№ 5819
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110171076 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил
с ответника договор за кредит № ********** на 16.01.2017 г., по силата на който ответникът
му предоставил сумата 1000 лв. при уговорен годишен лихвен процент в размер 49.90 %, а
той се задължил да върне 1187.24 лв., в срок от 18 дни от сключване на договора,
включително да заплати такса за експресно разглеждане в размер 167.07 лв. Твърди, че
сключеният договор е нищожен поради неспазване на предвидената от закона форма, тъй
като не са изпълнени задълженията на ответника да предостави преддоговорна информация,
не е получил съгласие на потребителя за сключване, тъй като електронните документи са
неподписани поради неспазване на процедурата за удостоверяване на техния действителен
автор, както и поради неспазване на изискуемия по закон шрифт 12. Твърди, че договорът е
нищожен и поради липсва на елемент от същественото му съдържание, а именно липсва
посочване на общия дълг, погасителен план, размера на лихвения процент на ден, правото
на отказ от договора, срок и условия за упражняването му; посочване на ГПР по кредита,
елементите, които включва и методиката за изчисляването му, а отделно от това надхвърля
размера по закон – чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като в него е включена и таксата за експресно
разглеждане. Отделно от това твърди, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на
добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. В евентуалност
твърди, че договорът е унищожаем, тъй като е сключен поради липса на финансови средства
за основни потребности и неизгодни условия. В евентуалност твърди нищожност на
клаузата, с която е уговорена такса за експресно разглеждане, като платена при липса на
основание, тъй като съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК не се дължат такива такси. Твърди, че по
1
договора заплатила сумата 1187.24 лв., поради което в случай, че договорът или отделни
негови клаузи са нищожни, платеното, извън чистата стойност на кредита, подлежи на
връщане, поради липса на основание за задържането му. При тези твърдения иска
ответникът да бъде осъден да заплати сумата 187.24 лв. и направените по делото разноски.
Ответникът, оспорва иска с твърдения, че договорът е сключен в електронна форма
при спазване на изискванията на закона, след което е изпратен на посочен от ищеца
електронен адрес. Твърди, че ГРП е определен в максимално допустимия размер по чл.19,
ал.4 ЗПК, а законът не предвижда ограничения на отделни компоненти. Таксата за експресно
разглеждане не е сред услугите в обхвата на чл.19, ал.1 ЗПК, поради което не следва да бъде
включена в ГПР, представлява такса за услуга по бързо разглеждане на документите и
възмездява кредитора за това, че ангажира приоритетно свои служители и работници, които
да оценят кредитоспособността на лицето, което иска да сключи договора. Твърди, че
възнаградителна лихва, уговорена до границата, определена от чл.19, ал.4 ЗПК не е
нищожна, тъй като законът го допуска. Оспорва твърденията за нищожност поради липса на
задължителни елементи от съдържанието на договора като сочи, че в него е посочен общият
дължим размер и срока за плащане, а доколкото се дължи връщане на цялата сума, а не на
вноски не е необходим погасителен план; в преддоговорната информация и общите условия
( т.5.1. ) е посочено правото на отказ, условията и срока за упражняването му. При тези
твърдения иска съдът да отвхръли предявените искове и присъди направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК, във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договорът за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средство за комуникация - едно или повече.
Съгласно представените по делото Общи условия на ответника договарянето се
осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уебсайт и
телефон/, като договорът за потребителски кредит се сключва във формата на електронен
документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на ЗПФУР,
Закона за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД, ЗЕДЕП и ЗПК. Посочено е, че
сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента
/кредитополучателя/, като за да получи кредит той попълва искане за отпускане на кредит,
намиращо се на уебсайта на дружеството, където предоставя пълни и верни данни, относно
своята самоличност като: имена, ЕГН, адрес, мобилен телефонен номер, актуална
електронна поща, банкова сметка и др. Договорът се счита сключен на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършване на паричния превод,
след като кредитополучателят го е приел на началната страница ( чл.3.1.).
2
От представените материали, описващи начина на кандидатстване на страницата на
ответника, представеното платежно нареждане, за извършен по сметка на ищеца превод, на
сума в размер на описаната в договора, както и данните в самия договор, представен от
ищеца, който видно е генериран от страницата на ответника, съдът приема, че ищецът е
попълнил заявка за кандидатстване на сайта на ответника, съдържаща личните й данни / три
имена, ЕГН, телефон, електронна поща, банкова сметка и т.н. /. Попълването на заявката
съдът намира, че е извършено именно от ищеца, доколкото не се твърди и доказва различно
от него лице да е имало достъп до толкова лични данни и да ги е ползвало включително и
относно електронния адрес.
Видно от представения от ответника материал от електронната страница за
кандидатстване за кредит, за да бъде генериран договор с всички данни, които съдържа
представеният към исковата молба, следва да се натисне бутон „подпиши“.
Предвид изложеното с предоставянето на лични данни и изпращането на
съгласие/потвърждение до дружеството следва да се приеме, че ищецът изявява воля за
сключването на договора и приема Общите условия, част от допълнителното му съдържание
/чл. 13, ал. 4 вр. с, ал. 1 ЗЕДЕП/, с което електронната оферта е приета и подписана, а
формата спазена. Изявленията, направени чрез електронна поща или проведени телефонни
разговори, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. След като ищецът е в държане на
договора генериран от страноцата на дружеството, който се получава по електронна поща
след завършване на описаната по – горе процедура и е ответникът е превел сумата по
кредита, по посочената от ищеца банкова сметка, съдът приема, че между страните е
сключен договор за кредит от разстояние.
По силата на договора ответникът е предоставил сумата 1000 лв. при уговорен
годишен лихвен процент в размер 49.90 %, а ищецът се задължил да върне 1187.24 лв., в
срок от 18 дни от сключване на договора, включително да заплати такса за експресно
разглеждане в размер 167.07 лв.
Същият е сключен в изискуемата, съгласно чл. 10 от ЗПК, форма и съдържа
необходимите за действителността на тези договори реквизити. Договорът е сключен при
общи условия, които са неразделна част от него и са приети от ответника с подписването на
самия договор, а преддогороната информация е била на разположение на страницата на
ответника по време на изпълнение на процедурата по кандидатстване по кредита. Шрифтът,
на който е изписан е достатъчно ясен и с големина позволяваща прочитането без
затруднения на съдържанието на договора, поради което релевираното в тази насока
възражение на ответника съдът намира неоснователно. В договора е посочен размерът на
общия дълг, както и ГПР. Кредитът следва да бъде върнат на една вноска, с посочен в
договора размер, което по същество представлява уговорен погасителен план.
Изискването на закона за посочване на годишния процент на разходите има за цел да
защити правата на потребителите на услугата като гарантира информирането им за
максималната цена, която те биха заплатили за услугата, за периода на погасяване на
3
кредита. Тази цена включва всички оправдани разходи за кредитодателя, които той, като
професионалист в тази област, следва да предвиди към момента на сключване на договора,
примерно изброени в чл.19, ал.1 от ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора). Възнаграждението за кредитодателя ( възнаградителна лихва ) за
ползвания от страна на потребителя паричен ресурс е само един от компонентите на ГПР, а
останалите, както беше посочено, са онези предвидими и оправдани разходи за
кредитодателя за предоставяне на услугата.
За да изпълни задължението си за информиране на потребителя кредитодателят е
достатъчно да посочи в договора ГПР в проценти и общата дължима по договора сума -
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя ( § 1, т.2 от
ДР на ЗПК ), без да е необходимо да бъдат сочени конкретните компоненти. Това посочване
е достатъчно, за да гарантира информираността на потребителя за това колко ще заплати за
услугата през срока на действие на договора, и възможността да извърши преценка на
цената. В случай, че кредитодателят прикрива разходи, които ако бъдат включени в
годишния процент на разходите, той би надхвърлил императивно уредения минимум, тези
разходи са недължими по аргумент от чл.19, ал.6 ЗПК. Следователно, договор за
потребителски кредит, при който действителните общи разходи надхвърлят максималния
размер по чл.19, ал.4 ЗПК, не е недействителен, а недължими са онези разходи, които са над
обявения и уговорен процент.
В процесния договор, както беше посочено по – горе е уговорен 49,9 % ГПР, който е
съответен на изискването на чл.19, ал.4 ЗПК.
Относно действителността на клаузата за експресно разглеждане съдът ще се
произнесе по -долу.
Възнаградителната лихва е цената на паричния ресурс за времето, през което се
ползва от кредитодателя. В договора е уговорена в размер на 40.9 % годишно. Свободата на
договаряне на размера на тази лихва е ограничена от добрите нрави, разбирани като
правила, целящи равнопоставеност и добросъвестно упражняване на правата. В конкретика
преценката за зачитането на тези правила следва да бъде направена при съобразяване на
естеството и размера на главницата, за ползването на която е уговорена лихвата, дали е
обезпечена с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението
между размера на уговорената лихва и възможността на кредитора да обеднее от
предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените
на основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период
от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ, тримесечният либор за съответния
вид валута и др.
В съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се
уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва , при
необезпечен заем и надвишаваща двукратния размер на законната лихва по обезпечен с
4
ипотека или по друг начин заем ( в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по
гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Определение № 901 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
6295/2014 г., IV г. о., ГК ). След справка в електронната страница на БНБ по делото се
установи, че към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит
основният лихвен процент е 0.00 %, поради което размерът на законната лихва е бил 10. 00
пункта.
Уговореният в договора годишен лихвен процент от 40.9 % при срок на договора от
около 18 дни не надхвърля трикратния размер на законната лихва предвид срока за
погасяване на кредита. Видно от уговорения в договора погасителен план върху главницата
от 1000 лв. начислената лихва за месечния период на погасяване е в размер на 20.17 лв.,
който размер е почти четири пъти законната лихва за периода на погасяване на кредита, за
който е изчислена лихвата при съобразяване на разликата между пункт и процент и
доклкото в случая ОЛП е 0.00 %. Този размер на лихвата съдът намира, че противоречи на
добрите нрави.
Съгласно чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и
такива за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Кредитодателят е длъжен, в приложение на чл.16, ал.1 от ЗПК, да извърши оценката на
риска, която оценка предхожда сключването на договора и е свързана с
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, включително и
такава представена от потребителя.
Тази дейност на небанковата институция по разглеждане на документите и оценяване
на платежоспособността е вътрешно присъща на дейността й, свързана е с кредитния риск, в
тази връзка и задължителна. Независимо от волята на другата договаряща страна,
предоставящия кредита, следва да извърши горната преценка, за да вземе обосновано
решение за риска, който поема при предоставяне на кредита, поради което не представлява
предоставяне на услуга на другата страна, а изпълнение на задължение по закон. Такса или
комисионна се дължи за предоставена конкретна услуга, а оценката на риска, както беше
посочено, е задължение на кредитодателя.
Оценката на риска, касае решението за предоставяне на сумата, поради което тази
дейност е същинска за дейността на дружеството и предхожда сключване на договора, а
следователно и няма как да попадне в нито една от хипотезите на чл.10а, ал.2 ЗПК, които
касаят сключен договор, включително и тази по усвояването, тъй като самото граматическо
тълкуване на думата „усвояване“, предполага съгласие за сключване на договора и
отпускане на кредита, тъй като усвояването е фактическото разположение на сумата след
като предоставена на заемателя, което предполага преди това да е взето решение за
предоставянето й.
Предвид изложеното, посочената разпоредба е ирелевантна към преценката за
действителност на процесната клауза. Тази преценка е пряко свързана с характера на
5
дейността, за която се иска плащане на таксата. Както беше посочено оценката на
платежоспособността на лицето, търсещо заем, е част от същинската дейност по
предоставяне на кредит, а не услуга, поради което всички законови правила, във връзка със
събирането на такси и комисионни по кредита, са неотносими.
Несъмнено обаче, във връзка с тази дейност по оценка, кредитодателят извършва
определени разходи, поради което следва да се разгледа въпросът дали тези разходи за
осъществяване на дейността на небанковата финансова институция, или част от тях, могат
да бъдат възложени в тежест на заемателя. Релевантна към отговора е легалната дефиниция
на „Общ разход по кредита“, дадена в § 1, т.1 от ДР на ЗПК.
Съгласно тази дефиниция "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
От тълкуването на тази дефиниция и уточнението, направено в чл.19, ал.1 от ЗПК, че
възнаграждение на посредник се дължи за сключен договор, може да се направи извод, че
всички разходи, които законът допуска да се възлагат в тежест на длъжника, са свързани и
са зависими от сключен договор за заем и са направени във връзка със сключването му.
Разходът за оценка не зависи от това дали договорът ще бъде сключен или не. Този разход
би се извършил и в случай, че такъв договор не бъде сключен, например по причина на
лоша кредитна история. Следователно, този разход, доколкото се извършва за упражняване
на самата дейност на небанковата кредитна институция и е независим от сключване на
договор, е за сметка на тази институция, поради което е изключен от обхвата на
дефиницията за разход по кредита и не може да бъде възлагана в тежест на потребителя
дори и когато институцията се е съгласила да упражни задължението си за оценка по – бързо
за конкрентия потребител ( експресно ).
Предвид горното ирелевантно е приложението на чл.19, ал.4 от ЗПК, във връзка с
императивно установения максимален размер на разходите, както беше посочено по - горе.
Създаването на задължение за потребителя да плати разходите по упражняване на
същинската дейност на институцията, какъвто е разходът за оценка на платежоспособността
му, респективно разглеждане на документите му в тази връзка дори и бързо, няма своето
основание нито в закона, нито в договора, поради което една такава уговорка е нищожна,
поради липса на основание за сключването й.
При договарянето на клаузата за такса „експресно разглеждане“ в размер 167.07 лв., е
нарушена синалагмата на връзката, тъй като срещу задължението да плати такса,
6
потребителят не получава услуга, а в закона няма основание, както беше посочено, от което
да произтича задължението му да плати такъв разход.
Предвид изложеното исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно разноските в производството:
Предвид изходът от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за производството в размер на 50 лв. за държавна такса. На основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. на адвокат ИПН следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 300 лв.
Ответникът няма право на разноски.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ***** и седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на М. П. СТ., ЕГН: ********** и адрес –
гр.София, ***** на основание чл.55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 187.24 лв.,
представляваща платена по нищожен **** г. възнаградителна лихва и такса за експресно
разглеждане, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба /10.12.2021 г./ до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ***** и седалище и адрес на управление: гр.София,
*** да заплати на М. П. СТ., ЕГН: ********** и адрес – гр.София, ***** на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 50 лв. – разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ***** и седалище и адрес на управление: гр.София,
*** да заплати на адвокат ИПН, ЕГН **********, с адрес – гр.София, ***** на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата 300 лв. – възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8