Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1565

 

гр. Русе, 10.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 10 септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                       Председател: Десислава Великова

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №2107 по описа на 2019 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Топ кредит” ООД твърди, че на 23.05.2018 г. сключил със С.П.И., като кредитополучател Договор за потребителски кредит № Р983, като и предоставил кредит в размер на  8000 лв., който кредитополучателят изцяло усвоил на същата дата. Предоставеният кредит се олихвявал с 22% годишна лихва. Главницата по кредита следвало да се издължи на 23-то число на месеца, считано от 23.06.2018 г. на 17 равни месечни вноски и последна осемнадесета изравнителна вноска. Лихвата по кредита се издължавала ежемесечно отново на 23-то число от месеца. Съгласно погасителния план крайния срок за погасяване на кредита бил 23.11.2019 г. При забава на плащанията на дължима вноска кредиторът начислявал лихва за забава върху неиздължената сума в размер на действащия лихвен процент за редовна главница плюс надбавка в размер на 10 пункта годишно. Ответницата М.А.Д. сключила договор с дружеството, като поела задължение да отговаря солидарно с главния длъжник по вземането – С.И., в качеството си на поръчител, съгласно Договор за поръчителство от 23.05.2018 г. И. спряла да заплаща задължението си през м. декември 2018 г. и към 05.04.2019 г. дължала следните суми: 5288,15 лева – главница; 503,57 лева – договорна лихва за периода от 23.01.2018 г. до 05.04.2019 г.; 640,90 лева – неустойка, съгласно чл. 16, ал. 1 от договора, както и 25,00 лева – наказателна лихва за периода от 23.12.2018 г. до 05.04.2019 г. На 03.12.2018 г. С.И. починала, като ответницата била уведомена, че кредита не се погасява, поради което тя внесла сумата от 200 лв. през м. март 2019 г. Предвид смъртта на длъжника и отказа на поръчителя да изплаща задължението си, както и спирания на плащания по договора за кредит, ищецът предявил настоящия иск.

Искат да бъде осъдена ответницата да им заплати сумата от  5288,15 лева – главница; 503,57 лева – договорна лихва за периода от 23.01.2018 г. до 05.04.2019 г.;  640,90 лева – неустойка, съгласно чл. 16, ал. 1 от договора и 25,00 лева – наказателна лихва за периода от 23.12.2018 г. до 05.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът М.А.Д. оспорва предявените искове.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

С Договор за потребителски кредит № Р983 от 23.05.2018 г. бил предоставен  от ищеца на С.П.И., като кредитополучател кредит в размер на 8000 лв. Предоставеният кредит се олихвявал с 22% годишна лихва. Главницата по кредита следвало да се издължи на 23-то число на месеца, считано от 23.06.2018 г. на 17 равни месечни вноски и последна осемнадесета изравнителна вноска. Лихвата по кредита се издължавала ежемесечно отново на 23-то число от месеца. Съгласно погасителния план крайния срок за погасяване на кредита бил 23.11.2019 г. При забава на плащанията на дължима вноска кредиторът начислявал лихва за забава върху неиздължената сума в размер на действащия лихвен процент за редовна главница плюс надбавка в размер на 10 пункта годишно. Съгласно Договор за поръчителство от 23.05.2018 г. ответникът М.А.Д. сключила договор с дружеството, като поела задължение да отговаря солидарно с главния длъжник по вземането – С.И., в качеството си на поръчител.  С.И. починала на 03.12.2018 г. Ответницата била уведомена, че кредита не се погасява, поради което тя внесла сумата от 200 лв. през м. март 2019 г. Според текста на чл.17 от Договора било при пълно или частично неплащане на две погасителна вноска Дружеството имало право да обяви кредита предсрочно изискуем, без да било необходимо кредитополучателят или длъжникът да бъдели уведомявани.

По делото е прието заключение на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, която е отговорила на въпросите поставени от ищеца и от ответника.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото не се спори, че между С.П.И. и ищеца  съществували облигационни правоотношения, съгласно които тя получили  от ищеца заем в размер на 8000 лв. по сключен  Договор за потребителски кредит № Р 983 от 23.05.2018 г. Изпълнението на задължението по този договор било обезпечено чрез поръчителство от ответника М.А.Д. въз основа на сключен на 23.05.2018 г. договор за поръчителство с ищеца .

Предвид събраните по делото доказателства, се установява по категоричен начин, че страните са обвързани от облигационни правоотношения по договор за поръчителство. От него за ответницата е възникнало задължение  да отговаря пред ищеца като кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № Р983 от 23.05.2018 г. , ако последния не изпълни своите задължения по него.

По процесния договор за кредит ищецът предоставил на С.П.И.  сумата от 8000 лв., по посочена от нея банкова сметка, ***.05.2018 г. С.П.И. респективно ответникът не  изпълнили свои задължения по чл.6, като общо била погасена сумата от 5 074,78 лв. видно от приетото заключението на назначената по делото съдебноикономическа експертиза, от която съдът приема 3074.74 лв. главница/- направените 8 вноски , от които 6 от С.И., и 2 плащания от по 200 лв. – по едно от ответницата и  от съжителят на И., сумата от 880.02  договорна лихва- 6 вноски по 146.67 лв. и 1120.02 лв. неустойка по чл.16 от договора- 6 вноски по 186.67 лв., съгласно погасителния план подписан от страните.  На основание чл.17 от договора ищецът обявил целият кредит за предсрочно изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за това, респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че ответника дължи на ищеца сума в размер на /8000 – /3074.74 лв. + 1120.02  лв. //3805.24 лв.-неизплатена главница.

Във връзка с посочената от ищеца настъпила предсрочна изискуемост на претендираното вземане, което обстоятелство не е оспорено от ответника, следва да се посочи, че съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.Договорната лихва е претендирана за периода 23.01.2018-05.04.2019 г., /претендираното  начало на срока е  отпреди подписването на процесния договор през м.05.2018 г./, поради което съдът намира, че законна лихва съгласно тълкувателното решение, е начислена  от 23.12.2018 г./, дължима от 23.01.2019 г.- както е посочено в експертизата, до 05.04.2019 г., както е поискано в исковата молба. След извършени изчисления на основание чл.162 от ГПК съдът определи същата на 109.92 лв.  

Последователна е практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 – чл.148 от ЗЗП.

На първо място следва да се отбележи че, макар и поместени в индивидуалния договор с ответника, а не в общите условия към него, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията по договора да са били уговорени с ответника индивидуално. По тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – арг. от чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

 В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в чл.13 вр.16 от договора за заем, според която се дължи неустойка в размер на 3360 лева при неосигуряване в 5 дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечение чрез поръчителството на лице на възраст между 23 и 65 години към края на срока на договора на постоянен договор или с доход от пенсия за стаж и възраст, нетен месечен официален и доказан доход в размер на не по-малко от 1300 лв., липса на каквито и да било кредитни задължения или поети задължения за поръчителство, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както е изрично посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договор за кредит. В конкретния случай няма никакви данни как е извършена проверката за кредитоспособност на ответника и какво е становището на кредитния консултант.

На следващо място неустойка за неизпълнение на задължение,  което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на  обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.  Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.С оглед изложеното съдът приема, че същата не се дължи.

По отношение на претендираната наказателна лихва процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.  Въведената в договора за кредит отговорност в чл.5  към договор за кредит, представлява по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита. Съдът намира, че в тази ситуация, а именно при неизпълнение на парично задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено лихва за забава върху тази главница, или пък неустойка за забава, стига последната да не е уговорена в необосновано висок размер – арг. от чл.143, т.5 от ЗЗП/ какъвто е договорен-10%/. Предвид заключението на вещото лице съдът намира, че такава са дължи в размер на 14.01 лв.

При това положение съдът намира, че предявения иск следва да се уважи, като бъде осъден ответника да заплати на ищеца за сумата от 3805.24 лв.- главница., представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № Р983 от 23.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, законна лихва в размер на 109.92 лв., дължима за периода  23.01.2019 г. до 05.04.2019 г., както сумата от 14.01 лв.- наказателна лихва за периода 23.12.2018 г. до 05.04.2019 г., като над посочените суми предявените искове следва да се отхвърлят включително и претенцията за неустойка по чл.16, ал.1 от Договора.

Предвид изхода на спора  ответникът дължи на ищеца сумата от 615.43 лв. разноски. Ищецът дължи на ответникът сумата от 39.16 лв., съобразно отхвърлената част от исковете или по компенсация ответникът дължи на ищеца сумата от 576.27 лв.

Ищецът дължи на процесуалният представител на ответника адвокат К.Х. възнаграждение по чл.38, ал1 от ЗА в размер на 407.05 лв. 

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

 

ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН **********,*** да заплати на „Топ кредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. Нестор Марков № 2, сумата 3805.24 лв.- главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № Р983 от 23.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, законна лихва в размер на 109.92 лв., дължима за периода  23.01.2019 г. до 05.04.2019 г., сумата от 14.01 лв.- наказателна лихва за периода 23.12.2018 г. до 05.04.2019 г., както и 576.27 лв. разноски по компенсация в настоящото производство.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топ кредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. Нестор Марков № 2 срещу М.А.Д., ЕГН **********,***,  за заплащане на сумата над 3805.04 лв. до 5288.15 лв.- главница., представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № Р983 от 23.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, законна лихва в размер над 109.92 лв. до 503.57 лв., дължима за периода  23.01.2019 г. до 05.04.2019 г.,640.90 лв.- неустойка по чл.16 , ал.1 от договора  както и сумата над 14.01 лв. до 25 лв.- наказателна лихва за периода 23.12.2018 г. до 05.04.2019 г.

ОСЪЖДА   „Топ кредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. Нестор Марков № 2, да заплати на  адвокат К.Х. от РАК на основание чл.38, ал.1 от ЗА сумата от 407.05 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: