№ 480
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500569 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 6655/04.12.2024 г., по гр.д.№ 7436/2023 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-7 състав, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на. П.
П. К., следните суми: - на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ сумата 8 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно повдигнато и поддържано
обвинение в извършване на престъпление по чл.159г НК, по което ищецът е оправдан с
влязла в сила Присъда от 05.07.2019г. по НОХД №1744/ 2015 г. на СпНС, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 13.10.2021 г. - датата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното изплащане до окончателното изплащане, като
искът е отхвърлен за разликата от присъдения до пълния предявен размер от 100 000 лв.,
като неоснователен.
Срещу това решение, в частта му с която искът е уважен е подадена въззивна
жалба от Прокуратурата на Република България, която моли то да бъде отменено и искът
срещу нея отхвърлен. Счита, че неправилно съдът е приел, че срокът на наказателното
производство е бил прекомерен. Поддържа, че присъденото обезщетение не е съобразено с
критериите за справедливост. Съдът не съобразил възходящото развитие на живота на ищеца
по време на наказателния процес, както и че същият е бил напълно свободен в
придвижването си. Не били доказани твърдяните от ищеца морабни вреди и причинната им
връзка с наказателното производство.
1
Ответникът по жалбата П. П. К. я оспорва и моли съда да потвърди решението
в обжалваната му част.
Срещу това решение в частта, с която искът е отхвърлен, е подадена насрещна
въззивна жалба от П. П. К., който твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно и
постановено в противоречие със събраните доказателства. Съдът не съобразил определения
размер на обезщетението с критериите за справедливост, който не бил произволен, а се
базирал на всички обстоятелства по казуса.
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България оспорва
жалбата ии моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от П. П. К.
срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ за заплащане на сумата от 100 000 лева представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от повдигнато и поддържано незаконно обвинение, за което ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда № 35/05.07.2019 г. по НОХД № 1744/2015 г. на СпНС,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2021 г. – датата на която е
влязла в сила оправдателната присъда. Ищецът твърди, че 27.11.2012 г. му е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и
чл.159г, вр. чл.159а, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, по досъдебно производство № 186/2012 г.
по описа на ГДБОП, пр.пр. № 715/2012 г. по описа на Специализирана прокуратура,
гр.София. С постановление от същата дата П. К. бил задържан за срок от 72 часа. На
29.11.2012 г. било внесено искане в Специализиран наказателен съд да му бъде взета мярка
за неотклонение „задържане под стража", което е оставено без уважение. На 07.12.2012 г. по
в.н.ч.д. № 241/2021 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, спрямо К. е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража". Изтърпявал мярка за неотклонение до
08.02.2013 г., която била изменена с „парична гаранция“ в размер на 500 лева. През периода
на изтърпяване на мярката „задържане под стража“ психическото му състояние се влошило,
развил невротично разстройство с паник атаки, отслабнал, бил стресиран от факта, че е
поставен в тежки условия на изолация от нормалната среда, при положение, че не е
извършил правонарушения или престъпления през живота си. Разследването по
образуваното и водено наказателно производство продължило 3 години в досъдебната му
фаза до 30.12.2015 г., когато бил внесен обвинителен акт за разглеждане от Специализиран
наказателен съд. С присъда № 35/05.07.2019 г. постановена по НОХД № 1744/2015 г. по
описа на Специализиран наказателен съд, 3-ти състав ищецът К. е оправдан по
повдигнатото обвинение. Оправдателната присъда на СпНС е потвърдена с присъда №
7/08.07.2020 г. постановена по ВНОХ № 640/2019г. по описа на Апелативен специализиран
наказателен съд, 2-ри въззивен състав. Присъдата от 05.07.2019 г. по НОХД № 1744/2015 г.
по описа на 3- ти с-в на Специализиран наказателен съд влязла в законна сила на 24.07.2020
г. Ищецът поддържа, че през този период от време, продължил 8 /осем/ години от момента
на привличането му към наказателна отговорност на 27.11.2012 г. до 24.07.2020 г., той
изживял душевна болка и страдание, унижение и психически стрес. Твърди, че през
годините на воденото наказателно производство станал раздразнителен, избухлив, появили
се проблеми в общуването му с близките и приятелите, които започнали да го отбягват. Бил
изолиран от заобикалящата го обществена и социална среда. П. К. поддържа, че никога не е
имал противообществени прояви, като през целия му живот активно се е занимавал със
2
спорт и е национален състезател в Българската федерация по Шотокан Карате – До, печелил
призови места и медали. Сочи още, че има две завършени висши образования – едно
спортно в НСА „Васил Левски“ и едно икономическо от ВСУ „Черноризец Храбър“ Варна.
В резултат на наказателно производство се разочаровал, страдал, пострадало и доброто име,
с което се ползвал сред близки, познати, колеги, клиенти на представляваното от него
дружество „Пи енд БИ акаунтинг“ ЕООД. Чувствал се унизен, огорчен, а честта и
достойнството били незаслужено опетнени от повдигнатото обвинение.
Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва предявения иск по
основание и размер. Счита прекомерен заявения размер на исковата претенция от 100 000
лв. за обезщетение на неимуществени вреди. Оспорва оправдателната присъда да е влязла в
сила на посочената в исковата молба дата 20.07.2020 г. Оспорва обстоятелството, че ищецът
е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Продължителността на
наказателното производство не била неразумна, предвид фактическата и правна сложност
на наказателното производство, което е водено за престъпление ОПГ и по чл.159а НК
/трафик на хора/, против множество подсъдими, с множество разпити на свидетели –
пострадали лица, извършени редица експертизи. Ответникът оспорва заявените в исковата
молба неимуществени вреди, като поддържа, че въпреки обвинението живота на ищеца е
продължил в обичайния си ритъм. В периода на обвинението от 2013 г. до 2018 г. П. К. се
развивал успешно в спорта, явявал се е на състезания, печелил е медали и отличия. В същия
период завършил и бакалавърска степен във ВСУ„Черноризец Храбър“, респективно
магистърска степен по „счетовоство и одит в нефинансови предприятия“, станал учредител
на Сдружение „Карате клуб Левски“ регистрирано с Решение №1 от 01.02.2017г. по ф.д.№
780/1992 г. През целия период К. бил много активен, поради което твърденията, че се е
затворил в себе си били неправдоподобни и недоказани.
По делото е приложеното досъдебно производство № ДП № 186/2012 г. по
описа на ГДБОП. С Постановление за привличане на обвиняем от 27.10.2012 г., П. П. К. е
привлечен като обвиняем за това, че за периода от януари 2012 г. до 26.11.2012 г. е участвал
в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на лица, с ръководител
Р. М. Ч. и участници Р. Н. Л. и П. П. К., с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления по чл.159а НК и чл.155 от НК, като групата е създадена с користна цел-
престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.159г вр. чл.159а вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Видно от постановление от 27.11.2012 г. на прокурор от Специализираната
прокуратура П. П. К., заедно с другите двама обвиняеми е задържан под стража за 72 часа,
считано от привличането му като обвиняем на 27.11.2012 г.
На 29.11.2012 г. от страна на прокурор от СП в Специализиран наказателен съд
е внесено искане да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража" по отношение
на П. П. К. и останалите двама обвиняеми.
С протоколно определение от 29.11.2012г. по НЧД № 1863/2012 г. по описа на
СпНС искането за вземане МНО задържане под стража спрямо П. П. К. е оставено без
уважение.
След подаден от Специализира прокуратура частен протест, с определение от
07.12.2012 г. постановено по в.н.ч.д. № 241/2012 г. по описа на Апелативен специализиран
наказателен съд, спрямо П. П. К. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража".
С постановление на прокурор от СП от 08.02.2013 г. по ДП № 186/2012 г. мярка
за неотклонение „задържане под стража" по отношение на П. П. К. е изменена в „парична
гаранция“ в размер на 500 лева.
Наказателното производство срещу ищеца П. К. е продължило 3 години в
досъдебната му фаза от 27.11.2012 г. до 30.12.2015 г., на която дата Прокуратурата на
3
Република България е изготвила и внесла обвинителен акт за разглеждане на делото от
Специализиран наказателен съд. С обвинителния акт П. П. К. е предаден на съд, по
обвинение в това, че за периода от януари 2012 г. до 26.11.2012 г. е участвал в организирана
престъпна група – структурирано трайно сдружение на лица, с ръководител Р. М. Ч. и
участници Р. Н. Л. и П. П. К., с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по
чл.159а НК, като групата е създадена с користна цел, както и за това, че на 17.07.2009 г.
транспортирал две лица – Б. З. Т. и Д. С. Н. от Република България до Протекторат на ООН
Косово, с цел да бъдат използвани за развратни действия, независимо от съгласието им, като
деянието е извършено чрез обещаване и даване на облаги – парични средства, в изпълнение
на решение на организирана престъпна група ръководена от Р. М. Ч., както и по обвинение
за това, че на неустановена дата през м. октомври 2012 г. транспортирал две лица от женски
пол от гр.София до гр.Пловдив, с цел да бъдат използвани за развратни действия -
престъпление по чл. чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.159г вр. чл.159а, вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
По делото е приложеното НОХД № 1744/2015 г. по описа на СпНС, 3 състав,
образувано въз основа на обвинителния акт на Специализирана прокуратура срещу Р. М. Ч.,
Р. Н. Л., П. П. К. и Д. М. П.. В хода на съдебното производство са проведени множество
открити съдебни заседания за провеждане на съдебно следствие със събиране на
свидетелски показания, писмени доказателства и съдебни експертизи, на които заседания П.
К. се е явявал лично, при редовно призоваване.
С Присъда от 05.07.2019 г. постановена по НОХД № 1744/2015 г. по описа на
СпНС, 3 състав П. П. К. е признат за НЕВИНОВЕН, като на основание чл.304 от НПК е
оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения за извършено престъпление по чл. чл.
чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.159г вр. чл.159а, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от
НК.
Срещу постановената оправдателна присъда по НОХД №1744 / 2015 г. по
описа на СпНС е подаден протест изх.№ 715/08.07.2015 г. Във въззивното производство, с
присъда от 08.07.2020 г. по внохд № 640/2019 г., АСпНС е отменил частично постановената
от СпНС по нохд № 1744/2015 г. първоинстанционна присъда и вместо нея е признал
подсъдимия Р. М. Ч. за виновен в извършване на следните престъпления: -по чл.321, ал.6 от
НК, за това, че за периода от 01.08 до 26.11.2012г. се сговорил с повече от едно лице, а
именно с Р. Н. Л. и Д. М. П., да върши престъпления в страната и чужбина, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се
набави имотна облага –престъпления по чл.159а, ал.2 вр. ал.1 от НК, налагайки му при
условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК наказание пробация за срок от шест месеца, за всяка една
от следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични
срещи с пробационен служител, като на основание чл.304 от НПК оправдал подс.Ч. по
първоначално повдигнатото му обвинение по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК. -по чл.159а,
ал.2, т.1 и т.6, вр. ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през месец октомври 2009г.
набрал П. В. М. с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й,
като деянието е извършено чрез обещаване на облаги и спрямо лице ненавършило 18
години, налагайки му при условията на чл.55 от НК наказание лишаване от свобода за срок
от две години и глоба в размер на 5000лв., като на основание чл.304 от НПК го оправдал по
обвинението по чл.159г от НК за това, деянието да е извършено в изпълнение решение на
ОПГ, ръководено от подс. Ч. и участници Д. П. и П. К.. -по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6, вр. ал.1 от
НК, за това, че на неустановена дата през месец март 2012г. в набрал Д. В. Й. с цел да бъде
използвана за развратни действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено
чрез обещаване на облаги и спрямо лице ненавършило 18 години, налагайки му при
условията на чл.55 от НК наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в
размер на 5000лв., като на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението по чл.159г
от НК за това, деянието да е извършено в изпълнение решение на ОПГ, ръководено от подс.
Ч. и участници Д. П. и П. К.. -по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6, вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, за това,
4
че на неустановена дата през лятото на 2012 г. направил опит да набере А. Т. М. , като опита
останал недовършен по независещи от него причини, с цел да бъде използвана за развратни
действия, независимо от съгласието й, като деянието е извършено чрез обещаване на облаги
и спрямо лице ненавършило 18 години, налагайки му при условията на чл.55 от НК
наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5000лв., като на
основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението по чл.159г от НК за това, деянието да
е извършено в изпълнение решение на ОПГ, ръководено от подс. Ч. и участници Д. П. и П.
К.. На основание чл.23 от НК въззивният състав наложил на подс.Ч. общо най-тежко
наказание измежду определените по-горе - две години лишаване от свобода, чието
изпълнение отложил за срок от три години при условията на чл.66, ал.1 от НК. С Присъда от
08.07.2020г. по внохд № 640/2019 г. АСпНС е потвърдил първоинстанционната присъда в
останалата и част, вкл. и в частта, в която П. П. К. е признат за невиновен.
Въззивната присъда е обжалвана от Р. Ч. и протестирана от СпАП, като с
Решение № 64/29.03.2021 г. на ВКС, първо наказателно отделение, постановено по к.н.дело
№ 121/2021 г. е отменена въззивна присъда от 08.07.2020 г., постановена по внохд №
640/2019 г. по описа на АСпНС и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от
друг състав от стадия на съдебното заседание.
С присъда № 1/27.09.2021 г. постановена по ВНОХ № 133/2021 г. по описа на
АСпНС, е отменена присъда от 05.07.2019 г. по НОХД № 1744/2015 г. по описа на СпНС, в
частта, с която подсъдимия Р. Ч. е оправдан изцяло, като последният е признат за виновен
чл.321, ал.6 от НК, а в останалата част, вкл. и в частта, в която П. П. К. е признат за
невиновен първоинстанционната присъда е потвъдена.
С разпореждане № 28/04.05.2022г. на съдията докладчик по ВНОХ №133
/2021г. по описа на АСпНС е върната касационна жалба на подсъдимия Р. М. Ч..
С определение № 66/23.06.2022 г. по к.ч.д.№ 455/2022 г. на ВКС, второ НО е
потвърдено разпореждане № 28/04.05.2022 г. по ВНОХ № 133/2021 г. по описа на АСпНС.
Видно от отразеното удостоверяване оправдателната Присъда от 05.07.2019 г.
по НОХД №1744/2015 г. по описа на СпНС, е влязла в сила спрямо П. П. К. на 13.10.2021 г.
Наказателното производство спрямо ищеца е продължило в периода от
27.11.2012 г. до 13.10.2021 г.
От приетите неоспорени писмени доказателства се установява, че ищецът П.
К. е завършил две висши училища. Първото му висше образование е придобито в НСА
„Васил Левски“, специалност спорт, треньор по Карате-До, съгласно Диплом рег.
№23********.2012г. /преди процесното обвинение/, а второто във ВСУ „Черноризец
Храбър“ гр.Варна, с образователно квалификационна степен бакалавър по специалността
„финанси и счетоводство“, професионална квалификация „икономист“, видно от Диплома
рег.№9-2********.2018 г. – в хода на наказателното производство. През 2020г. ищецът П. К.
е придобил и матистърска образователна степен по специалността „счетоводство и контрол“
в Стопанска академия „ Димитър Ценов“ – гр. Свищов, факултет „Стопанска отчетност“,
магистър по „счетоводство и одит в нефинансови предприятия“, видно от Диплома рег.№
1111516/04.08.2020 г. издадена от СА „Димитър Ценов“.
Представено е удостоверение на Българска федерация Шотокоан Карате До,
издадено на 01.07.2023 г., удостоверяващо, че в периода от 2013 г. до 2018 г. вкл. П. К. е
картотекиран сътезател на федерацията, като същият е представлявал България на редица
световни и и европейски първенства, като е печелил призови места индивидуално и отборно
през целия период – 2013 г., 2014 г., 2015 г. 2016 г., 2017 г., вкл. и първо място на Световно
първенство по Шотокоан Карате До, проведено през октомври 2018 г. в гр.Кишинев,
Молдова.
Видно от приета справка за актуално състояние от ТРРЮЛНЦ ищецът П. К. е
учредител на Сдружение „Карате клуб Левски“ регистрирано с Решение № 1 от 01.02.2017 г.
по ф.д.№ 780/1992 г.
5
По делото е разпитана като свидетел Б. К., съпруга на П. К.. От показанията й
се установява, че познава съпруга си от 2003 г., когато и двамата били състезатели в
Националния отбор по карате. Сочи, че ищецът бил мотивиран и дисциплиниран състезател.
В края на 2012 г. бил арестуван с обвинение в склоняване към проституция и участие в
организирана престъпна група. Бил задържан в арест около два месеца. Сочи, че при един от
телефонните разговори от ареста, П. бил изключително разтроен. Преди обвинението бил
изключително силен човек, положително настроен и оптимист, а след 2012 г. станал
неуверен, започна да получава паник-атаки, виело му се свят и се променил. Впоследствие
двамата започнали връзка, и през 2018 г. се оженили и станали семейство, имали едно
детенце, като вече чакали и второ дете. Оправдателната присъда била през 2020 г. /м.август/,
когато се родило и детето им. В периода на делото имало хора от обкръжението им, които се
отдръпнали и не искаха да комуникират с тях. Случвало се е да им казват: „ние с
престъпници не говорим“. Това било голям удар за П. К., когото определя като социален
човек, който държи на приятелите и комуникацията си с тях.
По делото е разпитан като свидетел Я. В., съотборник на П. К., с когото се
познават от 2002 г.. От показанията му се установява, че преди 2012 г. П. К. се ползвал с
добра репутация. Знае, че делото срещу него продължило дълго време, в рамките на близо 8
години, което било тежко както за него, така и за цялото му семейство. В крайна сметка
нещата се развили благополучно. П. К. бил усмихнат и амбициозен човек, лидер на отбора,
който помагал на другите в трудни моменти, както в залата, така и извън спорта – в живота.
Събитията през 2012 г. много го преобразили като човек. Както бил усмихнат и амбициозен
с уникални физически качества, така в един момент, след ареста през 2012 г. и престоя му от
близо два месеца П. се затворил в себе си. Изпаднал в депресия. Амбицията му да покорява
върхове изчезнала. С подкрепата на колегите си отново се върнал в залата и започнал да
покорява нови върхове. Според свидетеля ако не се е случила тази ситуация през 2012 г., П. е
щял да има много по-сериозни успехи. П. К. успял да се вдигне и да си завърши
образованието си по счетоводство, но имал перипетии в самата работа след това като
стажант икономист. Имало отказ от някои фирми да го допуснат да започне работа, заради
информацията за делото по медиите. Това много разочаровало ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхождат от
легитимирани страни и са процесуално допустима. Разгледани по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
следва да се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата от незаконно
повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето. Отговорността на държавата е обективна се реализира чрез заплащане на
обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното
6
обвинение е в тежест на ищеца като искът за обезщетение, съгласно чл.7 от ЗОДОВ, се
предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.
Върховният касационен съд с Тълкувателно решение № 1/27.11.2023 г. по тълк.д. № 1/2022 г.
на ОСГК на ВКС е разяснил, че обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на
наказателно производство може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото при
този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени
блага - чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно
придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във
връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. Посочено е, че съдът определя
глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната
принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането и, тя нарушава и правото по чл.
6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното
обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това
право. Съгласно т.1 от посоченото Тълкувателно решение обезщетението за неимуществени
вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално, като в
мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок.
По делото е установено, че ищецът е привлечен като уличено лице за
извършено престъпление на 27.11.2012 г., като наказателното производството срещу него
продължило до 13.10.2021 г., когато е влязла в сила спрямо ищеца оправдателната Присъда
от 05.07.2019 г. постановена по нохд № 1744/2015г. по описа на СпНС.
Преценката дали срокът, през който е разгледано едно конкретно дело, е
разумен, е конкретна във всеки отделен случай, като се вземат предвид заложените в
разпоредбата на чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ критерии. Механизмът, по който се прави извод дали е
спазено изискването за разумен срок е следният: първо се установява продължителността на
релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Според съдебната
практика- на съдилищата в България и на ЕСПЧ- постановена при сезиране на осн. чл. 6,
пар. 1 от КЗПЧОС, съществува оборима презумпция за това, че неразумната
продължителност на производството причинява такива вреди, поради което не е необходимо
да се доказват обичайните неимуществени вреди, които е нормално да се търпят от лице,
засегнато от бавно правосъдие. С разпоредбата на чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС и изискването за
разглеждане на делата в разумни срокове се цели съхраняване на доверието на обществото в
правораздавателната система, както и своевременно постигане на чувство за възмездие и
справедливост за страните в производството. При определяне на размера на обезщетението
следва да бъде взето предвид продължителността на наказателното производство, което,
въпреки сложността му, значително надхвърля и законоустановените, и разумните срокове.
Чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС поставя критерият "разумен срок" сред съставните елементи на
справедливото правораздаване. Макар и субективен, той може да варира при наказателните
и гражданските производства, но във всички случаи следва да се преценява на плоскостта на
баланса между интересите на лицето, което желае възможно най-скоро да получи
правосъдие, от една страна, и необходимостта от внимателно проучване на случая и
провеждане на процедурите, гарантиращи обективността на крайното решение, от друга. В
настоящия случай този баланс е нарушен. Както всеки друг субект в подобна ситуация,
съдът намира, че ищецът е търпял безпокойство и несигурност, разочарование и загуба на
доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение. Бавното
правосъдие е нормално да предизвика притеснения за развитието на делото и справедливото
му приключване, да накърни доверието в държавата и нейните правораздавателни
институции. Преценката за разумността на релевантния период следва да изхожда от
фактическата и/или правна сложност на делото; от поведението на жалбоподателя /и
поведението на другите страни/; поведение на съответните компетентни органи. Процесното
обвинение не се отличава с висока правна и фактическа сложност и не обосновава
продължителността от 8 години и 10 месеца. В този период следва да се отчете, че ищецът
се е явявал както в хода на досъдебното производтво пред разследващите органи, така в
откритите съдебни заседания в производството пред СРС и СГС и не е станал причина за
7
бавене на делото. Наказателно производство е за престъпление организирана престъпна
група /ОПГ/ по чл.159а НК /трафик на хора/, против множество подсъдими. Досъдебното
производство е продължило 3 години, а съдебно 5 и половина, като постановената присъда е
обжалвана и протестирана. Наказателното преследване спрямо ищеца, което е продължило в
периода от 27.11.2012 г., до 13.10.2021 г. е прекомерно спрямо фактическата и правна
сложност на делото. Това обуславя наличие на хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ,
като обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага, които
са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно
обвинение за извършено престъпление, в това число и обстоятелството, че неоснователната
принуда е осъществена спрямо ищеца извън разумния срок за прилагането и. Незаконността
на обвинението, произтичаща от прекратяване на наказателното производство срещу ищеца
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК
и чл.159г, вр. чл.159а, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан съставлява
основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните
правозащитни органи по чл. 2, т.3, предл. първо от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените
от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение, поради което предявеният иск е доказан по основание.
На основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при 1. задържане
под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били
отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни
медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване
от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. Извън посочените хипотези, всеки
друг случай на лишаване от свобода е в нарушение на човешкото право на свобода и
сигурност, поради което държавата дължи обезщетение за причинените вреди от
незаконното задържане над наложеното с присъда наказание в съответствие с чл. 5, § 5 от
Конвенцията. В такива случаи държавата отговаря имуществено за причинените вреди като
това следва да бъде отчетено при определяне на общия размер на обезщетението.
В настоящото производство е спорен е въпросът относно обема на
отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Установено е, че Софийска районна прокуратура е повдигнала и поддържала
обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по обвинение по чл.321, ал.3 от НК
за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години и по чл.159а,
ал.2 наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до
двадесет хиляди лева. С оглед на това престъплението, за което е било повдигнато
обвинение на ищеца е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието
неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл. 52
ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта
на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на
незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда,
броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия,
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, с оглед личността му и
начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
8
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и др. (решение № 298/04.07.2011 г. по гр.
д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от
09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
Съгласно формираната съдебна практика, обективирана в решение № 50072 от
23.06.2023 г. по гр. д. № 2418/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 165 от 16.06.2015 г. по
гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 16 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г.
на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 63 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и
др., обичайните вреди не подлежат на формално доказване, тъй като причинната им връзка с
незаконното наказателно преследване е очевидна. Приема се също така, че ищецът по иск с
правно основание чл. 2 ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в
исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на
тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното
производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според
стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда
обезщетение над обичайния размер.
От значение в случая за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди е обстоятелството, че спрямо ищеца е била приложена мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и времето, за което е била приложена незаконната
мярка. Обезщетението се определя глобално – за всички неимуществени вреди от
нарушеното човешко право на свобода и сигурност, понесени от пострадалото лице.
Част от претендираните от ищцата неимуществени вреди са обичайни. Същите
са свързани с преживения от ищеца стрес от повдигането на обвинение и задържането й под
стража и воденото спрямо нея наказателно производство, възможността да бъде осъден за
деяние, което не е извършил. Съдът отчита тежестта на повдигнатото на ищеца обвинение,
продължителността на наказателното производство, възрастта на ищеца към момента на
повдигане на обвинението – 29 години, в която възраст човек се предполага, че цели
достигнането на добър социален и професионален статус. При определяне на
обезщетението следва да се съобрази, че ищецът е бил обвинен в тежко престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Следва да се съобрази общото икономическо състояние в
държавата, което осигурява в най-общ план /тъй като еквивалентността при обезщетяване на
неимуществени вреди е изключена/ съпоставката между страданията и парите. По делото се
установи от свидетелските показания, че ищецът преживял тежко воденото срещу него
наказателно производство. Наказателното производство срещу него е приключило в един
сравнително дълъг срок. Ищецът е бил за период от два месеца с най-тежка мярка за
неотклонение -„Задържане под стража“, което довело до допълнителен стрес и психическо
напражение. От значение е начина, по който обвинението се е отразило върху ищеца с оглед
личността му - негативно, но без да са настъпили трайни психически или психологически
изменения, както и на начина му на живот. По делото се установява, че е успял да завърши
две висши образования, да продължи своята спортна кариера и да развие личния си и семеен
живот, сключвайки брак. Съдът отчита обстоятелството, че вследствие повдигнатото
незаконосъобразно обвинение, ищецът е страдал от безсъние, станал неспокоен, нестабилен,
започнал да бъде по-избухлив, изолирал се е от приятелите си, а някои от тях го отбягвали.
От значение е че вследствие на незаконното обвинение се появило безсъние. Съдът отчита,
че воденото наказателно производство се е отразило и желаното професионално развитие.
Общественото доверие към ищеца се е понижило. По делото е установено отражение на
незаконно повдигнатото обвинение в личната му емоционална сфера.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобразява
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната
9
присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за вреди. Към 13.10.2021 г.
минималната работна заплата в страна е била 650 лв. като обезщетението следва да отговаря
на жизнения стандарт в страната.
Наличието на ангажирани доказателства относно претърпените от ищеца
неимуществени вреди над обичайните, във връзка с особеностите на личния му живот и
ангажираността му като професионалист и съобразявайки принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди възлиза на 15 000 лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен
претърпените от ищеца емоционални и житейски неудобства във връзка с воденото
наказателно производство срещу него. Този размер на обезщетението съответства на
характера и степента на търпените от ищеца болки и страдания, като удовлетворява
обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено -
икономически условия на живот към момента на увреждането, с оглед конкретните
обстоятелства по делото и липсата на твърдения за трайни негативни последици за
психичното и физическото състояние на ищеца.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда, в случая това – това е датата 13.10.2021 г., от който момент
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и прието в т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Поради това и с оглед
направеното искане за присъждане на лихва от ищеца, оветникът дължи такава върху
определеното допълнително обезщетение за неимуществени вреди считано от 13.10.2021г.
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на делото съдът следва да присъди на въззивника разноските,
направени по делото разноски съобразно уважената част от жалбата. Жалбоподателят не е
направил разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като е бил представляван по реда на
чл.38 от ЗА. Прокуратурата на Република България следва да заплати на адв.И. И. сумата
1297 лева адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете /чл. 10, ал. 3
изр.2 ЗОДОВ, чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба за възнагражденията за
адвокатска работа//.
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6655/04.12.2024 г., по гр.д.№ 7436/2023 г. на Софийски
градски съд, ГО, I-7 състав в частта, в която е отхвърлен иск по чл.2, ал.1, т.1 и т.3 за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 8 000 лв. до 15 000 лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на П. П. К. ЕГН
**********, с адрес гр.***, кв.“***“, ул.“***“ №*, вх.*, ап.* по иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.1 и т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди сумата 7 000
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, над
присъдената с решение № 6655/04.12.2024 г., по гр.д.№ 7436/2023 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-7 състав сума от 8 000 лв. до сумата 15 000 лв., заедно със законната лихва върху
тази сума от 13.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
10
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния
прокурор, гр.София, бул.”Витоша” № 2, Съдебна палата, като представител на държавата, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на П. П. К., разноски във въззивната инстанция –
1297 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11