Решение по дело №14636/2019 на Районен съд - Пловдив

       

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 4775

гр. Пловдив, 12.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 12.11.2019 г. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14636 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството по делото е по реда на 124, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Ес Би Ю“ ООД против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД – гр. Пловдив, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 1675.13 лв., претендирана от ответника с фактура № **********/18.04.2019 г., допълнително начислена за периода 01.11.2017 г. – 24.01.2018 г. за обект с ИТН: *** в община *** на клиент с кл. № ***, на която партида ищецът е титуляр. Претендират се разноски.

В исковата молба се оспорва дължимостта на претендираните от ответника суми по посочената фактура. Твърди се, че не е потребена от ищеца допълнително начислената енергия, поради което и сумата се претендира от ответника без основание.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва иска. В отговора се твърди, че между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение по доставка на ел. енергия. Твърди се, че на 24.01.2018 г., служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България „Електроразпределение Юг“ ЕАД са извършили проверка на електромер № ***, отчитащ доставена ел. енергия в обекта на ищеца. Електромерът бил демонтиран по съответния законов ред и изпратен за проверка в БИМ. На мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов. За тези действия бил съставен констативен протокол. От проверката в БИМ се установило, че има неправомерна намеса в електромера, в резултата на която същият отчитат с отклонение минус 82.94 %. За извършената проверка от БИМ е изготвен нарочен протокол. В резултат от проверката операторът на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България е извършил преизчисление на електроенергията, съгласно законовите разпоредби. Периодът на корекцията е 84 дни като първата дата е 01.11.2017 г. ЕР ЮГ е предоставило на ответника посочената информация, на база на която ответникът е издал процесната фактура. За допълнително начислената ел. енергия ищецът бил уведомен, съгласно закона. Излагат се правни доводи. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. .

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК.

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че ответникът е издал срещу него фактура № **********/18.04.2019 г. на стойност 1675.13 лева, допълнително начислена за периода 01.11.2017 г. – 24.01.2018 г. за обект с ИТН: *** в община *** на клиент с кл. № ***. В тежест на ответника е да установи, че сумата е начислена на валидно правно основание – цитираните правила и в съответствие със ЗЕ, респ., че е налице хипотеза за корекция на сметка поради неправомерна манипулация върху СТИ, какви са причините за неизмерване или неточно измерване на доставената електроенергия, както и размера на претендираната сума и периода, за който е начислена, както и твърденията си, че проверката на СТИ и свързаните с нея последванщи действия са извършени съобразно нормативните изисквания и при спазване на правилата на ПИКЕЕ.

С Определение от 25.09.2019 г. е отделено като безспорно между страните, че ответното дружество е издало срещу ищцата фактура № **********/18.04.2019 г. на стойност 1675.13 лева, допълнително начислена за периода 01.11.2017 г. – 24.01.2018 г. за обект с ИТН: *** в община *** на клиент с кл. № ***, на която партида ищецът е титуляр.

Спорният въпрос по делото е дали са били налице предпоставките за извършване на подобна едностранна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума.

Видно от констативен протокол № *** /л.13/, служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в присъствие на двама свидетели, са извършили техническа проверка на електромер с фабр. № ***, монтиран да отчита потребената ел. енергия от ищеца в имот село ***. В протокола не са направени констатации за неизправност на електромера и какво е наложило неговото демонтиране и подлагане на метрологична проверка. Посочено е, че електромерът е демонтиран за метрологична експертиза, поставен е в безшевна торба с пломба № ***, като на  мястото на демонтирания електромер е монтиран друг електромер.

           Съгласно чл. 47, ал. 1 – 4 ПИКЕЕ, при извършване на проверки по реда на чл. 43 и 44 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд за системата елемент, средството за търговско измерване се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен надзор в срок до седем дни от датата на проверката.

 Протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. При отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. Съгласно така установената процедура, клиентът-потребител следва да бъде поканен да присъства при проверката и съставеният протокол следва да му бъде предявен. След като се запознае със съдържанието на протокола, клиентът следва да бъде поканен да го подпише. Единствено в случаите, когато клиентът не може да бъде намерен на адреса по времето на извършване на проверката, или откаже да подпише протокола след като е имал възможност да се запознае със съдържанието му, операторът на мрежата има право да установи тези обстоятелства като ги посочи в протокола за проверка и ги удостовери с подписите на двама свидетели, които не са негови служители.

В случая от самия протокол, а и по делото не са ангажирани други доказателства, които да установяват причината, поради която е демонтиран електромера, дали към момента на съставянето му има някакви технически несъответствия по него – чл.47, ал.5 ПИКЕЕ. Не са ангажирани и доказателства, какво е наложило протоколът да бъде подписан от двама свидетели, дали потребителя и негов представител е търсен за да участва на проверката – чл.47, ал.3 ПИКЕЕ. Отделно от това не е спазен и реда за изпращана на електромера за метрологична проверка – а именно в срок от 7 дни. Нито пък констативния протокол е връчен на ищцовото дружество – чл.44, ал.4 ПИКЕЕ.

В констативен протокол на БИМ за извършена метрологична експертиза /л.14/ е посочено, че проверката се извършва на база заявление от ЕВН от дата 10.05.2018 г., повече от 3 месеца след проверката – 24.01.2018 г. От експертизата на БИМ се установява, че електромер с фабр. № *** е предоставен в платнена торба, пломбирана с пломба № *** EWN. Като това е същият електромер демонтиран и отразен в Констативния протокол, който представлява одобрен тип измервателно устройство. Констатира се, че електромера има пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера, като знака от метрологичната проверка /пломба/ № *** е унищожена, с разширени гнезда на пломбажната тел. Електромера отчита с грешка при кратковременно включване с отчитане на изхода за проверка при различни стойности на подаден ток от около минус 82.94 %. На показващото устройство е отчетена грешка минус 80.01 %. При отваряне на електромера е констатиран достъп до вътрешността на електромера, на гърба на ел. платка, в измервателната верига на електромера, на позиции R60 и R61 има подменени ел. елементи с означение „335“.

Съставеният за извършената метрологична експертиза  по чл. 57 - 58 ЗИ протокол представлява официален документ   по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в структурата на Българския институт по метрология, който е овластен със специализирани правомощия в областта на метрологията /чл. 10 и сл., и чл. 58 ЗИ/, поради което отразеното в този протокол се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно годността на измервателното средство, която не е оборена по делото, а самият документ не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК.   

На база експертизата на БИМ е изготвено предложение за корекция на сметка /л.15/, както и корекционна фактура за сумата в размер на 1675.14 лева като е начислено допълнително количество ел. енергия от 9276 kWh за периода 01.11.2017 г. до 24.01.2018 г.

Ищецът е уведомен за предприеманата корекция с уведомление /л.16/, връчено на 30.04.2019 г. чрез упълномощено лице.

  В чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката е предвидена възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. правила. Тази законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а предвижда такова само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, регламентирани в чл. 48 ал. 1, чл. 47 и чл. 45 от ПИКЕЕ, включително след установяване по несъмнен начин наличие на грешка в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното измерване или неизмерване въобще.

В случая от протокола на БИМ се установява, че процесния електромер отчита с грешка при кратковременно включване с отчитане на изхода за проверка при различни стойности на подаден ток от около минус 82.94 %. На показващото устройство е отчетена грешка минус 80.01 %.

Съдът споделя доводите на ответното дружество, че в случая не е необходимо да се установява вина от страна на ищеца, за обстоятелството, че електромера не отчита правилно. Задължението на клиента да заплати доставеното количество електроенергия, произтича от договорните му задължения с доставчика по продажба на ел. енергия по арг. от чл.183 ЗЗД. Когато е доставено определено количество ел. енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати тази сума. Независимо дали той е осъществил неправомерното посегателство върху средството за измерване на ел. енергия, достатъчно е да бъде установено грешно измерване от измервателното устройство на количествата ел. енергия над допустимите граници. Когато не е възможно да бъде установено реалното потребеното количество електроенергия в чл.48 ПИКЕЕ е предвидена методика по която да се начислява количеството електроенергия при констатирано грешно/неточно или въобще неотчитане на средството за измерва, като  установяването на неотчетената електроенергия се извършва чрез използване на наличните данни, които се коригират с установената грешка на измервателното средство, т. е. посочената формула цели наистина да се установи максимално близък до действителността начин потреблението, което няма как да бъде отчетено реално и напълно. Така тя създава баланс между интереса на електроснабдителното предприятие - за пълно заплащане на потребената енергия и потребителя - за възможно най-точно доказване на потреблението му. Този баланс, базиран на принципа за отчитане на обективно наличните факти, ограничаване на възможностите за корекция във времето без цялостното им премахване, и процедурните гаранции означава, че посочената уредба може да се приеме за справедлива и съответстваща на забраната за неоснователно обогатяване и на принципа за установяване на истината по делата.

Действително с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС на РБ по адм. дело № 2385/2016 г. – обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., целият подзаконов нормативен акт ПИКЕЕ е бил отменен, с изключение на разпоредбите на чл. 48-51 от този акт. Основанието за извършване на едностранна корекция обаче произтича от разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ, които са продължили да са действащ подзаконов нормативен акт. Същите са отменени с Решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС, обн. в ДВ, бр. бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с действие занапред – арг. чл. 195, ал. 1 АПК, т. е. посочените разпоредби на чл. 48-51 ПИКЕЕ са били действащи към датата на изготвяне на констативния протокол от БИМ – 14.11.2018 г. и представляват валидно основание за провеждане на корекционна процедура от страна на ответното дружество при наличие на предвидените в тях предпоставки за това.

Съдът не споделя доводите на ищеца, че доколкото не бил въведен ред за уведомяването на потребителя за извършване на корекцията, съгласно изискванията на чл. чл.98а, ал.2, т.6 и по т.83, ал.1, т.6 ЗЕ, то на това основание извършената корекция е незаконосъобразна. Обстоятелството, че не е предвиден ред в Общите условия на ответното дружество за уведомяване на клиента за извършената корекция не води до такава последица. Още повече, че ищцовото дружество е уведомено за извършената корекция, с писмо с обратна разписка. Не е преградена възможността му да оспори извършената корекция, което прави в настоящото производство, поради което от липсата на ред за уведомяване на потребителя за извършената корекция за него не настъпват автоматично неблагоприятни последици и не се лишава от възможността да оспори извършената корекция. Достатъчна гаранция за коректното извършване на проверка е възможността потребителя да участва на нея, но ако той не е намерен или отказва да присъства е предвидено участието на двама свидетели и в определени случаи и на *** служител.

Съдът, обаче счита, че не е спазена процедурата по изготвяне на констативния протокол съобразно изискванията на чл.47, ал.1-5 ПИКЕЕ, както беше посочено по-горе. Това е пречка по делото да се приеме категорично, че електромерът е бил технически неизправен и е отчитал с грешка именно към момента на проверката и дали именно към момента на съставянето му е осъществено демонтирането. От там и не може да се прецени дали констатираната от експертизата на БИМ грешка е налична и към момента на съставяне на констативния протокол още повече, че от съставяне на констативния протокол 24.01.2018 г. до изготвяне на експертизата 14.11.2018 г. е изминал един значителен период от време – близо година. Констативният протокол представлява частен документ, изготвен от ответното дружество и не обвързва съда и ищеца за отразеното в него – в случая, за датата на извършване на проверката, че именно тогава е демонтиран електромера, какви са констатираните неизправности по него, а и такива изявления за неизправност на електромера в протокола липсват. Не ясно дали представител на ищцовото дружество е търсен, за да участва при проверката и дали се е налагало това отсъствие да бъде преодоляно с двама свидетели.

Наред с това макар и от експертизата на БИМ да се установява грешка в отчитането на електромера над допустимите стойности, предвид пороците в констативния протокол, не се установява, че тази грешка се отчита именно към момента на съставяне на констативния протокол. По делото не се доказа по какъв начин е начислено количеството електроенергия, което се претендира и дали то съответства на нормативната методика.

В разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ е предвидено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, като за небитови клиенти при липса на точен измерител количеството количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване.

По делото не са ангажирани доказателства от ответника за това кога точно е била извършена последната редовна проверка на конкретния електромер, доколкото това обстоятелство е пряко свързано с периода на корекцията, чийто начален момент следва да бъде безспорно установен, дали в рамките на този 90 дневен период е имало реално отчитане, като от това зависи и начина на начисляване на допълнителното количество електроенергия. Независимо, че периодът е в рамките на допустимите максимално 90 дни според чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, винаги следва да се докаже защо и как точно е установен този период и по какъв начин е определено количеството допълнително начислена ел. енергия..

Предвид изложеното, съдът приема, на първо място, че не е спазена процедурата по изготвяне на констативния протокол, съгласно чл.47, ал.1-5 ПИКЕЕ, което от своя страна опорочава процедурата по едностранна корекция. Наред с това не се доказа по делото, че начисленото допълнително количество ел. енергия е начислено съобразно методиката, предвидена в чл.48, ал.1 ПИКЕЕ, за което са необходими специални знания за изчисления, с които съдът не разполага, а оттам и не се доказва и дали правилно е остойностено това количество ел. енергия.

 С оглед изложеното искът се явява основателе и следва да бъде уважен.

            По отговорността за разноските:

  С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство 67 лева – платена държавна такса и 430 лева адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което е представено доказателство – разписка съдържаща се в договора за правна помощ и съдействие /л.3 - гръб/. 

Своевременно от ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Минималният размер на дължимото възнаграждение с оглед интереса по делото и съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, е 347.26 лева. уговореното възнаграждение от ищеца е 430 лева, което е малко над минимума и съдът счита, че не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност по делото.

В полза на ищеца ще се присъдят разноски в общ размер на 497 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

 

 

 

         Р  Е  Ш  И :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЕС БИ Ю” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. Смолян, село Момчиловци, ул. „Рибарска“ № 17, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата в размер на  1675.13 лв., претендирана от ответника с фактура № **********/18.04.2019 г., допълнително начислена за периода 01.11.2017 г. – 24.01.2018 г. за обект с ИТН: ***, находящ се в община *** на клиент с кл. № ***, на която партида титуляр е „ЕС БИ Ю” ООД, ЕИК *********. 

              ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да заплати на „ЕС БИ Ю” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. Смолян, село Момчиловци, ул. „Рибарска“ № 17 сумата в размер на  497 лева – разноски в производство.  

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ