РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1586/27.8.2020г.
гр. Пловдив,27.08 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІХ състав в открито
заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Т.К., като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 3292 по описа за 2019
год. на Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Настоящото
съдебно производство е образувано след като с Решение № 15847/19.12.2018г.,
постановено по адм. дело № 9079/2017г. ВАС е
обезсилил решение № 923/31.05.2017г. на Административен съд гр.Пловдив и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, въз основа на което е
образувано производство по адм. дело № 3911/2018г.,
по описа на Административен съд Пловдив, ХІІ състав, по което дело решението е
оспорено пред ВАС и предвид това оспорване, ВАС се е произнесъл с Решение
№14048/22.10.2019г., постановено по адм. дело №
4980/2019г., по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 433/ 26.02.2019г.,
на Административен съд Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
В решението си Върховният съд е посочил, че в новото
първоинстанционно производство е дължимо повтаряне на
процесуалните действия извършени от и срещу надлежна страна в производството по
адм. дело №2799/2016г. по описа на Административен
съд гр.Пловдив, а именно конституиране на страните, последвано от връчване на на препис от жалбата и отговора по тях. На следващо място е
посочено, че неправилно съдът неправилно е изключил от доказателствената
съвкупност Заповед
№ 277/12.10.2015г. заради несъответствието и с по съдържание с други документи.
Спорно е останало и овластяването по чл.4 ал.4 от ЗМДТ на Д., при което е
изследвано съдържанието, а не авторствата на Заповед №277/12.10.2015г.
В настоящото производство жалбоподателят „КООЛ БГ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ул.“ Стефан Веркович“ № 3, ет.2, офис 4, представлявано от управителя Р.С.,
чрез адв. А.П., поддържа първоначално предявената
жалба, в която се твърди, че процесният акт е
постановен при допускане на съществени нарушения, както на материалноправните
разпоредби, така и на административнопроизводствените правила, поради което се
иска Акт за установяване на задължения № 01-1/28.03.2016г., издаден от Б.Б.Д.на длъжност гл. експерт – стопански дейности към Община
Перущица да бъде обявен за нищожен. Допълнителни съображения се излагат в
писмени бележки. Претендира се присъждане на направените по делото разноски,
съгласно представен по делото списък на разноските.
Ответникът по иска – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „БФСДАО“ ПРИ
ОБЩИНА ПЕРУЩИЦА, чрез
адв. М.-П. оспорва жалбата. Допълнителни
съображения се излагат в писмени бележки. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски, съгласно представен по делото списък на
разноските.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, при спазване на задължителните
указания при новото разглеждане на делото, се произнесе по тежестта на
доказване със свое Разпореждане № 6760/28.10.2019г, като е даден срок на
страните за ангажиране на доказателствени искания,.
Този акт е стигнал до знанието на страните, по отношение на жалбоподателя към
30.10.2019г.; ответникът към 31.10.2019г., прокуратурата към 30.10.2019г. По
настоящото производство няма представени доказателства от страните, единствено
има доказателства за процесуалната легитимация на процесуалния представител на
ответника. Съдът възприе
и приобщи събраните при предходното разглеждане на делото доказателства. Съобразно
тях и представените такива в настоящото производства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Предмет на
оспорване е Акт за установяване на задължения /АУЗ/ с №01-1, издаден на
28.03.2016година от Б.Б. – Д., заемаща длъжността
„Главен експерт стопански дейности“ при Община Перущица - гр.Перущица,
оправомощена със заповед №93/23.04.2014г. на Кмета на Община Перущица, с който
на основание чл.107 ал.3 от ДОПК, вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ на търговско дружество
„КООЛ БГ“ ООД-Пловдив са определени задължения за такса за битови отпадъци за
периода 2013 година в размер на главница 15273.70 лева и лихви в размер на
3989.12 лева, общо публично задължение в размер на 19262.82 лева.
По делото не
е спорно, а и от приложените документи по административната преписка непротиворечиво се установява, че със Заповед
№93/23.04.2014година на Кмета на Община Перущица на основание чл.44 ал.1 т.1 от ЗМСМА и чл.4 ал.4, вр. чл.9б от ЗМДТ бил определен като служител по смисъла на
чл.4 ал.3, вр. ал.1 от ЗМДТ за „орган по приходите и публичен изпълнител в
производството по установяване, обезпечаване и събиране на местните такси и
данъци на Община Перущица“ Л.И.П., назначена на длъжността „младши експерт
стопански дейности“. Същият служител бил включен и в поименното щатното разписание
от 01.01.2015година, изготвено съгласно нормата на чл.11 ал.3 от Наредба за прилагане на
класификатора на длъжностите в администрацията /приложение №2 към нея/, на
позиция 21 за заемана длъжност „младши експерт стопански дейности“, която се
намирала на позиция 20 от утвърденото от Кмета на Община Перущица длъжностно
разписание, изготвено съгласно чл.11, ал.1 и ал.2 от Наредба за прилагане на
класификатора на длъжностите в администрацията /Обн. в ДВ, бр. 49 от 29.06.2012
г., в сила от 01.07.2012 г., приложение №2 към нея/ от 01.01.2015 година към
Раздел „Дирекция „Строителство, архитектура, благоустройство, общинска
собственост, хуманитарни дейности и европейски политики““. В последствие с
вх.№790/20.04.2015година постъпило ново предложение от Кмет на Община Перущица,
с което той направил искане за трансформиране на определени длъжности в
структурата на Общинската администрация, свързани единствено с длъжностите
“Главен юрисконсулт“ и „Главен експерт Строителен контрол“, за което било взето
Решение №33 по Протокол №5/27.04.2015година на Общински съвет при Община
Перущица. На основание това решение на Общински съвет било утвърдено ново
длъжностно разписание от 01.05.2015година и поименно щатно разписание от
01.05.2015г, в което фигурирала единствено длъжността „младши експерт стопански
дейности“ в Дирекция „Строителство, архитектура, благоустройство, общинска
собственост, хуманитарни дейности и европейски политики““, заемана от Л.П.. В
така посочените поименни щатни разписания от 01.01.2015година и 01.05.2015г.,
както и в посочените длъжностни разписания от 01.01.2015г. и 01.05.2015г. не
фигурирала длъжността „Главен експерт „стопански дейности“ към Дирекция
„Строителство, архитектура, благоустройство, общинска собственост, хуманитарни
дейности и европейски политики“ и не било вписано името на Б.Б. –Д., независимо че същата със Заповед
№173/05.08.2013година, считано от 06.08.2013година била назначена на посочената
длъжност. По същото време, за периода 01.01.2015г. - 01.05.2015 година тя
ползвала платен годишен отпуск по майчинство, който прекъснала с молба вх. №
784/28.09.2015г., считано от 05.10.2015 година.
Не се спори,
че жалбоподателят „КООЛ БГ“ ООД - Пловдив е търговско дружество, което
притежава недвижим имот на територията на *** представляващ недвижим имот -
земя и сграда, с партиден №М0640032-100923, за който е била подадена декларация
с вх.№**********/23.09.2010година. На това основание то е било задължено по
смисъла на чл.64 от ЗМДТ да заплаща определена му по съответният ред ТБО. Така
със съобщение за установяване на публично задължение, дружеството -
жалбоподател е било уведомено, че дължи сумата от 15873.70 лева за ТБО за
2013година. В тази връзка е било подадено Възражение вх.№354/12.08.2015година
на Община Перущица, адресирано до Кмета на Общината, с което е изискано да бъде
намален определеният размер на ТБО за 2013година, поради липса на основания за
определянето му в посочения в съобщението размер, което по своя смисъл е било
искане за приложение на разпоредбата на чл.71 т.1 от ЗМДТ. По искането нямало
произнасяне, а за посочения недвижим имот не били внесени дължимите такси за
битови отпадъци за 2013година. Междувременно бил издаден оспорваният АУЗ
№01-1/28.03.2016г. от Б.Б. – Д. в качеството и на
главен експерт „стопански дейности“, която посочила, че това става по силата на
упълномощаването и със Заповед №93/23.04.2014година, а не и по оспорената в
последствие Заповед №277/12.10.2015година на Кмета на Община Перущица. Срещу
така издаденият АУЗ, връчен на 04.04.2016година, от управителят на дружеството
била подадена молба с вх.№1174/14.04.2016 година с адресат Кмета на Община
Перущица, в която се изисквало намаляване на начисленото задължение за ТБО за
2013 година. На основание така постъпилата молба, като се позовал и на Възражение
вх.№354/12.08.2015г кметът на общината направил Предложение
изх.№1174/1//14.04.2016г. до Общински съвет на Община Перущица да бъде намалена
по отношение на „КООЛ БГ“ ООД – Пловдив определената му такса за битови
отпадъци за 2013година до размера на такса от 594.10 лева, събирана за реално
извършвана услуга за един брой предоставен съд, тип „бобър“, която била взета с
Решение №128 по Протокол №20/17.12.22012година на Общински съвет при Община
Перущица. Със свое Решение №37, взето с Протокол №6/21.04.2016г Общински съвет
при Община Перущица приел направеното предложение и намалил размера на
задължението за ТБО за 2013г от 15873.70 лева на 594,10 лева. Междувременно
Областен управител със свое становище изх.№ АК-01-91#2/28.04.2016година върнал
Решение №37/21.04.2016г, като посочил, че Общински съвет при Община Перущица не
разполага с правомощието да намалява определената ТБО. На основание становището
на Областен управител с Решение №44, взето по протокол №7/16.05.2016година,
Общински съвет при Община Перущица отменил свое Решение №37, взето по протокол
№6/21.04.2016година.
С изх.№
01-1/30.08.2016година до жалбоподателят била изпратена Покана за доброволно
изпълнение на установеното с АУЗД публично задължение в общ размер на 19920.85 лева за ТБО за 2013
година, издадена от Б.Б. – Д. като заемаща длъжността
„главен експерт „стопански дейности“, която била връчена на 13.09.2016г на В.Т..
След получаването и с вх.№1174-/2//19.09.2016година на Община Перущица
постъпила жалба от дружеството, с която същото оспорило начисленото му задължение от главница в
размер 15273.70 лева и лихва в размер на 4647.15 лева, която била адресирана до
Кмета на Общината като орган по смисъла на чл.4 ал.5 от ЗМДТ. По жалбата се
произнесъл Ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община -
Директор на Дирекция „Бюджет, ФСДАО“ при Община Перущица, като изпълняващ праввомощията на Териториален
директор на НАП, съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ, във вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК,
който със свое Решение №2/26.09.2016година я оставил без разглеждане като
недопустима и е приел, че по отношение на АУЗ се касае за стабилен
административен акт, който подлежи на изпълнение. Със свое Определение №1763/27.10.2016година,
постановено по ч. адм. дело №2377/2016г
по описа на Административен съд- Пловдив подадената жалба от „КООЛ БГ“
ООД – Пловдив била отхвърлена като неоснователна. На това основание било
образувано и изпълнително дело №20167580400964 по описа на ЧСИ рег.№758, по
което бил наложен запор на банковите сметки на дружеството в Райфайзенбанк ЕАД,
за което било изпратено и уведомително писмо изх. № 24659 от 24.11.2016година.
Междувременно с платежно нареждане от 07.12.2016година жалбоподателят заплатил
сумата от 600.00 лева за ТБО за 2013 година, а в последствие поискал пред съда
да се обяви нищожност на издаденият АУЗ с основание липса на компетентност на
органа, който го е издал.
В хода на
съдебното производство по адм. дело № 2799/2016г. била представена Заповед №
277/12.10.2015г. на Кмета на Община Перущица за оправомощаването
на Б.Б. – Д., като служител по чл.4 ал.3 и чл.9б
изр.1 от ЗМДТ, като орган по приходите и публичен изпълнител в производствата
по установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци и такси на Община
Перущица, която жалбоподателят оспорил по реда на чл.193 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, а ответната страна заявявила, че желае да се ползва от нея. В тази връзка
изискал и длъжностно и щатно разписание досежно това, дали Б. – Д. е заемала посочената в заповедта
длъжност към датата на издаването на заповедта. От страна на ответника били
представени такива от дата 05.10.2015година, т.е. от деня, в който тя е
заявила, че желае да прекъсне платеният си отпуск поради майчинство, които
жалбоподателят също е оспорвил по реда на чл.193 от ГПК, вр. с §2 от ДР ДОПК с оглед на тяхната истинност,
като се позовавал на липса на предложение на кмета на Община Перущица, а от там
и на Решение на Общински съвет при Община Перущица за тяхното утвърждаване и
разпореждане за изпълнение, каквито съществуват по представените длъжностно
разписание и поименен списък от 01.01.2015г. и 01.05.2015година. При това
оспорване отново ответната страна е заявила, че желае да се ползва от
оспорените документи. В тази връзка жалбоподателят е ангажирал писмени
доказателства, свързани с друго съдебно производство, в които са били представяни
други сходни, безспорни документи, касаещи единствено Решение №8, взето с
протокол №2/30.11.2015година на Общински съвет при Община Перущица за
определяне на структурата на администрацията в Община Перущица, което от своя
страна е свързано със Заповед №203/22.12.2015година на Кмета на Община
Перущица. Приложил е и писмени доказателства, че ответната страна се е
позовавала единствено и само на разписание на длъжностите в Община Перущица от
01.01.2015г. и последващо единствено и само от дата 15.12.2015г., без да
споменава или конкретизира друго, а именно това от 05.10.2015година. В тази
връзка е изложил съображения за неистинност на официалните документи, които е
счел, че са изготвени без да са спазени
аналогични разрешения по тяхното издаване, както и съответните нормативни
изисквания за това.
В настоящото
производство предвид откритите производства по оспорване автентичността на Заповед № 277/12.10.2015г. на лист 130 от адм. дело № 2799/2016г., в оригинал и на лист 20 по делото,
в заверено копие и производство по оспорване на поименно разписание на
длъжностите на лист 173-176 от адм. дело №
2799/2016г., в оригинал и на длъжностно разписание на лист 177- 181 от адм. дело № 2799/2016г., в оригинал, в частта, касаеща авторството на положените в тях подписи е допусната
и приета съдебно-графологична експертиза. Според
заключението на вещото лице подписът от името на Л.Б.– ВИД Кмет на
Община-Перущица в Заповед №277/12.10.2015г. е изпълнен от Л.Й.Б. с ЕГН **********,
подписът за „Утвърждавам” положен на длъжностно разписание на общинската
администрация от 05.10.2015г. е изпълнен от Л.Й.Б. с ЕГН **********; подписът
за Ръководител звено „Човешки ресурси” в поименно разписание на длъжностите на
общинската администрация Перущица от 05.10.2015г. не е изпълнено от Т.К.А. с ЕГН **********; подписът
за Ръководител звено „Финансово-стопански дейности” в поименно разписание на
длъжностите на общинската администрация Перущица от 05.10.2015г. не е изпълнено от М.С.Б. с
ЕГН **********.
При така установената фактическа обстановка, на база
събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът направи следните правни изводи:
Обжалваното решение представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е оспорен като
нищожен от страна с активна процесуална легитимация – участник в
административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати, с
оглед предвидените в него неблагоприятни последици. Жалбата е подадена в срок
до компетентния да я разгледа съд и в предвид разпоредбата на чл. 149 ал.5 от АПК е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
По отношение
на направеното от страна на
жалбоподателя възражение за липса на материална компетентност на
административният орган, издател на оспорения акт и с оглед приетото заключение
по назначената и приета без възражения от страните съдебно-графологична
експертиза, съдът счита, че то се явява основателно. Безспорно е, че разпоредбата
на чл.4 ал.1 от ЗМДТ определя, че установяването, обезпечаването и събирането
на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по
реда на ДОПК. Тя се допълва от разпоредбата на чл.4 ал.3 от ЗМДТ, която сочи,
че в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Така чл.4 ал.4 от ЗМДТ изрично подчертава, че служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината. В тази връзка при
издаването на АУЗД №01-1/28.03.2016 година е цитирана и заповедта, с която е
определен служителя при общинската администрация, който има права и задължения
на орган по приходите, като е посочено, че това е Заповед №93/23.04.2014г.,
която касае определянето на Л.И.П., назначена на длъжността „младши експерт
стопански дейности“. На по-късен етап ответната страна е представила друга
Заповед с №277/12.10.2015 година, издадена от Заместник- Кмет на Община
Перущица, в качеството му на временно изпълняващ длъжността кмет на Община
Перущица съгласно Заповед №239/17.09.2015г., като в нея е положен мокър печат,
различен от печата с елемент „Кмет на Община Перущица“. Именно по отношение на
така издаденият индивидуален административен акт, който ответната страна
заявява, че ще ползва, жалбоподателят оспорва неговата истинност по реда на
чл.193 ал. от ГПК, вр. с §2 от ДР ДОПК. В тази връзка наведените от
жалбоподателят възражения за оспорване на истинността на тази заповед и
изключването и от доказателствения материал по делото са напълно основателни.
Причина за това се явяват обстоятелствата по представянето в оригинал на
длъжностно разписание от 05.10.2017г и поименно разписание на длъжностите в
администрацията на Община Перущица, също в оригинал, с печат и подпис на
утвърдилият ги ръководител. Безспорно се установи обстоятелство че
представените по делото в оригинал длъжностно и поименно щатно разписание от
05.10.2015 г., утвърдено от Л.Б.зам.-кмет на община Перущица (л. 173-181 от МД
№ 2799/2016) всъщност не са били подписани от сочените в него длъжностни лица —
Т.А. Ръководител „Човешки ресурси” и М.Б.Ръководител звено „Финансово-стопански
дейности”, което като последица влече изключването му от доказателствения
материал.
Съдът приема, че след като към 12.10.2015 г. - датата
на издаване на Заповед № 277/12.10.2015 г., съгласно. действащото длъжностно
разписание в община Перущица (последно изменено от 01.05.2015 г.) не е
съществувала длъжността „Гл. експерт - стопански дейности" и съгласно
действащото поименно щатно разписание (последно изменено от 01.05.2015 г.) в
състава на администрацията не е съществувало такова лице - Б.Б. Д., представената по делото упълномощителна
Заповед № 277/12.10.2015 г., макар и автентична според приетото заключение на СГрЕ е всъщност съставена за нуждите на настоящото
производство. Този извод се подкрепя и с оглед обстоятелството, че едва с
приложеното по делото длъжностно и поименно щатно разписание от 15.12.2015 г.
се установява да е била утвърдена такава нова длъжност — „Гл. експерт -
стопански дейности”, която да се заема от лицето Б.Б.
Д.. Към момента на издаване на упълномощителната Заповед №277/12.10.2015 г. не е било.
налице обстоятелството „принадлежност на длъжностното лице към общинската
администрация“, по отношение Б.Б.Д.Гл. експерт
стопански дейности. Изложеното дотук, налага обоснования извод, че с оглед
установената неавтентичност на представеното в оригинал длъжностно и поименно
щатно разписание от 05.10.2015 г., утвърдено от Л.Б. — зам.-кмет на община
Перущица (л. 173-181 от АХД № 2799/2016) към 12.10.2015 г. посочената като
автор на обжалвания Акт за установяване нас, задължения № 01-1/28.03,2016 г. Б.Б. Д., на длъжност Гл. експерт - стопански дейности,
всъщност не е принадлежала към общинската администрация на община Перущица.
Настоящият състав счита, че оспореният административен акт се явява нищожен
такъв, поради издаването му от
некомпетентно за това длъжностно лице, тъй като не са били спазени изискванията
за съответното оправомощаване на Б.Б.-Д. по силата на изрична писмена заповед, каквато е
разпоредбата на чл.4 ал.4 от ЗМДТ. В конкретния казус не се установява
наличието на каквато и да е Заповед на Кмета на Община Перущица за
оправомощаване на длъжностното лице за конкретния период от време. С оглед на
изложеното издалият АУД №01-1/28.03.2016г. „главен експерт стопански дейности“
в Дирекция „Строителство, архитектура, благоустройство, общинска собственост,
хуманитарни дейности и европейски политики“ е сторил това без да е компетентен,
а такава компетентност той не може да придобие само с оглед длъжността която
заема, било то и въз основа на връчена му длъжностна характеристика за нея. В
този смисъл е и постоянната съдебна практика, намерила отражение в Решение
№2972 от 4.03.2013г. на ВАС по адм. д. № 9708/2012г., VIII о., Решение №7327 от
02.06. 2010г. на ВАС по адм. д. №29/2010г.,I о., Решение №3043 от 09.03.10г. на
ВАС по адм. д. №11979/2009г.,I о., Решение №15723 от 18.12.2009г. на ВАС по
адм. д. №10983/2009г., VI о. и най-вече Решение №11511 от 06.10.2009г. на ВАС
по адм. д. №5108/2009г.,I отд. В тях за пореден път е застъпено правното
становище, че административните актове, които противоречат на законите или на
други нормативни актове са недействителни - невалидни актове.
Основното
разграничение на порочните
административни актове е разделението им на нищожни и унищожаеми в
зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта. В
административното право, за разлика от гражданското право липсва специален
законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои
случаи е унищожаем. Подходът при разграничаването им е конкретен при всеки
отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта,
което се отразява върху съдържанието му и засяга волеизявлението на
административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление.
Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат от толкова съществен
порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви
неговата нищожност. Съгласно константната съдебна практика, която е непротиворечива,
липсата на компетентност на органа при издаване акта винаги сочи на нищожност,
докато нарушението на административно-производствените правила и материалния
закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки
конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на
административния орган. Прието е становището, че нищожни са тези
административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими
недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като
юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не
пораждат правни последици. В конкретния казус съдът намира, че основания за
прогласяване на нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност,
независимо, че изискванията за форма са спазени - обжалваната заповед е
издадена в изискуемата писмена форма и са посочени фактически основания за
неговото издаване.
Като
съобрази гореизложените мотиви Съдът намира, че жалбата е основателна и
атакувания административен акт, ще трябва да бъде прогласен за нищожен.
С оглед
изхода на спора, на основание чл.226, ал.3 от АПК, приложим във връзка с
разпоредбата на § 2 от ДР ДОПК на жалбоподателя се дължат извършените разноски
по производството, които се констатираха в размер на общо 5 353, 00 лв.
съгласно представения списък на разноските на л.61 от настоящото дело.
Ето
защо Съдът,
РЕШИ
:
ОБЯВЯВА по оспорването на Търговско дружество „КООЛ БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив ул.“Стефан Веркович“ №3, ет.2, представлявано от управителя си Р.Й.С.,
нищожността на Акт за установяване на задължения № 01-1/28.03.2016година,
издаден от Б. Д., главен експерт „стопански дейности“ към Община Перущица, с
който са определени задължения за местни данъци, касаещи такса битови отпадъци
в общ размер на главница 15273.70 лева и лихви 3989.12 лева.
ОСЪЖДА Община Перущица- град Перущица да
заплати на „КООЛ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив ул.“Стефан Веркович“ №3, ет.2,
представлявано от управителя си Р.Й.С., направените съдебни разноски в размер
на 5 353.00 лева /пет хиляди триста петдесет и три лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
по реда на АПК.
СЪДИЯ: