Решение по дело №329/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 15
Дата: 24 януари 2022 г.
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20217110700329
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

                                                    Р   Е   Ш  Е   Н   И  Е

24.01.2022 г.

 

Номер     15                                 2 0 2 2 година                        гр. Кюстендил

 

В     И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на единадесети януари                                                                           2 0 2 2 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                  Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Антоанета Масларска

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 329 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.  194 ал. 2 т. 4 от Закона за МВР и чл. 203 ал. 1 т. 13 и чл. 226 ал. 1 т. 8 от Закона за МВР.

     Л.Г.Р. - младши инспектор, държавен служител със средно образование в дирекция „Специални операции и борба с тероризма“ при ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР, ЕГН **********,***, чрез адв. М.Т., обжалва Заповед № 1834/07.07.2021 г. на Директора на ГД „ЖСОБТ“ - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратено служебното правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и на материалния закон, не съответства на целта на закона, като излага съображения в подкрепа на становището си в жалбата. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендира разноски по делото.

     Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юк. В., оспорва жалбата. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

     Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

     Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.

     Жалбоподателят – Л.Г.Р. е заемал длъжността младши инспектор - държавен служител със средно образование в дирекция „Специални операции и борба с тероризма“ при ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР. Наложено му е дисциплинарно наказание ”уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижът на службата.

     Същото се изразява в това, че на 06.04.2021 г, за времето от  00.30 – 04.00 часа, в с. Герман, мл. инспектор Р., в съучастие с Н. А. П. – лице от активния криминален контингент /осъждан/, извършва незаконни действие, изразяващи се в: проникване в частен имот след 22.00 часа, използвайки специален начин – хвърляне на колбас към домашно куче, съдържащ прахообразно синьо вещество; повреждане на ПВЦ дограма в областта на бравата; носене на оръжие и използване на личния му лек автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № КН 2191 ВТ за превозване на инкриминирани вещи. Около 05.00 ч. в гр. София служители на СДВР задържат мл. инспектор Л.Г.Р. и Н. А. П. в автомобила на Р., като в колата са открити откраднати вещи от къща в с. Герман, раница съдържаща инструменти за взломяване, синьо прахообразно вещество, колбас съдържащ синьо вещество, ръкавици и маски с прорези на очите.

     За горното служителят е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 113/2021 г. на Следствен отдел при СГП /пр. № 11718/2021 г. по описа на СРП/ за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т.3, т. 4, т. 5 и т. 9, във връзка с чл. 194 ал. 1 от Наказателния кодекс и е задържан първоначално за срок от 72 часа с постановление на прокурор при СРП, а с решение на Софийски районен съд от 08.04.2021 г. му е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и еприведен в следствения арест на НСС в гр. София, бул. „Г.М.Димитров“.

     Горната фактическа обстановка се потвърждава и от всички материали приложени по опис, подробно описани /лист 19 и 20 от адм. дело № 7160/2021 г. по описа на АССГ, приложено към настоящето дело/.

     Действията на служителя на МВР са станали достояние на широко обществено достояние, чрез публикации в медиите, на неограничен брой граждани, магистрати, следствени и други държавни органи, с което е бил уронен престижа на МВР.

     С деянието са нарушени т. 15 /“държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“/; т. 19 /“държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“/; т. 20 /“държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“/ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР /ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г., изм. ДВ, бр. 47 от 21.06.2016 г., изм. ДВ, бр. 5 от 17.01.2017 г./. Извършеното е нарушение по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 4 от ЗМВР – „Дисциплинарните нарушения са: неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно е от обективна и субективна страна по чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.    

     Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяването на служебното правоотношение се основава на чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР, във връзка с чл. 204 т. 3, чл. 194 ал. 2 т. 4 и чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР.

     Заповедта е издадена от компетентен орган,в изискуемата от закона писмена форма, като съдът не констатира нарушения на административно - производствените правила. Заповедта е подписана от директор на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР, по силата на правомощията му дадени с разпоредбата на чл. 204 т. 3, във връзка с чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР /в релевантната редакция/. Извършеното от Р. дисциплинарно нарушение е квалифицирано от дисциплинарно - наказващия орган, като такова по чл. 194 ал. 2 т. 4, вр. с чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР – тежко нарушение на служебната дисциплина за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Дисциплинарното наказание е наложено в двумесечния срок по чл. 195 ал. 2 от ЗМВР от откриване на нарушението. Дисциплинарно - наказващия орган /ДНО/ е узнал за него при получаване на преписката по извършеното производство от дисциплинарно - разследващия орган. От представените писмени доказателства се установява, че дисциплинарното нарушение е извършено на 06.04.2021 г., обобщените материали от дисциплинарното производство са постъпили при ДНО на 14.06.2019 г. и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е постановена на 07.07.2021 г.

     Повод за образуване на дисциплинарното производство по чл. 207 ал. 1 т. 2 от ЗМВР са постъпили данни от предложение за образуване на производство за извършване на тежко нарушение на служебната дисциплина от дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР /рег. № 7855р-3002/09.04.2021 г./ и прокурор Георги Иванов при СРП /№ 11718/07.04.2021 г/. Дисциплинарното производство срещу Р. е образувано със Заповед рег. № 484з-945/15.04.2021 г. на директора на ГД „ЖСОБТ“ - МВР, като е определена комисия – дисциплинарно - разследващ орган /ДРО/, която да изготви становище и да докладва в 60 – дневенен срок от издаването на заповедта. Служителят е запознат срещу подпис с тази заповед на 21.04.2021 г., като е дал и обяснение от същата дата.

     До жалбоподателя е отправена покана за даване на писмени обяснения /рег. № 1984р - 3304/08.06.2021 г./, получена срещу подпис от Р. на 08.06.2021 г., като му  е даден срок до 24 ч. от връчването да депозира обяснения. Такива са депозирани /рег. № 1984р-3317/09.06.2021 г./.

     Комисията е извършила дисциплинарното разследване в съответствие с изискванията на чл. 207 от ЗМВР. Събрани са сведения и обяснения от лица – свидетели на нарушението за изясняване на спорните обстоятелства около извършеното дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното разследване е приключило с изготвяне на обобщена справка от 10.06.2021 г., като в същата са обсъдени събраните в хода на разследването доказателства, вкл. дадените от Р. обяснения. С Протокол рег. № 1984р-3362/10.06.2021 г. Р. е бил запознат с обобщената справка и всички материали от проведеното дисциплинарно производство. С нова покана рег. № 1984р-3363/10.06.2021 г. ДРО отново е поканил Л.Р. да се запознае със справката и даде допълнителни писмени обяснения или възражения. С Протокол рег. № 1984р-3386/11.06.2021 г. е удостоверено, че към момента на съставяне на същия, в деловодството на ДСОБТ не са постъпвали допълнителни обяснения или възражения от мл. инспектор Р..

     Резултатите от разследването са отразени в обобщена справка рег. № 1984р-3356/10.06.2021 г. и становище рег. № 1984р-3401/14.06.2021 г. по описа на ГД „ЖСОБТ“ - МВР.  

     В съответствие с изискванията на чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, Р. е бил поканен от главен комисар Т. Б.в Г. – директор на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ – МВР, за даване на писмени обяснения или възражения по дисциплинарното производство образувано по реда на чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Същият е дал писмено обяснение с вх. № 1984р- 3910/02.07.2021 г.

     След запознаване с всички приложени по преписката доказателства в съответствие с чл. 206 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, гл. комисар Г. е издал и оспорената Заповед рег. № 484з-1834/07.07.2021 г., връчена на 08.07.2021 г. в 15.00 ч. на Р. видно от положения от него подпис. В същата са изложени мотиви защо не приема възраженията на служителя, като са изследвани формата на вината – умишлено, настъпилите вредни последици от деянието, като наказанието е преценено с оглед цялостното поведение на Р. по време на службата му.   

     Извършвайки проверката по чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не установи основания за отменяемост на административния акт.

     При гореустановените обстоятелства за проведена административна процедура при налагане на дисциплинарната отговорност на служителя, настоящата инстанция приема, че доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на заповедта са неоснователни. Жалбоподателят е бил запознат срещу подпис със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, с обобщената справка изготвена от дисциплинарно - разследващия орган, бил е поканен да даде писмени обяснения, дал е същите, поради което възраженията в жалбата му в тази насока са неоснователни.

     Твърденията, че не е спазена процедурата по Заповед № 8121з-1252/03.11.2016 г. и не е изготвен протокол по чл. 25 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, с което е нарушено правото на защита е несъстоятелно, поради факта, че съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарно – наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, т.е. алтернативно, а не кумулативна възможност за представяне на обяснения от страна на наказания служител. Р. е представил писмени обяснения с рег. № 1984р-2402/21.04.2021 г.; № 1984р-3317/09.06.2021 г. и № 484р-3910/02.07.2021 г. и не е необходимо да се провежда изслушване.

     С оглед събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие и с материалния закон. Посочената в заповедта фактическа обстановка се установява от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Доводите на жалбоподателя, че не е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, не се подкрепят от доказателствата по делото. От съдържащите се в преписката материали, описани по - горе, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, се налага извод, че служителят е извършил посочените в заповедта действия, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващи престижа на службата.

     Доказателствата приобщени по дисциплинарното производство, на основание чл. 171 ал. 1 от АПК се ползват с доказателствена сила пред съда. В хода на съдебното производство, същите не бяха опровергани, включително и изготвеният технически видеозапис, присъединени към преписката. Извършените от З. нарушения са доказани, както от обективна, така и от субективна страна, в хода на проведеното дисциплинарно производство по реда на чл. 207 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, подробно изложени в изготвената обобщена справка и становище от страна на дисциплинарно - наказващия орган. Наложеното наказание “уволнение”, съответства на характера и тежестта на извършените нарушения,които се определят като тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР. Жалбоподателят – мл. инспектор Р., е бил запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и със съдържанието му /обн. ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г./, вкл. и чрез намиращите се в материалите по делото Протокол рег. № 1984-6181/01.11.2016 г. и Протокол рег. № 1984р-9316/21.12.2018 г. по описа на СОБТ за запознаване със същия, като под същите се е подписал и Л.Г.Р. и в този смисъл са му били известни разпоредбите на т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс. Съгласно чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР, тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ е деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Следователно дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР обхваща и случаите, в които не са спазени правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

     Привличането на Р. в качеството му на обвиняем по ДП № 113/2021 г. на Следствен отдел при СГП за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4, т. 5 и т. 9, във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК, е станало обществено достояние, посредством образуваното досъдебно производство и задържането му първоначално за срок от 72 часа с постановление на прокурор при СРП, а с решение на СРС от 08.04.2021 г. му е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и е приведен в следствения арест на НСС в гр. София, бул. „Г.М.Димитров“.

     Нарушенията са обусловили накърняването на доброто име на Специализирания отряд за борба с тероризма към МВР пред обществеността, доколкото са свързани с извършване на престъпление от длъжностно лице от органите на МВР, което именно контролира изпълнението на правилата и поведението на гражданите при изпълнението на законите. Нарушаването на законите, в конкретният случай взломна кражба от служител на МВР и то от СОБТ, е довела до загуба на доверие в институцията МВР. Извършеното от Р. деяние се явява несъвместимо със статута на служител на МВР. Полицейските органи са едни от главните символи на държавността и законността и действията им са от огромно значение за доверието на гражданското общество в институциите. В конкретният случай извършените нарушения от страна на мл. инспектор Р., се явяват несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в системата на МВР и уронват престижа на институцията.     

     Не на последно място, Л.Г.Р. е привлечен в качеството си на обвиняем за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4, т. 5 и т. 9 от НК и е образувано ДП № 113/2021 г. по описа на Софийска градска прокуратура.

     Възражението в жалбата, че не е уронен и застрашен престижът на МВР, се явява несъстоятелно. Съгласно Тълкувателно постановление № 3 от 07.06.2007 г. по т.д. № 4/2007 г. на ВАС, съгласно което „деяние, уронващо престижа на службата е това, което следва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция“. В заповедта, в унисон с приетото в ТП е посочено, че не е задължително престижът вече да е уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на МВР. В случая е доказано уронването на престижа на МВР, видно от многото на брой  лица, на които са станали достояние действията на Р.. За квалификацията на деянието е без значение обстоятелството дали престижът на службата е уронен или е застрашен с уронване.

     Заповедта е и в съответствие с целта на закона. Извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание „уволнение“, при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма провамощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание – уволнение, което е иналоженото от ДНО. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деяниията, несъвместими с етичните пхравила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата, държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях.

     Налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ съставлява предпоставка за прекратяване на служебното правоотнощение в МВР по смисъла на чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР и в този смисъл законът е приложен правилно от административния орган и в тази си част.  

     Водим от горното, съдът счита че предвид всички изложени съображения, процесната заповед е издадена от надлежен административен орган в рамките на своята компетентност, при спазване на установената форма, административно -производствените правила и правилно приложение на материално - правните разпоредби, в съответствие с целта на закона, поради което същата се явява законосъобразен административен акт и жалбата срещу нея е неоснователна.

     По делото се претендират разноски и съдът ще присъди такива на ответника в размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.

 

     Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                         Р  Е  Ш  И:

 

     ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Г.Р., младши  инспектор, държавен служител със средно образование в дирекция „Специални операции и борба с тероризма“ при Главна дирекция „Жандрамерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР срещу Заповед рег. № 484з-1834/07.07.2021 г. на директора на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта.  

     ОСЪЖДА Л.Г.Р., с адрес: ***, ЕГН **********, да заплати на ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ при Министерство на вътрешните работи, с адрес7 гр. София, „Патриарх Герман“ № 202, дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.       

     Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

     Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

                                                                       Административен съдия: