Р Е Ш Е Н И Е № 837
гр.Пловдив 29.06.2017г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ
РАДЕВ
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1222/2017г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №1058/07.04.2017г. по гр.д.№5696/2016г. по описа на РС-Пловдив,V гр.с-в,с което съдът е наложил мерки за защита от домашно насилие,а именно да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и малолетното дете Н. без срок.Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът по молбата и моли съдът да отмени решението на пръвоинстанционния съд и да постанови ново,с което да отхвърли молбата като неоснователна и недоказана.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,от фактическа и правна страна,установи следното:
Жалбоподателят и въззиваемата са бивши съпрузи,като малолетното дете Николай е техен син.На 09.04.2016г. жалбоподателят е осъществил домашно насилие спрямо молителката,изразяващо се в налагане на психическо такова чрез изричане на фразите „****“,“****“,“Аз няма да ти направя нищо,но има кой да се погрижи за теб“ и т.н.По делото няма събрани доказателства относно извършването на домашното насилие,тъй като в първоинстанционното производство е разпитан един сивдетел,но показанията му не съвпадат с посочената дата,описана от молителката като дата на извършването на домашното насилие,поради което същите не могат да се кредитират като годно доказателство,но въззиваемата е попълнила декларация по реда на чл.9 от ЗЗДН за осъществено над нея домашно насилие.Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства относно многобройните осъждания на жалбоподателя,което навежда на мисълта,че същия е склонен към извършване на действия на домашно насилие спрямо въззиваемата.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна инстанция намира,че решението на първоинстанционния съд се явява правилно и следва да се потвърди,тъй като независимо,че няма събрани доказателства-гласни за извършването на домашното насилие,то останалите приети по делото писмени доказателства са косвена индиция за извършено от него домашно насилие на посочената дата.Става ясно,че на 09.04.2016г. жалбоподателят е извършил процесния акт на домашното насилие,изразяващо се в налагане на психически тормоз над бившата му съпруга и детето,поради което правилно районния съд му е наложил мерките,визирани в чл.5 от ЗЗДН.
Що се касае се до наложената глоба,то правилно съдът е преценил,че на същия следва да се наложи и финансова санкция за извършеното от него домашно насилие,което би спомогнал за преодоляването на агресията в неговото поведение спрямо въззиваемата и детето и неизвършване на актове на домашно насилие спрямо тях.Ето защо решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива са направени в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение,поради което следва да се присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1058/07.04.2017г. по гр.д.№5696/2016г. по описа на РС-Пловдив V гр.с-в.
ОСЪЖДА К.Л.В. *** с ЕГН-********** да заплати на С.В.С. *** със съдебен адрес:***,адв.Я.Р. с ЕГН-********** направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 400лв./четиристотин лв./ за адвокатско възнаграждение,както и по сметка на Окръжен съд-Пловдив сумата 25лв./двадесет и пет лв./ държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: Членове: