Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 3450 / 24.07.2020г.,   гр. Варна

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                                                                                                                                                    

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на  26.06.2020г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

при секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9416 / 2019г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по молба на ищецът „И.Г." ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н "***, представлявано от изпълнителния директор Й.П.Й., чрез адвокат Ж.О.Б.- ВАК, съд.адрес:***, срещу ответниците Г.П.Г., ЕГН **********, Адрес: ***,   и   „Д.Б." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***-н Красно село, ***, представлявано от Г.П.Г., ЕГН **********, с правно основание чл.422 ГПК, за приемане установено, че ОТВЕТНИЦИТЕ,  ДЪЛЖАТ КАТО СОЛИДАРНИ ДЛЪЖНИЦИ  на ищеца сумата от 12 556.29лв., представляваща дължими плащания по издадени фактури по Договор за наем на строително оборудване от 10.03.2017г., ведно с общи условия за отдаване по наем на строително оборудване, Анекс № 1 от 11.04.2017г., Анекс № 2 от 11.05.2017г.,както и Споразумение от 01.08.2018г., от която сума 10914,31лв. е наемът на строително оборудване /инвентар/ за периода от 01.04.2017г.-31.10.2017г., сумата от 356,22лв. е ремонтът и почистване на строително оборудване /инвентар/, сумата от 1285,76лв. е за брак и липси на строително оборудване /инвентар/, ведно със законна лихва върху исковата претенция от деня на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 01.03.2019г. в съда до оконча­телното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3453/2019г. по описа на ВРС, 21-ти състав.

Претендират се за присъждане и сторените разноски в производствата, от които сумата от 791,52лв. разноски, направени ч.гр.д.3453/2019г. по описа на ВРС, 21-ви състав.

Ищецът навежда следните фактически твърдения в исковата молба: Ищецът сочи, че е подал Заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.3453/2019г. по описа на ВРС, 21 с-в. Същата е била връчена на солидарните длъжници Г.П.Г. и „Д.Б." ЕООД. В срока по чл.414 от ГПК е постъпило възражение. В резултат на последното и съгласно чл.415, ал.2 от ГПК за „И.Г." ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу посочените длъжници.

Основанието, на което Заявлението и настоящата молба се подава от името на  ищецът, е подписан Договор за наем на строително оборудване от 10.03.2017г., заверен под с рег.№2431/10.03.2017г. на нотариус О.Ш.-рег.№ 147 в регистъра на НК, ведно с общи условия за отдаване по наем на строително оборудване между „И.Г." ЕАД, като наемодател,  „Д.Б." ЕООД, като наемател и Г.П.Г., като солидарен длъжник. Съгласно посочения договор „И.г." ЕАД, предоставя на „Д.б."ЕООД строително оборудване по определена спецификация при наемна цена определена за един календарен месец. Впоследствие между същите лица са подписани и Анекс №1 от 11.04.2017г. и Анекс №2 от 11.05.2017г. към посочения договор, с които „Д.б."ЕООД е взело допълнително оборудване, съобразно приложените спецификации.

Наемът на всяко от оборудванията е определен за един календарен месец, като същият продължава до окончателното връщане на съответното оборудване (Общи условия чл.2.4; 4.1). За оборудването, което не е било върнато, наемът продължава до окончателното му връщане. Наемодателят издава фактура за авансово плащане в началото на всеки период, в която е обективирана дължащата на заплащане от наемателя наемна сума при базисен период 30 календарни дни (Общи условия чл.З). В случай, че има предсрочно връщане, се извършва актуализация на дължимата сума (Кредитно известие), съгласно т.3.4 от Общите условия. Отделно от това, в случай на установени липси при окончателното връщане на оборудването, както и в случай на повредено или непочистено оборудване (инвентар), на наемателя се начисляват суми за почистване и ремонт по цени установени с Приложение № 2, неразделна част от договора (Общи условия чл.4.9).

Във връзка с дължимите плащания по описания по-горе Договор и Анекси №1 и № 2 към него, са били издадени съответните фактури от „И.г." ЕАД. Общата претендирана сума е в размер на 12 556.29лв. Същата се разпределя по издадени фактури, както следва:

-Дължимо плащане по фактура с № **********/04.04.2017г. за сумата от 562,99лв. с ДДС, за наем на строително оборудване /инвентар/ за периода 01.04.2017-30.04.2017г. - в споразумението от 01.08.2018г., поради техническа грешка фактурата е записана с № **********/ 04.04.2017г, вместо № **********/04.04.2017г; Издадената фактура с № **********/04.04.2017г. счетоводно е на обща стойност 1386,01лв., от която е приспадната сумата от 823,02лв. платена по Кредитно известие №**********/25.04.2017г.

-Дължимо плащане по фактура с № **********/01.05.2017г. за сумата от 1118,84лв. с ДДС, за наем на строително оборудване /инвентар/ за периода 01- 31.05.2017г.

-Дължимо плащане по фактура с № **********/05.06.2017г. за сумата от 2420,84лв. с ДДС за наем на строително оборудване /инвентар/ за периода 01- 30.06.2017г. Издадената фактура с № **********/ 05.06.2017г. счетоводно е на обща стойност 2827,06лв., като е извършена актуализация на наетото оборудване съгласно т.3,4 от Общите условия (Кредитно известие № **********/28.06.2017г. ), съгласно което дължимото плащане е намалено с 406,22лв. Сумата от 2420,84лв. е останала неиздължена.

-Дължимо плащане по фактура с № **********/03.07.2017г. за сумата от 2019,05лв. с ДДС, за наем на строително оборудване /инвентар/ за периода от 01-31.07.2017г.

-Дължимо плащане по фактура с № **********/02.08.2017г. за сумата от 2019,05лв. с ДДС, за наем на строително оборудване /инвентар/ за периода 01-31.08.2017г.

-Дължимо плащане по фактура с № **********/04.09.2017г. за сумата от 2019,05лв. с ДДС, за наем на строително оборудване /инвентар/ за периода от 01-30.09.2017г.

-Дължимо плащане по фактура с № **********/02.10.2017г. за сумата от 754,49лв. с ДДС, за наем на строително оборудване /инвентар/ за периода от 01-31.10.2017г. Издадената фактура с № **********/ 05.06.2017г. счетоводно е на обща стойност 2019,05лв., като е извършена актуализация на наетото оборудване съгласно т.3,4 от Общите условия (Кредитно известие № **********/25.10.2017г. ), съгласно което дължимото плащане е намалено с 1264,56лв. Сумата от 754,49лв. е останала неиздължена.

-Дължимо плащане по фактура с № **********/07.11.2017г. за сумата от 356.22лв. с ДДС, за ремонт и почистване на строително оборудване /инвентар/ наето по посочените договор за наем и анекси към тях.

-Дължимо плащане по фактура с № **********/01.08.2017г. за сумата от 1285,76лв. с ДДС, за брак и липси на строително оборудване /инвентар/ наето по посочените договор за наем и анекси към тях.

Със Споразумение от 01.08.2018г., подписано между „И.Г." ЕАД, като наемодател, „Д.Б." ЕООД, като наемател и Г.П.Г., като солидарен длъжник, са били признати дължимите суми, изброени по издадени фактури, като са предвидени и нови срокове за доброволно издължаване на длъжниците. След разсрочването дължимата сума е трябвало да бъда платена на две вноски: първо плащане в размер на 6200лв. до 20.08.2018г. и второ плащане в размер на 6356,29лв. - до 31.08.2018г. Дължимите суми не са били платени. Предвид последното длъжници са поканени с телепощи №51 и № 52/29.01.2019 и № 12/05.02.2019г. на посочените от тях адреси да заплатят доброволно сумите, но уведомленията им се върнали като непотьрсени.

Уточнява се, че солидарността на длъжниците - „Д.Б."ЕООД, като основен длъжник и наемател и Г.П.Г. - като съдлъжник, произтича от изрична уговорка съгласно посочените Договор за наем на строително оборудване от 10.03.2017г., Общите условия към него, Анекс № 1 от 11.04.2017г., Анекс № 2 от 11.05.2017г. към посочения договор, както и Споразумение от 01.08.2018г. Г.П.Г. е подписал същите и в качеството си изрично на съдлъжник, като в чл.11 от Договора, както и в т.3 и т.7 от Споразумението за съдлъжника е посочена изрична солидарна отговорност, заедно с основния длъжник - „Д.Б."ЕООД, за плащането на всички дължими суми (включително наемни вноски, неустойки, разноски, такси и др.), както и на всички суми по споразумението.

С горното се обосновава правният интерес от предявената искова претенция.

В срока по чл.131 от ГПК  е постъпил отговор от ответниците Г.П.Г. ЕГН **********, адрес: ***,   и   „Д.Б." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***-н Красно село, ***,. С отговора се възразява срещу твърдяната солидарна отговорност на физическото лице Г.Г. спрямо ищцовото дружество за задълженията на „Д.б." ЕООД. Счита се, че клаузата, уговорена в чл11 от Договора за наем на строително оборудване 10.03.2017г. и т.7 от Споразумение от 01.08.2018г., е нищожна, на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Наемателят по процесния договор е юридическо лице /капиталово дружество/, което отговаря пред кредиторите си със своето имущество. ТЗ, който урежда правния статут и отговорността на търговските дружества, е предвидил ограничена отговорност на съдружника/едноличния собственик на капитала пред кредиторите на дружеството до размера на дружествения дял. Горецитираните клази нарушават добрите нрави в следния смисъл:

- т.11 от Договора за наем на строително оборудване от 10.03.2017г. - поради непрекъсваемост на строителния процес, къси срокове за изпълнение на поети СМР - от една страна и картелно споразумение между малкото наемодатели на строителна техника и консумативи - от друга, управителят не е имал икономически възможен вариант да откаже солидарната задълженост като ФЛ за ангажименти на дружеството. Солидарното задължаване е направено при липса на воля за същото от страна на Г.Г. и поради наложено условие от наемодателя под риск в противен случай да не бъде отдадена техниката.

-т.7 от Споразумение от 01.08.2018г. - поради изложените по-горе причини и поради липса на друга възможност за сключване на споразумението, физическото лице отново е в ситуация, в която не може да откаже поемане на солидарна отговорност, но отново липсва действителна воля за същата.

-отделно от това, няма правен аргумент, който да налага поемането на солидарна отговорност на физическото лице Г.Г., доколкото последният не черпи никакви права и облаги от сключения между „И.г." ЕАД и „Д.б." ЕООД договор и последващо споразумение.

Предвид горното, се настоява в отговорът, че горецитираните клаузи по двата облигационни документа, следва да бъдат прогласени за нищожни и делото по отношение на Г.П.Г. да бъде прекратено.

По неоснователността на исковата претенция се сочи следното: - в настоящото производство ищецът следва да докаже исковата си претенция при условията на главно и пълно доказване. За да се претендира заплащане на отдадени под наем вещи /доколкото договорът за наем е реален/, следва да се докаже предаване на наемните вещи, срокът на тяхното действително държане от страна на ответника и датата на тяхното връщане. В представената искова молба липсват достатъчни и достоверни доказателства, които да установят по безспорен начин основателността и размера на претенцията.

Независимо от горното, твърди се с отговорът, че между двете спорещи дружества са налице неформални устни уговорки за изчакване по заплащането на сумите, обективирани в Споразумението от 01.08.2018г., поради което настоящия иск се явява преждевременно заведен. В тази насока ще бъдат ангажирани свидетелски показания.

Предвид горното, се отправя искане да се отхвърли изцяло исковата претенция като недоказана и неоснователна. Моли се да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В с.з., ищцовата страна поддържа исковата си претенция, чрез процесуалните си представители и моли за уважаването й. Ответниците, чрез процесуален придставител в писмен вид изразяват желание за постигане на спогодба, като предлагат спиране на производството по взаимно съгласие на основание чл.229, ал.1 т.1 ГПК/неприето предложение от ищцовата страна/, като по същество настояват за отхвърляне на исковата претенция спрямо двамата ответници, а в евентуалност само по отношение на отв.Г.П.Г..

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите по приложеното ч.гр.д.№3453/2019г. на ВРС,                    ХХІ-ви състав, се установява, че в полза на ищеца по делото е издадена заповед за изпълнение №2144/19.03.2019г., с която ответниците по настоящото дело са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 12 556.29лв, представляваща главница по Договор за наем на строително оборудване от 10.03.2017г., от която 10914,31лв. - за наем на строително оборудване /инвентар/ за периода от 01.04.2017г.-31.10.2017г., сумата от 356,22лв. за ремонтът и почистване на строително оборудване /инвентар/, сумата от 1285,76лв. за брак и липси на строително оборудване /инвентар/, ведно със законна лихва върху исковата претенция от деня на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 01.03.2019г. в съда до оконча­телното изплащане на сумата, както и сумата от 791.52лв. съдеблно-деловодни разноски, сторени в заповедното производство, съразмерно уважената част на предявената претенция. Така издадената заповед е въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК, с вх.рег.№ 16096/01.03.2019г., като в т.12 от заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за наем на строително оборудване от 10.03.2017г., ведно с общи условия за отдаване по наем на строително оборудване, Анекс № 1 от 11.04.2017г., Анекс № 2 от 11.05.2017г.,както и Споразумение от 01.08.2018г.

По делото по искане на ищецът, са приети и гласни доказателства.

Разпитани по делото в качеството на свидетели са лицата М.Ц.К.EГН ********** и  П.А.Г.EГН  **********,  и двамата работили като технически сътрудници в „И.г.“ ЕАД, първата свидетелка работила при ищеца от март 2016 г., а втория свидетел - от 2008 г. И двамата свидетели, сочещи, че са запознати с отношенията между страните „И.Г.“ ЕАД и „Д.Б.“ ЕООД, по отношение на договора за наем от 10.03.2017 г., свидетелстват за реалното предаване на ответните страни на строителното облурудване по процесния договор за наем, съответно подписването на предавателни протоколи за това, а при връщане на наетото имущество – на приемателни протоколи, които са представени по делото в писмен вид.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предвид характера на предявения иск – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си, както и другите си възражения, ако претендира отхвърлянето на предявения иск.

В конкретния случай ищецът при условията на главно и пълно доказване успя да докаже съществуването на вземане спрямо ответника, в претендираният размер по процесните фактури. Договорната обвързаност между ищцовото дружество, като наемодател, отв.”Д.Б.”ЕООД, като наематели Г.П.Г., в лично качество, като съдлъжник по договора, се установява от представените по делото Договор за наем на строително оборудване от 10.03.2017г. и общи условия към него, Анекс № 1 от 11.04.2017г., Анекс № 2 от 11.05.2017г. и Споразумение от 01.08.2018г. Във всички посочени документи – Договор, 2бр. Анекси към него и Споразумение, отв.Г.П.Г. е поел задължение като  физическо лице, съдлъжник.

Предаването на строителното оборудване, предмет на Договора за наем от 10.03.2017г. – елементи за олекотена система за вертикален кофраж с трислойни кофражни платна 27мм., наричани за краткост Инвентар, описани в подробна Спецификация с количество и единични цени, съгласно Приложение №1 и заедно с приетата от страните Тарифа за ремонт и почистване, описана в Приложение №2, предсткавляващи неразделна част от този договор, се установява по беспорен начин, както от събрпаните по искане на ищцовата страна гласни доказателства, така и от представените от нея предавателен протокол №19/10.03.2017г., складова разписка от 10.03.2017г.,  предавателен протокол № 19/10.03.2017г., предавателен протокол № 326/11.04.2017г., предавателен протокол № 348/11.05.2017г., предавателен протокол №349/12.05.2017г., приемателен протокол №414/20.04.2017г., приемателен протокол №497/20.06.2017г., приемателен протокол №605/11.10.2017г., приемателен протокол №50/12.10.2017г., протокол  за връщане на строителни съоръжения и оборудване по договор за наем №48/10.10.2017г., складова разписка от 10.10.2017г., протокол  за връщане на строителни съоръжения и оборудване по договор за наем №49/11.10.2017г., протокол  за връщане на строителни съоръжения и оборудване по договор за наем № 834/31.10.2017г.

Посочените съдът приема за годни доказателства за получаването от ответниците, като страни по процесния договор за наем, 2бр. Анекси към него и Споразумение от 01.08.2018г., на описаните в тях стоки, съответно за установяване на задълженията по тях.

Ответните страни не са оспорили получаването на стоките, описани в горецитираните продавателни протоколи. Не са оспорили и размера на задължението си към ищцовото дружество, предмет и на издадени  фактури към договора, подробно описани в Споразумението от 01.08.2018г.  Нещо повече, с подписването на това споразумение и двамата ответници са признали, че ищецът като кредитор има вземане в размер на 12 556.29лв., произтичащо от Договор за наем на строително оборудване от 10.03.2017г. и общи условия към него, Анекс № 1 от 11.04.2017г., Анекс № 2 от 11.05.2017г.

Ответниците, в чиято тежест е било не са установили плащане по процесните фактури, поради което искът следва да бъде уважен до този размер.

С отговора по чл.131 ГПК, ответниците са навели възражение за нищожност, поради накърняване на добрите нрави, по отношение на клаузата на чл.11 от Договора за наем на строително оборудване от 10.03.2017г., предвиждаща, че съдлъжника Г.П.Г. е поел задължение да отговаря солидарно с наемателя „Д.Б.“ЕООД, чийто управител се явява, за плащането на всички дължими суми по договора.  Отчитайки свободата на договаряне предвидена в чл.9 ЗЗД, и при липсата на каквото и да е нарушение на принципите на справедливост в трговските отношения, съдът приема, че в процесния случай, не са налице основания да се приеме, че е налице нищожност на посочената клауза от договора на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Няма никакво законово или морално ограничение като страна по договор, сключен между две юридически лица, в качеството на съдлъжник по този договор, на страната на наемателя, да се договори участието и на управителя на дружеството-наемател в негово лично качество, което и на практика страните по делото са сторили. При липсата на подобно законово ограничение, очевидно страните по делото са действали в границите на договорната свобода, очертани в чл.9 от ЗЗД.

По разноските:

С оглед изхода от спора, в полза на ищцовата страна, се следва присъждането на разноски по чл.78, ал.1 от ГПК.

В представен списък по чл.80 от ГПК/л.85/, ищецът е заявил за присъждане разноски, както следва: 251,13лв. за държавна такса в производството по чл.422 ГПК и 1500,00лв. за адв.възнаграждение, или общо 1751,13лева.  Възражението за прекомерност на адв.възнаграждение на ищеца съдът намира зда неоснователно, предвид че същото е определено към минимума по Наредба №1/2004г. за МРАВ.

На присъждане, с оглед уважаване на исковата претенция подлежат и разноските в заповедното производство – 791.52лв.

Мотивиран от изложеното, съдът,

 

Р   Е   Ш   И   :

                                                                                                                                                    

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.232 ЗЗД, че ответниците Г.П.Г., ЕГН **********, Адрес: ***,   и  „Д.Б." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***-н Красно село, ***, представлявано от Г.П.Г., ЕГН **********,  ДЪЛЖАТ КАТО СОЛИДАРНИ ДЛЪЖНИЦИ В ПОЛЗА НА ищецът „И.Г." ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н "***, представлявано от изпълнителния директор Й.П.Й., съд.адрес:***, сумата от                                                          12 556.29лв., представляваща дължими плащания по издадени фактури по Договор за наем на строително оборудване от 10.03.2017г., ведно с общи условия за отдаване по наем на строително оборудване, Анекс № 1 от 11.04.2017г., Анекс № 2 от 11.05.2017г.,както и Споразумение от 01.08.2018г., от която сума 10914,31лв. е наемът на строително оборудване /инвентар/ за периода от 01.04.2017г.-31.10.2017г., сумата от 356,22лв. е ремонтът и почистване на строително оборудване /инвентар/, сумата от 1285,76лв. е за брак и липси на строително оборудване /инвентар/, ведно със законна лихва върху исковата претенция от деня на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 01.03.2019г. в съда до оконча­телното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3453/2019г. по описа на ВРС, 21-ти състав.

 

ОСЪЖДА  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,  Г.П.Г., ЕГН **********, Адрес: ***,   и   „Д.Б." ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***-н Красно село, ***, представлявано от Г.П.Г., ЕГН **********,                                   ДА ЗАПЛАТЯТ В ПОЛЗА НА „И.Г." ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н "***, представлявано от изпълнителния директор Й.П.Й., съд.адрес:***, сумата от 1751,13лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени в производството по чл.422 ГПК, както и сумата от 791,52лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

 

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: