Р Е Ш Е
Н И Е №
135
гр.Кюстендил, 06.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №114/2023г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Директорът на Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр.София,
бул.“Македония“ №3, съдебен адрес *** обжалва решение №64/08.03.2023г. на ДРС,
постановено по АНД №114/2023г. Развиват се съображения за незаконосъобразност
на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът чрез пълномощника излага
съображения за правилност и законосъобразност на въззивното решение. Претендират
се разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението
на районния съд.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №64/08.03.2023г., постановено по АНД
№114/2023г., с което е отменено НП №BG21052022/5800/P8-965/15.11.2022г. на директора на Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“. М.С.А. *** е санкциониран като му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв. на основание чл.179,
ал.3а от ЗДвП.
ДРС е формирал извод за незаконосъобразност
на НП, приемайки че са допуснати съществени нарушения по ЗАНН във връзка със
съдържанието на АУАН и НП по чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от закона,
както и поради недоказаност авторството на административното нарушение.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно, тъй като установените факти
са анализирани съобразно приложимите законови норми и формираните правни изводи
са съответни на правото.
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на М.С.А. ***/5800/P8-965/15.11.2022г. на директора на Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“. При
извършена проверка на 21.05.2022г. на ГКПП Гюешево в направление излизане от
територията на РБългария е установено, че на 11.05.2022г. в 23.27ч. МПС с рег.№***
е засечено по път І-1, км325+277, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
без да е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. За
извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/
от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението DED34E42D94A65EFE053031F160AE229 снимков материал. За констатирано нарушение на чл.179,
ал.3а от ЗДвП – неизпълнение на законовите изисквания за преминаване по
републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси
е съставен е АУАН №BG21052022/5800/Р8-965
от 21.05.2022г. от служители на ТД Митница София, а въз основа на констатациите
в него е издадено оспореното НП.
Извършвайки
контрол за законосъобразност на оспореното решение на въззивния съд въз основа
на анализ на събрания доказателствен материал, касационният съд намира съдебния
акт за правилен.
Задължителен
реквизит от съдържанието на АУАН и НП е нарушената материалноправна норма. Изискването на
закона същата да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството
между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и
от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В
процесния случай е посочена само санкционната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
КАС не възприема изложените съображения от АНО, че нормата едновременно съдържа
правило за поведение и санкция. Съответна на нея е императивната разпоредба на
чл.139, ал.7 от ЗДвП, както правилно е възприел районният съд. В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице
реквизита по чл.42,
ал.1, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Допуснато
е съществено процесуално нарушение и относно описание на нарушението от
субективна страна – не е извършено дължимото посочване на субекта на
нарушението. Съдържанието на НП по този признак не покрива изискването за ясно
и безпротиворечиво посочване на лицето – водач на МПС на 11.05.2022г. Вписаното
в АУАН качество на дееца като водач не може да санира пропуска в съдържанието
на НП, тъй като законът допуска обратната връзка между АУАН и НП по см. на
чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Пороците
са съществени, тъй като нарушават правото на защита на санкционирания субект, а
също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за
законосъобразност от касационната инстанция.
Събраният доказателствения материал по
делото КАС намира за достатъчен, за да обоснове и извода на въззивния съд за
недоказаност на субективния елемент от състава на административното нарушение,
а оттук и за несъставомерност на
деянието. Водачът на МПС-то е подал декларация, в която е посочил маршрута за
движение – Кюстендил-Дупница-София-Дупница-Кюстендил. Издадена е разписка за
маршрутна карта, заплатена е дължимата тол такса, издадена е МК. Следователно
задълженото лице е било с ясното съзнание, че е изпълнило изискването на закона,
а именно да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползва на 11.05.2022г. Неправилното издаване на МК от длъжностно лице
на АПИ, несъобразена със зададения маршрут от водача, не може да бъде вменено
във вина на последния. Изхождайки
от нормата на чл.6 от ЗАНН, определяща за административно нарушение деяние,
което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, касационният съд приема, че в
случая деянието на жалбоподателя не е извършено виновно, поради което и не
представлява административно нарушение.
Като
е достигнал до правни изводи за незаконосъобразност на НП по горните
съображения, районният съд е постановил правилно решение, което ще бъде оставено
в сила.
С
оглед изхода от делото съдът присъжда разноски на ответника, на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№64/08.03.2023г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №114/2023г.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“ със седалище гр.София, бул.“Македония“ №3 да заплати на М.С.А.,
ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 300 лв. /триста/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: