Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260023

 

гр.Пловдив, 07.10.2020г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІI търговски състав, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                               РАДКА ЧОЛАКОВА

                           

като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева в.т.дело N 76/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл.247 от ГПК.

Постъпила е молба от ищеца В.С.Р. със съдебен адрес: *** – чрез пълномощник А.Г., с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на постановеното Решение №187/01.07.2020г. по т.д. №76/2020г. на Апелативен съд - Пловдив, изразяваща се в неизписване на осъдителен диспозитив относно дължимата законна лихва за забава, считано от 31.08.2018г. до окончателното изплащане върху присъденото обезщетение от първата инстанция и върху допълнително присъдените суми с решението на въззивния съд. Иска се да бъде отстранена посочената очевидно фактическа грешка. В случай че съдът не констатира наличие на такава, да бъде допълнено въззивното решение с присъждане на законната лихва върху сумата 90 000 лева /56 000 лева – присъдени т първата инстанция и 34 000 лева – присъдени допълнително от въззивния съд/, считано от 31.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът З.а.д. „Д. *** – чрез пълномощника си адв. Т.Х. изразява становище за неоснователност на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка.

Съдът като взе предвид изложеното в молбата и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В мотивите на съдебното решение, чиято поправка се иска, съдът е приел, че законна лихва върху размера на обезщетение за неимуществени вреди се дължи считано от 31.08.2018г. до изплащането му, тъй като 31.08.2018г. се явява най-ранна дата по смисъла на чл. 429 от КЗ. За периода от датата на увреждането - 20.03.2018г. до 31.08.2018г. претенцията за заплащане на законна лихва е неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне. Прието е, че претенцията за заплащане на законна лихва следва да бъде уважена и за периода 31.08.2018г – 16.09.2018г.

Точно този извод на съда е намерил израз и в диспозитива на съдебното решение – обжалваното решение е отменено в частта, с която е отхвърлена претенцията на В.С.Р. против З.а.д. „Д. Ж.иЗ.“ АД за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода 31.08.2018г. – 16.09.2018г. и е осъдено дружеството да му заплати законна лихва върху присъденото обезщетение за периода 31.08.2018г. – 16.09.2018г. В диспозитива присъденото обезщетение е общо в размер на 90 000 лева / 34 000 лева – присъдени от въззивния съд над присъдения от Окръжния съд размер от 56 000 лева/. Решението е потвърдено в частта, с която е отхвърлена претенцията на В.С.Р. против З.а.д. „Д. Ж.иЗ.“ АД за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода 20.03.2018 г. /дата на увреждането/ до 31.08.2018г. Потвърдено е и в частта, с която е обезщетението е прието за дължимо ведно със законната лихва върху него, считано от 16.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между мотиви и диспозитив. В случая такава явно не е налице. Ето защо молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на постановеното Решение №187/01.07.2020г. по т.д. №76/2020г. на Апелативен съд - Пловдив, така, както същата се сочи от молителя, се явява неоснователна. Като такава същата следва да бъде оставена без уважение.

Не са налице и основанията за допълване на постановеното решение, тъй като съдът се е произнесъл по цялото искане на ищеца – отхвърлено е искането за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода 20.03.2018 г. /дата на увреждането/ до 31.08.2018г. и е осъден ответника да му заплати законна лихва върху присъденото обезщетение, както за периода 31.08.2018г. – 16.09.2018г., така и е потвърдено решението, с което законна лихва върху обезщетението се присъжда, считано от 16.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Присъдената сума е 90 000 лева общо /56 000 лв. по първоинстанционното лешение и още 34000 лв. – по решението на въззивния съд/. Не е налице искане, по което съдът да не се е произнесъл, за да се налага допълване на решението.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца В.С.Р. със съдебен адрес: *** – чрез пълномощник А.Г., с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на постановеното Решение №187/01.07.2020г. по т.д. №76/2020г. на Апелативен съд - Пловдив, изразяваща се в неизписване на осъдителен диспозитив относно дължимата законна лихва за забава, считано от 31.08.2018г. до окончателното изплащане върху присъденото обезщетение от първата инстанция и върху допълнително присъдените суми с решението на въззивния съд, както и искането да бъде допълнено решението в същия смисъл – като законна лихва за забава се присъди, считано от 31.08.2018г. до окончателното изплащане върху присъденото обезщетение от първата инстанция и върху допълнително присъдените суми с решението на въззивния съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: