Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 17.05.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й. Петрова, като разгледа т.д. № 1325/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ.
Ищецът „М.Г.“ ООД твърди, че по силата на сключен с ответника С.О. договор от 02.12.2016 г. следвало да осъществява обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската транспортна схема, а ответникът – да заплаща месечно възнаграждение, определяемо според изминатия пробег (3 лв./км. без ДДС). Съгласно договореното размерът на възнаграждението подлежал на изменение при настъпване на промяна на цената на гориво-смазочните материали с повече от 20 % спрямо момента на подписване на договора. Ищецът сочи, че такава промяна била налице, но въпреки отправената до ответника покана преговори за увеличение на възнаграждението не били проведени. Ето защо ищецът счита, че възнаграждението следва да се увеличи с определения в договора минимум, а именно – с 2,5 % или до сумата от 3,69 лв. с ДДС на километър пробег. За месец септември 2017 г. размерът на дължимото увеличение възлизал на 39 768,99 лв., като ищецът моли съда да осъди ответника да заплати посочената сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването, както и направените по делото разноски.
Ответникът С.О. оспорва иска при твърдението, че процесният договор не бил влязъл в сила, както и че в клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора била допусната техническа грешка при определяне на началната дата, от която се следи за промяна на цената на гориво-смазочните материали – това според ответника следвало да е не датата на подписване на договора (02.12.2016 г.), а датата на влизането му в сила, която настъпвала след представяне от изпълнителя на оригинал на влязло в сила определение за прекратяване на водено между страните административно дело, или най-рано – датата на въвеждане в експлоатация на първата автобусна линия (26.07.2017 г.). В противен случай – при промяна на цената преди започване на изпълнението на договора, според ответника би се стигнало до подмяна на волята на възложителя, който след конкурс е сключил договор именно с участника, предложил най-ниска цена. Наред с това ответникът сочи, че за процесния период не била отправяна покана за преговори и не бил изтекъл уговореният от страните за срок за преговаряне. При тези възражения моли съда да отхвърли иска, както и искането за присъждане на законна лихва, като сочи, че лихва не се дължала върху частта от възнаграждението, формирана от стойността на дължимия ДДС. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск е за реално изпълнение на задължението за заплащане на непогасената част от дължимото за месец септември 2017 г. превозно възнаграждение.
Безспорно е, че между страните е подписан договор, датиран на 02.12.2016 г., по силата на който ответникът е възложил на ищеца извършването на обществен превоз на пътници по определени основни градски автобусни линии от общинската транспортна схема на С.О.. Договорът е сключен в резултат от провеждане на конкурс, в рамките на който ищецът е класиран със заповед от 06.10.2008 г. на първо място с предложена от него цена от 3,57 лв. на километър маршрутен пробег по разписание. В подписания през 2016 г. процесен договор е определен размер на базисното превозно възнаграждение от 3 лв./км. без ДДС. Страните не спорят също, че за месец септември 2017 г. е извършен пробег, за който е заплатено базисното възнаграждение (3 лв. без ДДС) в общ размер от 1 590 759,46 лв. с ДДС.
При тези факти спорни са следните въпроси: 1). влязъл ли е в сила процесният договор; 2). при какви предпоставки възниква правото на увеличен размер на превозното възнаграждение, и 3). реализирали ли са се те в настоящия случай. За отговор на тези въпроси съдът съобрази следното:
1. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора същият влиза в сила от датата на представяне на влязло в сила определение за прекратяване на адм.д. № 11168/2012 г. на АССГ, 38 състав, постановено въз основа на заявен от ищеца отказ от иска. Видно от приетото като писмено доказателство определение, същото е постановено на 05.10.2016 г. на основание чл. 233 ГПК и е влязло в сила на 25.10.2016 г. Ето защо се е сбъднало отлагателното условие и договорът е породил своето облигационно действие.
2. В чл. 5, ал. 1 от договора страните са уговорили възложителят да заплаща възнаграждение в размер от 3 лв./км. без ДДС, като в ал. 4 е предвидена възможност за изменение на размера на възнаграждението в две хипотези: при „натрупване“ на инфлация/дефлация в размер на повече от 5 % и при промяна на цената на гориво-смазочните материали (ГСМ) с повече от 20 %. И в двата случая е посочено, че датата, към която се преценява наличието на промяна, е датата на подписване на договора, както и че меродавен източник на данни относно актуалните стойности на инфлацията, съответно на цените на ГСМ, е Националният статистически институт (НСИ).
Така постигнатата уговорка съставлява част от съдържанието на търговска
сделка и съответства на търговския обичай. В духа на добросъвестната търговска
практика е уговарянето на такива условия на договора, при които да се
запази първоначално определената еквивалентност на престациите
независимо от срока на договора и от възможните стопански изменения в областта,
в която се изпълнява характерната му престация. Това тълкуване е в съответствие
и с нормативната уредба, уреждаща отношенията по възлагане на обществен превоз,
обективирана в Регламент (ЕО)
№ 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г. и в
Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС – предвидено е обществените поръчки за
възлагане на превоза да установяват по обективен и прозрачен начин механизми за разпределение на разходите,
представляващи както разходи за персонал, енергия, инфраструктурни такси, така
и „подходяща възвръщаемост на
капитала“ – вж. 4, т. 1, б. „в“ от Регламента. Такъв обективен начин е
съотнасяне на първоначално определената цена към установения за мястото на
изпълнение инфлационен индекс или към стойността, с която е изменена цената на основните суровини за изпълнение на
поръчката.
Следва да се допълни, че
механизмът за промяна на възнаграждението, установен в чл. 5, ал. 3 от
договора, не включва кумулативното осъществяване на двете предпоставки,
посочени в разпоредбата. Цената на горивата, гориво-смазочните материали и
резервни части е изведена като самостоятелен критерий за промяна на
възнаграждението поради относително големия й дял на икономическо въздействие
върху общия размер на разходите на превозната услуга. Възможно е независимо
от промяната в инфлационния индекс да се
наложи допълнителна промяна на възнаграждението, ако се увеличи значително
цената на основните суровини за осъществяване на дейността. Така описаният
механизъм е еднакво защитаващ двете страни, тъй като промяна по т. 1 би
настъпила и при дефлация, което изключва кумулирането на този параметър с
условията по чл. 5, ал. 3, т. 2 от договора.
Неоснователно е възражението на
ответника, че елемент от фактическия състав на това право е провеждането на преговори и постигане на
писмено съгласие за изменение на договора. Напротив, от текста на
разпоредбата може категорично да се заключи, че провеждането на преговори и
постигането на съгласие е основание да се дължи единствено увеличение, по-голямо от минималното,
а при липса на постигнато съгласие възнаграждението се променя с 2,5 % автоматично. Разпоредбата на
чл. 38 от договора, на която се позовава ответникът в писмената защита, е обща
и не може да дерогира установеното от страните специално правило на чл. 5, ал.
4 от договора, въвеждащо автоматизъм при увеличение на възнаграждението с
определен минимален размер. Нещо повече, ако страните бяха предвидили
индексирането на възнаграждението да се извършва само по силата на взаимно
съгласие, то не би бил и наличен механизъм за разпределение на разходите и за
определяне на подходяща възвръщаемост по смисъла на Регламент (ЕО) № 1370/2007
на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2007 г., а само препоръчителна
норма на поведение, чието неизпълнение би могло да наруши добросъвестната
търговска практика. Поради това съдът приема, че с разпоредбата на чл. 5, ал. 3
от договора страните отнапред, при сключването му, са приели механизъм за
запазване на еквивалентността на престациите, който действа по силата на факта,
а не по волята на страните.
Неоснователно е и възражението на ответника, че действителната, но изразена неточно, воля на страните е била да обвържат началния момент, към който ще се преценява промяната в икономическите условия, с момента на влизане в сила на договора или с момента на въвеждане в експлоатация на линиите (в настоящия случай този момент е настъпил на 25.07.2017 г.). На първо място, волята на страните не е неясна или непълна и не би трябвало да има основание за нейното тълкуване вместо буквалното й приложение. Дори обаче да се приеме, че същата подлежи на тълкуване, то това не би могло да е в предложения от ответника смисъл. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора, страните съзнателно използват и други понятия, имащи отношение към действието на договора, а именно – дата на въвеждане в експлоатация на първата линия и дата на влизане в сила. Ето защо - при такъв изричен подход на разграничаване на различните хипотези в целия договор – не може да се приеме, че при уговаряне на условията на чл. 5 страните не са имали предвид именно обективирания от тях начален момент „подписване на договора“, а друг, ненаписан такъв. Отделно от това и обратно на твърденията на ответника, налице е и икономическа логика за обвързване на датата на подписване на договора с началния момент, от който ще се отчитат инфланционните и другите икономически промени, тъй като именно към тази дата най-късно страните са могли да отчетат актуалните икономически условия и на тяхна база да формират съгласие за посоченото в договора възнаграждение.
Поради изложеното съдът приема, че ако след 02.12.2016 г. е настъпила промяна на цената на ГСМ с повече от 20 % според данните на НСИ, то възниква право на изпълнителя на увеличен размер на възнаграждението съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора – с 2,5 %. Дори да се приеме, че безрезултатното изтичане на посочения в т. 3 на чл. 5, ал. 4 от договора срок за провеждане на преговори е предпоставка за настъпване на автоматичното увеличение, то тази предпоставка се явява осъществена в настоящия случай, тъй като считано от 28.09.2017 г., когато е отправена покана от ищеца до ответника за провеждане на преговори, до момента на устните състезания, е изтекъл значително по-дълъг срок.
3.
Безспорно
между страните е, че използваното от ищеца гориво е природен газ. Според
постъпилата справка от НСИ
цените на природния газ за крайните небитови клиенти за периода юли-декември
2017 г. (в който попада и процесният месец) са увеличени спрямо цените в
периода юли-декември 2016 г. (в който попада месецът на подписване на процесния
договор) с повече от 20 % независимо
от това в коя група потребители би попаднал ищецът.
Според заключението на ССчЕ по
задача № 4 размерът на неплатеното възнаграждение за месец септември 2017 г.,
формирано в резултат от увеличението с 2,5 %, е 39 768,99 лв. ДДС (вж.
уточнение на вещото лице, направено при разпита му) – възнаграждението за
пробег от 441 874,06 км., платим при цена от 3,075 лв./км., възлиза на
1 358 773,68 лв. без ДДС, докато заплатеното възнаграждение е в размер от
1 325 632,76 лв. без ДДС.
Ответникът не доказа погасяване
на дължимото увеличение, поради което искът следва да бъде уважен. Съобразно
направеното искане на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху цялата
претендирана главница. Възражението, че лихва не се начислява върху ДДС, не
намира опора в закона, нито в константната съдебна практика.
По разноските:
С оглед изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 3640,76 лв., представляваща разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. *******, да заплати на „М.Г.“ ООД, ЕИК*******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ сумата от 39 768,99 лв., представляваща непогасената част от дължимото възнаграждение по договор от 02.12.2016 г. за осъществяване на обществен превоз по автобусни линии от общинската транспортна схема на С.О. за месец септември 2017 г., ведно със законната лихва от 20.07.2020 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 640,76 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: