза, че непосредствено след ПТП пострадалият е
изпитвал умерени по сила и интензитет болки и страдания, които в хода на
оздравителният процес постепенно са намалявали до степен същите да са
моментни, само при продължително стоене или ходене, както и при вдигане на
тежко.
Към момента на изготвяне на експертизата пострадалият при ходене
леко накуцва с десния крак. Като стои малко по-дълго прав получава болки
отзад в таза и в кръста. При по-дълго ходене или вдигане на тежко, получава
болки в кръста и отзад в таза.
За в бъдеще, болките следва да отслабнат, като е нужно да се проведат
още курсове ЛФК и физиотерапия. Ако не настъпи подобрение, следва да се
проведат консултации със специалист ортопед-травматолог.
Според съда, констатира се известно противоречие в показанията на
изслушаните свидетели на ищеца относно физическите последици от
инцидента, интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, както и
тяхната продължителност, и заключението на приетата по делото КСМАТЕ.
Съдът изцяло кредитира изслушаното заключение, тъй като то не бе оспорено
от страните, безпристрастно е и е компетентно изготвено.
Ето защо, съдът приема, че в следствие на инцидента, е настъпило и към
момента е налице леко накуцване с десния крак от ищеца, а не посоченото от
свидетелите цялостно изкривяване на двата крака и пълна промяна в стойката.
Съдът приема също, че получената вследствие на процесното ПТП физическа
травма е довела до трайно затрудняване на движенията на долните крайници
за период от 4 до 5 месеца, като уврежданията са с умерен характер,
интензитет и тежест.
Непосредствено след ПТП пострадалият е изпитвал умерени по сила и
интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителният
процес са намалявали до степен същите да са моментни, само при
продължително стоене или ходене, както и при вдигане на тежко.
Относно психическите последици от преживянато, съдът възприема
изцяло изводите на изслушаната съдебно психологична експертиза, която сочи
за първоначална стресова ситуация, съчетана с неудоволствени изживявания
за ищеца. Съдът отчита и пълното преодоляване на тези последици, както и
липсата на нужда от специализирана последва помощ за преодоляване на
други психологически последици, резултат от произшествието.
Установява се по несъмнен начин, че така настъпилата травма безспорно
е променила в негативен план живота, както на ищеца, така и на неговите
близки.
За период от 4 месеца, ищецът е бил първоначално в състояние на пълен
покой, а впоследствие постепенно изправяне, прохождане с помощни
10
средства.
В болничното заведение, както и впоследствие за период от около 4
месеца, му е оказвана ежедневна помощ и грижи от близките му, при
ежедневните битови и лични нужди.
При така установените болки и страдания на ищеца във връзка с
причинената му при процесното ПТП и подробно описана телесна увреда,
съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
което според настоящия състав кореспондира и на икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената
съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 50 000 лева, като в
останалата му част до пълния предявен размер от 80 000 лева, съдът намира
иска за неоснователен и недоказан.
Така определената сума следва се присъди ведно със законната лихва.
Съобразно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователното
покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ.
Задължението на застрахователя да обезщети възниква или считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2, или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. В конкретния случай ищецът е предявил
застрахователната си претенция пред застрахователя на 10.05.2023 г., и от тази
дата следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху
присъденото обезщетение.
Страните претендират присъждане на разноски.
Предвид изхода от спора, както и уважената част от иска, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. М., в качеството й на
процесуален представител на ищеца, адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, в размер на 4 650 лв. без ДДС.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да
заплати по сметка на ПОС държавна такса съобразно уважената част от иска в
размер на 2 000 лв., както и разноски, заплатени от бюджета на съда, в размер
на 756.60 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от
него разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 668.40 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ във
вр. с чл. 86 от ЗЗД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: град София, п.к.1504, бул. Княз Ал. Дондуков 68, да
заплати на К. Х. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р. М., адвокат при
11
Адвокатска колегия ***, съдебен адрес: ***, по банкова сметка с IBAN ***,
BIC ***, открита в „БАНКА ДСК“ АД, сумата 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени физически
и психически болки и страдания, в резултат на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на *** г., в ***, по вина на водач на лек автомобил
марка и модел „Хонда CRV“, с рег. № *** - Л. П. С., за която е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с
полица № ВG/08/122002335931, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 10.05.2023 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски, съобразно уважената част на иска, в размер
на 756.60 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени в
останалата му част до пълния предявен размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: град София, п.к.1504, бул. Княз Ал. Дондуков 68, да
заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 78, ал.6 от
ГПК, държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на 2 000 лв.,
както и разноски, заплатени от бюджета на съда, в размер на 756.60 лв. или
общо 2 756.60 лв.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: град София, п.к.1504, бул. Княз Ал. Дондуков 68, да
заплати на адв. Р. М. от ***, служебен адрес: ***, на основание чл. 38, ал.2 от
ЗАдв, сумата 4 650 лв. без ДДС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА К. Х. М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Р. М.,
адвокат при Адвокатска колегия ***, съдебен адрес: ***, да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, п.к.1504, бул. Княз Ал. Дондуков 68, направените по
делото разноски съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 668.40 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12