Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/10.12.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на
седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 2572 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от ФОНД З.Г.Н.В.В Б. против 3. АД, ЕИК ******** искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде
осъден ответника да върне на ищеца сумата от 32 598,85 лева,
представляваща платена без основание сума от ФОНДА ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГОВЕТЕ
В БАНКИТЕ като гаранция по депозитна сметка в “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност),
IBAN ***, която не подлежи на гарантиране, ведно със законната лихва върху
претендираната сума от 32 598,85 лева от датата на подаване на исковата
молба (29.11.2019 г.) до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът
твърди, че има парично вземане към ответника 3. АД, ЕИК ********, произтичащо
от заплатена без правно основание от ФГВБ на 3. АД, ЕИК ******** сума като
гаранция по влог на “А.Т.Г. – ФРАНЧАЙЗ С” ООД в “К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност)
по депозитна сметка с IBAN: ***азмер на 18 791,75 евро или 36 753,47
лева, който не подлежи на гарантиране.
Твърди, че според
предоставената информация от квесторите на “КТБ” АД на ФГВБ, по реда и при
условията на чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 23 на БНБ за условията и реда за
изплащане на суми по влогове в Б. с отнет лиценз до гарантирания размер,
ответникът 3. АД, ЕИК ******** притежава влогове в “КТБ” АД, които са означени
от квесторите като непривилегировани/непреференциални – по една депозитна и три
разплащателни сметки
Ищецът твърди, че
съгласно решение № 61/18.11.2014 г. на УС на ФГВБ, началната дата на изплащане
на гаранция по влоговете в “КТБ” АД, е 04.12.2014 година. Твърди, че на
22.01.2015 г., на базата на получената по реда на Наредба № 23 на БНБ
информация от квесторите на “КТБ” АД, ФГВБ е изплатил на 3. АД, ЕИК ********
чрез обслужващата Б. – “Ю.И Е.Д.Б.“ АД, като гаранция по влоговете на това
дружество в “КТБ” АД сумата от 96 482,32 лева с платежно нареждане от
04.12.2014 година.
Ищецът твърди, че след
поисканата с писмо с изх. № 20-7-0014/25.05.2015 г. информация от синдика на
“КТБ” АД за влоговете с привилегировани лихвени условия, е получена информация
във ФГВБ, че по влога на 3. АД, ЕИК ******** по депозитна сметка с IBAN: ***,
са предоставени привилегировани лихвени условия, в отклонение от обявените от Б.та
условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители и поради това,
същият влог не подлежи на гарантиране от ФГВБ. Твърди, че е налице
привилегирован влог, тъй като по сключения между Б.та и вложителя 3. АД, ЕИК ********
договор за депозит № 13663/29.08.2011 г.
по банкова сметка ***: *** на 1 200 000 евро е бил олихвяван с лихвен процент в
размер на 6%, докато съгласно Скалата на стандартните лихвени проценти, които
“КТБ” АД прилага към привлечени средства от клиенти в сила от 25.07.2011 г.,
стандартния лихвен процент за 6-месечен срочен депозит в евро за юридически
лица е бил в размер на 3,75 %. За периода след изтичане на първоначалния срок
на депозита и сключения след това 6 месечен депозит, сумата по депозита се е
олихвявал с годишен лихвен процент 6 %,
докато съгласно Скалата на стандартните лихвени проценти, които “КТБ” АД
прилага към привлечени средства от клиенти в сила от 01.0.12012 г., стандартния
лихвен процент за 6-месечен срочен депозит в евро за юридически лица е бил в
размер на 3,75 %. Така последователно са сключвани договори за индивидуален
срочен депозит в деня на изтичане на срока на предходния депозит до 05.11.2014
година, като винаги е бил определят лихвен процент от 6 %, при стандартен
лихвен процент от 3,75 %.
Твърди, че сумите по
горепосоченият депозит на ответника попадат в изключението по чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗГВБ (отм.), съгласно който не се изплащат гарантираните размери на
влоговете в Б.та на лицата, на които
са били предоставени привилегировани
лихвени условия в отклонение от обявените от Б.та условия, които тя е длъжна да
прилага към своите вложители.
Твърди, че ответникът е
получил като гаранция по влоговете си в КТБ сумата от 96 482,32 лева, от
които дължима и платима на валидно правно основание е била само сумата от
59 728,85 лева, платена във връзка с наличностите по притежаваните от
ответника сметки. Остатъкът от изплатената на ответника сума е получена от
ответника без основание.
Твърди, че в
производството по несъстоятелност за “КТБ” АД са били разпределени суми по
Частична сметка за разпределение, обявена на 25.04.2017 г. в Търговския
регистър, в размер на 11,304% от общия размер на приетите вземания в
производството по несъстоятелност на “КТБ” АД. Твърди, че ФГВБ е получил
частично плащане във връзка с вземането му към “КТБ” АД, възникнало по силата
на член 24, ал.1 от ЗГВБ (отм.) и настъпилата суброгация на ФГВБ в правата на
вложителите в “КТБ” АД с право на гаранция. Твърди, че поради плащането по
първата частична сметка в несъстоятелността, то сумата в размер на
36 735,47, платена от ФГВБ на ответника без основание, следва да бъде
намалена с полученото плащане по първата частична сметка за разпределение от
ФГВБ относно платената без основание гаранция за този влог, а именно със сумата
от 4 154,61 лева.
Твърди, че с оглед на
горното към датата на подаване на исковата молба ответникът се е обогатил
неоснователно със сумата от 32 598,85 лева. Твърди, че ФГВБ е поканил
ответника да върне сумата с покана за доброволно изпълнение с изх. №
90-0083/06.11.2019 г., но това не е сторено.
Ищецът претендира
направените по делото разноски.
Ответникът 3. АД, ЕИК ********,
не изпраща отговор на ИМ, като е уведомен за производство и препис от ИМ му е
връчен по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК
във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори
относно фактите, а и същите се установяват от представените писмени
доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Установява се сключването
на между КТБ АД (н) и ответника 3. АД, ЕИК ******** договор за депозит № 13663/29.08.2011 г. по
банкова сметка ***: ***. По силата на договора ответникът е депозирал за
съхранение, а Б.та е приела сумата от 1 200 000 евро за срок от 6 месеца, който
срок започва да тече от датата на внасяне и изтича на 00.00 часа на 29.02.2012 гoдина. Според чл. 2 Б.та начислявала
лихва върху сумата с текущ годишен лихвен процент в размер на 6.0000 %.
Съгласно чл. 11 от договора, сумите по банковата сметка са били защитени от
Фонда за гарантиране на влоговете в банките до размер от 196 000 лева. Посочени
са били изключенията в тези случаи. В същата клауза (чл.11, ал.4) от договора, Б.та
декларира, че при сключване на договора не са били предоставени привилегировани
лихвени условия в отклонение от обявените от Б.та условия, които тя е длъжна да
прилага към своите клиенти.
След това са сключени
договор 13663/29.02.2012 г. индивидуален срочен депозит при същите условия, за
срок до 31.08.2012 г. за сумата от 1 000 000 евро, договор 13663/31.08.2012 г.
индивидуален срочен депозит при същите условия, за срок до 28.02.2013 г. за
сумата от 700 000.03 евро , договор от 28.02.2013 г. индивидуален срочен
депозит при същите условия, за срок до 31.08.2013 г. за сумата от 650 766.70
евро, договор 13663/02.09.2013 г. индивидуален срочен депозит при същите
условия, за срок до 28.02.2014 г. за сумата от 670 506.62 евро, договор
13663/28.02.2014 г. индивидуален срочен депозит при същите условия, за срок до
28.08.2014 г. за сумата от 620 500 евро.
На 09.04.2014 г. е
постигнато съгласие след молба от ответника до КТБ АД (н) за намаляване на
сумата по депозита със 100 000 евро.
Към датата на сключване
на договорите с приложенията при „К.Т.Б.” АД е действала Скала на стандартните
лихвени проценти, които „КТБ” АД прилага към привлечени средства от клиенти
(съответно в сила от 25.07.2011 г., 01.01.2012 г.,12.12.2012 г., 01.11.2013 г.).
Съгласно Раздел V – „Лихви по срочни привлечени средства”, т. 2 - „Стандартен срочен
депозит за юридически лица и еднолични търговци”, лихвените проценти за депозит
в евро при срок на депозита от 6 месеца са били определени в минимален размер и
само за валутни единици до 250 000 евро. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Раздел ІІІ -
„Условия за олихвяване на скалата” от същата скала, освен посочените в раздели
І и ІІ на Скалата стандартни лихвени проценти, Б.та е можела да начислява по
привлечени средства от клиенти лихвени проценти до 10% на годишна база, за
което сключва индивидуални договори. В чл. 9, ал. 4 от Скалата (с изключение на тази, в сила от
25.07.2011 г.) е било декларирано, че парични средства по банкови сметки, по които са
предоставени лихвени условия, различни от посочените в раздели І, ІІ и ІІІ на
Скалата, не са защитени от ФГВБ.
За периода 29.08.2011 г.
– 05.11.2014 г. ответното дружество е получило лихви общо в размер на
137 858,75 лева по посочените договори за срочни депозити, видно то
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
По делото са обявени за
общоизвестни всички обстоятелства около откриването на производство по
несъстоятелност на КТБ АД (н).
На 20.06.2014 г., в
часовете преди обяд, от „К.Т.Б.“ АД е направено уведомление до Българската
народна Б., че е изчерпана ликвидността и се преустановяват разплащанията,
както и всички видове банкови операции.
С решение от същия ден на Управителния съвет на БНБ (решение № 73 от
20.06.2014г.) търговската Б. е поставена под особен надзор за срок от три
месеца, назначени са квестори, спряно е изпълнението на всички задължения, забранено
е извършването на дейностите, съгласно лиценза за извършване на банкова
дейност, отстранени са от длъжност членовете на Управителния съвет и Надзорния
съвет, както и са лишени за срок от три месеца от право на глас акционерите в Б.та,
притежаващи повече от 10% от акциите й. Решението е изменено и допълнено с
Решение № 74 от 22.06.2014г.
Съгласно Решение № 82 от
30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ са намалени лихвените проценти по депозити до средния
пазарен размер за банковата система, както и с Решение № 104 от 15.08.2014г. е
дадено разрешение за извършване на някой
банкови дейности за целите на погасяване на кредитите.
С писмо вх. № 11148/05.11.2014
г. ответникът 3. АД е уведомил Б.та за извършена цесия, с която е прехвърлил вземането
си към Б.та в размер на 495 000 евро по
договор 13663 за индивидуален срочен депозит от 28.02.2014 г. за сметка IBAN: ***триални
инвестиции АД.
На 04.11.2014 г.
квесторите на „КТБ“ АД внасят в БНБ с писмо вх. № БНБ-127892/04.11.2014 г.
финансови и надзорни отчети в КТБ към 30.09.2014г. – Капиталови изисквания
(COREP) – Индивидуален, Обща рамка за финансово отчитане (ОРФО/FINREP) –
Индивидуален. Установила се е отрицателна стойност на собствения капитал на Б.та
в размер на минус 3 745 313 хил. лева, определени според Регламент
(ЕО) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и
инвестиционните посредници, както и че Б.та не отговаря на капиталовите
изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013.
Докладът и всички
извършени до тогава действия от БНБ са били обобщени в мотивите към Решение № 138 от 06.11.2014г. на Управителния
съвет на Българската народна Б.. С решението, на основание чл. 36, ал. 2, т. 2
от ЗКИ, лицензията за банковата дейност на „К.Т.Б.“ АД е била отнета.
След сезиране от БНБ на Софийски градски съд за откриване на
производство по несъстоятелност срещу „К.Т.Б.“ АД, с решение № 664 от
22.04.2015г. по т.д. № 7549/2014 г. на Софийски градски съд, VІ-4 състав е
обявена неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД с начална дата на
неплатежоспособността 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност,
и Б.та е обявена в несъстоятелността.
С решение № 1443 от
03.07.2015г., постановено по т.д. № 2216/2015г. по описа на Софийски апелативен
съд, Търговско отделение, 3-ти състав, решението на Софийски градски съд е било
отменено единствено в частта относно началната
дата на неплатежоспособността, като е била определена друга начална дата –
20.06.2014 година.
Подадените жалби от
акционери срещу постановеното въззивно решение в производството по
несъстоятелност са оставени без разглеждане (така определение № 172 от
06.07.2016г. по т.д. № 3343/2015г. на ВКС, ТК, І ТО, потвърдено с определение №
583 от 09.11.2016г. по ч.т.д. № 1875/2016г. на ВКС, ТК, ІІ ТО).
След отнемането на
лицензията на „КТБ” АД от квесторите на Б.та,
по реда на чл. 4 и чл. 7 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми
по влогове в Б. с отнет лиценз до гарантирания размер (отм.), е предоставена
информация за депозити на ответника, включително по влога по депозитна сметка в
евро с IBAN: ***. Наличността по тази сметка е в размер на 18791.75 евро, с левова
равностойност от 36 753.47 лева. Влогът
(остатъчната сума след прихващането) е определен от квесторите на Б.та като
непривилегирован (подлежащ на гарантиране) и на 04.12.2014 г. от името на ФГВБ,
чрез обслужваща Б. (Юробанк България АД), е платена гаранция по всички
влогове на ответника, общо в размер на
96482,32 лева, включително и процесния влог, видно от събраните по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
При приета суброгация
относно сумата по чл. 24 от ЗГВБ (отм.), вземането е било прието в
производството по несъстоятелност срещу „КТБ” АД като част от множество други
платени гаранции – суброгационни вземания на основание чл. 24, вр. чл. 4, чл. 6
и § 1 от ДР на ЗГВБ (отм.), в полза на ищеца.
На 02.03. 2017 г. по
партидата на „КТБ” АД в ТРРЮЛНЦ е обявена първата частична сметка за
разпределение на налични суми между кредиторите на „КТБ” АД (в несъстоятелност)
с приети вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН. Сметката е била одобрена (с
изменения) от Управителния съвет на ФГВБ съгласно решение от 24.04.2017 г.,
последното одобрено (с изменения) с решение на Софийски градски съд по чл. 99,
ал. 3 от ЗБНБ.
По партидата на КТБ АД
(н) са обявени и втора и трета сметки за разпределение, като е започнало и изплащането
на сумите по втората сметка, одобрена от УС на ФГВБ, както е обявена и трета
сметка, в процедура по одобряване от УС на ФГВБ.
Въз основа на
разпределението по първата сметка на ищеца са платени 11.304 % от общия размер
на приетите в производството по несъстоятелност вземания при ред на
удовлетворение по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН, включително относно влога на
ответника.
По втората частична
сметка на ФГВБ подлежат на плащане 8,660476 % от общия размер на приетите в
производството по несъстоятелност вземания при ред на удовлетворение по чл. 94,
ал. 1, т. 4 от ЗБН, както е посочило вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза по делото.
С писмо изх. № 20-7-0014
от 25.05.2015 г. председателят на УС на ФГВБ иска от синдиците на КТБ АД (в
несъстоятелност) да проучат и обобщят информация за депозитите, по които са
предоставени привилегировани лихвени условия.
С писмо изх. № 90-0083/06.11.2019
г. ответникът е поканен да възстанови на ищеца получената гаранция, при
приспадане на полученото от Фонда по частичната сметка за разпределение в
производството по несъстоятелност на „КТБ” АД – 4 154.61 лева.
Претендираната по делото
остатъчна сума е 32 598.85 лева.
При така установената
фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск по чл. 55,
ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.) за връщане на сумата 32 598,85 лева,
представляваща изплатена без основание гаранция по влогове на ответника,
разкрити в „К.Т.Б.“ АД (н).
В тежест на ищеца ФГВБ е
да докаже плащане в полза на ответника, извършена на основание чл. 23, ал. 1
ЗГВБ (отм.) и че изплатената гаранция е по влогове, за които са били приложими
преференциални условия, който са спомогнали за влошаване на финансовото
положение „К.Т.Б.“ АД (н).
По делото няма спор
относно фактите – сключването на договорите за срочни депозити, уговорения
лихвен процент, изплатените суми от ФГВБ.
Основанието, на което
ответникът е получил плащането е чл. 4 от Закона за гарантиране на влоговете (отм., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила към
процесния период.), установимо от представените писмени доказателства по
делото.
Основният спорен въпрос е
дали исковата сума произтича от привилегирован депозит, което би довело до
оборване на основанието за получаването й
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за гарантиране на влоговете (отм., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г.).
Съгласно чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗГГБ (отм., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г.), не се изплащат гарантираните
размери на влоговете в Б. на лицата, на които са били предоставени
привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от Б.та условия, които тя е длъжна да прилага към
своите вложители.
Същевременно, съгласно
чл. чл. 57, ал. 1 от Закона за кредитните институции (ред. ДВ. бр.77 от 4
Октомври 2011 г.) – Б.та може да приеме пари на влог само при обявени условия,
които е длъжна да прилага към всички вложители. Тези условия касаят лихвените
проценти и методите за изчисляване на лихвата, периодите на лихвените плащания,
минималната сума, приемана на влог, последиците при теглене на влога преди
срока (чл. 57, ал. 2 от ЗГВБ (отм.)). Съгласно ал. 3 от чл.57 на ЗКИ (ред. ДВ. бр.77 от 4 Октомври
2011г.) Б.та задължително посочва в условията по ал. 2 и в договора случаите, в
които влоговете не са гарантирани при условията и по реда на Закона за
гарантиране на влоговете в банките.
С оглед тези нормативни
изисквания, Съдът намира, че по делото не се доказа от ищеца, чиято е
доказателствената тежест, че на ответника са били предоставени привилегировани
лихвени условия по депозита по сметка IBAN
***.
При размера на депозита
(първоначално 1 200 000 евро, а след това постепенно размерът
е намалявал, но минималната сума е 500 000 евро, считано от 09.04.2014 г. )
по Скалата на стандартните лихвени проценти на „КТБ” АД (раздел ІІІ) е предвиден максимален лихвен
процент от 10%, което е повече от
уговорената по договора за влог 6% на лихвата.
Без значение е
предвиденото в раздел ІІІ на Скалата
индивидуално договаряне в тези случаи (за влог над 250 000 евро), щом не се
установява, че приложеният лихвен процент е бил привилегирован в сравнение с
останалите идентични или сходни сключени от Б.та договори за влог. Разпоредбата
на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.)
изисква привилегированост на лихвените условия при конкретно предоставяните от Б.та
услуги – предимство, поставило ищеца в
по-благоприятно положение от другите вложители, но при идентични или сходни
обстоятелства относно техните депозити.
Твърдението на ищеца, че
предвиденото индивидуално уговаряне е достатъчно за установяване на
привилегированост, е неоснователно.
Действително, както сочи
и ищецът, привилегироваността на лихвените проценти не се променя от Решение №
82 от 30.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ за намаляване на лихвените
проценти по депозити на „К.Т.Б.“ АД до средния им пазарен размер за банковата
система по видове, матуритет и валути, тъй като както е посочено в чл. 5, ал. 3
от ЗГВБ (отм.) предоставянето на привилегировани лихвени условия се преценява
към датата на сключване на договора за влог.
Раздел ІІ от Скалата, на
който се позовава ищецът (с предвиден лихвен процент от 3.75 %) касае влогове с
пъти по-малък размер на валутните единици (до 250 000 евро). Валутните единици
са от значение за формираните лихвени проценти ведно със срока на депозита,
поради дори и само на това основание не може да бъде изведена привилегия, т.е.
отклонение от лихвените условия единствено и само за ответника, поради което
влогът да не е гарантиран.
Не се доказа от ищеца, че
това е единственият депозит, при който е даден такъв лихвен процент. Напротив,
както на ищеца е известно, така и на Съда е служебно известно, че за депозити в
евро за суми над 500 000 евро от страна на КТБ АД (н) в изследвания период
по договори с други юридически лица са определяни лихвени проценти, съпоставими
с лихвените проценти, предоставени и на ответника. Не е в предмета на
настоящото дело обсъждане на кредитната политика по принцип на КТБ АД (н),
респ. изследване на въпроса за възможността на търговски дружества с
едногодишна история да влагат суми в размер на 1 00 000 евро в депозитити
за продължителен период от време, което сочи на наличие на значително
количество свободни парични средства и установяване на произхода на тези
средства.
В допълнение, следва да
се отбележи и следното:
Дори и да се приеме, че
уговорените лихвени проценти по посочените договори поставят ответника в
привилигировано положение спрямо останалите вложители в КТБ АД (н) (което,
както бе посочено не се доказа по делото), Съдът намира, че при прилагане на
разпоредбата на чл. 5 от ЗФВБ (отм.) следва да се съобрази и съдържанието и
функцията на разпоредбите на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 30.05.1995 г. относно схемите за гарантиране на депозити, действала
към момента на сключването на процесния договор за влог с допълненията, чиито
разпоредби въвежда Закона за гарантиране на влоговете (отм.) - § 1а от ДР
на ЗГВБ (отм.).
Касае се за изпълнение на
задължението на националния съд за съответстващо (хармонично/конформно)
тълкуване на разпоредбите на националното законодателство, чрез което да се
осигури индиректния ефект на директивите като вторично право, формулирано за
първи път в решението от 10.04.1984 г. Von Cosson (C
14/83), т.е чрез съответното
тълкуване националната разпоредба да се четена и прилага в съответствие с
директивата.
Директива 94/19/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1995 г. цели да осигури
хармонизирано минимално ниво на защита на депозитите, където и да се намират в
общността, плащанията под гаранция са изчислявани на базата на хармонизирано
минимално ниво, при което изрично са посочени случаите, при които държавите
членки могат да предвидят определени вложители
или депозити да бъдат изключени от гаранция или да бъдат гарантирани на
по-ниско ниво (в Приложение І). Съгласно т. 11 от Приложението, се касае за
депозити, за които вложител на индивидуална основа (т.е. за разлика от другите
вложители в кредитната институция) е ползвал проценти и финансови отстъпки, но
те трябва да са спомогнали за влошаване на финансовото състояние на кредитната
институция. Изключението има санкционен характер и е пряко свързано с
настъпилото негативно финансово-икономическо състояние на Б.та.
Това изискване не е
посочено в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.), но следва да се съобрази при
приложение на разпоредбата, дори и при липса на изрично позоваване от страна на
ответника, при което би се поставил въпросът за директния ефект на директивата.
Директният вертикален
ефект на директивата се състои в това, че в изключение от общото правило, че
директивите не съдържат пряко правна уредба на съответните отношения (каквато
именно следва да бъде дадена от държавите-членки в изпълнение на
директивата) , нормите на директива могат да намерят пряко приложение при
наличието на редица условия, а именно: 1) държава-членка да не е изпълнила (без
значение изцяло, частично или неточно) в установения срок задължението си за
транспониране; 2) разпоредбите на директивата да са безусловни и достатъчно
прецизни; 3) тези разпоредби да установяват права на отделни субекти,
противопоставяни срещу същата държава-членка (без значение дали в публичното
или частното качество на същата) или срещу орган или организация, намиращи се под
юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия,
които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни лица (С.,
дело № C-188/89, F. v. B. Gas).
Ако държава членка не е
транспонирала директива или я е транспонирала неправилно, индивидуалните правни
субекти могат да извличат права от онези нейни разпоредби, които отговарят на
съществените изисквания, които трябва да са налице, за да може разпоредбите на
Договорите и правото на ЕС да имат директен ефект. Разпоредбите на директивата,
които са безусловни и достатъчно ясни, могат да бъдат източник на права. Така
задължителният характер на директивата може да се прояви и реализира
по-ефективно (С-129/10, С-434/10, С-621/10, С-142/12, С-402/14 и др.).
Такава е хипотезата
(изрично позоваване от заинтересованата страна на позоваване на Директива 94/19/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1995 г.), разгледана в решение №
1337/13.06.2017г. по т.д. № 5727/2016г. на САС, недопуснато до касация,
съгласно определение № 260 от 29.05.2018г. по т.д. № 25/2018г. на ВКС, ТК, І ТО.
В настоящия случай,
обаче, независимо, че няма позоваване от ответника, Съдът намира, че с оглед
неговото задължение да прилага закона като издирва действителния му смисъл, по
аргумент за конформното тълкуване на нормите на вътрешното законодателство в
съответствие с приложимото вторично право на ЕС, следва да приложи пряко
разпоредбата на чл. 11 от Приложение 1 към Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30.05.1995 година, като изтълкува по съответния начин
и нормата на чл. 5 от ЗГВБ (отм.). Това задължение е потвърдено и в решението
по дело С-124/12 - „….задача на
националната юрисдикция е да тълкува
обсъжданите в главното производство национални разпоредби във възможно най-голяма
степен в съответствие с правото на Съюза. Ако евентуално едно такова тълкуване
се окаже невъзможно, националната юрисдикция е длъжна да не прилага тези
разпоредби поради несъвместимост…..“.
По изложените
съображения, по аргумент от чл.7, § 2 от Директива 94/19/ЕО изключването на влога
на ответника като гарантиран изисква допълнително установяване, че ползваният
от него лихвен процент е спомогнал за
влошаване на финансовото състояние на Б.та, с която е бил сключен договорът за
влог (т. 11).
По настоящото дело обаче не
се установява уговорената и платена на ответника лихва по влога му да е спомогнала за влошаване на финансовото
състояние на „К.Т.Б.” АД (н) и така не е налице изискване, при което депозит
може да бъде изключен от гаранцията.
Както е посочено и в
цитираното решение на САС, установяването на такава причинна връзка изисква
въвеждането на конкретни твърдения за причините за влошаване на финансовото
състояние на Б.та, довело до отнемането на лиценза и до изпадането й в
несъстоятелност, както и ангажирането на конкретни доказателства за тези
причини и отделно за значението (финансовото отражение) на условията по
конкретния депозит в рамките на общата съвкупност от причини. Доказването на
тази причинна връзка е в тежест на ищеца ФГВБ, който обаче не е въвел
съответните твърдения, нито е ангажирал съответните доказателства.
По изложените твърдения,
не се обори основанието за получаване на исковата сума от ответника, установимо
от доказателствата по делото, с оглед недоказване на твърденията от ищеца за
привилегирования характер на уговорените лихвени проценти по влога на
ответника.
Не се установява и
обедняване на ищеца ФГВБ, въпреки извършеното плащане на ответника по влога му.
Съгласно чл. 57, ал. 3 от ЗКИ, Б.та задължително
посочва дали влог е гарантиран. Това е било направено и по отношение процесния
влог. Обстоятелството е било потвърдено от квесторите след отнемането на лицензията на „КТБ”
АД и на ищеца е била подадена такава
информация, след което е било извършено плащане по влога като гарантиран по
реда на Наредба № 23 за условията и реда
за изплащане на суми по влогове в Б. с отнет лиценз до гарантирания размер
(отм.).
Суброгационното вземане
на ищеца относно влога на ответника е прието в производството по
несъстоятелност на „КТБ” АД (чл. 69, ал. 1 от ЗБН).
При приемането на
вземането относно депозита на ответника в производството по несъстоятелност на Б.та
в пълния размер на платената гаранция след настъпила суброгация (встъпване на
ищеца в правата на ответника като вложител) липсва функционална зависимост
между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, само при което е
налице неоснователно обогатяване.
Суброгационното вземане
на ищеца по чл. 24 от ЗГВБ (отм.) е прието и от наличното за осребряване
имущество на „КТБ” АД (в
несъстоятелност), а не от основателността на плащането към ответника, вече зависи степента на удовлетворение на ищеца - какво ще получи той срещу платената на
ответника гаранция.
По изложените
съображения, предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
Като акцесорен
неоснователен е и искът за лихви за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
Относно
разноските
С
оглед изхода на делото, на ищеца не се дължат разноски.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI- 10 състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Фонд з.г.н.в.в б.
БУЛСТАТ ********, седалище и адрес на управление ***, срещу „3. АД, ***, искове
с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата от
32 598.85 лева, получена без основание гаранция по ЗГВБ (отм.) по
депозитна сметка в евро IBAN: *** „3.
АД, ЕИК ******** в „К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), при обстоятелства по чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.), със законната лихва за забава от 29.11.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, с разноските по делото по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: