РЕШЕНИЕ
№ 153
гр.Русе, 23.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Русе, в публично заседание на 2 юни, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 121 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от А.А.Б. против Решение № 260148 от
12.03.2021 г., постановено по АНД № 1933/2020 г. по описа на РС – Русе в частта, в която е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 20-1085-002960/2020 г., издадено от Началник сектор „ПП”
при ОД на МВР – Русе, с което на Б. са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Счита, че решението е
неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени решението на
РС – Русе в тази част и да отмени
наказателното постановление.
Ответната в производството страна не
взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от
надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Районният съд е приел, че
административното нарушение по ЗДвП, вменено на наказаното лице, е доказано по
несъмнен начин, като за същото правилно били индивидуализирани и наложените му
наказания. Изложил е мотиви, че наказващият орган правилно е приложил
материалния закон. По тези съображения съдът е потвърдил оспореното пред него
НП като законосъобразно и обосновано.
Решението на районния съд е правилно,
а касационните оплаквания са неоснователни по следните съображения:
АНО на касатора по т.1 от НП е
ангажирана, в качеството му на ФЛ - водач на МПС, за нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП. Съгласно обстоятелствената част на НП А.Б. отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол; издаден и връчен талон за
медицинско изследване, който жалбоподателят получил, но не изпълнил предписанието за
медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
На основание приложимата санкционна разпоредба за това нарушение му били
наложени административни наказания “глоба” в размер на 2 000 лв. и “лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца. При съставяне на АУАН и НП не са
допуснати съществени нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при
описание на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Оспореното в настоящото съдебно
производство решение на РС - Русе е постановено при правилно приложение на
материалния закон и при липсата на съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Не са налице релевираните касационни основания. Напротив, районният
съд е събрал необходимите, допустими и относими доказателства за установяване
на релевантните по случая факти и обстоятелства и е изяснил действителната
фактическа обстановка по делото. Изложените в АУАН и НП, релевантни за правния
спор факти и обстоятелства изцяло се подкрепят от събраните по делото гласни
доказателства, като не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. Неоснователно е възражението на Б.,
че не било установено по безспорен начин качеството му на водач на МПС. От
показанията на разпитания по въззивното дело св. Василев се установява, че
лично той не е възприел факта на управление на МПС от жалбоподателя, но това е
сторено от вписаните като свидетели-очевидци в АУАН служители на репатриращия
автомобил и се потвърждава от посочената като свидетел във въззивното
производство и разпитана Саша Христова. Поради това формираните от въззивния
съд правни изводи за безспорна установеност и доказаност на процесното
нарушение по ЗДвП от обективна и субективна страна са правилни.
С оглед гореизложеното и при
извършена служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът счита, че
оспореното решение на Районен съд - Русе е валидно, допустимо и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН искането на касационния ответник за
присъждане на разноски в настоящото производство се явява основателно. Съгласно
чл. 65, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 80 лв., за заплащането на които, следва да бъде осъден
касаторът.
Затова и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
вр. чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260148 от 12.03.2021 г., постановено по АНД № 1933/2020 г. по описа на РС –
Русе в частта,
в която е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 20-1085-002960/2020 г., издадено от Началник сектор „ПП”
при ОД на МВР – Русе.
ОСЪЖДА А.А.Б., ЕГН**********,*** да заплати
на ОД МВР Русе, сумата от 80,00 (осемдесет) лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.