Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 04.12.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на  двадесет и втори октомври две хиляди и  деветнадесета година в състав :

 

                                       Районен съдия: Венцислав Василев

                                       Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева…………………………………………….............................

и в присъствието на  прокурора………………………………………………………………………..

        като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1768/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от И.В.П. против наказателно постановление № 19-1882-000423/28.08.2019г. на Началника на сектор при Първо РУ на ОД на МВР – Русе с което са му наложени наказания за нарушение по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Същият моли съда  да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

        Жалбоподателят, редовно призован не се явява ; вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано.

        Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща упълномощен представител, който взема становище за неоснователност на жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

        Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категория „В“. На 20.08.2019 год. в гр.Русе около 09,50 ч. управлявал товарен автомобил „Фиат Дукато“ с ДК№ *** в района на пътен възел „Охлюва“ и бул.“България“. В този район имало полицейски служители – св. К. К. и М. К. - във връзка с упражняване контрол по спазване разпоредите на ЗДвП. В един момент по пътен възел „Охлюва“ навлязъл бял бус, управляван от жалбоподателя, който докато го управлявал едновременно с това ядял и закуска. Св.К. решил да спре този бус, за да му извърши проверка по ЗДВП, като за целта излязъл почти на средата на пътното платно и вдигнал стоп-палка на водача П. да спре. Същият,вместо да стори това, само погледнал св.К., продължил да яде и си обърнал главата на другата страна, като продължил движението си без да спре. Св.К. потеглил след жалбоподателя със служебен автомобил, като настигнал нарушителя по бул.“България“ до разклона за кв.Средна кула, а другият полицейски служител – М. К. останал на мястото на проверката. При извършената проверка доколкото бил сам извикал за съдействие св.П.П., който работел, като мл. полицейски инспектор в ПУ кв.Средна кула. Били изискани документите за проверка на жалбоподателят, който започнал да се държи грубо, невъздържано и арогантно с полицейските служители.  Бил съставен АУАН против жалбоподателя, който категорично отричал да е извършвал някакво нарушение по ЗДвП, твърдял ,че „има поръчка и хората го чакат“, отказал да подпише АУАН и да получи екземпляр от него. Това принудило св.П.П. да повика друг полицейски служител – Б. И., който станал свидетел на отказа на нарушителя да подпише АУАН. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в размер на 200 лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.103 вр. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

       

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства .

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е  неоснователна.

Доказателствата за извършеното нарушение по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП са безспорни и безпротиворечиви. От показанията на св.К. К. който е очевидец на нарушението се установява, че към момента когато е подал знак със стоп-палка на жалбоподателя да спре, последният го е погледнал, обърнал е главата си в другата посока и е продължил движението си напред. Тук следва да се посочи, че времето е било през светлата част на денонощието и полицейският служител е бил облечен в униформено облекло , вкл. и с жилетка когато е подал сигнала за спиране, като е излязъл почти на средата на пътното платно с цел да бъде възможно най-добре възприет от водача.Вместо да спре, съобразно изискванията на чл.103 от ЗДвП жалбоподателят е продължил движението си по бул.“България“, което е наложило да бъде настигнат със служебен полицейски автомобил от св.К. К., който го е спрял за проверка на разклона за кв.Средна кула. В своите показания св.К. заявява : „Водачът ме погледна,ядеше закуска, обърна си главата и продължи. Аз бях почти на средата на платното за движение, а той (нарушителят) мина покрай мен на по-малко от метър.“, пр. от с.з от 22.10.2019 г. По този начин от събраните по делото доказателства се установява, че проверката е извършена в светлата част на денонощието, при отлична видимост и обективно жалбоподателят не е имало как да не възприеме полицейският служител, който е бил облечен с униформено облекло и му е дал знак за спиране със стоп-палка. В този смисъл съдът приема, че жалбоподателят е осъществил всички признаци от обективната и субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

 

Съдът не кредитира показанията на св.В. П. не толкова по причина, че е баща на жалбоподателя и в този смисъл е заинтересован от изхода на производство, а защото изцяло противоречат на показанията на св.К., чиито показания съдът кредитира изцяло ,като логични, достоверни и неизходящи от заинтересован по делото свидетел, какъвто е първият. Всъщност е налице лъжесвидетелсвуване от св.П.,  че е възприел докато е карал непосредствено зад сина си в района на нарушението само полицай и цивилен, които разговаряли в близост до полицейски автомобил. Отделно от това св.П. изрично твърди, че този полицай (доколкото е бил само един) не е подавал сигнал със стоп – палка. Всички тези твърдения категорично се опровергават от показанията на св.К., който изрично заявява, че правомощията по пътен контрол в района на проверката е осъществявал съвместно с колегата си М. К., като и двамата са били облечени с полицейски униформи и светлоотразителни жилетки. Показанията на св.П. относно периодът от време, през който жалбоподателят е бил вече спрян за проверка изобщо не следва да се обсъждат, тъй като нямат абсолютно никакво отношение към нарушението, съответно не спомагат за разкриване на обективната истина.

        Няма допуснати съществени нарушения в процедурата по образуване на административнонаказателното производство при съставяне на АУАН. Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН, което е удостоверено с подписа на свидетеля Б. И., с което не е нарушен чл.42 ал.2 от ЗАНН ; тази разпоредба не съдържа изискване този свидетел да е различен (трето лице) от свидетелите по чл.40 ал.1 от с.з., защото в противен случай това изрично щеше да бъде посочено в закона. В ЗАНН не е предвидена изрична хипотеза при отказ на нарушителя да получи препис от АУАН какви задължения възникват за актосъставителя с оглед ненарушаване на правото на защита на обвинения в административно нарушение предвид обвинителна функция на същия. При това положение е достатъчно актосъставителя изрично  (устно) да покани нарушителя да получи препис от АУАН – в случай, че отказът да се получи препис следваше изрично да се удостовери с подписа на един свидетел, това щеше да бъде посочено в закона, както е сторено това по отношение на отказа да се подпише АУАН. От показанията на актосъставителя св.П. се установява, че жалбоподателят не само е отказал да подпише  АУАН, но и да получи препис от него. В с.з. св.П. заявява : “Нарушителят не пожела нито да му бъде прочетен акта, нито искаше копие…Опитах се да връча копие от акта на нарушителя, но той не пожела“. По същите причини за актосъставителя няма задължение да изпраща АУАН по пощата с обратна разписка, подобно на електронния фиш или да му връчи по някакъв принудителен по отношение на неговата воля начин в случаите когато нарушителят отказва изрично да го получи още при съставянето му. По същият начин би стоял и въпросът при отказът на подсъдимия да получи препис от обвинителният акт - обобщено казано нарушителят (подсъдимият) не може да черпи права от собствено неправомерно поведение и изхода на производството да се обуславя само и единствено от неговата воля с претенция за изначално нарушено право на защита.

        От субективна страна жалбоподателят е знаел, че му се подава сигнал от контролен орган по ЗДвП да спре, но вместо да стори това при условията на чл.103 от с.з. той  е продължил движението си с което не е изпълнил разпореждането.   

          Наказанието е правилно индивидуализирано и изцяло съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като и двете кумулативни санкции са определени в максималния предвиден размер. Въпреки краткия си стаж, като правоспособен водач на МПС същият има четири административни нарушения по ЗДвП, установени с фишове. По – същественото отегчаващо обстоятелство е поведението на дееца към момента на проверката, което е показателно за нагласите му към установения правов ред. Същият не е оказал никакво съдействие на полицейските служители,като се е държал демонстративно и арогантно с тях. Съдът намира, че не са налице никакви смекчаващи отговорността обстоятелства.

        При това положение съдът намира, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1882-000423 / 28.08.2019 г., издадено от Началника на сектор при  Първо РУ при  ОД на МВР гр.Русе с  което на И.В.П. с ЕГН   ********** му е наложено административно наказания „глоба” в размер на 200 лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП.

       

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Русенския Административен  съд.

 

 

                                                               Районен съдия :