Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна, 07.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
34-ти
състав, в публично
заседание на петнадесети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Д.Я.
при участието на секретаря С. Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 13441 по описа на ВРС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени
от А.П.Г. срещу Р.Б.Т. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 6000.00 лева, предявена като частичен иск от сумата от
12 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, вследствие на причинени
телесни повреди и негативни изживявания от нанесен му побой по хулигански
подбуди на 27.03.2017г., ведно със законната лихва върху обезщетението от
датата на увреждането до окончателното му изплащане; сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи по Досъдебното производство № 836/2017г. по описа на 1 РУ на
ОДМВР - В.и АНД № 2561/2019г. по описа на ВРС, за процесуална защита и
съдействие, ведно със законната лихва върху сумата от датата на разхода –
19.04.2019г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ищецът А.П.Г. твърди в исковата си молба, че на
27.03.2017г., след като е паркирал управлявано от него моторно превозно
средство, ответникът Р.Б.Т., с повишен тон и явно агресивно поискал ищецът да
премести автомобилa. След кратък период от време, когато А. се
върнал до автомобила си, твърди че Т. нанесъл удар с крак по превозното
средство, а впоследствие с ръка и по лицето, след което той си ударил главата в
прилежаща стенна повърхност, като получил травматични увреждания, изразяващи се
в разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и ожулване по лицето,
контузия на лявата долночелюстна става, ожулвания по вътрешната лигавична
повърхност на дясната буза, ожулвания на дясното коляно, седалищните части,
мускулите на краката, отоци от удара по левия крак. За случая били уведомени
органите на реда, като било образувано наказателно производство. По повод на
уврежданията, ищецът е транспортиран веднага за изследвания в МБАЛ „С. А.В.“
АД, където са проведени клинични прегледи и ренгенографии. Последният твърди,
че вследствие от преживяното е започнал да страда от главоболие и безсъние, а
след заспиване да сънува кошмари и мъчителни съновидения. За премахване на
психо-травменото преживяване във връзка с побоя и облекчаване на
нервно-психическото си състояние той е потърсил помощ от професионален
психотерапевт и психиатър. Поддържа, че и до настоящия момент продължава да
търпи болки и страдания, както и постоянно главоболие, тревожност и
напрегнатост.
За извършеното Р.Б.Т. е признат за виновен с
решение №1667 по АНД № 2561/2019г. по описа на ВРС. С оглед това и сезира съда
с искане за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени и имуществени вреди, последните изразяващи се в сторените разходи
в рамките на наказателното производство.
В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител, поддържа предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Р.Б.Т.
депозира отговор на исковата молба, в който поддържа становище за неоснователност
на исковете. Не оспорва, че на сочената дата между страните е възникнал
конфликт, като поддържа, че същият предизвикан в резултат на неправимерните,
груби и обидни действия на ищеца. Ответникът твърди, че А. многократно е спирал
автомобила, запречвайки входа към гаража. Въпреки многократните забележки, че
моторното превозно средство пречи, това невъзпирало ищецът да паркира там.
Ответникът поддържа, че на 27.03.2017г., когато се прибирал със съпругата си и
деветмесечната си дъщеря, за пореден път бил възпрепятстван да влезе в гаража
си, тъй като А.П.Г. с автомобила си е пречил на подхода към същия. Според Р.Б.Т.
ищецът е нападнал с обидни думи и реплики от сексуално естество съпругата му,
вследствие на това, е последвал конфликт предизвикан от самия ищец. Оспорва
ищецът да е търпял вреди, извън тези установени в рамките на наказателното
производство. Оспорва и твърдяните главоболие, безсъние, кошмари и мъчителни
съновидения да са резултат от процесното деяние. С оглед изложеното моли за
отхвърляне на предявения иск, в евентуалност - обезщетението да бъде намалено, поддържайки,
че същото е прекомерно и не кореспондиращо с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 ЗЗД.
В съдебно заседание чрез процесуалния
си представител, поддържа изразеното в отговора становище досежно оспорения
размер на претенцията, считайки същия за завишен. Моли за отхвърляне на иска
или за постановяване на решение, с което бъде определен справедлив размер на
търпените неимуществени вреди от ищеца.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения по делото проект за
доклад, обявен за окончателен в съдебно заседание на 15.03.2021г., между
страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че с влязло в сила решение по АНД № 2561/2019г. по
описа на ВРС, ответникът е признат за виновен, за това, че на 27.03.2017г. причинил
А.Г. лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в
разкъсно-контузни рани, кръвонасядане и ожулване по лицето, контузия на лявата
долночелюстна става, ожулване по вътрешната лигавична повърхност на дясната
буза, ожулване по дясното коляно. Горните
безспорни между страните факти се установяват и от приобщеното АНД № 2561/2019г. на ВРС, 2 състав; лист за преглед на пациент в
консултативно-диагностичния блок /спешно отделение/ на МБАЛ „С.А.В.“ АД от
27.03.2017 г. (л. 16), медицинско удостоверение № 245/2017г. (л. 17-18).
Представени по делото са искане за рентгелогично изследване от 27.03.2017г. (л. 15) и лист за
преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок /спешно отделение/ на
МБАЛ „С.А.В.“ АД от 27.03.2017 г. (л. 16).
От приложеното на л. 18
от делото медицинско удостоверение № 245/2017г. от 28.03.2017г., се установява,
че ищецът е бил с разкъсно-контузни рани, кръвонасядане и ожулвания по лицето,
контузия на лявата долночелюстна става, ожулване /ерозия/ по вътрешната
лигавична повърхност на дясната буза, ожулване по дясното коляно, като
описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, вкл. такива с подчертани ръбове и биха могли да се получат по
указаните време и начин и в своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
От представеното по
делото медицинско направление от 08.09.2017г. 08.09.2017г., подписано от д-р Ж.В.-
психиатър се установява, че на ищеца е поставена диагноза по МКБ -
Посттравматично стресово разстройство. Състояние след контузия в областта на
лицето.
Представено е медицинско
напраление от 06.02.2018г. от д-р Ж.В.– психиатър,
съгласно което на ищеца е поставена диагноза по МКБ - Посттравматично стресово
разстройство - в данните са описани проведени 5 психотерапевтични сесии за
период от два месеца.
Представено е Медицинско
напраление от 20.11.2019г на д-р Ж.В.–психиатър, с поставена диагноза на ищеца -
Протрахирана депресивна реакция.
Представени по делото са
и 3 броя рецепти издадени на 13.02.2018 год., 03.07.2018 год. и 12.03.2019 год.
с предписани медикаменти от д-р Б.П.– психиатър.
От приложения договор за
правна защита и съдействие №
25/19.04.2019г., се установява, че ищецът е реализирал разходи в общ размер на
1000 лева за адвокатско възнаграждение за осъществената защита по досъдебно
производство № 836/2017г. на Първо РПУ.
Представени са удостоверения за
раждане на В.Р. Т.и Н. Р. Т..
От заключението по
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че при медицинските прегледи са
диагностицирани следните травматични увреждания на ищеца: разкъсно-контузна
рана в дясна челна област на главата с вертикален ход и размери 5/0,8-1,0 см
(хирургически обработена); ожулване по кожата в областта под дясната
скула в диаметър около 3 см; рана по лигавичната повърхност на горната
устна в дясно с размери около 1,5/0,3 см. с околно червеникаво кръвонасядане с
диаметър около 2 см. линейно ожулване (ерозия) с размери 2/0,3 см. по
вътрешната лигавична повърхност на дясната буза; ожулване в долна трета
от гърба на носа с размери около 2/1,5 см; дълбоко ожулване по предната
повърхност на брадата, срединно с размери около 3,5/1,5 см; травматичен оток
в областта на лявата долночелюстна става в диаметър около 4 см. ожулване
по предната повърхност на дясното коляно в диаметър около 3,5 см. Всички от
посочените наранявания са получени по механизмите на действие на твърди тъпи
предмети. Вида и локализацията на травмите съответства на указания от ищеца
начин на тяхното причиняване. Разгледани в съвкупност травмите определят
най-малко две области (равнини) на механично въздействие - дясната половина на
лицето и левия долночелюстен ъгъл. Изложено е, че съпоставяйки уврежданията с
посоченото от ищеца може да се очертаят следните етапи на инцидента: двата удара
с юмрук следва да са били в лявата половина на лицето, в областта на долната
чулюст, а раната и охлузванията по изпъкналите области в дясно, челото, носа,
скулата и устните - противоположно от удара в близко стоящата стена. Повърхностната
рана, кръвонасядането около нея и охлузването, установени по вътрешната,
лигавична, повърхност на устната кухина съответстват на външните наранявания,
като при нанесени удари в областта на устните и бузите лигавицата лесно се
наранява от натиска върху твърдата подложка на зъбните редици. Охлузването по
коляното в случая се обяснява с удар в подлежащата настилка при падането на
земята. Травмите са преимуществено в областта на лицето, засягат структурите на
кожата и лигавицата на устната кухина и обичайният процес за пълно
възстановяване след подобни увреждания е от порядъка на 10-15 дни. Охлузената
кожна и лигавична повърхност се възстановява напълно, а в резултат на раната остава
траен белег, в случая по кожата на челото линеен белег с дължина 1,5 см. Болките
при конкретните наранявания са били локални в областта на травмираните области
и в първите няколко дни са съпровождали движенията в областта на долната
челюст, възможно да е било и проявлението им при хранене, предвид уврежданията
на лигавицата. Засегнатите при Г. анатомични структури и нарушения в
споменатите функции следствие на инцидента от 27.03.2017г. определят
медико-биологичния признак - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Във връзка с твърдяните
от ищеца негативните изживявания в заключението си вещото лице- съдебен
психолог сочи, че получените резултати за освидетелствания говорят за личност,
която е тревожна, склонна към депресивни състояния, впечатлителна, емоционално
реагираща, предразположена към стрес/ситуативно, при голям натиск. Към момента
на изследването личността е емоционално лабилна. Психологичното изследване не
очертава данни за актуални компоненти на разстройства в когнитивните процеси,
но е засегната личностовата сфера и социалното функциониране, като тези
психологически маркери са характерни за стресовите разстройства. Личностовата
структура е дисхармонична към периода на изследване, с адаптивно поведение. Установените
при психологичното изследване вътрешна тревожност, интровертна нагласа,
склонност към изолация, изборност на контактите, трудно допускане на останалите
до вътрешните си преживявания, затруднение в емоционалния контакт и намален
резонанс са в подкрепа на поставените диагнози - ПТСР и Протрахирана депресивна
реакция. В обобщение вещото лице заключава, че твърдяното безсъние, кошмари,
мъчителни съновидения могат да бъдат в резултат от нанесения на ищеца побой.
Към настоящият момент ищецът все още не е преработил напълно негативните
преживявания, като с препоръчителен характер е да се продължи с
психотерапевтични консултации.
За доказване на
претърпените неимуществени вреди, респ. за опровергаване твърденията на ищеца,
страните са ангажирали гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. М. Ц.Г.(съпруга
на ищеца) и П.Б.Б.- водени от ищеца и свидетелите – Г.Д.
Т.(съпруга на ответника) и Я.Д.В.- водени от ответника.
Свидетелката Г.сочи, че
след инцидента ищецът не се е чувствал добре в продължение на два-три месеца,
имал проблем със съня и болки. Споделил и, че раната му е шита без упойка и
това му е причинило болка и на устата и на веждата. След това продължил да има
болки, защото се оказало, че раната е набрала и се наложило да я сцепи хирург, за
да я почисти и зашие. Рана имал над лявата вежда, където е останал и белег. Съпругът
и и споделил, че винаги когато се погледне в огледало този белег му напомня за
инцидента. Всички останали рани постепенно са се възстановили, но психически се
чувствал унизен и смачкан. Съпругът
и бил с чувство за хумор, изключително ведър, спокоен и уравновесен човек. След
инцидента станал подтиснат и затворен, защото се срамувал от близките си, че е
държавен служител и юрист, а му се налага да ходи на работа с тези рани и всеки
да го разпитва. Чувствал се неловко и имал нужда да го оставят на мира, за да
премисли и преработи случилото се. Не обичал да говори и споделя за инцидента. Когато
се налагало да минават покрай този офис, обикновено го заобикаляли и винаги
поглеждал плахо към мястото, спомнял си и очаквал да има някаква справедливост
и сега, както го изкарвали провокатор, отново изпитвал същите чувства, както
към онзи момент.
Свидетелят Б.излага, че познава
ищеца от повече от 20 години. Същият му се обадил около час, час и половина
след инцидента, доста разстроен и казал, че ще дойде в тях да му каже нещо. Когато
дошъл раните му вече били обработени в болница, но от устата му още течала кръв,
имал голяма рана на дясната вежда и казал, че има рана на десния крак,
коляното. Свидетелят сочи, че възстановителният процес при ищеца продължил доста
време. Последният веднага излялъл в отпуск за около месец, тъй като бил
държавен служител, работел като юрисконсулт към Агенцията по горите, Регионална
дирекция по горите във В.и го било срам да отиде на работа с този външен вид,
имал отоци и посиняване по цялото лице. Раната която ищецът получил на веждата
и която била шита, все още имала белег, който се вижда съвсем ясно. Счита, че в
емоционален план инцидентът се е отрази на ищеца, тъй като преди това той е бил
жизнерадостен и отворен човек, излизал често с приятели, а след инцидента не
излизал никъде, не желаел да се вижда с приятели и общували единствено по
телефона. И по настоящем ищецът се срамува, не желае да се среща с повечето си
приятели и се е затворил в себе си. Започнал да се заключва когато е в колата,
въпреки че преди не го е правил. При един случай, когато спрели на червен
светофар и от предния автомобил излязъл човек, ищецът се уплашил и помислил, че
някой иска да се саморазправя с него. Избягвал да говори за инцидента. Когато
говорел за него се променял и на лицето му се изписвал стрес.
Свидетелката Т.сочи, че
си спомня инцидента. Прибирали се със съпруга си и с голямата им дъщеря (на
около 8 месеца тогава) и пред гаража им била спряна кола, като често се е спирало
пред тях, защото е до Е.. Свидетелката влязла до Е.да потърси кой е спрял,
тогава ищецът излязъл и преместил колата пред съседния гараж, след което се
върнал и влязъл в Е.. Съпругът и се опитал да маневрира, но тъй като улицата била
тясна и отсреща имало две спрели коли, колата на ищеца препречвала движението.
Съпругът и изсвирил, но ищецът не излязъл, поради което съпругът и се опитал да
маневрира по друг начин, за да влезе в гаража. След като ищецът излязъл тя го
попитала дали в Добрич паркират така, понеже той реално запушил цялото движение
и създал суматоха на пътя. Ищецът и отговорил „искаш ли да сляза и да ти обясня
с любов“. През това време съпруът и дошъл и казал на ищеца да се махне от там
вече, понеже достатъчно коли се събрали и тяхната останала на аварийни на пътя.
Ищецът отговорил, че няма да се махне и сега ще види какво ще стане и замахнал
към него. Свидетелката била плътно зад съпруга си с детето в ръце. Тогава ответникът
бутнал ищеца понеже той посягал към тях и го възприел като заплаха. Ищецът се
върнал втори път, извадил си телефона и казал „ей, сега ще видиш какво ще
стане“ ответникът го бутнал и казал на свидетелката да се качват в колата и
тръгнали. Свидетелката сочи, че ищецът не спирал за първи път там, автомобилът
му бил подобно на джип, син, с добричка регистрация. Почувствали се заплашени,
но не го приели на сериозно понеже решили, че всичко е приключило. Тръгнали и
съпругът и запазил спокойствие, тъй като не желаел да влиза в пререкание.
В показанията си свидетелят Вълчев излага,
че познава ответника от малък, тъй като е приятел със сина му и го познава като
много спокойно дете. Сочи, че е чул инцидента, който станал на десетина метра
от неговата къща, но едва по-късно разбрал, че в същия е участвал ответникът.
За инцидента знае, че са се сдърпали, но подробности не е видял. Сочи, че пред
гаражите на ответника е спирало синкаво Субаро, за което мислел, че е на
ответника, но после разбрал, че е на някакво момче, което постоянно спирало там.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника необходимо е да са налице едновременно няколко
предпоставки: наличие на причинена вреда на ищеца, противоправно поведение на
ответника, причинна връзка между вредата и противоправното поведение и виновно
поведение на деликвента. Липсата на който и да е от тези елементи води до
недоказаност на предявения иск и отхвърлянето му като неоснователен. В тежест
на ищеца е да докаже противоправното действие, вредата и причинната връзка
между тях, а вината се предполага – до доказване на противното.
В настоящият случай, ищецът претендира да е претърпял вреди от извършено противоправно деяние от ответника, изразило се в нанесен му побой, в резултат на което е получил в разкъсно-контузни рани, кръвонасядане и ожулване по лицето, контузия на лявата долночелюстна става, ожулване по вътрешната лигавична повърхност на дясната буза, ожулване по дясното коляно. Между страните не се спори, че ответникът е извършил виновно твърдяното противоправно деяние. Последното се установява и от представеното по делото решение по АНД № 2561/2019г. по описа на ВРС. Постановеното решение на наказателния съд, на основание чл. 300 ГПК, е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи от престъпния състав, включително и относно действията, осъществяващи изпълнителното деяние на съответното престъпление. Както беше посочено по-горе, наказателният съд е постановил решение, с което ответникът е признат за виновен, в това че на 27.03.2017 год. в гр.Варна, причинил на ищеца по настоящото дело - А.П.Г. лека телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в разкъсно-контузни рани, кръвонасядане и ожулване по лицето, контузия на лявата долночелюстна става, ожулване по вътрешната лигавична повърхност на дясната буза, ожулване по дясното коляно, които травмични увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника по настоящото дело за наличие на съпричиняване от страна на ищец. От доказателствения материал по делото не се установява ищецът да е допринесъл с поведението за настъпване на вредоносния резултат. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Т.досежно поведението на ищеца по време на инцидента и соченото обстоятелство, че същият е замахнал към ответника. Сочените показания съдът намира за целенасочени, некореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал и с констатациите в мотивите на съдебното решението по АНД № 2561/2019г. по описа на ВРС, относно начина на извършване на деянието.
С оглед на установените от писмените и гласните доказателства травматични увреждания и кредитираното заключение на вещото лице, съдът намира, че ищецът е претърпял болки и страдания от тези увреждания. Установи се, че болките при конкретните наранявания са били локални в областта на травмираните области и в първите няколко дни са съпровождали предимно движенията в областта на долната челюст. Съгласно експертното заключение, обичайният процес за пълно възстановяване след подобни увреждания е от порядъка на 10-15 дни.
Съдът намира, че ищецът е търпял негативите, причинени от неудобствата, свързани с възстановителния процес. Наред с последните вреди, деянието е оставило осезаемо трайно негативно отражение върху ищеца и в емоционален и психологически план. От медицинската документация по делото, свидетелските показания и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че след инцидента ищецът е изпаднал в продължително посттравматично стресово разстройство и протрахирана депресивна реакция, като същият не е преработил напълно негативните преживявания от инцидента и към настоящия момент.
Така исковата претенция се явява доказана по своето основание, като при определяне на нейния размер и с оглед наведените от страните доводи и възражения, изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., съдът намира за релевантни следните обстоятелства: характера на травматичните увреждания, продължителността на възстановителния процес, негативните емоционални изживявания, личността на ищеца. Отчитайки тези обстоятелства и съгласно принципа на справедливостта, съдът намира, че макар и несъвършено, общоприетият критерий за справедливост би бил удовлетворен с присъждане в полза на ищеца на сумата от 3 000 лева, който размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява доказан и основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. За разликата до пълня предявен размер от 6000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Относно претенцията за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство в досъдебното производство: Тъй като в НПК не е
предвидена процесуална възможност пострадалото лице да упражни в наказателното
производство претенцията за разноски, то същите представляват за ищеца
имуществена вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД и подлежат на обезвреда от
ответника. В настоящия случай от представения договор за правна защита и
съдействие № 25/19.04.2019г.,
неоспорен от ответната страна, съдът намира за установено, че ищецът е
реализирал разходи в общ размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение за
осъществената защита по воденото във връзка с престъплението досъдебно
производство № 836/2017г. на Първо РПУ. От съдържанието на същия договор се установява
заплащането на хонорара, както и наличието на причинно – следствена връзка с
престъплението, за които ответникът е признат за виновен, доколкото в решение № 1667/17.09.2019г. по АНД № 2561/2019г. на
ВРС е отразен и номерът
на воденото досъдебно производство. Поради това съдът счита претенцията за
заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди за
основателна и доказана, като същата следва да се уважи в цялост.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъдена да му заплати
сторените пред настоящата инстанция разноски, които съразмерно с уважената част
от исковете, възлизат на 457.14 лева.
На
основание чл.78, ал. 3 ГПК, ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, поради което и с оглед отправеното искане, в полза
на Тракев следва да се присъди сумата от 342.86 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – В.сумата
от 170.00 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството и 228.57
лева възнаграждение за вещи лица по допуснатата съдебно-медицинска експертиза,
съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Б.Т., ЕГН **********,***, да заплати на А.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от 3000.00 лева (три хиляди лева), частичен иск от сумата от 12 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, вследствие на причинени телесни повреди и негативни изживявания от нанесен му побой по хулигански подбуди на 27.03.2017г., ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на увреждането до окончателното му изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3000.00 лева до претендираните 6000.00 лева, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Б.Т., ЕГН **********,***, да заплати на А.П.Г., ЕГН **********,***, сумата от 1000 лева (хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи по Досъдебното производство № 836/2017г. по описа на 1 РУ на ОДМВР - В.и АНД № 2561/2019г. по описа на ВРС, за процесуална защита и съдействие, ведно със законната лихва върху сумата от датата на разхода – 19.04.2019г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Б.Т., ЕГН **********,***, да заплати на А.П.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 457.14 лева (четиристотин петдесет и
седем лева и четиринадесет стотинки), представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно с уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А.П.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Р.Б.Т., ЕГН **********,***, сумата от 342.86
лева (триста четиридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
Р.Б.Т., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд
- Варна, сумата от 398.57 лева (триста
деветдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки), представляваща сбор от
дължимите държавни такси върху уважените искове в размер на 170.00 лева и 228.57
лева – възнаграждение за вещо лице по съдебно-медицинска експертиза, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: