Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр.Ловеч, 14.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 582 по описа за 2020год, за да се произнесе съобрази:
Иск с правно основание чл.432 от КЗ.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И.П.Б., лично и като майка и законен представител на В.А.С., двете с адрес: ***, чрез адв. П. ЛЯДМИЛОВ П.,*** против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул. „Г.М.Д.“№1.
Ищците излагат в ИМ, че на 01.05.2019 г. около 13:15 часа в гр. Ловеч, на ул.»Иван
Александър» при № 77 Г.Д. Геогиев
като водач на лек автомобил марка «Ауди 80», модел
«Б-4», с рег. № ОВ 6210АС, при движение с несъобраена
скорост на лява крива излиза в дясно извън платното
за движение и реализира ПТП, като
блъска правомерно движещите
се пешеходци – И.П.Б. и малолетната
й дъщеря В.А.С., причинявайки
им множество телесни увреждания.
Твърди
се, че за настъпилото ПТП е съставен
Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 22 от 01.05.2019 г. и АУАН, серия «Д»№984972 на виновния водач.
На пострадалите
била оказана спешна медицинска
помощ от прристигналия на място екип на ЦСМП – гр. Ловеч, след което или транспортирани в спешно отделение при МБАЛ – гр. Ловеч, където постъпили
с множество разкъсно – контузни
рани и незабавно били проведени
различни прегледи и изследвания.
Наведени
са твърдения, че ищцата Ирине Б. е изгивяла силен стрес, както от самия удар, така и от получените телесни увреждания. В продължение на месеци е изпитвала силни болки в областта
на цялото тяло, не е можела да спи спокоойно, събуждала се със силно сърцебиене, изпотяване и състояние на страх, свързани с преживения инцидент. Изпаднала е в силно депресивно състояние, постепенноо започнала да се
чувства напрегната, тревожна,
станала е силно раздразнителна и агресивна, изпитва страх от автомобили.
Твърди
се, че малолетната В.С. е търпяла
изключителни болк и
страдания, които продължават
ии към настоящия
момент. Продължителен период от време
е отказвала да приема храна,
изпитвала е силен сстрах от
това да остава сама вкъщи или да излиза от дома. От настъпването на ПТП детето е изключително нервно, избухливо, лесно се афектира и има епизоди на дневна енуреза, като продължава да приема лекарства за оплакванията
си.
Твърди се, че към датата на настъпване на процесното ПТП виновният водач, управлявал лек автомобил марка «Ауди 80», модел «Б-4», с рег.№ОВ6210АС, е имал валидна задлжителна застраховка «Гражданска отговоорност» на автомобилиистите в «Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве»АД с полииц BG/30/119000996346, валидна до 05.04.2020 г. Посочва се, че съгласно чл.380 от новия Кодекс на застраховането лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Изтъква се, че в тази връзка на 17.09.2019 г. ищците са предявили претенциите си пред ответното дружество, като са заведени щета № 0801-3811/2019-01 и щета № 0801-3811/2019-02, по които застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение с уведомление с изх.№ 4822/17.12.2019 г.
В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което:
- да осъди ответното дружество да заплати на И.П.Б.
сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на получени телесни увреждания от процесното ПТП, настъпило
на 01.05.2019 г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2019
г. до окончателното изплащане.
-
да осъди ответното дружество да заплати на В.А.С., представлявана от своята
майка ии законен представител И.П.Б. сумата от
11 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществении
вреди в резултат на получени телесни увреждания от процесното ПТП, настъпило на
01.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2019 г.
до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище по допустимостта и основателността на предявения иск. С отговора ответникът е оспорил изцяло претенциите на ищците, както по основание така и по размер, както и заявените в исковата молба твърдения. На основание чл.78 от ГПК моли са им бъдат присъдени разноските в настоящото производство, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност и в случай, че исковете се намерят за основателни, то моли съдът да намали размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй като размерът на иска е прекомерно завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице И.П.Б.. Твърди, че същата, в качеството си на пешеходец не се е съобразила с релефа и характеристиките на пътя и по този начин сама е поставила в опасност себе си и дъщеря си. Намира, че това поведение на ищцата се намира в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с настъпилите от процесното ПТП вредоносни последици, поради което и разкрива белезите на съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД. Намира също, че не е налице причинно – следствена връзка между поведението на водача на л.а. марка „Ауди“ с рег.№ ОВ 6210 АС, от една страна и от друга, твърдените травматични увреждания настъпили по отношение на двете ищци. В условията на евентуалност твърди,че исковата претенция е прекомерно завишена и не отговаря на критерия справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество – ответник и собственика на МПС марка „Ауди“, модел „Б-4“ с рег.№ ОВ 6210 АС, по силата на Застрахователна полица № BG/30/119000996346.
В хода на процеса ищците не вземат лично участие, като
се представляват от упълномощен представител – адв.П.П.,***.
Поддържа предявенияте искове и моли да бъдат уважени
в пълния претендиран размер.
Ответникът –„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД се представлява от юрисконсулт Г.. По същество моли съдът да отхвърли предявените от двете ищци искове като неоснователни и недоказани, а в случай, че ги намери за основателни, моли да не бъдат уважавани в пълните претендирани размери, като размера на обезщетението се съобрази с направеното с отговора възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. При условията на евентуалност, моли съдът да намали размера на претендираното обезщетение, тъй като същият е прекомерно завишен и не съответства, от една страна на практиката на съдилищата по аналогични случая за процесния период, с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД, а от друга страна, на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ.на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищеца.
Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното
Легитимацията на ответника се установява при служебно
извършена справка в търговския регистър, съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4
от ЗТР.
По делото не е спорно, че на 05.04.2019 г.
между св. Г.Д.Г., в качеството му на
собственик на л.а. марка„Ауди“, модел „Б-4“с рег. №ОВ6210 АС и „ответника ЗАД
ДаллБогг: Живот и здраве АД е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по силата на застрахователна полица № BGBG0/119000996346. Съгласно приложения препис
от Застрахователната полица, срокът на валидност /период на покритие/е 12
месеца – от 00.00 ч. на 06.04.2019 г. до 23.59 ч. на 05.04.2020 г.
Страните не спорят, че
на 01.05.2019 г., през периода на действие на застраховката, е реализирано процесното
ПТП, за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 22 от
01.05.2019 г. Обстоятелствата и причините за ПТП са описани в КП, както следва:
„ Водачът на МПС 1 при движение с несъобразена скорост на лява крива
излиза в дясно извън платното за
движение и удря пешеходци – реализира ПТП с двама леко пострадали.“. Пострадали
от ПТП са двете ищци: малолетната В.А.С., с отбелязана диагноза охлузна рана в областта на главата и нейната майка И.П.Б. с
диагноза: охлузен ляв крак в областта на коляно и подбедрица.
По делото е
установено, че мястото на събитието е посетено от екип на ЦСМП - Ловеч, като
пострадалите ищци са откарани незабавно за преглед в болницата. От попълнените листи за преглед на пациент от д-р Венцислава Стоянова
е видно, че по отношение на В.А.С. са констатирани повърхностни травматични
изменения в областта на дясна скула и 4-ти пръст на лява ръка, а по отношение
на нейната майка са установени охлузвания на ляв крак, абразии
в областта на коляното с обща площ около 10 кв.см. и по предна тибия с нарушение целостта на кожата. Приложената терапия и
на двете пациентки е хирургична
обработка с Йодасепт, като е констатирана липса на
необходимост от болнично лечение, за продължаване на диагностиката
и лечението в извънболничната помощ.
Причинените увреждания
са установени и при извършен преглед от съдебен медик, за което са издадени
съдебно-медицински свидетелства - № 49 и №50, двете с дата 02.05.2019 г.
Съгласно заключението, на И.Б. са причинени: охлузване и рана в областта на
ляво коляно, кръвонасядания в областта на долните
крайници, които са й причинили временно и неопасно разстройство на здравето.
При прегледа на са установени данни за разстройство на здравето опасно за
живота или постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Посочено е,
че уврежданията в областта на крайниците се дължат на действието на твърд тъп
предмет, блъскане от превозно средство, а това в областта на коляното на падане
на пострадалата напред и удряне коляното върху твърда и неравна повърхност.
Според медицинското свидетелство, на В.С. са причинени малка разкъсна контузна рана на ръката,
охлузвания на лицето и десния лакет, които в своята
съвкупност са й причинили временно и неопасно разстройство на здравето. При
прегледа не са установени данни за разстройство на здравето временно опасно за
живота или постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Описаните
увреждания са от травматично естество и могат да се получат по време и начин
съобщен от майката и от листа за преглед
на пострадалото дете.
От представената по делото медицинска
документация се установява, че детето е насочено от Спешна помощ към преглед от
психиатър, като при извършения преглед от д-р Велислава А. е установена „Остра
стресова реакция“, предписана е терапия с Атаракс 5 мл 2х1 детето е насочено
към детски психиатър.
Св. Симеон Симеонов е
заявил, че синът му съжителства на семейни начала с ищцата И.Б., като
малолетната ищца В.С. е негова внучка. На процесната дата – 01.05.2019 г. семейството
се било събрало да празнува в кв.
„Гозница“. И. и детето били при родителите му, които живеели на около 500 м. от
неговото жилище и тръгнал натам. Пристигнал на мястото на инцидента минути след
настъпването му. Заварил на улицата баща си, забелязал, че катастрофиралия
автомобил се е врязъл в електрическия стълб, като на място вече имало
и полиция. Тогава видял, че снаха му и детето плачат, като то било посиняло
отдясно, а по ръчичките имало ожулвания. Споделя, че баща му му казал „ние
щяхме да направим 1-ви май“ в смисъл, че е можело да стане нещо много по-лошо.
Свидетелят се изплашил, тъй като знаел, че снаха му има емоционални проблеми,
била изпаднала в депресия и гледала неадекватно. Притеснил се и за детето, като
го опипал за счупвания. Твърди, че на място пристигнал екип на Спешна помощ,
като лекарят ги прегледал на място, след което закарали снаха му и детето в
ЦСМП. Там били прегледани отново и се установило, че нямат счупвания. Посочва,
че след инцидента детето два дни отказвало да се храни, започнало да се
напикава, залежавало се и стояло на едно място. Твърди, че са търсили лекарска
помощ от психиатър, като са водили и снаха му и детето при д-р Мартинова. На
снаха му били изписани антидепресанти, а на детето някакъв медикамент, който не
може да уточни. Освен това, са посещавали
и уролог в гр. Плевен, тъй като след инцидента детето започнало да се
напишква. Свидетелят твърди, че към настоящия момент на И. все още не е
отшумяла депресията и е със засилена доза антидепресанти. Детето продължава да
има проблем с напикаването. Изтъква,
че е водил И. и на частен преглед при
проф. Кове в гр. София, който потвърдил диагнозата на д-р Мартинова, но не
разполагат с документ от този преглед. Твърди, че след инцидента И. изпаднала в
сериозна депресия, трябвало да започне работа тогава, но така и не се явила на
интервюто и не започнала. Не може да уточни колко време В. е взимала
предписания медикамент, но смята, че около месец или два.
От показанията на св.
Ангел Симеонов се установява, че в деня на инцидента баща му се обадил докато
пътувал. Отишъл направо в болницата, където И. и детето били откарани за
преглед. В. имала рани по главата, а И. куцала. Твърди, че и на двете ищци са
били изписани медикаменти – на И. Езобел и Ксанакс, а на детето два
сиропа. Споделя, че детето започнало да
се напикава, станало неспокойно, страхувало се да излиза навън. Споделя, че
преди инцидента И. е изпадала в подобно състояние, когато преди 16 години
починала майка й и тогава е приемала медикаменти, но непосредствено преди ПТП
не е вземала нищо. Детето преди това също не е имало проблеми, имало изградени
навици и умения, но сега, когато е много разстроена се напикава. Известно време
след инцидента И. се оплаквала от болки в краката, правила си превръзки и
компреси на краката. Заявява, че двете
ищци са посещавали лекар – психиатър д-р Мартинова, като предписаната
терапия е посочената по-горе – прием на Езобел и Ксанакс за И. и два
сиропа за детето.
От показанията на св. Г. се установява, че има ясен спомен за
настъпилото ПТП с негово участие. Посочва,че се прибирал от село и карал по
инерция. Изтъква, че участъкът, в който настъпило ПТП-то е разбит и тъй като
дясната лента била много разбита, карал в средата на пътя. Забелязал, че
отсреща идвало такси, което също не било
в своето платно по същата причина. И двамата водачи рязко се върнали в платната
си, но имало сипица и колата поднесла, като станала неуправляема. Твърди, че се
е движил с ниска скорост, под 50 км/ч. Не отрича, че има вина, не бил в своето
платно за движение и всичко много бързо
се случило. Заявява, че е възприел двете пешеходки, но били на безопасно място
зад дерека. Когато натиснал спирачки, колата поднесла
и се ударила в дерека. Самият той звъннал на
полицията, линейка също дошла на място и двете ищци тръгнали с линейката.
На основание чл.195 от ГПК съдът е допуснал съдебно –автотехническа експертиза с конкретно формулирани
задачи. Съгласно даденото заключение,
причината за възникване на ПТП е невъзможността от страна на водача на л.а.
Ауди 80 с рег. № ОВ 6210 АС да контролира непрекъснато посоката на движение на
същата; застигане на пешеходките, които се движат в зоната на десен край платно
и началото на десен тротоар, не осигурява необходимата и безопасна странична
дистанция за заобикаляне на същите, при което настъпва удар в тях.
Относно механизма на ПТП
в.л. е посочило следното: В зоната на лявата пътна крива при спускане на голям
наклон на пътя, водачът на л.а. Ауди 80 се движи с такава скорост, при която
автомобилът се занася на дясно към десен край платно, където траекторията му на
движение се засича с траекторията на движение на двете пешеходки. С предния си
десен край автомобилът удря телата на пешеходките, като при удара И.Б. е взела
дъщеря си в ръце. Телата на пешеходките са отхвърлени напред и надясно след
мястото на удара, като се установяват пред вратите на гараж. Отхвърлените тела
преминават в дясно от ел.стълба. Автомобилът след мястото на удара се удря с
предния си край в ел. стълба, където се установява с деформации по предния му
край. Мястото на удара е в зоната на десен край платно и десен бордюр на десен
тротоар на около 8,00 метра пред втория ел. стълб, или на около 24,50 метра след
ОР по дължината на пътя. В отговор на поставените му задачи експертът е посочил
правилните действия на водача на автомобила, за да се предотврати настъпването
на ПТП: ако водачът на л.а. Ауди 80, Г.
при навлизането му в зоната на пътната крива е намалил скоростта на движение на
автомобила по-ниска от 80 км/ч, с която скорост успешно може да се предотврати
удара; ако водачът на л.а. Ауди 80 се е движил със скорост максимално
разрешената за населено място от 50 км/ч; При осигуряване необходимата и безопасна
странична дистанция за заобикаляне на
пешеходците. Съгласно заключението, характерно за пътното платно в
зоната на местопроизшествието е, че пътното платно е спускане при голям наклон
на пътя, около 6%, износен асфалт, с неравности от прокопаване през същото, и
пропадане на нивото на тези места. Тези неравности и наклон, както и
сравнително малък радиус на завоя, повлияват на занасянето на автомобила. Вещото лице е посочило, че при движението на
л.а. Ауди със скорост 80 км/ч, водачът не е имал възможност да изпревари
пешеходките, като осигури необходимата странична дистанция. При устното
депозиране на заключението експертът посочва, че дори и да са се движели по
тротоара, пак нямаше да предотврати ПТП – то.
От заключението на
допълнителната съдебно – автотехническа експертиза, изготвено след преглед на
снимковия материал, снет от паметта на системата в КАТ, относно настъпилото
автопроизшествие и повторен оглед на
местопроизшествието, се установява, че скоростта на движение на л.а. Ауди 80 с
рег. № ОВ 6210 АС в началото на спирачната следа е била по-висока от критичната
скорост на автомобила – 83,8 км/ч при критична на занасяне 80 км/ч. Скоростта
на автомобила при удара в ел. стълба е равна на 30,4 км/ч. При устното
депозиране на заключението вещото лице поддържа, че двете пешеходки са били в
опасната зона за спиране. Първоначалната скорост на автомобила е 80 км/ч, преди
предприемане на спирането, когато се поднася на пътното платно и ударът е
настъпил в края на спирачния път, на 8 м. преди ел. стълба, като експертът е
констатирал, че ударът е с претриване, тъй като ако е било челен удар,
последиците са щели да бъдат други.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвено от
д-р Пл.Д., се установява, че в резултат на процесното ПТП на И.Б. е
причинено охлузване и рана на лявото коляно, с кръвонасядане
на околността, масивно охлузване на лявото бедро, кръвонасядане
на дясна подбедрица. На в.С. е причинено охлузване на лицето, кръвонасядане и охлузване на десния лакът, разкъсно-контузна раничка на
четвърти пръст на дясната ръка. Съгласно заключението, уврежданията и на двете
пострадали могат да са причинени в условията на съобщеното ПТП – блъскане на
пешеходци от лек автомобил и падане на пътната настилка. Отбелязано е, че няма
описани увреждания, които да не могат да се обяснят с посочения механизъм. На И.Б.
и В.С. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Експертизата е установила, че на И.Б. при посещението в СО на МБАЛ гр. Ловеч
непосредствено след ПТП-то е извършена хирургична обработка с Йодасепт. На В.С. в спешното отделение е приложено също
хирургична обработка на нараняванията с Йодасепт. На
следващия ден при посещението при невролог е назначен препарата Атаракс, който
увеличава общото време за сън, а месец по-късно е назначен Педиакид
– неврозит – препарат, който успокоява и намалява
възбудата, като препарата се взема в продължение на 1-2 месеца, а ако е нужно
до няколко пъти в годината. Съгласно приложената рецепта, този препарат е
изписан веднъж за около две седмици. След проведен преглед на пострадалата И.Б.
във връзка с изготвяне на експертизата, е дадено заключение, че ищцата е
напълно възстановена, и от описаните травми няма остатъчни явления, с
изключение на трудно забележим белег на лявата подбедрица от разкъсно-контузната рана,който не променя в значителна
степен външния вид на пострадалата. Установено е също, че при И.Б. непосредствено
след пътния инцидент и направената хирургична обработка на нараняванията и
друго лечение не и е било необходимо. На В.С., освен хирургичната обработка на
нараняванията, поради оплаквания от повишено нервно напрежение, е приложено
лечение с успокояващи възбудата препарати. Според заключението, за И.Б.
оздравителният процес е в рамките на две седмици, като също в рамките на две
седмици е и оздравителния процес на описаните травми за В.С.. Поради субективни
оплаквания лечението на съобщената възбуда и напрежение е в рамките на около
месец и половина, доколкото тези оплаквания са в причинна връзка с ПТП-то.
За изясняване на
въпроси от значение за делото съдът е
допуснал комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза.
След цялостен анализ на данните по делото, на медицинската документация и в
резултат на проведеното психиатрично и психологично изследване, е дадено
заключение, че острата стресова реакция и разстройството в адаптацията на
детето и майката са в пряка причинно – следствена връзка с преживяната психотравмена ситуация / ПТП/.
Видно от
заключението, при осв.
дете В.С. от психологичното и психиатричното изследване не се установяват данни
за разстройство в психичното развитие или психично заболяване в тесния смисъл
на думата. След преживяната психотравмена ситуация /
ПТП/ се обективизират данни за преживяна остра стресова реакция към момента на стресогенното събитие и разстройство в адаптацията в
периода на адаптиране към последиците от преживяното с прояви на регрес като възобновено нощно напикаване, бебешки
говор, нарушен сън, раздразнителност. След преживяната травма в резултат на
адекватна помощ / подкрепа от родителите, професионална помощ/ симптомите при
детето постепенно отшумяват и се нормализира неговото функциониране.
По отношение на осв. лице И.Б. са налице данни за Разстройство в
адаптацията със смесено тревожно депресивна реакция, възникнала в периода на
адаптация към последиците на стресогенната ситуация,
изразяваща се със симптоми като депресивно настроение, тревожност,
безпокойство. В резултат на адекватната подкрепа от семейството и
професионалната помощ и провеждано медикаментозно лечение при контрол на
психиатър в амбулаторни условия клиничните симптоми са в процес на дезактуализация и функционирането на лицето е възстановено.
Коплексната
експертиза е установила, че при двете ищци се отчита отшумяване на симптомите и
възстановяване на функционирането. Вещите лица считат, че претърпяното ПТП не
би довело до трайни отрицателни последици в емоционалното състояние при детето В.С..
Имайки предвид личностовите особености, преживените
травмиращи събития в миналото и трудностите, които среща при преработване на
негативни емоции, трудности в адаптация, вещите лице счита, че при И.Б.
претърпяното ПТП е довело до задълбочаване на някой нейни негативни
преживявания за себе си като ниска самооценка, липса на самоувереност,
подтиснато настроение, нерешителност, неинициативност, трудности при справяне в
социални ситуации. Относно прогнозата за
пълно оздравяване е дадено заключение,
че ходът на разстройството в адаптацията и свързаните със стрес състояния е флуктуиращ, но в болшинството от случаите завършва с
оздравяване. До голяма степен детето и майката са преодолели емоционалната
травма благодарение на грижите в семейството и адекватната професионална помощ,
която са получили. Към момента функционирането на детето и майката е
възстановено.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с
правна квалификация по чл.432 от КЗ – пряк иск на увредените лица срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно текста на
посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване
на изискванията на чл.380 – да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, като предостави пълни и точни данни за банковата сметка,
по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура
Уважаването на
предявените искове за заплащане на застрахователно обезщетение е обусловено
от пълното и главно доказване на всички
елементи от фактическия състав на чл.432 от КЗ, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя, а именно: настъпването на твърдяното увреждащо
събитие – в случая описаното в исковата молба ПТП в рамките на периода на
осигурено застрахователно покритие, като основанието за обезвреда обхваща и
всички юридически факти от състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД –
при управление на собствения си лек автомобил Ауди 80 с рег.№ ОВ 6210 АС
застрахованият Г.Д.Г. следва виновно да е увредил ищците И.Б. и малолетната й
дъщеря В.С., като им е причинил твърдените неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования; наличие на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента
и ответника – застраховател относно управлявания от него автомобил; отправяне
към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения и отказ на
застрахователя да плати обезщетение.
В конкретния случай
по делото не е спорно, че за периода от 06.04.2019 г. до 05.04.2020 г. по
отношение на процесния л.а. марка „Ауди 80“, модел „Б-4“, с рег. № 6210 АС с
ответника ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е бил сключен валиден застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективиран в Застрахователна полица № BG/30/119000996346.
Не е спорно, че на 01.05.2019
г., в периода на действие на договора, при управлението на гореописаното МПС е
настъпило ПТП. От събраните по делото доказателства – констативен протокол с
пострадали лица № 22 от 01.05.2019 г., гласни доказателства 8 вкл.показанията
на св. Г. – водач на л.а./ и
заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема за установен по безспорен
начина факта на настъпилото ПТП, при което при движение с несъобразена скорост
на лява крива лекият автомобил излиза в дясно извън платното за движение и и удря телата на двете пешеходки – ищци по
делото И.Б. и нейната дъщеря В..
Констативният
протокол, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни
задължения, доколкото съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на
чл.179 от ГПК обвързва съда с материална
доказателствена сила както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление
на длъжностното лице – съставител, така и относно съдържанието на
удостоверителното изявление относно възприетите обстоятелства, относими към
механизма на ПТП – мястото на произшествието, посоката на движение на
автомобила, наличието на пострадали лица.
В тежест на ответника
е да опровергае законово установената презумпция в чл.45, ал.2 от ЗЗД. В
рамките на настоящото производство обаче от страна на ответника не са
ангажирани доказателства, от които да бъде изведен извод, че презумцията е
успешно оборена. Не се събраха и доказателства и в подкрепа на твърденията,
въведени с отговора на исковата молба, относно наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице И.Б. – несъобразяване с
релефа и характеристиките на пътя, като по този начин сама да е поставила в
опасност себе си и дъщеря си. Установи се от обсъденото заключение на САТЕ, че
ищцата не е извършила нарушение и не е имала възможност да предотврати
произшествието. При депозиране на заключението вещото лице е категорично, че
дори и да се движили по тротоара, който е бил силно затревен, това не би
предотвратило настъпването на произшествието.
За ангажиране
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на водач на МПС за вреди, причинени на трети лица, е
необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване
претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото
лице. В случая наличието на причинна връзка безспорно се установява от
констативния протокол и заключенията на вещите лица по допуснатите по делото
експертизи. Според експерта, изготвил заключението по САТЕ настъпването на
ПТП-то би могло да бъде предотвратено – ако водачът на л.а. „Ауди 80“ при
навлизането му в зоната на пътната крива е намалил скоростта на движение на
автомобила по-ниска от 80 км/ч, ако се е движил със скорост максимално
разрешената за населеното място от 50 км/ч и при осигуряване на необходимата и
безопасна странична дистанция за заобикаляне на пешеходките. При движение на
лекия автомобил с установената скорост от 80 км/ч, водачът не е имал възможност
да изпревари пешеходките, като осигури необходимата безопасна странична
дистанция.
Наличието на вреда като задължителен елемент от фактическия състав на деликта също е доказано по безспорен начин по делото. На И. Белишена е причинено охлузване и рана на лявото коляно, с кръвонасядане на околността, масивно охлузване на лявото бедро и кръвонасядане на дясна подбедрица. На малолетната В.С. е причинено охлузване на лицето, кръвонасядане и охлузване на десния лакът, разкъсно – контузна раничка на четвърти пръст на дясната ръка. Посочените наранявания са причинили и на двете ищци временно разстройство на здравето, неопасно за живота и се обясняват с посочения механизъм на процесното ПТП. Установява се от заключението на комплексната психолого – психиатрична експертиза, че в пряка причинно – следствена връзка с преживяната психотравмена ситуация / ПТП/ майката и детето са преживели остра стресова реакция и разстройство в адаптацията. При В.С. в периода на адаптиране към последиците от преживяното се наблюдавали прояви на регрес като възобновено нощно напикаване, бебешки говор, нарушен сън, раздразнителност. Това наложило провеждане на консултации и преглед от съответните специалисти - невролог, психиатър и провеждане на медикаментозно лечение. При И.Б. са налице данни за разстройство в адаптацията със смесено тревожно депресивна реакция, възникнала в периода на адаптация към последиците от стресогенната ситуация, изразяваща се със симптоми като депресивно настроение, тревожност, безпокойство. Предвид личностовите особености на Б., преживени травмиращи събития в миналото и трудностите, които среща при преработване на негативни емоции, при нея претърпяното ПТП е довело до задълбочаване на някои негативни преживявания за себе си, като ниска самооценка, липса на самоувереност, подтиснато настроение, нерешителност, неинициативност, трудности при справяне в социални ситуации. Налице са безспорни данни, че по повод депресивната симптоматика след инцидента същата неколкократно е посещавала психиатър, като по лекарско предписание е приемала антидепресанти.
Установено е, че ищците
са изпълнили изискванията на чл.380 от КЗ, като са заявили претенции към застрахователя –ответник. По този повод са
били заведени щета № 0801-3811/2019-01 и щета № 0801-3811/2019-02. По делото е
установено и не се оспорва, че Застрахователят е отказал да изплати
застрахователно обезщетение на двете ищци, приемайки, че отговорността на
застрахованото лице е недоказана. Отказа е обективиран в писмено уведомление с
Изх. № 4822/17.12.2019 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата 01.05.2019 г. е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, ползващо се от клаузите на застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на което на двете ищци били причинени посочените увреждания.
По отношение на размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението се определя от съда при съблюдаване принципа на справедливост, като следва да е налице съответствие между претърпените от лицето неимуществени вреди и размера на присъденото обезщетение. Понятието справедливост не е абстрактно. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
В конкретния случай при определяне на дължимото от застрахователя обезщетение съдът съобразява обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и са причинени уврежданията на двете ищци, техния вид, характер и времетраене, причинената психическа травма и неколкомесечния период на нейното отзвучаване, както и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи. Съдът намира, че справедлив еквивалент по смисъла на чл.52 от ЗЗД за претърпените от ищцата И.Б. неимуществени вреди е заплащане на обезщетение в размер на 2000.00 лв. Съдът отчита факта, че оздравителния процес по отношение на получените наранявания е бил в рамките на две седмици. Действително, приживяното ПТП се е отразило и на нейното психологическо състояние, като е предизвикало разстройство в адаптацията със смесено тревожно депресивна реакция, но от заключението на психолого- психиатричната експертиза се установява, че в резултат на адекватната подкрепа от семейството и професионалната помощ и проведеното медикаментозно лечение симптомите са дезактуализирани, функционирането на лицето е възстановено, а емоционалната травма е преодоляна.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от малолетната ищца В.С. съдът отчете характера и вида на настъпилите уврежданията, претърпените от нея болки и страдания, както и преживяната остра стресова реакция и разстройство в адаптацията с прояви на регрес като нощно напикаване / все още неотшумяло напълно/, бебешки говор, раздразнителност, съдът намира, че искът се явява основателен и доказан за сумата от 4500.00 лв. В случая съдът съобразява, че по мнение на експертите оздравителния процес на претърпените физическите травми е бил кратък - в рамките на две седмици. От друга страна, претърпяното ПТП не би довело до трайни отрицателни последици в емоционалното състояние на детето, като до голяма степен функционирането на детето е възстановено благодарение на грижите в семейството и адекватната професионална помощ, която е получило.
За разликата над горните суми до пълния претендиран размер – съответно от 7000.00 лв. претендирано обещетение за И.Б. и 11 000 лв. претендирано обезщетение за претърпените неимуществени вреди от В.С. предявените искове ще следва да се отхвърлят, тъй като по делото не са доказани неимуществени вреди с такъв интензитет, отговарящ на заявените претенции за обезвреда за тази разлика.
Ищците са претендирали заплащане на обезщетението ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2019 г. до окончателното изплащане.
Съгласно
специалната разпоредба на чл.
497, ал. 1 КЗ, лихви за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
по договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите се дължи след изтичане на по-ранната от следните две дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по КЗ и изтичането на срока по КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на КЗ.
Съгласно чл. 496 ал.1, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. В случая няма данни по делото ищците да са
представили всички изискани от застрахователя доказателства
за настъпилото застрахователно събитие. Същевременно ответникът изтъква
именно непредставянето на всички необходими документи, претендирайки че не е
дал повод за завеждане на делото. Следователно застрахователят не дължи лихва
от датата в първата хипотеза на чл. 497 ал.1- на която изтича срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по КЗ, а ще дължи лихвата
от датата по втората хипотеза- от изтичане на тримесечния срок по чл. 496
ал.1 КЗ. В случая молбата за определяне на застрахователно обезщетение е
получена от ответното дружество на 17.09.2019 г, и респективно тримесечният
срок е изтекъл на 17.12.2019 г., от която дата съдът приема, че лихвата е
дължима.
По разноските:
В депозирана молба преди заседанието по същество адв. П.П., упълномощен от ищцата И.П.Б., лично и като майка и законен представител на В.А.С., претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, тъй като ищците са представлявани безплатно. Съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В настоящия случай, при направено искане от пълномощника на ищците за присъждане на разноски поради оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение на осъществено процесуално представителства на всяка от ищците,, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както следва: сумата от 570.00 лв. – за процесуално представителства на ищцата И.Б. и 745.00лв. – за процесуално представителства на ищцата В.С., определено съобразно чл.7, ал.2, т.2 и чл.7, ал.9 от Наредбата. В случая по делото са проведени повече от две съдебни заседания, като съдът констатира, че упълномощеният адв. П.П. е взел лично участие в две съдебни заседания /на 06.04.2021 г. и 11.05.2021 г./, за които се следва допълнително възнаграждание по 100.00лв.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът ще следва да заплати в полза на съда държавна такса в общ размер на 260.00лв, както и разноски по делото за изплатени възнаграждение на вещи лица съразмерно с уважената част от иска в размер на 235,00 лв.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.432 от Кодекс за застраховането, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“№1, представлявано от Изпълнителните директори Живко Стойков Колев и Бисер Г. Иванов ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Б., с ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от 2000.00 лв / две хиляди/лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на получени телесни увреждания от ПТП, настъпило на 01.05.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от 17.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, а иска за разликата над 2000.00 лв. до пълния претендиран размер от 7000.00 лв, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.432 от Кодекс за застраховането, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“№1, представлявано от Изпълнителните директори Живко Стойков Колев и Бисер Г. Иванов ДА ЗАПЛАТИ на В.А.С., с ЕГН:**********, представлявана от своята майка и законен представител И.П.Б., с ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от 4500.00 лв / четири хиляди и петстотин/лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на получени телесни увреждания от ПТП, настъпило на 01.05.2019 г., ведно със законната лихва от 17.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, а иска за разликата над 4500.00 лв. до пълния претендиран размер от 1100000.00 лв, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“№1,
представлявано от Изпълнителните директори Живко Стойков Колев и Бисер Г.
Иванов ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
П.Л.П., с ЕГН **********, служебен адрес: *** сумата от 1315.00 лв. / хиляда триста и петнадесет/
лева, представляваща
адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска, определен съобразно чл.7, ал.2, т.2 и чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Д.“№1, представлявано от Изпълнителните директори Живко Стойков Колев и Бисер Г. Иванов ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Ловешки РС държавна такса върху уважените исковете в общ размер на 260.00лв. /двеста и шестдесет/ лева, както и разноски по делото за изплатените от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица съразмерно с уважената част от иска в размер на 235,00 лв./ двеста тридесет и пет лева/
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: