Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 398 05.07.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Търговище единадесети състав
На двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 674 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ(отм.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Малолетната ищца С.Г.Х., представлявана от законния си представител Л. д. Е.,***, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. И.Й.-САК, твърди в исковата молба, че е претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи от загубата издръжка от своя баща, починал вследствие на ПТП на 22.11.2013г. на път ГП І-4 157км. в района между кръстовището с.Джулюница-жп гара Джулюница и с.Кесарево-гр.Стражица, виновно причинено от Г. П., като водач на л.а.Смарт с рег.№ СА 99 64 РН със застрахована ГО при ответника ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, при което ударил челно л.а. ВАЗ рег.№ СА 7394 РК, на предната дясна седалка на който пътувал съпруга на ищцата и който починал на място вследствие на сблъсъка между двата автомобила. Излага, че вината на водача е установена с влязла в сила присъда № 36 от 29.05.2015г. по НОХД № 136/2015г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, а с решение от 05.12.2017г. по гр.д.№ 4114/2015г. по описа на СГС, ответникът е осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди.Като излага, че нейният баща бил изключително грижовен родител и й осигурявал значителни средства, надхвърлящи средния стандарт в страната за задоволяване на потребностите й от средства не само за храна, дрехи и учебни пособия, но и за извънкласни занимания, екскурзии и почивки, които средства за издръжка ищцата загубила след смъртта му, а отпуснатата ю наследствена пенсия в размер на средно 150лв. месечно е крайно недостатъчна за покрие нуждите й, приема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия пряк иск против застрахователя на деликвента за обезвреда на причинените й имуществени вреди – пропуснати ползи от неполучавана издръжка от бащата в размер на 20 650лв(по 350лв. месечно за 59 месеца, считано от смъртта на бащата на 22.11.2.13г. до датата на депозиране на исковата молба-23.10.2018г., ведно със законната лихва от 23.10.2018г. до изплащане на задължението, както и иск за сумата от 350лв. месечно занапред, представляваща имуществени вреди от загуба на издръжка от бащата занапред, считано от датата на исковата молба-23.10.2018г. до навършване на пълнолетие-30.10.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от първо число на всеки месец, до окончателното им изплащане; претендира разноски. Доказателствените искания са за приемане на представените с исковата молба документи, са снабдяване с доказателства и за допускане на гласни доказателства.В съдебно заседание и в писмени бележки исковете се поддържат от процесуалния представител на ищцата адв. Б. Б.-САК, валидно упълномощен по делото, който поддържа предявените искове, оспорва въведеното от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, пледира за уважаване на исковете изцяло, претенидра разноски.
В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от изп. директори Н.Ч. и К.Р., действащи чрез ст. юрисконсулт А.П., се излага становище за допустимост, но неоснователност на исковете, като се оспорва изложеното в исковата молба относно осигуряване на стандарт на детето, надвишаващ средния за страната; оспорват се и посочените в исковата молба разходи за извънкласно обучение и разходи за екскурзии почивки, като се оспорва и дължимостта на обезщетение за разходите за извънкласно обучение по английски език; оспорват се и твърденията, че бащата е отделял голямата част от трудовото си възнаграждение само за двете си деца(едното от които е ищцата), още повече, че издръжката е дължима и от двамата родители; въведено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, обосновано с твърдения за липса на поставен предпазен колан от пострадалия към момента на ПТП-нарушение на разпор. на чл. 137а от ЗДвП, оспорва се също, че посоченото по-горе решение по гр.д.№ 4114/2015г. по описа на СГС е влязло в законна сила; иска се отхвърлянето на претенциите.Не се оспорват следните обстоятелства:наличието на застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Смарт“ с рег.№ СА 7324 РК и валидността на застрахователния договор. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото НОХД № 136/2015г. по
описа на ОС Велико Търново се установява, че с Присъда № 36/29.05.2015г.,
постановена по делото, частично отменена с Решение № 171/13.11.2015г.
постановено по ВНОХД № 187/2015г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново,
потвърдено с Решение № 57/04.04.2016г. постановено по НД № 128/2016г. по описа
на ВКС, подсъдимият Г. Г. П. с ЕГН ********** от гр.София е признат за виновен
в това, че на 21.11.2013г. около 11,00ч. на главен път 1-4 км. 157+050 между
кръстовище с.Джулюница-ж.п.гара Джулюница и с.Кесарево- гр.Стражица, при
управление на л.а. „Смарт“ с рег.№ СА 9964 РН,
нарушил правилата за движение, като предизвикал ПТП, при което е причинил
смъртта на Г. Х. Е. с ЕГН ********** от гр.Търговище, настъпила на същия ден,
както и телесни повреди на други лица, за което му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, на осн.
чл. 343,ал.4, вр. ал.3,б.“б“, вр.
ал.1,б.“б“ и б.“в“ вр. чл. 342,ал.1,пр.3 от НПК във вр. с чл. 20,ал.1 от ЗДвП вр. чл.
36 и чл. 58а,ал.1 от НК във вр. с чл. 373,ал.2 от НПК.
Безспорно между страните е и обстоятелството ,че деликвентът
Г. П. е имал валидно сключена застраховка ГО с ответника ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София по полица № 03113001875018 със срок на
валидност от 23.07.2013г. до 22.07.2014г., приложена по делото. От копие на
решение от 05.12.2027г., постановено по гр.д.№ 4114/2015г. по описа на СГС се
установява, че ищцата, чрез законния си представител, е предявила против
настоящия ответник искове с пр.осн. чл. 226 от КЗ за
присъждане на обезщетения за неимуществените вреди от процесното
ПТП, но независимо от обстоятелството дали това производство е приключило с
окончателен влязъл в сила съдебен акт или не, съдът приема, че е ирелевантно за настоящия спор, в който предмет на
разрешаване е въпросът за причинените имуществени вреди от загуба на издръжка,
а не този, касаещ неимуществените вреди.От
Удостоверение за наследници № 280/12.01.2015г. изд. от Община Търговище се
установява, че ищцата е дъщеря на починалия вследствие на процесното
ПТП Г. Х. Е.(съгл. Препис-извлечение от Акт за смърт № 31/22.11.2013г., изд. от
Община Лясковец), видно и от представеното удостоверение за раждане на ищцата
от 01.11.2005г., изд. от Община Търговище.От Удостоверение изх.№ 3042-25-26/13.02.2018г., изд. от ТП НОИ
Търговище се установява, че на малолетната ищца е отпусната пенсия в периода от
м.ноември 2013г. до м.февруари 2018г., като същата е получила суми в общ размер
от 7 473,39лв. за 50месеца, или средно по 150лв. месечно. От Служебна
бележка № 573/14.02.2018г., изд. от Второ СУ”Професор Никола Маринов”
гр.Търговище се установява, че ищцата е ученичка в шести клас на учебната
2017/2018г., а от Служебна бележка от 14.02.2018г. и Служебна бележка от
12.04.2019г., изд. от Учебен Център „Дедал” гр.Търговище
се установява, че ищцата и по-малката й сестра посещават курсове по английски
език, като ищцата посещава тази школа вече три години, а по-малкото дете е
записано пред тази учебна година, заниманията
се провеждат в рамките на учебната година с месечна такса от по 30лв. за всяко
дете, а ищцата посещава и уроци по математика в същата школа с месечна такса от
40лв.От Удостоверение изх.№ 1091/09.02.2018г., изд. ГДО при МП се установява,
че бащата е получавал брутно трудово възнаграждение за месеците август,
септември и октомври 2013г. в размер на 1 135,84лв. месечно, а от
Удостоверение изх.№ 2595/08.04.2019г., изд. ГДО при МП се установява, че в
периода от 01.09.2012г. -21.11.2013г. бащата е получил трудово възнаграждение в
общ размер от 14 322,58лв., командировъчни в страната 250лв. и
командировъчни в чужбина в размер на 200евро, както и левова равностойност за
храна в размер на 780лв.От писмо изх.№ 94-А-107/15.03.2019г. на ЦУ НАП София,
въз основа на издаденото на ответника съдебно удостоверение се установява, че в
информационната система на НАП за периода от 21.11.2013г. до 21.11.2018г. е
налице регистриран трудов договор, сключен между майката на ищцата Л. д. Е. и
„БАЛКОНФ” ЕООД, ЕИК ********* гр.Варна.По делото са ангажирани и гласни
доказателства от ищцовата страна, като разпитаният по
делото свидетел Халиде Зюлкярова
Топчу, родственица на починалия твърди, че бащата е
бил изключително грижовен родител, като е осигурявал на децата си всичко
необходимо, заплащал е курсовете по английски език, а ищцата посещавала и
курсове по математика, предвид предстояща матура в 7 клас, участвала и в
ансамбъл по народни танци, за което бащата плащал по 100лв. за всеки от
костюмите й, купил и лаптоп и смартфон.Свидетелката
посочва, че тази информация има от разговорите й с родителите на ищцата, твърди
също, че е виждала бащата за плаща различни неща, а майката е била на минимална
работна заплата, но на въпросите на страните първоначално отговаря, че знае, че
бащата давал по 500лв. месечно за всяко дете, по-късно уточнява, че давал
500лв. месечно за двете деца, а накрая казва ”Г. за С. отделяше по 500лв. на
месец, предполагам...”Съдът, преценявайки свидетелските показания по реда на
чл. 172 от ГПК, приема, че не следва да ги кредитира в частта относно
твърденията на свидетелката, че бащата е отделял за ищцата по 500лв. на месец,
доколкото показанията в тази им част са вътрешно противоречиви, а и по същество
свидетелката излага свои съждения и изводи, направени въз основа на разговори и
контакти със семейството на ищцата.В останалата им част, съдът кредитира
показанията на свидетелката, като приема, че от същите се установява, че бащата
е бил грижовен родител, който е полагал необходимите усилия да отглежда децата
си, осигурявайки им добро развитие и
възпитание, съобразно възможностите си, а детето е посещавало и извънкласни
форми на обучение по английски език и математика (което се установява и от
писмените доказателства), както и занимания по народни танци, които дейности
съдът приема като обичайни за повечето деца и нямащи изключителен или
извънреден характер, още повече, при предстояща матура в седми клас.Относно
доходите на майката, от писмените доказателства се установява, че в процесния период същата е работила по трудово
правоотношение от 21.11.2013г. до
21.11.2018г., но доколкото липсват данни за размера на получаваното от нея
трудово възнаграждение, съдът приема, че същата е можела да реализира месечен
доход поне в размер на МРЗ за страна за съответния период (от 310лв. за 2013г., съгл. ПМС
№ 250/11.10.2012г. и до 510лв. за 2018г., съгл. ПМС № 316/20.12.2017 г.)
Във връзка с въведеното от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, съдът е назначил СМЕ и САвтЕ.От заключението в частта по САвтЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и отговарящо на поставените задачи се установява механизма на процесното ПТП, като вещото лице посочва, че водачът на л.а. Смарт с рег.№ СА 9964 РН губи контрол над управляваното от него МПС и навлиза в насрещната лента за движение, реализирайки ПТП с правомерно движещият се л.а.“Лада Самара“ с рег.№ СА 7324 РК, като вещото лице посочва, че с оглед съдържащите материали по делото не може да даде категоричен отговор дали починалият е бил с поставен предпазен колан към момента на ПТП. От заключението по СМЕ и разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че вследствие на удара между двете МПС, съпругът на ищцата е получил трамватично-хеморагичен шок в резултат на множество счупвания на кости, разкъсвания на плеврите на белия дроб, разкъсвания на диафрагмалните повърхности на черния дроб в ляво и разкъсвания на слезката, които са довели до масивен и бърз кръвоизлив в гръдната и коремната кухини, като тези увреждания са получени от пътника в автомобила от притискане, натиск и удари на части от автомобила вътре в купето. В съдебно заседание вещото лице д.В.Г. заявява, че не може да даде категорично становище какви точно биха били уврежданията на пострадалия в случай, че е бил с предпазен колан, а съдът приема, че доколкото експертизата не може да почива на предположения, то не може да се приеме за безспорно установено и от двете заключения, че пострадалият баща на ищцата е бил без поставен предпазен колан към момента на ПТП (в този см. Решение № 197/2017г. по гр.д.№ 60238/2016г. на ВКС).
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Прекият иск за
обезщетяване на имуществените вреди във връзка с причинената смърт на бащата на
малолетната ищца, същата е предявила срещу ответника в качеството му на
застраховател на "гражданска отговорност" на деликвента,
чиято договорна отговорност покрива отговорността на виновния водач за
причинените от ПТП вреди. Неговата правна квалификация е в чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), доколкото договорът по
задължителната застраховка е сключен при действието на отменения Кодекс за
застраховането и съобразно посочената разпоредба, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Това е така, тъй
като предмет на застраховката е деликтната
отговорност на застрахованите лица, т. е. отговорността за виновно причиняване
на вреди на трети лица, уредена в чл. 45 и сл.
от ЗЗД. С оглед функционалния характер на отговорността на
застрахователя по този вид застраховка, ако са налице елементите за възникване
на гражданската отговорност на прекия причинител на увреждането, то са налице
предпоставките и за ангажиране отговорността на застрахователя по предявения
срещу него пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).Безспорно установено по делото
е обстоятелството, че бащата на ищцата е починал при ПТП, причинено от Г. П.,
който е застраховал гражданската си отговорност в ответното дружество и вината
на деликвента е безспорно установена с влязъл в сила
съдебен акт по НОХД № 136/2015г. по описа на ОС Велико Търново, който следва да
бъде съобразен от съда съгл. разпоредбата на чл. 300 от ГПК. При така
установеното следва да се приеме, че както се посочи по-горе, съгл.
разпоредбата на чл. 226,ал.1 от КЗ(отм.), ищцата има право на пряк иск против
застрахователя на деликвента за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната му отговорност по обезщетяване на имуществените
вреди от процесното ПТП.В конкретния случай тези вреди
се изразяват в загуба на издръжка от починалия родител. Съдебната практика
последователно приема, че такива имуществени вреди от загуба на издръжка
представляват пропуснати ползи, които подлежат на обезщетяване в границите на
действително понасяните вреди, съобразно получавана издръжка, при това когато
загубата не може да бъде покрита от наследствената пенсия, отпускана по реда на
КСО.В тази връзка, при определяне базата на изчисление, следва да се вземе
предвид осигуряваната от бащата издръжка не само за детето, но и за
домакинството, за други деца, вкл. какви суми действително са били изразходвани
от този родител за детето, като се съпостави приносът и на майката в
осигуряването на суми за издръжка на детето (доколкото и двамата родители
безусловно дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца - чл. 143,ал.2
от СК) и след приспадане на получаваната от детето наследствена пенсия по чл.
82 от КСО( в този смисъл Решение № 100/28.07.2011г. по т.д.№ 645/2010г. на ВКС, I т.о. , Решение № 158/28.12.2011г. на ВКС, I т.о. ,
Решение № 163/04.10.2016г. по т.д.№ 3456/2015г. на ВКС, I т.о.,
както и т.8 на ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г., Раздел III,т.1).От събраните доказателства
по делото-писмени и гласни съдът приема за безспорно установено обстоятелството,
че бащата е полагал всички необходими грижи за ищцата, като отговорен родител,
а относно размера на осигуряваните от него средства, съдът приема следното: От
писмените доказателства е установено, че бащата е реализирал доходи от трудово
правоотношение за една година назад преди процесното
ПТП в размер средно на 1 100лв. месечно, а майката е могла да реализира
доходи от труд поне в размер на МРЗ, който за една година назад преди ПТП е
била в размер на 310лв. месечно, т.е., бащата е реализирал почти четирикратно
по-високи доходи от майката. При така установените възможности на родителите и
като съобрази възрастта на ищцата към момента на ПТП-била е на осем години,
като взе предвид и останалите релевантни обстоятелства относно размера на необходимата
й издръжка, покриваща нуждите й от храна, дрехи, учебни пособия, средства за
извънкласно обучение, културни и спортни занимания в периода от 2013г. до
2018г., какъвто е исковият период за присъждане на обезщетението за
неполучавана издръжка за минал период, съдът приема, че издръжката, необходима
на ищцата следва да се определи в размер общо на 350лв., която би била дължима
от двамата родители.От този размер следва да се приспадне отпуснатата й пенсия
в размер на 150лв., както и дължимата издръжка от майката, която е имала
чувствително по-ниски доходи от бащата и се грижила и за второ дете, при което
следва да се приеме, че майката е следвало да осигурява издръжка в размер на по
50лв. месечно за ищцата, при което останалата част от издръжката в размер на 150лв.(350лв
– 150лв. =200лв
– 50лв = 150лв.)
представлява имуществената вреда за ищцата-пропусната полза от увеличаване на
имуществото й поради смъртта на бащата и до който размер съдът приема, че претенцията
за минал период на обезщетението е основателна и доказана и следва да бъде уважена
за сумата от общо 8 850лв.(59 месеца х 150лв.), ведно със законната лихва
от първо число на всеки месец, до изплащане на задължението.
По предявения иск
за обезщетение за пропуснати ползи занапред, до навършване на пълнолетие на
ищцата, съдът приема средното: От изложеното по-горе, което съдът не следва да
преповтаря, са установени какви биха
били възможностите на родителите, както и нуждите на детето.Следва да се отчете
обстоятелството, че за периода от датата на исковата молба и до навършване на
пълнолетие, нуждите на детето са увеличени и ще продължават да се увеличават,
увеличава се и МРЗ, при което следва да се приеме, че месечната издръжка, която
би му била осигурявана от двата родители би била в размер на 500лв. месечно,
като след приспадане на пенсията от 150лв., както и частта от издръжката, дължима
от майката, която, с оглед и увеличаването на МРЗ (560лв. за 2019г.) следва да
се определи на 100лв. месечно, то дължимото от застрахователя обезщетение
следва да се определи на сумата от 250лв.
месечно (500лв – 150лв = 350лв – 100лв =
250лв.), ведно със законната лихва, считано от първо число на месеца, до
настъпване на пълнолетие на ищцата на 30.10.2023г.
С оглед на изложените доводи за частична основателност на предявените искове, съдът следва да прецени налице ли е твърдяното от ответната страна съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, в която връзка съдът приема следното: От заключението по САвтЕ не се установява категорично твърдението на ответника за това, че починалия е бил без поставен предпазен колан.Вещото лице по назначената СМЕ д.В.Г. същи не може да даде категоричен отговор на този въпрос. Съдът, преценявайки събраните доказателства приема, че ответникът не е успял да проведе успешно пълно и главно доказване на релевантните факти, от които извежда възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно-че пострадалият баща на ищцата в момента на ПТП е бил без поставен предпазен колан, поради което следва да се приеме, че посоченото възражение е неоснователно, на осн. чл.51,ал.2 от ЗЗД.Съдът следва да посочи също, че съгл. последователната съдебна практика, обективирана в решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г., II т.о, решение № 98/24.06.2013г. по гр.д.№ 596/2012г. на ВКС, II т.о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, І т. о. и мн. др., само обстоятелствата, че пострадалият при ПТП пътник не е ползвал предпазен колан не са достатъчни, за да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, а в тези случаи намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В конкретния случай такива обстоятелства не са установени, доколкото, както се посочи по-горе, заключенията на вещите лице не могат да почиват на предположения, а други доказателства от ответната страна не са ангажирани.
С оглед на
изложените доводи съдът приема, че ищцата е понесла имуществени вреди
вследствие на процесното ПТП, изразяващи се в пропуснати
ползи –загуба на издръжка от бащата, поради което предявеният иск за
обезщетение за тези пропуснати ползи за периода от 21.11.2013г. до
21.11.2018г., е частично основателен и доказан до размер от общо 8 850лв.(59 месеца х
150лв.) и следва да бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва от
първо число на всеки месец, до изплащане на задължението, като за разликата над
този размер и до пълния предявен такъв от 20 650лв., искът следва да се
отхвърли, като неоснователен, на осн. чл.226,ал.1
от КЗ(отм.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
По
изложените съображения, съдът приема и предявения иск за обезщетение за
пропуснати ползи от загуба на издръжка от бащата за периода от датата на
исковата молба-23.10.2018г. до навършване на пълнолетие на ищцата на
30.11.2023г. за частично основателен и доказан до размер от 250лв.
месечно (500лв – 150лв = 350лв – 100лв =
250лв.) и следва да бъде уважен в този размер, ведно със законната лихва, считано
от първо число на месеца, до настъпване на пълнолетие на ищцата на 30.10.2023г.
като за разликата над този размер и до пълния предявен такъв от 350лв. месечно,
искът следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл.226,ал.1 от КЗ(отм.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: Доколкото
само ищцовата страна е направила искане за присъждане
на разноски и е направила такива в размер на 3 600лв. с ДДС и транспортни
разходи в размер на 72,31лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и
доказателствата към него, съдът приема следното: по делото са предявени два
иска, като при липса на данни какво адв. възнаграждение е уговорено по всеки от тях, съдът приема, че
уговореното такова е по равно или по 1 800лв. за всеки иск. Така, с оглед степента на уважаване на първия иск за
пропуснати ползи за минал период, съдът приема, че ищцата има право на разноски
в размер на 789,55лв., а по иска за пропуснати ползи занапред-в размер на
1303,67лв., или общо в размер на 2093,22лв., определени по съразмерност, които
ответникът следва да бъде осъден да й заплати, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, пл.“Позитано“,
№ 5, представлявано от изп. директори Н.Ч. и К.Р., да заплати на С.Г.Х. с ЕГН **********,
представлявана от законния си представител Л. д. Е. с ЕГН **********,***,
сумата от 8 850лв.(осем
хиляди осемстотин и петдесет лв.), или за 59 месеца по 150лв., за периода от 21.11.2013г.
до 21.11.2018г,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от загуба на издръжка от
бащата Г. Х. Е., починал
вследствие на ПТП на 22.11.2013г. на път ГП І-4 157км. в района между
кръстовището с.Джулюница-жп гара Джулюница и с.Кесарево-гр.Стражица, виновно
причинено от Г. П., като водач на л.а.Смарт с рег.№
СА 99 64 РН със застрахована ГО при ответника ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, ведно
със законната лихва от първо число на всеки месец, до изплащане на
задължението, като за разликата над този размер и до пълния предявен такъв от
20 650лв., отхвърля иска, като неоснователен, на осн. чл.226,ал.1 от КЗ(отм.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД“БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, пл.“Позитано“, № 5, представлявано от изп. директори Н.Ч. и К.Р., да заплаща на С.Г.Х. с ЕГН **********, представлявана от
законния си представител Л. д. Е. с ЕГН **********,***, сумата от 250лв.(двеста
и петдесет лв.) месечно, считано от
датата на исковата молба-23.10.2018г. до навършване на пълнолетие на ищцата на
30.11.2023г., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от загуба на
издръжка от бащата Г. Х. Е.,
починал вследствие на ПТП на 22.11.2013г. на път ГП І-4 157км. в района
между кръстовището с.Джулюница-жп гара Джулюница и с.Кесарево-гр.Стражица,
виновно причинено от Г. П., като водач на л.а.Смарт с
рег.№ СА 99 64 РН със застрахована ГО при ответника ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, ведно
със законната лихва от първо число на всеки месец, като за разликата над този
размер и до пълния предявен такъв от 350лв. месечно, отхвърля иска, като неоснователен,
на осн. чл.226,ал.1 от КЗ(отм.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД“БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“АД, ЕИК ********* гр.София, пл.“Позитано“, № 5, представлявано от изп. директори Н.Ч. и К.Р., да заплати на С.Г.Х. с ЕГН **********, представлявана от
законния си представител Л. д. Е. с ЕГН **********,***, разноските по делото в
размер на 2093,22лв.(две хиляди деветдесет и три лв. и двадесет и две ст.),
определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: