№ 161
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета М. Антонова
Членове:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
Ванина Младенова
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221100504597 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 20001629/ 10.01.2022г., постановено по гр. дело № 37507/2020г. по описа на
Софийския районен съд, 75 състав, е признато за установено по отношение на Й. И. С.
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД за сумата 876,03 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к. “****, за периода
01.12.2013г.- 30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.01.2017г., до окончателното плащане
на сумата, сумата 159,51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
30.01.2014г.- 27.12.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 09.3.2017г. по ч.гр.д. № 1008 по описа за 2017г. на СРС, 75 състав.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените установителни искове е
подадена въззивна жалба от Й. И. С., в която се навеждат доводи за нарушение на
материалния закон, и неправилност на решението. В жалбата са наведени доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е определил дела на въззивницата в процесния имот.
В срока и реда по чл. 263 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна "Т.С." ЕАД.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
1
По делото не е спорно, че процесният имот е топлофициран.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства- договор за продажба
на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища
и удостоверение за наследници, се установява, че С. Н. С. и Й. И. С. са придобили правото
на собственост върху процесния недвижим имот. С. Н. С. е починал на 22,02,2017г. и е
оставил наследници по закон Й. И. С.- преживяла съпруга и низходящи от първа степен- Н.
С. Н. и В. С. Н..
От представения пред първоинстанционния съд н.а. № 106/ 28.04.2017г., т. I, нот. дело 90/
2017. се установява, че Й. И. С. се е разпоредила с правото си на собственост върху
процесния недвижим имот и е дарила 4/6 ид.ч. от същия на В. С. Н..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивен
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
При извършената проверка по реда на чл. 269, пр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, пр. 2 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основното възражение във въззивната жалбата касае размера на дела на въззивницата в
съсобствения имот. Развити са съображения, че същият е ¼ ид.ч.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Конкретиката на случая сочи, че наследодателят на страните, С. Н. С., и въззивницата Й. И.
С. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на
правна сделка- продажба. Основният спор, за разрешаването на който спорът е пренесен
пред настоящата инстанция, е какъв е размерът на дела на въззивницата в съсобствения
имот. От представения пред районния съд н.а. н.а. № 106/ 28.04.2017г., т. I, нот. дело 90/
2017. се установява, че на 28.04.2017г. (след процесния период) въззивницата Й. И. С. се е
разпоредила с правото си на собственост върху процесния недвижим имот и е дарила 4/6
ид.ч. от същия на В. С. Н.. При подписване на нотариален акт, оформящ правна сделка,
нотариусът извършва нотариално удостоверяване на правото на собственост, съгласно чл.
586, ал. 1 ГПК. Удостоверителната функция на нотариуса по сделката е да установи, дали
прехвърлителят (ответницата в първоинстанционното производство) е собственик на
2
прехвърленото. Изложеното обуславя извод, че въззивницата- ответница в
първоинстанционното производство, е носител на правото на собственост върху имота за
процесния период. По делото няма твърдения, нито са събрани доказателства, същата да са
се разпоредили с правото на собственост с имота в по- ранен момент от датата на
разпореждането- 28.04.2017г. Следователно, тя се явява клиент на топлинна енергия за
битови нужди в имота през процесния период, доколкото по делото е установено, че същата
е била носител на правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от имота. При това положение,
правилно първоинстанционния съд е приел, че въззивницата- ответница е придобила
правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от процесния имот и възраженията в тази насока във
въззивната жалба са неоснователни.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Законът утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сградите- етажна собственост, реално
доставената на границата на собствеността топлинна енергия- чл. 156, ал. 1 ЗЕ, като по този
начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на доставената до
абонатната станция на сградата- ЕС- топлинна енергия. Тъй като тази цена подлежи на
разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, се налага утвърждаване
на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между собствениците, респ.
ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на
топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от общата цена, съответна на
реално потребеното при въведената система за дялово разпределение. Конкретиката на
случая сочи, че цената на доставената топлинна енергия е формирана като топлинна енергия
отопление и за БГВ, и такава, отдадена от сградната инсталация. Съгласно заключението на
СТЕ, за периода 01.12.2013г.- 30.04.2016г. в процесния имот е доставена топлинна енергия
на стойност 1314,04 лева. Съобразно дела си в отопляемия съсобствен имот, въззивницата-
3
ответница дължи 4/6 от посочената сума, а именно 876,03 лева.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд относно изхода на спора по предявения установителен иск,
обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20001629/ 10.01.2022г., постановено по гр. дело №
37507/2020г. по описа на Софийския районен съд, 75 състав, в частта, в която е признато за
установено по отношение на Й. И. С., с ЕГН ********** съществуването на вземането на
“Т.С.” ЕАД, с ЕИК **** за сумата 876,03 лева (осемстотин седемдесет и шест лева),
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
“****, за периода 01.12.2013г.- 30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.01.2017г., до
окончателното плащане на сумата, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.3.2017г. по ч.гр.д. № 1008 по описа за 2017г. на СРС, 75
състав.
В частта, в която е признато за установено по отношение на В. С. Н., ЕГН **********,
съществуването на вземането на „Т.С.” ЕАД за сумата 219 лева (двеста и деветнадесет лева),
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ж.к.
“****, за периода от 01.12.2013г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от
09.01.2017г. до окончателното плащане на сумата; по отношение на Н. С. Н., с ЕГН
********** съществуването на вземането на „Т.С.” ЕАД за сумата 219 лева (двеста и
деветнадесет лева), представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ
се в гр. София, ж.к. “****, за периода от 01.12.2013г. до 30.04.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 09.01.2017г. до окончателното плащане на сумата, както и в частта, в
която са отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК **** против Й. И. С., с ЕГН
**********, искове за установяване на вземането на “Т.С.” ЕАД за цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се София, ж.к. “**** над сумата 876,03 лева до сумата
1056,11 лева и за сумата 159,51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
31.1.2014г.- 27.12.2016г.; против В. С. Н., ЕГН ********** искове за установяване на
вземането на “Т.С.” ЕАД за цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се
София, ж.к. “**** над сумата 219 лева до сумата 264,02 лева и за сумата 39,87 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 31.01.2014г. до 27.12.2016г.; против Н. С. Н., с ЕГН ********** искове за
установяване на вземането на “Т.С.” ЕАД за цена на топлинна енергия, доставена в обект,
намиращ се София, ж.к. “**** над сумата 219 лева до сумата 264,02 лева и за сумата 39,87
4
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 31.01.2014г. до 27.12.2016г., като неоснователни, обжалваното решение е
влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5