Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр. София, 13.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от
съдия Станкова ч.гр.д. № 6384 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от „Т.С.“ ЕАД – длъжник в
изпълнителното производство по изп.дело № 20208510400537 срещу разпореждане от 30.03.2020 г.
(съобщена на длъжника на 02.04.2020г.) на
съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 КЧСИ,
с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на
постановлението за разноските, като тези за адвокатско възнаграждение на
взискателя в изпълнителното производство бъдат намалени от 230,00 лева на
200,00 лева, както и за изключване на таксите дължими в изпълнителното производство
на тази за издаване на изпълнителен лист в размер на 8,91 лева. В жалбата се твърди,
че от страна на взискателя не са извършени действия за с цел удовлетворяване на
паричното вземане, а само е подадена молба за образуване на изпълнителното
дело, като в срока за доброволно изпълнение дължимите суми са изцяло изплатени.
Моли обжалваното постановление да бъде отменено, като дължимите от длъжника на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение бъдат изменени на 200,00 лева,
като от дължимите за събиране разноски бъде изключена сумата от 8,91 лева –
държавна такса за издаване на изпълнителен лист, като съответно бъде намален и
размерът на дължимата пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЧСИ. Претендира
разноски.
Взискателят „Е.М.“ ЕООД намира жалбата за неоснователна.
Твърди, че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на минимума, като по
образуваното изпълнително дело са извършени действия – молби за промяна на
изпълнителния способ и допълнителни указващи молба. Твърди, че има право на
принудително събиране и на заплатената държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
В мотиви на ЧСИ М.П. счита жалбата за неоснователна. Сочи,
че в случаите когато договорът за адвокатско защита и представителство в
изпълнителното производство касае както образуването на производството, така и
представителство по същото дължими са и двете възнаграждения на адвоката
независимо дали са реализирани изпълнителни способи или не, тъй като в
изпълнителния процес представителството и защитата не се изчерпва само с
предприемане на конкретни изпълнителни способи. В конкретния случай сочи, че
освен молбата за образуване на делото процесуалният представител на взискателя
е получавал съобщения по изпълнителното дело, правил е справки за движението
му, посочил е способ за изпълнение различен от този в първоначалната молба.
Изложени са доводи, че систематичното място на производството по издаване на
изпълнителен лист е в Глава Пета „Изпълнително производство“, поради което държавната
такса за издаване на изпълнителен лист, която е необходимо да бъде заплатена,
за да бъде осъществено принудителното осъществяване на притезанието следва да
се приеме за такса в изпълнителното производство, като заплатената такса и
разноските за банкови такси за плащането й следва да бъде възложена като
разноски в изпълнението на длъжника.
Съдът, след като взе предвид до водите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и
постановлението за разноски.
Настоящата жалба, като подадена срещу разпореждане, с
което е оставено без уважение искането на длъжника за отмяна на постановлението
за разноски в изпълнителното производство и което постановление представлява по
съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в
срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
От представените материали по изп.д. № 20208510400537 на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 КЧСИ е видно, че е образувано по молба от 04.03.2020
г. на взискателя „Е.М.“ ЕООЗ, представлявано от Адвокатско
сдружение „Б.К.“ срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД за събиране на сумите по
изпълнителен лист от 20.09.2019 г., издаден по гр.д. № 44124/2018 г. на СРС,
договор за цесия и уведомление до длъжника, за сумата от 180,00 лева –
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, като в молбата е направено и
искане да бъдат събрани в хода на производството по принудително изпълнение и
направените в това производство от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 230,00 лева и 5 лева за държавна такса за издаване
на изпълнителен лист и 0,91 лева за такса за банков превод и 3,00 лева за
преведена такса към ЧСИ. В молбата са посочени следните изпълнителни способи –
запор на движими вещи, възбрана на недвижими имоти и запор върху дружествени
дялове. Към молбата е представено споразумение за адвокатско възнаграждение от
24.02.2020 г. и платежно нареждане за сумата от 230,00 лева от 03.03.2020 г.
Видно от споразумението с него е договорено възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело и процесуално представителство, защита и съдействие и
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане в размер на 230,00 лева.
Към молбата е приложена разписка за внесена по сметка на СРС държавна такса за
издаване на изпълнителен лист в размер на 5,00 лева и 0,91 лева – такса за
превода.
В покана за доброволно изпълнение от 04.03.2020 г. е
посочена сумата от общо 553,18 лева, от които 180,00 лева – главница, 238,91
лева – разноски по изпълнителното дело и 134,27 лева – такси по Тарифата към
ЗЧСИ, дължими към 18.03.2020г.
На 05.03.2020 г. от представителя на взискателя по
изпълнителното дело е депозирана молба с искане за промяна на изпълнителния
способ на запор на банковите сметки на длъжника.
На 10.03.2020 г. длъжникът по изпълнението е подал
възражение срещу постановлението в частта на разноските, като в същото е
посочил, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения не се дължи, тъй като от взискателя по изпълнителното
дело не са извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, а
само е подадена молба за образуване на изпълнителното дело. Посочено е, че
държавната такса за издаване на изпълнителен лист и останалите такси формиращи
сумата от 8,91 лева не представляват разноски, които да се събират в
производството по принудително изпълнение. Изложени са доводи, че с оглед
изменението на размера на дължимото възнаграждение, следва да бъде съответно
намален размерът и на дължимата пропорционална такса по чл.26 от ТТР на ЗЧСИ.
С разпореждане от 30.03.2020 г. молбата за изменение размера
на адвокатското възнаграждение на взискателя, на пропорционалната такса в
размер на 50,27 лева, както и приетите за събиране разноски в изпълнението в
размер на 8,91 лева е отхвърлена.
В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е подал молба за
образуване на изпълнителното делото, като още на следващия ден е подел молба за
изменение на изпълнителния способ на запор на банковите сметка на длъжника.
В молбата
за образуване на изпълнителното дело в отклонение от нормата на чл. 426,
ал. 2 ГПК взискателят е поискал прилагането на повече от един изпълнителен
способ, без това обективно да е нужно за удовлетворяването му с оглед
обстоятелството, че длъжникът е едно от най-големите производители на топлинна
енергия в България, което поначало сочи на наличие на съществени финансови
ресурси (предвид и размерът на вземането по изпълнителния лист от 180,00 лв.).
От друга страна бланкетното посочване на изпълнителни способи не може да се
приеме за надлежно поискани действия по изпълнението, доколкото не са
индивидуализирани вещите и дружествените дялове, върху които да се насочи
изпълнението. Поради това следва да се приеме, че молбата за образуване на
изпълнителното производство е била нередовна, поради което последващата молба
от 05.03.2020 г. (подадена преди изпращането на покана за доброволно изпълнение
до длъжника) не представлява самостоятелно действие от страна на взискателя
(съответно на процесуалния му представител), а отстраняване на посочените
нередовности на молбата за образуване на производството и привеждането й в
съответствие с изискванията на чл. 426, ал. 2 ГПК. Също така следва да се
посочи, че първоначално посочените способи са били абсолютно несъответни.
Ето защо
единствените извършени от процесуалния представител на взискателя действия по
делото са тези по подаване на молба за образуването му. Извършването на други
изпълнителни действия не е необходимо с оглед естеството на самото изпълнение,
което е насочено срещу дружество, за което, както се посочи, поначало се
предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично
задължение (което в случая не е в голям размер), поради което при осъществяване
на посочения в молбата за образуване изпълнителен способ би се стигнало до
плащане на сумите, за чието събиране е принудителното изпълнение.
По изложените съображения
трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на взискателя
във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело при
предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното
производство, макар в представения договор за правна защита и съдействие да е
посочено, че възнаграждението е заплатено както за образуване на изпълнителното
дело, така и за воденето му. С оглед на това разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за
действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл.
10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението възлиза на
200 лв.
В случаите на подадена молба за
образуване на изпълнителното производство, какъвто е настоящия, за образуване
на изпълнително дело минималният размер на възнаграждението е 200 лв. /чл. 10,
т. 1 от Наредбата/ - чл. 10, т.1 от Наредбата. Делото по изложените по-горе
мотиви делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, поради което
адвокатското възнаграждение на взискателя на основание чл. 78, ал.5 ГПК следва
да бъде намалено на размер от 200,00 лева.
В производството по принудително
изпълнение освен вземанията, посочени в изпълнителния лист се събират и
вземанията на взискателя за разноски, сторени във връзка с принудителното
изпълнение. Държавната такса за издаване на изпълнителен лист не представлява
по своето естество разноска, сторена в изпълнителното производство, тъй като
производството по издаване на изпълнителен лист е съдебно такова. Независимо от
горното, доколкото същата не може да бъде предмет на самостоятелно
удостоверяване като вземане на взискателя в изпълнителен лист, при доказан
разход за заплащане на тази такса сумата подлежи на принудително събиране в
хода на принудителното събиране на вземанията, за които изпълнителният лист е
издаден. Длъжникът по изпълнението дължи на взискателя и сторените от него
разноски за банкови или други такси свързани с плащането на дължимите държавни
такси за издаване на изпълнителен лист и такси в изпълнителното производство.
Следва да бъде изменен размерът на таксата, начислена
по т. 26 ТТРЗЧСИ, чието заплащане е за сметка на длъжника. Тя се определя от
размера на паричното вземане, което подлежи на събиране, като от него се
изключват авансово платените такси, т.е. в случая върху вземане в размер на 180
лв. – присъдено вземане съгласно изпълнителен лист, 200 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение, 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен
лист, 0,91 лева – такса за плащане на държавната такса за изпълнителен лист и
3,00 лева – банкова такса за внасяне на авансова такса за образуване на
изпълнителното дело/. С оглед на това размерът на таксата по т. 26, б. „б”
ТТРЗЧСИ възлиза на 38,89 лв., за която сума размерът й следва да бъде изменен.
С оглед основателността на подадената жалба и
своевременно направеното искане за присъждане на разноските, направени в
настоящото съдебно производство, такива се следват на страните съразмерно с
изхода от спора.
Ответникът по жалба следва да бъде осъден да заплати
на частния жалбоподател разноски в размер на 94,83 лева ( общо възлизащи в
размер на 123.00 лв., от които 73 лв. – платени държавни такси във връзка с
обжалването и 50 лв. – възнаграждение, за защита от юрисконсулт, определено
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ).
Частният жалбоподател следва да
заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето
производство в размер на 34,34 лева.
След компенсация на дължимата сума
за разноски ответникът по частна жалба следва да заплати на частния
жалбоподател разноски в настоящето производство в размер на 60,49 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 30.03.2020 г. по
и.д. № 20208510400537 на
съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 КЧСИ, с което е оставено без уважение
искането на „Т.С.” ЕАД за изменение възложените за заплащане от длъжника
разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя, посочени в
покана за доброволно изпълнение, като ИЗМЕНЯ
същите в размер на 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение и в размер на 38,89
лева - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната
жалба на „Т.С.” ЕАД срещу разпореждане
от 30.03.2020 г. по и.д. № 20208510400537
на съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 КЧСИ, с което е отхвърляно искането за изменение на приети за събиране от длъжника
разноски в размер на 8,91 лева – държавна такса за изпълнителен лист и такси за
извършване на превод на държавни такси.
ОСЪЖДА „Е.М.“
ЕООД, ЕИК: ******** да заплати на „Т.С.” ЕАД, с
ЕИК: **********, с адрес: ***, сума в размер на 60,49 лева, представляваща разноски в настоящото производство след компенсация.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение на съдия Мичева във връзка с разноските в това производство.
Искането
за присъждане на сторените разноски в настоящото производство е неоснователно,
независимо от основателността на жалбата. Отговорността за разноски се понася
от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на частен съдебен изпълнител, като страната в изпълнението не е дала
повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай
страната не следва да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Нормата на чл.78 от ГПК не
намира приложение. Ето защо и молбата за присъждане на разноски в това
производство следва да се остави без уважение.