№ 141
гр. Русе , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520200201 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. М. П. до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № 20-1085-004024 / 05.01.2021г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР гр.Русе с което за нарушения по чл.179 ал.2 пр.1 вр. чл.20 ал.2 от ЗДвП му било
наложено наказание “глоба” в размер на 200 лв. Отделно от това на жалбоподателя било
наложено наказание по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от
ЗДвП „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
В обстоятелствената част на жалбата изрично е посочено, че се обжалва НП само в
частта по т.2 от същото, като в петитума на жалбата е направено искане за намаляване на
наложените наказания по т.2 от НП, т.е. само и единствено за нарушението по чл.175 ал.1 т.5
от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата, като в открито съдебно заседание в пледоарията си
претендира вече и за отмяна на НП и по т.1 , и намаляване на наказанията по т.2 от същото.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 29.11.2020г. около 12.40 часа жалбоподателят управлява л. а. „Сеат Толедо“ с
ДК№ Р 660 5РА в гр.Русе по бул.България, срещу бензиностанция „Лукойл“ в посока
гр.София. В условията на облачно време и суха пътна настилка и при избиране на скоростта
на движение той не се съобразил с характера и интензивността на движението, в резултат на
1
което не бил в състояние на спре и с предната част на управлявания от него автомобил
блъснал движещия се пред него автомобил „Пежо“ с ДК№ Р 20 20 ВТ и в резултат на това
му причинил имуществени вреди, а също и по своя автомобил. След удара двамата водачи
излезли от автомобилите, за да огледат пораженията върху тях, като в един момент
жалбоподателят решил, че те не са „големи“ и напуснал местопроизшествието, като не
уведомил съответната служба за контрол на МВР, което било сторено от другя участник в
ПТП. В писмени обяснения от 29.11.2020г. жалбоподателят заявява, че е ударил отзад
предния лек автомобил; погледнал двете коли, преценил, че щетите по неговата кола са
повече и се прибрал в дома си, където изпил една-две чаши вино. От докладна записка от
29.11.2020г. е видно, че между двамата участници не е имало съгласие относно
обстоятелствата на ПТП. За констатираните нарушения С.И., мл.автоконтрольор при сектор
„Пътна полиция“ съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал
обжалваното наказателно постановление с което му наложил горепосочените наказания.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице,което има право на
жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Съдът намира ,че следва изрично да посочи какъв е предметът на делото предвид
различията в жалбата и пледоарията на защитата. Предметът на спора се определя от
жалбоподателя чрез депозираната в преклузивния срок жалба. В настоящия случай в
жалбата, заведена при наказващия орган на 27.01.2021г., ясно и недвусмислено е посочено,
че се обжалва НП само по т.2 от същото, т.е.е само по отношение на нарушението по чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП и се претендира единствено намаляване на наложените наказания глоба от
200 лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца. По отношение останалата част от НП липсва
депозирана жалба в преклузивния 7 - дневен срок по чл.59 ал.2 ЗАНН. Eто защо в
настоящото производство съдът следва да се ограничи единствено в рамките, очертани от
депозираната жалба – преценка на законосъобразността на производството по установяване
на административното нарушение и налагане на административни наказания по т.2 от
наказателното постановление.В случая съдът намира, че не следва да се възползва от
правомощията си по чл.314 ал.1 от НПК да измени или отмени наказателното постановление
в необжалваната му част, тъй като не са налице основания за това. Тези основания за
служебно отстраняване на необжалваната част от наказателното постановление могат да
бъдат наличие на нарушение, засегнало обжалвана част (и водещо до задължителна промяна
и на необжалваната) или е в такава зависимост от него, че е невъзможно отделното
потвърждаване на необжалваната част.
2
Разгледана по същество е основателна.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния
закон за нарушението по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Въз основа на безспорно установените факти – възникнало произшествие; несъгласие
между участниците относно обстоятелствата, свързани с него; напускане на
местопроизшествието; неуведомяване на съответната служба за контрол към МВРсе налага
несъмнения извод, че жалбоподателят е извършил нарушението за което е наказан.
Очевидно е било разногласие относно обстоятелствата на настъпилото ПТП, което се е
изразило в спор относно размера на причинените вреди. В този смисъл се налага извода и за
субективната страна на жалбоподателя - същият е знаел за настъпилото между двата
автомобила ПТП и въпреки това го е напуснал при несъгласието на другия участник, без да
уведоми компетентната служба на МВР с което е нарушил разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3
б.“в“ от ЗДвП. Въз основа на правилно установеното и квалифицирано административно
нарушение са наложени кумулативно предвидените административни наказания по чл.175,
ал.1, т.5 ЗДвП.
Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в бездействие при правно
задължение за действие.
Наложеното наказание за нарушението по пункт 2 от наказателното постановление е
неправилно индивидуализирано и в разрез с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят представя писмени доказателства с цел
установяване на семейно положение и финансово състояние. От тях е видно, че
жалбоподателят е пенсионер и съпругата му е инвалидизирана с 60% трайно намалена
работоспособност. Тези фактине могат да бъдат игнорирани при индивидуализиране на
наказанията. Доколкото наложените кумулативни наказания са индивидуализирани в
максималния размер, АНО не е отчел тежкото болестно състояние на съпругата на
жалбоподателя – инвалид с 60 % трайна намалена работоспособност, което предполага
неговата помощ и съдействие в ежедневието и, вкл. с автомобила си. Отделно от това
жалбоподателят е пенсионер, като получава минималната пенсия. Тези обстоятелства е
следвало безусловно да бъдат отчетени, като смекчаващи отговорността, а другото
извършено нарушение по пункт 1 от наказателното постановление е следвало да бъде
отчетено, като отегчаващо. При това положение наложените наказания е следвало да бъдат
индивидуализирани към средата на определените законови минимум и максимум.
Въз основа на изложеното наказателното постановление в обжалваната му част
следва да бъде изменено единствено досежно размера на наказанията.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-004024/05.01.2021г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Русе, в частта в която за нарушение на чл.123, ал.1,
т.3, б.“в“ от ЗДвП на Д. М. П. са наложени административни наказания глоба от 200 лв. и
3
ЛПУМПС за 6 месеца, като намалява размера на глобата от 200 лв. на 100 лв. и на лишаване
от право да управлява МПС от 6 месеца на 3 месеца.
В останалата част НП е влязло в сила като необжалвано.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен
съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4