Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260 003 Дата 02.09.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 8 юли 2020 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 237 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано
е Решение № 233 от 13.06.2019 г.,
поправено с Решение № 320 от 23.07.2019 г. и поправено с Решение № 44 от
11.02.2020 г., постановено от С.ския окръжен съд по т. д. № 16/2017 г., в
частта му, с която дружеството „Д.“ ООД е било осъдено, да заплати на
дружеството „Х.“ ООД:
„на основание чл. 288
– 286 ТЗ във вр. с чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД и
договор от 14.11.08 г., следните суми, а именно:
1. 18 614.73 лв., остатък по фактура № …/…
г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 5 543.78 лв. за
периода 15.04.14 г. до 19.03.17 г., както и законната лихва върху сумата
18 614.73 лв. от 19.03.17 г. до окончателното им плащане;
2. 279 219.81 лв. стойността на
допълнителни СМР, по договор от 14.11.08 г., (във вече поправеното на
11.02.2020 г. решение са изброени общо 28 отделни видове СМР, 11 от тях са отделени
като „п. І-ви“, други 10 вида СМР са отделно изброени като „т. ІІ Липсващи
количества в първоначалната КСС в участъци 1, 2 и 3“, а други 7 отделни видове СМР
са описани като „т. ІІ“), или общо 279 219.81 лв.,
ведно с обезщетение
за забава върху тази сума от 85 130.40 лв. за периода от 20.03.14 г. до
19.03.17 г., както и законната лихва върху 279 219.81 лв. от 19.03.17 г.
до окончателното им плащане.“
Ответникът „Д.“ ООД е
бил и осъден, да заплати на ищеца „Х.“ ООД сумата 27 664.24 лева „разноски
по делото съразмерно на уважената част от иска“.
В тази негова осъдителна
част, с въззивна жалба вх. № 3182 от 18.07. 2019 г., решението
се обжалва от дружеството „Д.“ ООД, с подробни съображения за неговата
недопустимост или евентуално – неправилност.
Също с подробно
развити съображения, ответникът по жалбата „Х.“ ООД е на мнение, че тя е
неоснователна.
С въззивна жалба вх.
№ 745 от 24.02.2010 г. ответникът „Д.“ ООД е обжалвал и посоченото по-горе
Решение № 44 от 11.02.2020 г., по тази жалба ищецът „Х.“ ООД също е на мнение,
че е неоснователна.
Апелативният съд
прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно
правомощията по чл. 269 ГПК прие:
І. Обжалваното
от „Д.“ ООД Решение с № 44 от 11.02.2020 г. е било постановено в производството
по чл. 247 ГПК.
Става въпрос за констатирана от въззивния съд грешка в решението на
окръжния съд и делото е било изпратено на този съд – за поправяне на грешката.
Производството по чл. 247, ал. 1, предл. 1-во ГПК се провежда от съда, чието
решение е предмет на поправяне и този съд е можело да допусне или да не допусне
поправката. Затова становищата на страните по чл. 247, ал. 2 ГПК е трябвало да
бъдат поискани точно от съда, който постановява акта по чл. 247 ГПК. А какви
допълнителни или евентуално неотносими обосновки на съдебния си акт окръжният съд
е изложил в мотивите си по чл. 247, ал. 1 ГПК, е без връзка с постановения резултат
– поправяне на решението, този резултат е и предмет на жалбата.
Жалбата на „Д.“ ООД с № 745/24.02.2010 г. е неоснователна.
Необходимостта от поправка на решението е произтичала от допуснат от окръжния
съд пропуск – освен в мотивите, основанията на общия (сборен) резултат от
разрешаването на предявената от ищеца „Х.“ ООД сборна осъдителна претенция за
сумата от общо 279 219.81 лева, е трябвало да бъдат изразени и в диспозитива
на решението (чл. 298, ал. 1, във вр. с чл. 236, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК). Точно
това е било направено, диспозитивът е бил конкретизиран и съобразен с мотивите,
затова обжалваното решение с № 44 от 11.02.2020 г., постановено от С.ския
окръжен съд по т. д. № 16/2017 г., ще следва да се потвърди.
ІІ. Настоящият спор между страните е за
дължимостта на две отделни възнаграждения, претендирани от „подизпълнителя“ „Х.“
ООД по сключения с „главния изпълнител“ „Д.“ ООД договор за възлагане на
строителство от 14.11.2008 г. (л. 12 и сл.):
- за сумата 18 614.73 лева – неплатен
остатък по фактура № 155/29.05.2009 г., ведно с обезщетение за забавеното и
плащане и
- за сумата 279 219.81 лева за
изпълнението на възложени, но неплатени допълнително възникнали строително
монтажни работи, също с обезщетение за забавеното и плащане.
1. Не е вярно твърдението в жалбата, че
окръжният съд се е произнесъл по непредявен иск. В исковата молба са изложени
твърдения за неплатени допълнително извършени, първоначално непредвидени в
проекта СМР, които били индивидуализирани по вид и количество в „Подробна
количествена сметка на непредвидени и допълнително възникнали видове и количества
СМР от профил 1-1 до профил 30-30“. Окръжният съд е констатирал, че липсва
яснота в заявената претенция и с Разпореждане № 695 от 11.09.2017 г. (л. 223) е
дал на ищеца срос за отстраняване на нередовността. С молба вх. №
3361/15.09.2017 г. ищецът е отстранил констатираната нередовност, като е описал
подробно всяка една допълнително извършена работа, в нейния обем, единични цени
и обща стойност. Това е конкретната претенция, по която окръжният съд се е
произнесъл с решението си и тъй като поправената искова молба се смята за
редовна от деня на подаването (чл. 129, ал. 5 ГПК), обжалваното решение не е
постановено „по непредявен иск“ е не е недопустимо.
2. Сумата 18 614.73 лева с ДДС е
неплатен остатък от общата сума от 450 000 с ДДС лева по приетата без
възражения от „Д.“ ООД фактура № 155 от 29.05.2009 г. (л. 21), издадена за
заплащането на „изпълнени СМР по договор от 14.11.2008 г. – съгласно Протокол
за извършени СМР“. Сумата е била и допълнително призната от „Д.“ ООД като
„дължим остатък“ – вж. изпратения от „Д.“ ООД до „Х.“ ООД нотариален отговор от
15.04.2014 г. (л. 93), а заключението на назначената в процеса счетоводна
експертиза (л. 1393 сл.) е напълно ясно:
фактура № 155 от 29.05.2009 г. на стойност 450 000 лева е била осчетоводена
от „Д.“ ООД по дебита на с/ки 602 „Външни услуги“ и 4531 „Начислен ДДС на
покупките“ и като задължение по кредита на с/ка 401 „Доставчици“ През м. май
2009 г. фактурата е била описана в Дневника на покупките и „Д.“ ООД е ползвал
пълен данъчен кредит. По тази фактура – продължава вещото лице – има неплатен
остатък в размер на 18 614,73 лева.
Единственото
поддържано в процеса възражение на ответника е, че работите, за които „Х.“ ООД
претендира неплатеното остатъчно възнаграждение от 18 614.73 лева,
всъщност били не частично или некачествено извършени, а изцяло „неизвършени“.
Но щом във фактурата
е било записано, че общата сума от 450 000 лева е общо възнаграждение за
всички СМР „съгласно Протокол за извършени СМР“, тогава, за да бъде това
възражение основателно, е трябвало поне първоначално да бъде посочено, кои
точно от включените в този протокол СМР – но само на обща стойност
18 614.73 лева – са останали изцяло „неизвършени“. Ответникът „Д.“ ООД не
твърди, че вече извършеното по фактурата плащане на сумата 431 385.27 лева
(450 000 лева – 18 614.73 лева = 431 385.27 лева) покрива само
определени по вид и стойност „извършени“ СМР и че възнаграждението – само за
тях – е изцяло платено, такива работи не са посочени, не са посочени по вид и
отделна тяхна стойност и конкретни работи, които очевидно са били включени в
протокола към фактурата и чиято обща стойност е 18 614.73 лева, но пък са
„неизвършени“.
Затова изводът по
необходимост е, че платената по фактурата сума от 431 385.27 лева е част
от възнаграждението, дължимо общо за всички включени в Протокола СМР. Което на
свой ред означава, че сумата от 18 614.73 лева е сборен остатък, общо
представляващ неплатени части от възнагражденията за всяка включена във
фактурата СМР, като всяка неплатена част е съразмерна на стойността на
възнаграждението за всяка от включените във фактурата работи. И още означава,
че щом за всяка от тези работи по-голямата част (431 385.27 / 450 000
ид. част) от дължимото възнаграждение е вече платено и възражения за качеството
им няма, „изцяло неизпълнени“ работи по фактурата също няма.
Изводът е, че в тази
негова част обжалваното решение е правилно и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще
следва да се потвърди.
3. Относно претендираното от „Х.“ ООД възнаграждение за извършени, но
неплатени „допълнителни строително –
монтажни работи“ по договора, на обща стойност 279 219.81 лева с включен
ДДС.
Ответникът „Д.“ ООД е
участвал в проведената от Община С. обществена поръчка – за изграждането на
подпорна стена на левия бряг на река Ч., гр. С. и е избран за изпълнител, като
на 26.09. 2008 г. е сключен и съответния договор за възлагане на строителството
(л. 112 и сл.). Преди сключването на този договор и започване на работата,
между избрания от Община С. изпълнител „Д.“ ООД и ищеца „Х.“ ООД, който също е
бил участник в процедурата по обществената поръчка, било сключено
Споразумението от 03.09.2008 г. (л. 259 и сл.), за бъдещото включване на „Х.“
ООД като „подизпълнител“ на „Д.“ ООД при извършване на работата по тази поръчка.
Като „подизпълнител, но не за изпълнението на специфични по своя вид дейности
или доставки, отнасящи се за целия обект, а за конкретно определена част от
цялата работа – буквално за всички строително монтажни дейности, които са били
необходими за пълното, цялостно и до край изпълнение и завършване на конкретно идентифицирани
с граници линейни части от цялата подпорна стена по възложения на „Д.“ ООД обект,
означени като „подпорни стени № 1, № 2 и № 3“ съответно с дължини 93.80 м., 245.90
м. и 156.20 м. или обща дължина 495.90 м.“.
След сключването на
договора между Община С. и „Д.“ ООД от 26.09.2008 г. по обществената поръчка, в
изпълнение на това предварително споразумение от 03.09.2008 г., на 14.11.2008
г. е сключен и процесния договор (л. 12 и сл.) между „Д.“ ООД и „Х.“ ООД. ***,
която не участва в този договор, е посочена като „инвеститор“, ответникът „Д.“
ООД е наименован като „главен изпълнител“, а ищецът „Х.“ ООД е бил определен
като „подизпълнител“, който е трябвало „да изпълни за своя сметка и
отговорност“, изцяло и до тяхното пълно завършване, същите линейно фиксирани по
течението на реката строително-монтажни работи, посочени в споразумението от
03.09.2008 г. и сега конкретизирани – „участъци от подпорната стена с номерация
от запад към изток: № 1 с дължина 93,80 метра, № 2 с дължина 245,90 метра и
част от № 3 – западната, до профил № 32 по работния проект с дължина на частта
168,55 метра или обща дължина 508,25 метра“ – вж. т. 1.1. „Предмет на договора“.
А заплащането на
работата, извършена от „подизпълнителя“ Х.“ ООД, е уговорено така: „В три
дневен срок от изплащането на извършените СМР от инвеститора Община С. на
Главния изпълнител, той е длъжен да изплати на Подизпълнителя съответно
извършените СМР, по единични цени, такива, с които Подизпълнителя е участвал в
обществената поръчка“ (чл. 2.2.)
Вижда се, че
употребеното в договора понятие „подизпълнител“, по отношение на „Х.“ ООД е във
всички случаи условно – спрямо възложената с този договор работа и нейното
заплащане, то само заобикаля връзката между възложителя Община С. и на практика
прекия (от началото до края) изпълнител на тази работа „Х.“ ООД: „главният
изпълнител“ „Д.“ ООД е просто посредник, който трябва да приеме изградената
изцяло от „Х.“ ООД в посочените три участъка подпорна стена, от свое име да приеме
изпълнения от „Х.“ ООД краен резултат, от свое име да предаде този резултат на
възложителя Община С., от свое име да получи от Община С. възнаграждението,
дължимо за изпълнената от „Х.“ ООД работа и съответно пак от свое име – да
плати същото това възнаграждение на своя т. н. „подизпълнител“ „Х.“ ООД.
В тази обстановка е нямало съмнение, че
още при провеждането на обществената поръчка не само инвеститорът Община С., но
и всички кандидати са били наясно, че предвид сложността на изграждания обект
ще се появи необходимост от извършването на непредвидени в проекта СМР. Затова,
с т. 8.2. от сключения на 26.09.2008 г. между Община С. и „Д.“ ООД договор по
обществената поръчка (л. 112 и сл.) е било предвидено следното: „Извършването
на допълнителни видове и количества СМР, които не са предвидени в техническата
документация или възникнали от промени на работния проект, в процеса на
строителството се договарят и заплащат допълнително, съгласно чл. 90 т. 8 от
ЗОП“
Тази важна клауза съответно е намерила и своя огледален израз и в допълнително
сключения от „Д.“ ООД с неговия „подизпълнител“ „Х.“ ООД процесен договор от
14.11.2008 г. – относно спорните сега „допълнителни работи“, в разпоредбата по
т. 1.2. от Раздел І, „Предмет на договора“, страните са постигнали следното
съгласие: „В случай, че в процеса на изпълнението на основните договорени
работи по т. 1.1. възникне необходимостта от извършване на допълнителни обеми и
видове СМР за цитираните по-горе участъци (трите, възложени на „Х.“ ООД), те
също ще се считат като договорени за изпълнение и ще се отчитат по същия начин,
както основните и ще се заплащат по цени, одобрени от инвеститора – Община С.“.
Което означава, че какъвто
режим за отчитане и заплащане е бил уговорен за допълнително възникналите
работи в отношенията между Община С. „главния изпълнител“ „Д.“ ООД, съвсем същият
режим е бил уговорен и в отношенията между „Д.“ ООД и „Х.“ ООД: „главният изпълнител“
„Д.“ ООД отново е просто посредник, който трябва да приеме допълнително
възникналите за изпълнение СМР по изгражданата изцяло от „Х.“ ООД в трите
участъка подпорна стена, от свое име да предаде изпълнения от „Х.“ краен
резултат на възложителя Община С., от свое име да изиска плащане на
допълнително извършената от „Х.“ ООД непредвидена работа, от свое име да получи
от Община С. възнаграждението, дължимо за тази изпълнената от „Х.“ ООД
допълнителна работа и от свое име да плати същото възнаграждение за нея на своя
т. н. „подизпълнител“ „Х.“ ООД.
Безспорен е фактът, че непредвидени в
проекта допълнителни работи са възникнали и са били междувременно извършвани
както в участъците, изпълнявани от „Д.“ ООД, така и в трите участъка,
изпълнявани от „Х.“ ООД. Тези допълнително възникнали непредвидени работи са
наложили сключването на допълнителен договор от 28.04.2009 г. между Община С. и
„Д.“ ООД (л. 27 и сл.), извършените допълнителни работи са били – за целия
обект – отчетени от „главния изпълнител“ „Д.“ ООД, *** и е трябвало да бъдат
съответно заплатени. Затова Община С. се обръща към УС на Предприятието за
управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към МОСВ с
молба за допълнително финансиране. На 22.08.2011 г. УС на ПУДООС одобрява
количествено-стойностната сметка за допълнително извършените в целия обект работи
и на 10.11.2011 г. между „главния изпълнител“ на този обект „Д.“ ООД и
възложителя на работата Община С. е подписано Споразумение (л. 57), с което
Община С. се задължава, след като получи допълнителното финансиране от ПУДООС,
да заплати на „главния изпълнител“ „Д.“ ООД сумата 900 484.33 лева без ДДС
– за заплащане на всички допълнително възникнали и извършени СМР в целия обект,
по цялото протежение на подпорната стена. Което означава – включително и за
допълнителните СМР, изпълнени от „Х.“ ООД в трите линейни участъка, които това
дружество е изпълнило като „подпизпълнител“ по процесния договор от 14.11.2008
г. На 07.12.2011 г. между Община С. и ПУДООС е сключен договора за финансиране
с № 8305/2011 г. (л. 58 и сл.), а на датата 19.01.2012 г. е бил съставен
окончателен Протокол № 1 (л. 61 и сл.) за приемане на всички допълнително
извършените работи, за целия обект, като изрично е било вписано заключението,
че „разходите в размер на 1 080 581.20 лева с ДДС са по
предназначение и следва да бъдат изплатени“. С това Община С. е станала длъжник
на кредитора си „Д.“ ООД, а според ищеца „Х.“ ООД – по отношение на изпълнените
от него допълнителни работи в трите участъка на подпорната стена – самият той е
станал кредитор на „Д.“ ООД.
По делото няма спор, че Община С. е
изпълнила задълженията си към „Д.“ ООД, сумата за дължимото възнаграждение за
допълнително извършените на целия обект (за цялата подпорна стена) непредвидени
работи е била платена от Община С. на „Д.“ ООД на 04.02.2013 г., вж. т. 1 от
Заключението на счетоводната експертиза (л. 1394 и сл.). Затова според ищеца е
настъпило и условието по чл. 2.2. във вр. с 1.2. от процесния договор и
допълнително извършените от „Х.“ ООД работи в трите участъка на подпорната
стена трябва да му бъдат съответно заплатени.
Възражението на „главния изпълнител“ Д.“
ООД по този въпрос е, че в трите участъка на подпорната стена, които са били
възложени и изпълнявани от „Х.“ ООД, допълнителни непредвидени в проекта работи
е имало, но те били изпълнявани не от „Х.“ ООД, а от самия „главен изпълнител“ Д.“
ООД.
Възражението е неоснователно.
Първо, допълнително извършените от „Х.“
ООД работи са били приети от „главния изпълнител“ „Д.“ ООД с „Подробна
количествена сметка на непредвидени и допълнително възникнали видове и
количества СМР от профил 1-1- до профил 30-30“ (л. 67 и сл.), подписана от
името на „подизпълнителя“ „Х.“ от К. Д, а от името на „главния изпълнител“ – от
назначения от „Д.“ ООД „технически ръководител“ на обекта Б. Е. У., като
поддържганите от „Д.“ ООД възражения за липса на представителна власт на У. са
несъстоятелни – вж. сключения между „Д.“ ООД и Б. У. Граждански договор от
30.11.2008 г. (л. 185 и сл.), за възлагането му от „Д.“ ООД да изпълнява
длъжността „технически ръководител на обект „Подпорна стена – р. Ч., гр. С.“,
вж. подписаната от управителя на „Д.“ ООД Длъжностната характеристика на У. към
този договор (л. 187), със възложеното му от „Д.“ ООД задължение да „отчита
изпълнените строително монтажни работи (т. 9), а също и официално съставения Констативен
акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа (л. 200 и сл.),
също подписан от Б. У. – като един от представляващите „Д.“ ООД по отношение на
целия обект, включително и относно трите части, възложени за изпълнение на
„подизпълнителя“ „Х.“ ООД, вж. и съставяните по време на строителството
многобройни актове, съответно подписвани от Община С., от представителя на
Строителния надзор и – от името на „Д.“ ООД – еднолично от Б. У., приложени на
л. 664 – л. 695, л. 837 – л. 885, л. 974 – л. 977, л. 982, л. 983 и т. н.
Второ, подробно разпитаните свидетели в
съдебното заседание от 22.03.2018 г. (л. 1421 – л. 1491) са установили, както
извършването на допълнителни непредвидени работи на трите участъка, на които е
работел „подизпълнителя“ „Х.“ ООД, така и фактът, че „главният изпълнител“ „Д.“ ООД не е извършвал никаква, нито
основна, нито допълнителна непредвидена, работа на тези участъци. Техническият
ръководител на обекта свидетелят Б. У. е категоричен: освен „Х.“ ООД, „друг не
е работел на участък № 1, профил от 1-8, участък № 2, профил от 19-26 и участък
№ 3, профили от 26-30.“, по време на работата спор между двете фирми въобще е
нямало. Свидетелят Ц. К., който е изпълнявал на обекта длъжността инвеститорски
контрол от името на Община С., е посочил точното местоположение, на участъците,
на които работата е била изпълнявана от „Х.“ ООД, че непредвидените работи
възниквали и се изпълнявали едновременно с основните и че без тях работата е
трябвало да спре. Свидетелката А. П., която е била постоянно на обекта, е
установила, че в участъците, изпълнявани от „Х.“ ООД необходимостта от
извършване на допълнителни непредвидени работи е възникнала веднага след
започване на строителството и че за нито една от тези работи „Д.“ ООД няма
никакво участие – нито с работници, нито с материали, нито с машини или тежка
строителна техника. Свидетелката К. Д, която е работила като технически
ръководител на обекта, изпълняван от „Х.“ ООД, подробно е изяснила как и защо е
била съставена Подробната количествена сметка на непредвидените и допълнителните СМР (л. 67 и сл.), а също и
категоричното самостоятелно изпълнение на работата на всеки от участъците,
изпълнявани от „Х.“ ООД и съответно – от „Д.“ ООД. Свидетелката П. Й., която е
консултирала строителния надзор, не е могла да си спомни конкретно, коя фирма
на кой участък е работила. Свидетелят А. Д., тогавашен управител на „Д.“ ООД, е
потвърдил, че „Д“ си е правил водочерпенето за него, „Х.“ си е правил за него“,
а свидетелят Р. Т., работещ в техническия отдел на „Д.“ ООД също е потвърдил
фактическото разпределяне на работата на стената и твърди, но без конкретика,
че били помогнали на „Х.“ ООД „на части от втори и трети участък“. Свидетелят А.
К. също е потвърдил разделението на работата, затова и съдът обосновано е
приел, че на участъците, които с процесния договор са били възложени за
изпълнение на „Х.“ ООД, всички строително монтажни работи, както октовните,
така и допълнително възникналите непредвидени работи, са били изпълнени от „Х.“
ООД.
И трето, подробните заключения на
назначената в процеса тройна техническа експертиза (л. 1531 и сл. и л. 1718 и
сл.) са остойностили дължимото възнаграждение за допълнителните СМР, като
видовете работа са били детайлно съобразени с припадащите се количества
допълнителни СМР само за частта от подпорната стена, изпълнена от „Х.“ ООД
(участъци 1, 2 и 3) а единичните цени са заложени съобразно разпоредбата по чл.
1.2. от договора – вж. установените в Таблица № 7 припадащи се количества СМР
за частта от стената, изпълнена от „Х.“ ООД и сравнението между тези количества
и отчетените от „Д.“ ООД *** по Протокол № 1 от м. януари 2012 г., както и
отговора на Въпрос 8 и 9 в Таблица 8, на л. 18 от заключението. Окръжният съд е
съобразил размера на всяка от заявените от ищеца претенции с установените в
заключението размери на конкретните стойности на съответната СМР с включен ДДС
и е уважил предявения иск, както съобразно отчетеното от „подизпълнителя“ „Х.“
ООД пред „главния изпълнител“ „Д.“ ООД, така и съобразно отчетеното от „Д.“ ООД
***, последвано от уговореното между тях разплащане.
И
тъй като в отношенията между „Д.“ ООД и „Х.“ ООД дължимото допълнително
разплащане – за извършените от „Х.“ ООД и приети от „Д.“ ООД и съответно от
инвеститора Община С. допълнителни непредвидени работи по договора – не е било
своевременно извършено, изводът е, че – в обжалваните му части – постановеното
по делото Решение № 233 от
13.06.2019 г., поправено с Решение № 320 от 23.07.2019 г. и поправено с Решение
№ 44 от 11.02.2020 г., е законосъобразен отговор на поставения по
делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди, със
съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към мотивите на С.ския окръжен съд.
На осн. чл.
273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата ще се
присъдят направените и съответно поискани разноски пред настоящата инстанция, в
размер на сумата 11 160 лева.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44 от 11.02.2020 г., постановено от С.ския окръжен съд по т. д. №
16/2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 233 от 13.06.2019 г., поправено с Решение № 320 от 23.07.2019 г. и
поправено с Решение № 44 от 11.02.2020 г., постановено от С.ския окръжен съд по
т. д. № 16/2017 г., в частта му, с която, „на основание чл. 288 – 286 ТЗ във вр. с чл. 266, ал. 1 във вр. с чл.
79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД и договор от 14.11.08 г.“, дружеството „Д.“ ООД, ЕИК …, е било осъдено, да
заплати на дружеството „Х.“ ООД, ЕИК …,
следните суми:
- сумата 18 614.73 лева, представляваща
„остатък по фактура № …/… г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума от
5 543.78 лева за периода 15.04.14 г. до 19.03.17 г., както и законната
лихва върху сумата 18 614.73 лв. от 19.03.17 г. до окончателното им
плащане“;
- сумата
279 219.81 лева, представляваща „допълнителни СМР по договор от 14.11.08
г., както следва:
I. 1. изкоп с багер в земни
почви при 2 утежнени условия на отвал, 1026 куб. м., при ед. цена
5,64 лв., 6 949,51 лв. с ДДС; 2. разриване с булдозер и засипване на изкопи с пробег от
41 до 100 м. при нормални условия – 1026 куб. м., при ед. цена 2,51 лв., или 3
092,77 лв. с ДДС; 3. направа на диги от прилежащи изкопи в земни почви с пневматична
трамбовка 815,32 куб.м. при ед. цена 1,19 лв., 1 164,28 лв. с ДДС; 4. натоварване земни почви на камион ръчно 200 куб.м. при ед.
цена 10,34 лв., или 2 481,60 лв. с ДДС; 5. превоз почви на 10 км. 200 куб. м., при
единична цена 5,77 лв., или 1 384,80 лв. с ДДС; 6. разриване с булдозер и засипване на изкопи с пробег 41
до 100 м. при нормални условия 200 куб. м., при ед. цена 2,51 лв., или
602,40 лв. с ДДС; 7. натоварване и превоз на баластра на 10 км., 602,89 куб. м., при ед.
цена 14,18 лв., или 10 258,74 лв. с ДДС; 8. уплътняване на баластра и чакъл на
пластове от 30 до 60 см. с прикачен виброваляк на разстояние до 500 м., 602,89 куб. м. при ед.
цена 0,79 лв. или 571,54 лв. с ДДС; 9. кофраж на неармирани бетонови стени, канали, карнети и
шахти, 130,70 кв.м., при ед. цена 15.16 лв. или 2 381,33 лв. с ДДС; 10. превоз и полагане на бетон, неармиран в основи, стени, колони, подложки, настилки, машинни фундаменти 332,15 куб. м. при ед.
цени 158,87 лв., за 63 322,40 лв. с ДДС; 11. доставка и монтаж на PVC барбакани Ф 100, 24 м., при единични цени 11,59 лв., или
333,79 лв. с ДДС.
ІІ. 2. монтаж на армировка с
обикновена и средна сложност, с диаметри 14 до 50 мм. от A III, 4 256,12 кг, ед. цени 1,72 лв. или 8
784,64 лв. с ДДС; т. 3 Полагане на експандиран полистирол /EPS/ с дебелина 3 см. по фуга между секции стена 309,21 кв. м., при ед.
цени 5,53 лв., или 2050,60 лв. с ДДС; 4. монтаж на тръбно подпорно скеле с
натоварване до 1500 кг./кв.м. и височина до 20 м., 2 392,10 куб. м., при единични
цени 3,15 лв., или 9 042,16 лв. с ДДС; 5. Добавка против замръзване на бетона за 2733,65 куб.м., 49
632,14 лв. с ДДС; 6. Моторно водочерпене на вода от основи, машиносмени
163, ед. цена 181,77 лв., или 35 554,21 лв. с ДДС; 7. Изсичане на единични дървета ръчно с диаметър от 46 до
75 см., 16 бр. единична цена 16,81 лв., или 322,75 лв. с ДДС; 8.
изкореняване на храсти и млада гора, при дебелина на дърветата до 10 см., при мярка 100 кв. м., количество
7,25, ед. цена 268,58 лв., или 2 336,65 лв. с ДДС, 9. обезопасяване на свлачище чрез покриване
с полиетиленово фолио, 879,70 кв. м., при ед. цена 1,77 лв., 1 868,48 лв. с ДДС; 10.
Натоварване на разгърмяна скална маса на транспорт с багер, 21 куб. м., ед. цени
42,44 лв., или 1 069,49 лв. с ДДС;
ІII. направа на временни подходи и пътища: 1. Изкоп с ограничена ширина
над 1,2 м. и дълбочина 4 до 6 м., взривни материали, с къртач в слабо скални
почви, 82 куб. м., при единична цена 63,01 лв., или 6 200,18 лв. с ДДС; 2.
Изкоп с багер в земни почви при 2 утежнени условия на отвал, 187 куб. м., ед. цени 5,64 лв., или 1 256,62 лв. с ДДС; 3.
Доставка и превоз на баластра на 10 км., 964,92 куб.м., ед. цени 23,86 лв., или 27627,59 лв. с ДДС; 4.
Разриване с булдозер или засипване на изкопи с пробег от 41 до 100 м., при
нормални условия, 1233,92 куб.м., при ед. цени 2,51 лв., или 3 716,57 лв. с ДДС; 5. Уплътняване
на баластра и чакъл на пластове от 30 до 60 см. с прикачен виброваляк на разстояние до 300 м., 1233,92 куб.м., при
ед.цени 0,79 лв., или 1 169,76 лв. с ДДС; 6. Монтаж и демонтаж на кръгли канали от бетонови тръби Ф 1000 мм., 55 куб. м., ед. цени 198,40 лв. или 13
094,40 лв. с ДДС; 7. Натоварване и превоз на баластра- разчистване на речно
корито, 1233,92 куб. м., ед. цени 15,50 м., или 22950,41 лв. с ДДС, по таблица 8, том IV, л. 1548 – 1549,
ведно с обезщетение
за забава върху тази сума от 85 130.40 лв. за периода от 20.03.14 г. до
19.03.17 г., както и законната лихва върху 279 219.81 лв. от 19.03.17 г.
до окончателното им плащане“,
както и
- сумата 27 664.24 лева, представляваща „разноски
по делото съразмерно на уважената част от иска“.
В останалата му част Решение № 233 от 13.06.2019 г., поправено с
Решение № 320 от 23.07.2019 г. и поправено с Решение № 44 от 11.02.2020 г.,
постановено от С.ския окръжен съд по т. д. № 16/2017 г. – като необжалвано – е
влязло в сила.
ОСЪЖДА дружеството „Д.“ ООД, ЕИК …, да заплати на дружеството „Х.“
ООД, ЕИК …, сумата 11 160 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.