Р
Е Ш Е
Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№ 261027 31.03.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6767 по описа на съда за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Правната квалификация на иска е чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК.
С искова молба с вх. № *****/
30.04.2019г. ищец „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД е предявен иск срещу ответника К.А.Х..Твърди се, че на ******г.
К.А.Х., в качеството на Кредитополучател е сключила договор за потребителски
паричен кредит № ****** с „Провидент Файненшънъл България“ ООД при спазване на
разпоредбие на Закона за потребителския кредит и на основание договорните
разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителдски кредит. В
исковата молба се твърди, че на ******г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между
„Провидент Файненшънъл България“ ООД и „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД,
по силата на което вземането на „Провидент Файненшънъл България“ ООД срещу К.А.Х.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ******/******г. е прехвърлено
в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна та „Провидент
Файненшънъл България“ ООД, изпратено с известие за доставяне, с изх. №
УПЦ-П-ПВД/****** от ****** г., което писмо е врънато в цялост като
„непотърсено“.
В тази връзка за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
възниклан правен инстерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение.
Подадено е заявление за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение на
06.12.2018г., като е образувано частно гражданско дело № 19455/2018г. по описа
на Районен съд – Пловдив, ІІ граждански състав.
Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № *****/10.12.2018г. за следните суми: 1000 лева /хиляда лева/,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № ****** от ******
г., сключен с „Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по който са
прехвърлени на ****** г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ на кредитора; договорна лихва в размер на 197,25 лева /сто деветдесет и
седем лева и двадесет и пет стотинки/ за периода 03.05.2016 г. – 22.06.2017 г.;
такса за оценка на досие в размер на 32,21 лева /тридесет и два лева и двадесет
и една стотинки/ за периода 03.05.2016 г. – 22.06.2017 г.; такса за услуга
„Кредит у дома“ в размер на 612,03 лева /шестстотин и дванадесет лева и три
стотинки/ за периода 03.05.2016 г. – 22.06.2017 г.; обезщетение за забава в
размер на 174,11 лева /сто седемдесет и четири лева и единадесет стотинки/ за
периода ****** г. – 06.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 06.12.2018 г. до
окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 40,31 лева
/четиридесет лева и тридесет и една стотинки/ за държавна такса и 50 лева
/петдесет лева/ – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78,
ал.8 ГПК (ДВ, бр.8/24.01.2017г.) във връзка с чл.37 ЗПП, чл.1 и чл.26 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя
страна обуславя подаването на настоящата искова молба.
От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответника К.А.Х. дължи на ищеца „Агенция за събиране
на вземания “ ЕАД следните суми: 2015,60 лева, от които 1000 лева главница,
197,25 лева – договорна лихва, 32,21- такса за оценка на досие, 612,03 лева –
такса за услуга „Кредит у дома“ и обезщетение за забава в размер на 174,11 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда –
06.12.2018г. до окончателното изплащане
на задължението.
С Определение на Съда № 13212/26.11.2019г. е назначен
особен представител на ответника – адв. ********.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № 84235/23.12.2019г. от ответника К.А.Х. чрез особения представител адвокат
В..
В отговора на исковата молба се твърди, че иска е
неоснователен и недоказан.
Твърди се, че договора за потребителски кредит от ******г. е изцяло нищожен и не поражда никакво правно действие спрямо
ответника и в това число заплащане на суми.
Твърди се, че не е налице императивно определената
норма и съдържание на договора за потребителски кредит, поради неспазване на
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Оспорва се шрифта, на който са изготвени договор за
потребителски кредит от ******г., ведно с договорните разпоредби на гърба на
същия, формуляр за кандидатстване,
погасителен план към него.
Твърди
се, че в договора за потребителски кредит не са отразени изчерпателно условията
за издължаване на заема, а именно нямало изготвен и двустранно подписан погасителен план,
съставен съгласно изискванията на закона.
Заявява се в исковата молба, че договора за
потребителски кредит е нищожен, съгласно изразените в отговора на исковата
молба подробни съображения.
От съда се иска да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан Съдът след като се запозна с
твърденията на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено следното.
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № ****/10.12.2018г. е разпоредено ответницата К. Х. да заплати в полза
на ищеца следните суми: 1000 лева /хиляда лева/, представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., сключен с
„Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по който са прехвърлени на ******
г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на кредитора;
договорна лихва в размер на 197,25 лева /сто деветдесет и седем лева и двадесет
и пет стотинки/ за периода 03.05.2016 г. – 22.06.2017 г.; такса за оценка на
досие в размер на 32,21 лева /тридесет и два лева и двадесет и една стотинки/
за периода 03.05.2016 г. – 22.06.2017 г.; такса за услуга „Кредит у дома“ в
размер на 612,03 лева /шестстотин и дванадесет лева и три стотинки/ за периода
03.05.2016 г. – 22.06.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 174,11 лева
/сто седемдесет и четири лева и единадесет стотинки/ за периода ****** г. –
06.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 06.12.2018 г. до окончателното й погасяване,
както и разноските по делото в размер на 40,31 лева /четиридесет лева и
тридесет и една стотинки/ за държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ –
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК (ДВ,
бр.8/24.01.2017г.) във връзка с чл.37 ЗПП, чл.1 и чл.26 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Срещу заповедта е било депозирано възражение по чл.
414 ГПК като в срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК ищецът е предявил настоящите
искове за признаване установено дължимостта на процесните суми.
По делото са приобщени писмени доказателства в заверен
препис: договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., сключен с
„Провидент Файненшъл България” ООД, рамков договор за цесия от ******г.,
уведомително писмо по чл. 99 ЗЗД, приета е съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице И.С., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и от която
се установява, че счетоводно ищецът правилно е формирал размерът на дължимите
суми – таблицата на л.104 от делото, плащания по кредита не се установяват да
са извършени, вещото лице е определило и размерът на мораторната лихва, като в
счетоводството на цедента не е установен документ за предаването на сумата.
По делото е приета и съдебно-графологична експертиза с
вещо лице *****, който посочва, че процесния договор е с шрифт Times New Roman 12 а тексът в погасителния план е по-малък от 12.
Следователно, при така установената фактология се
извеждат следните правни изводи.
Между ответника и цедента „Провидент Файненшъл
България” ООД е бил сключен договор за заем, който е валиден и има характер на
потребителски кредит по смисъла на ЗПК като отпуснатата заемна сума в полза на
ответницата е 1000 лева, такса оценка на досие 50 лева, фиксирана лихва 197,25
лева или 31.82%, а ГПР 48%. Ответникът е отбелязал, че желае ползването на
услугата „кредит у дома“ за което е начислена такса съгласно договора в размер
на 852,97 лева. Падежът на задължението е определен на 60 седмици.
Отхвърля се възражението на ответника чрез особения
представител адв. В. затова, че договорът не е породил действие, тъй като е
недоказано предоставянето на заемната сума – фактът че в счетоводството на
цедента не съществува документ за предоставянето на процесната парична сума в
заем е един от възможните доказателствени източници за установяването на това
обстоятелство, което обаче нито е единствено, нито пък отсъствието му води до
невъзможност този факт да се удостовери с друг доказателствен източник –
какъвто се явява договорът за кредит в който изрично е посочено, че се
предоставя кредит от 1000 лева в пълен размер, с една вноска, следователно,
договорът служи като разписка за реалното предаване на парична сумата.
Отхвърля се и възражението за недействителност на
договора поради несъответствието му с изискването на чл. 10, ал.1 ЗПК – размер
на шрифта, тъй като графологичната експертиза установява размер под 12 за
погасителния план, а погасителният план не е елемент от договора, а негово
приложение.
Отхвърля се и възражението за на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК- за посочване последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, е неприложимо. От приложения погасителен план към
договора се установява разпределението на сумите.
Вземането по договора за кредит е било прехвърлено с
цесия, за което също са представени съответните писмени доказателства, като
цесията е напълно редовна. В чл. 22 от договора за кредит изрично е предвидена
възможността кредиторът да прехвърли правата си по договора на трето лице, без
да е необходимо съгласието на длъжника, поради което в случая не е налице
противоречие с нормата на чл. 26 ал. 1 от ЗПК. „Старият“ кредитор е овластил с
изрично пълномощно „новия“ от негово име да информира длъжника за сключените
цесии, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо
длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор.
Не съществува законова пречка уведомяването да се направи и от цесионера, когато
той е изрично овластен за това, както е станало тук, доколкото не се касае за
лично и незаместимо действие. В този смисъл съобщението, извършено от
цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно, действително
и поражда правните си последици. Длъжникът се счита уведомен за това с
получаване на заповедта за изпълнение и исковата молба. Няма данни лицето да е
плащало на стария кредитор след прехвърлянето на дълга, а смисълът на
съобщаването е именно това- да се уведоми длъжникът да не изпълнява на лице,
което вече не е негов кредитор, т.е. тук целта е защита на длъжника при
евентуална престация спрямо ненадлежен кредитор. От всичко изложено дотук, в
конкретния случай се налага извода за това, че цесията е валидно
противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на
дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на
цесионер.
Във връзка с възраженията в отговора относно
действителността на клаузата такса „кредит у дома“, следва да се посочи, че
видно от съдържанието на договора, ответникът е избрал да му предоставена
услуга за домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеене, както и
седмично събиране на вноските оттам. Клиентът е отбелязал в квадратчето „ДА“ за
предоставяне на тази услуга и се е подписал за това. Доколкото обаче в случая
става въпрос за поето задължение от кредитора да извършва посещения на адреса
на длъжника за събиране на седмичните вноски по кредита, за което той ще получи
допълнително възнаграждение по договора в размер на 852,97 лева, твърдението в
исковата молба за неизпълнение на задължението на длъжника по заплащане на тази
услуга, представлява своеобразна форма на неизпълнение на поето договорно
задължение на клиента. В този смисъл в тежест на кредитора е да докаже, че той
е изправната страна в това отношение, за да може да претендира насрещната
престация, т.е. доказването на изпълнението на договорното задължение пада
върху страната, която се ползва от него- в случая кредиторът. Особеното при
тази такса е това, че дължимостта на същата е обусловена не от простото й
уговаряне в договора, а от реалното предоставяне на услугата, за която тя е
уговорена. По делото не се ангажират доказателства за това, че услугата „кредит
у дома” реално е била предоставена на ответницата.
Смисълът на същата, съгласно уговореното в чл. 25 от
договора за кредит, е служител на кредитора да предаде на ответницата на
посочения в договора адрес сумата по кредита, както и всяка седмица да посещава
адреса й, за да събира оттам вноските по кредита. В договора е посочено, че 30
% от таксата се равнява на разходите, свързани с организирането на тази услуга.
Т.е., ако задълженията по договора не са обявени за предсрочно изискуеми или не
са заплатени предсрочно от ответницата, за кредитора е съществувало задължение
всяка седмица да организира посещения на негов служител на адреса, включително,
ако при тези посещения кредитополучателят не е намерен или не е предал
дължимата седмична вноска. Ищецът не ангажира доказателства за извършени
ежеседмични посещения на служител на кредитната институция на адреса на
клиента, предвид на което, кредиторът следва да понесе и неблагоприятните
последици от недоказването на тези свои твърдения.
Нещо повече, цената на тази услуги действително следва
да е пропорционална на отпуснатата с кредита сума, като тя трябва да покрива и
разходите за тази услуга. Същите обаче са предвидени в размер близък до
стойността на отпуснатия кредит, поради което тук липсва каквато и да е
съразмерност, като по- скоро таксата се явява средство за неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Това обаче противостои на
всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и
задълженията на страните по договора, а съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, като това се явява основание за отхвърляне на
иска в тази му част. Клаузата заобикаля
забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна на основание
чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП
По отношение на претенцията в исковата молба за
таксата за оценка на досие, следва да се посочи, че в чл. 3 от договора за
кредит е предвидено, че клиентът заплаща тази такса в размерите, посочени в
договора- в случая 50 лева, като таксата е дължима при подписване на договора.
Таксата за оценка на досие обаче всъщност представлява вземане, което се
покрива от възнгарадителната лихва, тъй като се начислява само при отпускане на
кредита, т.е неясно е за какво е тази такса след като е уговорен лихвен процент
за сумата, която е предоставен като кредит. Диференцирането на отделните
дейности които кредиторът може да осъществи при отпускането на заема замаскира
всъщност цената на заемния капитал който е остойностен с договорната лихва.
Следователно искът за таксата се отхвърля.
Досежно исковете за главница, договорна и мораторна
лихва – същите се явяват основателни предвид на валидно възникналото заемно
правоотношение, а размерът на лихвите е потвърден от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
В полза на ищеца съществува частично съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за
изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според
мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в
исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив,
който да се отрази в настоящото решение. Доколкото обаче претенциите за
главница, и лихви се уважават, а за такса оценка досие и услуга „кредит у дома“
се отхвърлят то и разноските в заповедното производство и настоящата инстанция
следва да бъдат уважени по съразмерност, а именно сума от 604,39 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.А.Х. с ЕГН ********** с
адрес: *** ДЪЛЖИ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Петър Дертлиев
№ 25, ет.2 офис № 4 чрез юрк. ********** сумите от:
1000 лева /хиляда лева/, представляваща дължима
главница по договор за потребителски кредит № ****** от ****** г., сключен с
„Провидент Файненшъл България” ООД, вземанията по който са прехвърлени на ******
г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на кредитора;
договорна лихва в размер на 197,25 лева /сто
деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/ за периода 03.05.2016 г. –
22.06.2017г.
обезщетение за забава в размер на 174,11 лева /сто
седемдесет и четири лева и единадесет стотинки/ за периода ****** г. –
06.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 06.12.2018 г. до окончателното й погасяване
за които е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 10879/10.12.2018г. по ч.гр.д. №
19455/2018г. по описа на РС – Пловдив
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите от 32,21 лева – такса
за оценка на досие и 612,03 лева такса за услуга „кредит у дома“ като
неоснователни и недоказани;
ОСЪЖДА К.А.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Петър Дертлиев № 25, ет.2 офис № 4
сумата от 604,39 лева разноски по съразмерност
на уважените искове за настоящата инстанция и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Веселин Атанасов
Вярно
с оригинала!
КЯ