Р Е Ш Е Н И Е
№
Град
Р у с е, 08. 10. 2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, втори наказателен състав, в публично
заседание
на 09.09.2019 год., в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА
НЕЙЧЕВА
при
секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа
докладваното от съдията АНД N1180
по
описа за 2019 год. На Русенски районен съд
и
за да се проинесе съобрази:
Производството
е по чл. 59 и сл. От ЗАНН.
Постъпила
е жалба от Н.Т.Д., ЕГН:**********, срещу НП №19-1085-000102/19г. на началник сектор
към ОДМВР – Русе, сектор ПП-Русе, с
което за нарушение на чл.123 ал.1,т.1 от ЗДП, на основание чл.179 ал.2 и чл.175
ал.1, т.5 от ЗДП са му наложени административни наказание съответно “глоба”
от 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Процесуалният
му представител моли за отмяна на наказателното постановление, алтернативно за
намаляване размера на наложените санкции.
Наказващият
орган не изпраща представител.
РРП
не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните
по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
На 18.01.2019год. жалб.Д. бил
санкциониран с НП №19-1085-000102 на Началник на Сектор ПП при ОД на
МВР – Русе, с което за нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 бук.А от ЗДвП и на
основание чл. 175 ал.1, т.5 от ЗДвП му било наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление било издадено на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН,
който дава възможност да не бъде съставен акт, а да се издаде наказателно
постановление, в случаите „…..когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган.” В конкретния случай обжалваното наказателно
постановление било издадено въз основа на Постановление от 28.12.2018год., с
което прокурор при РП – Русе прекратил образуването на досъдебно наказателно
производство по досъдебно производство № 458/2017 г. по описа на РП – Русе за престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, извършено на 10.08.2017год. в гр. Русе от жпод.Д.. От
процесното постановление на РРП и оспореното наказателно постановление се
установява следната фактическа обстановка:
На 10.08.2017 г., около 18.00-18.30 часа, Г. Г.
управлявал лек автомобил „Мерцедес 190" с ДК№ Р 6137 ВА, като се движел се
по бул."Липник", посока центъра на гр. Русе. Преди кръстовището с
ул."Иван Ведър", се престроил за ляв завой, като видял, че го
наближава лек автомобил „Шевролет Калос" с ДК№ Р 5966 ВХ, управляван от жпод.Д.,
който не го видял, в резултат на което между двата автомобила възникнало ПТП.
Щетите по автомобила на Г. били - пукнат преден десен мигач, одраскан преден
десен калник. Двамата водачи огледали щетите, като на досъдебното производство
Г. Г. заявил, че водачът на л.а. „Шевролет Колос" – жпод.Д. бил видимо
пиян, държал се арогантно, заключил автомобила си и заминал в посока ж.к."3дравец
изток". В резултат Г.Г. подал сигнал до тел. 112, като на место пристигнал
екип на Второ РУ при ОД МВР Русе. Започнало
досъдебно наказателно
производство № 458/2017 г.
по описа на РП – Русе за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК,
извършено от жпод.Д.. Последното поради липса на безспорни доказателства било
прекратено с Постановление от 28.12.2018год., по описа на РРП, като материалите
по преписксата изпратини на началник сектор към ОДМВР – Русе, сектор
ПП-Русе, който за нарушение на чл.123 ал.1,т.1 от ЗДП, на основание чл.179 ал.2
и чл.175 ал.1, т.5 от ЗДП санкционирал жпод.Д. с оспореното от него наказателно
постановление.
От изложената фактическа обстановка и приложените по делото
писмени доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
ДОПУСТИМА, по същество ОСНОВАТЕЛНА единствено досежно размера на наложените
санкции.
Изложената в Постановление от 28.12.2018год.,
по описа на РРП, фактическа обстановка не се оспорва от адв.Б., поради което
съдът приема за безспорно доказано , че жпод.Д. не изпълнил задължението си по
123 ал.1 т.3 бук.А от ЗДвП, поради което правилно бшл санкциониран на основание
чл. 175 ал.1, т.5 от ЗДвП с административно наказание „глоба”, в размер на 200лв и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Жалбоподателят нарушил правилата за движение по пътищата и с
поведението си е причинил ПТП, при което са причинени имуществени вреди по
автомобила на Г. Г., след което напуснал местопроизшествието и не оказал
съдействие за установяването им. Материалният закон е приложен правилно,
липсват съществени нарушения на процесуалните правила.
Противоречи на закона възражението на адв.Б., че с издадената
Заповед за прилагане на ПАМ –временно отнемане на СУМПС жпод.Д. на практика два
пъти се санкционира за деянието си:
Съгласно чл. 171, ал. 1, т.1, б. "б" от ЗДвП
– „който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи;редакция към момента на нарушението, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ
да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско
изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6
месеца”.
В конкретния случай ПАМ е
наложена по обвинение по чл.343б, ал.1 от НК, за което наказателното
производство е прекратено. В случая се касае за две отделни деяния, едното
престъпно, а процесното административно нарушение при условията на реална
съвкупност, които следва да се вземат предвид при санкционирането на дееца от
административнонаказващия орган. Принудителната административна мярка
неправилно се смесва от адв.Б. като правен институт с
"административнонаказателната отговорност". И административното
наказание и принудителната административна мярка са вид държавна принуда. Но
докато административнонаказателната отговорност е реализация на санкцията на
правната норма, принудителната административна мярка представлява приложение на
нейната диспозиция. ПАМ не е вид наказание и не се реализира чрез издаване на
наказателни постановления от административнонаказващите органи. Тя се налага с
индивидуален административен акт от административен орган и има определени
нормативно заложени цели – да преустанови нарушението, да въздейства
превантивно или да възстанови последиците от същото. Предвид изложеното между
нея и наложеното с обжалваното наказателно постановление наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено отделно нарушение /
по 123 ал.1 т.3 бук.А от ЗДвП/ няма връзка, поради което жпод.Д. не е
санкциониран два пъти за едно и също нещо.
Досежно проверка за правилното приложение правилата на
чл.27 ЗАНН, при индивидуализация на това наказание, съдът отбелязва, че административнокаказващият орган е
следвало да събере и обективира данни за обстоятелствата, при които са
извършени нарушенията извън фактическия състав и съобразно смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, превеса между тях и имотното състояние
на отговорното лице да съобрази размера на лишаването от права. На общо
основание тези обстоятелства подлежат на доказване и следва да са изложени като
мотиви още при определяне на наказанието с наказателното постановление, за да
има възможност нарушителя да упражни ефективно правото си на защита. В тази
връзка наказаващият орган е следвало да изложи мотиви, налагащи наказанието лишаване от правоуправление и
глобата да са в максимален размер. Тази
нередовност, води до необоснованост по отношение тежестта на тизи наказания,
поради което те следва да се ориентират към средния размер -4 месеца лишаване
от право да управлява МПС и 120лв. глоба, като за тях съдът е съобразил не
малкия брой други нарушения по ЗДвП, извършени от жпод.Д., видно от приложената
справка. В този смисъл в тази си част наказателното постановление следва да се
измени.
Така мотивиран и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №19-1085-000102/19г.
на началник сектор към ОДМВР – Русе, сектор ПП-Русе, в частта с която за нарушение на чл.123 ал.1,т.1 от ЗДП,
на основание чл.179 ал.2 и чл.175 ал.1, т.5 от ЗДП на Н.Т.Д., ЕГН:**********, са
наложени административни наказания глоба от 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, като НАМАЛЯВА наказанието глоба на
120лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.
Решението
подлежи на обжалване по реда на АПК пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….……….