РЕШЕНИЕ
№ 1004
гр. Сливен, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20232230104002 по описа за 2023 година
Предмет на разглеждане са предявени искове с правно основание чл.45
ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
следствие непозволено увреждане.
Ищецът твърди, че на 02.08.2022г. около 13:57ч., в с. ****, общ. **, обл.
**възникнал пожар в площи с храсти и суха тревна растителност. Пожарът се
разпространил бързо и обхванал недвижими имоти, собственост на ищеца, а
именно: земеделска земя – нива, поземлен имот № 000110 по плана на селото,
с площ от 2,167 кв.м. и поземлен имот извън регулация № 1-48 в кв. VII по
плана на селото, с площ от 1,800 кв.м. Сочи, че свидетели на пожара
позвънили на спешен телефон 112 и в 14:08 часа пристигнал дежурен екип,
който успял да потуши пожара в 17:30 часа.
Твърди, че РП Сливен образувала досъдебно производство, в хода на
което бил установен извършителят на деЯ.ето, а именно ответника.
Установено било, че на посочената дата, ответникът бил в с. Голямо
Чочовене, в свой имот, където рязал дърва. Остатъците от рязането и
стърготините трупал в края на улицата и ги запалил. Напуснал мястото за
малко, но духнал вятър, който предизвикал пламъци и разпространил пожара,
който достигнал площите на ищеца и унищожил следните овощни дървета: 2
1
бр. круши, 3 бр. орехи, 2 бр. бряст и 15 бр. орехови дръвчета. Сочи, че в
рамките на досъдебното производство била назначена съдебно-оценителна
експертиза, според която към 02.08.2022г. пазарната стойност на трайните
насаждения възлизала в общ размер на 2 097 лв. Назначена била и пожаро-
техническа експертиза, която установявала, че пожарът бил причинен от
внасяне на открит огнеизточник, като за засилване на огневия импулс била
използвана запалима течност. РП Сливен, с оглед стойността на унищоженото
имущество приела, че не се не покрива съставомерният признак от
обективната страна на престъпление по чл. 330 ал.1 НК, поради което на
основание чл. 244 ал.1, вр. чл. 25 ал.1 т. 6 НК постановила спиране на
наказателното производство по ДП № 1745/2022 г. по описа на РУ МВР -
Сливен, вх. № 4361/2022 на РП Сливен. В постановлението за прекратяване на
наказателното производство прокурорът приел, че извършеното от ответника
деЯ.е осъществява състава на чл.216, ал.6, вр. ал.1 НК, което престъпление от
субективна страна било извършено по непредпазливост. Макар, че ответникът
бил освободен от наказателна отговорност, същият осъществил хипотезата на
непозволеното увреждане. Освен нанесените имуществени вреди, резултат от
непозволеното увреждане, за ищеца били налице и неимуществени вреди,
изразяващи се в тревоги и притеснения, които преживял при узнаване, че
имотите му горят. След потушаване на пожара, в качеството му на собственик
на опожарените площи, неколкократно бил призоваван за разпити от полицаи
и дознатели в хода на образуваното досъдебно производство. Това
допълнително довело до дискомфорт, стрес и притеснения за ищеца,
изразяващи се в раздразнителност, смущения на съня, хипертония.
Иска от съда осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 2
097 лв. /две хиляди деветдесет и седем лева/, обезщетение за причинени
имуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане - предизвикване на
пожар, следствие на който са унищожени: 2 бр. круши, 3 бр. орехи. 2 бр. бряст
и 15 бр. орехови дръвчета, както и сума в размер на 500 лв. /петстотин лева/,
обезщетение за причинени неимуществени вреди – тревоги, стрес,
дискомфорт, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
02.08.2022г. до окончателното плащане.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва
2
претенциите. Твърди, че в имота на ищеца никога не е имало посоченият в
исковата молба брой дървета. Не било вярно и твърдението за използване на
запалителна течност. Сочи, че отношенията му с ищеца били трайно влошени,
както и че никога не е извършвал вменените му с исковата молба действия.
Иска се отхвърляне на исковете.
Съдът, след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото
прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е собственик на недвижим имот ПИ № 000110 в землището на
с.Г****, общ.**с площ 2,167 кв.м. с начин на трайно ползване-нива, в
м.“Сурдору“, закупен от Община Сливен с договор за продажба на имот
частна общинска собственост от 31.01.2014г. Ищецът е собственик и на ПИ №
I-48, в кв.7 по плана на с.Голямо Чочовени, общ.Сливен, с площ 1 180 кв.м.,
ведно с подобренията и трайните насаждения в имота, придобит с нотариален
акт за продажба на недвижим имот от 17.06.2014г. на нотариус с рег.№ 123 НК
и район на действие СлРС.
На 02.08.2022г., във връзка с възникнал пожар в с.***, общ.***около
13:57ч., били подадени на тел.112 седем броя сигнали, от различни граждани.
Един от подалите сигнал била и свидетелката М. Г., която споделила, че в
момента се намирала в гр. Сливен, но от селото й се обадили да звънне и
сигнализира на тел. 112.
С Постановление на РП Сливен било образувано досъдебно
производство, за това, че на 02.08.2022г.в с.***, общ.***бил запален имот и
друго имущество със значителна стойност, собественост на ищеца К. К. –
престъпление по чл.330, ал.1 НК.
В хода на досъдебното производство от ответника на 04.11.2022 г. били
снети сведения, в които посочил, че на 02.08.2022 г. в с. Голямо Чочовени,
където имал къща, събрал стърготини след рязане на дърва. Тези стърготини
събрани на купчинка ответникът запалил. Тъй като стърготините тлеели, той
отишъл в дома си да вземе една кофа с вода за всеки случай, и докато пълнил
вода негова братовчедка, а именно свидетелка по делото И. Б. вървейки по
улицата викала, че има огън. След като излязъл на улицата ответникът видял,
че огънят се разпалил и горели тревите покрай него. Тъй като излязъл вятър
огънят се разпалил повече. Ответникът посочил, че когато запалил огъня
нямало никакъв вятър и явно докато го оставил без надзор, за да вземе вода,
3
тогава духнал вятър и разпалил стърготините. Посочил още, че не го направил
умишлено, а било нещастна случайност. Същото ответникът посочил на
08.12.2022г. в качеството му на свидетел в досъдебното производство.
В хода на делото ответникът не поддържа тезата си, че е запалил
стърготините.
С постановление от 21.06.2023 г. на РП – Сливен наказателното
производство било спряно на осн. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК. Било прието, че
ответникът извършил деЯ.е по чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 НК - унищожаване на
чуждо имущество по непредпазливост, при което наказателното преследване
се възбужда при тъжба на пострадалия до съда.
В хода на производството е допусната, назначена, изслушана и приета
съдебно-оценителна експертиза. От заключението на вещото лице се
установява, че в имота на ищеца има 2 броя крушови дървета на възраст около
20 години и три орехови. Тези дървета са били засадени в имота преди да бъде
закупен от ищеца. Единият орех бил орязан, нямал клони и не бил в
плододаване. Вторият бил с подрязани клони с цел подмладяване, а третия в
сравнително добро състоЯ.е. Паричната стойност на 2 бр. крушови дървета, 3
бр. орехи и 15 бр. дръвчета орех, находящи се в имота на ищеца била в размер
на 2060 лева. При изслушване на вещото лице оценител се установи, че
дърветата бряст не били оценени като изгорели, тъй като в момента на огледа
били озеленени, т.е. възстановени по естествен път. Оценяването на 15 бр.
дръвчета орех, вещото лице извършило по твърдения на ищеца, доколкото при
оглед на място не се установили следи от засаждане на такива дръвчета. След
предявяване на снимков материал, находящ се в ДП – л. 10, 11 и 12, вещото
лице посочи, че на снимка на л. 12 се виждат издънки от дръвчета, за които не
би могло да се установи дали са орехови.
По делото е приета и пожаро-техническа експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, че пожарът бил запален от внесен открит
огнеизточник. Най-вероятно възникнал около 13:50 часа, около купчина
стърготини, намиращи се на улицата в североизточния край на селото. Според
вещото лице нямало данни за метеорологични условия около времето на
възникване на пожара, които да са предпоставка за попадане на мълния.
Вещото лице изключва и самозапалване. Според експерта може да се заключи,
че пожарът би могъл да бъде предизвикан от внасяне на открит източник от
4
неизвестен извършиттел, като за засилване на огневия импулс било възможно
да е използвана запалима течност. При изслушване на вещото лице се
установи, че пожара е възникнал от открит огнеизточник, т.е. от човек, без да
се ангажира със сигурност дали това е станало от купчината стърготини на
ответника или друг вид човешка дейност.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства,
чрез разпит на свидетели.
Свидетелят Я. Д., баща на ищеца установява, че в деня на пожара всички
дръвчета в имота на сина му изгорели. В имота имало две големи крушови
дървета, които изгорели с плода на тях, също три ореха, два от които били
окастрени за подмладяване. В имота лично свидетелят засадил и 15 бр.
орехови дръвчета, които били хванати от издънки. Оградата на имота била от
тръни и цялата изгоряла от пожара. Свидетелят възприел в деня на пожара и
налична купчина стърготини в близост до имота на ответника и до съседен
нему имот / този на Г. Спиров/, които също били опожарени и пушели.
Стърготините се намирали на около метър-два от имота на Г. Спиров, но не на
асфалта, а на тревата пред имота.
Свидетелят сочи, че след опожаряването на имота, ищецът станал
нервен, вдигал кръвно и непрекъснато го викали в полицията да дава сведения
и показания.
Свидетелят И. Б. също установява, че в деня на пожара видяла да гори
огън в близост до имота на ответника, на около метър и половина от
асфалтовия път в парцела на Г. С. Пожарът преминал през имота на ищеца, в
който имало две крушови дървета с плода на тях, три ореха, както и орехчета,
посадени от бащата на ищеца от фиданки. Свидетелката споделя, че
ответникът й казал, че запалил стърготини. На място свидетелката видяла, че
стърготините не горели, дори имало вестници, а огънят бил на около два
метра от тях.
Показанията на свидетеля М. Г. установяват, че по време на пожара тя се
е намирала в гр.Сливен и за пожара разбрала от съпругата на ответника.
Последната й звъннала за да иска телефонен номер на кмета на селото.
Свидетелката подала сигнал за пожара на тел.112. Отрича същият ден да е
била в домът на ответника на гости.
Свидетелят Я.У. установява, че в деня на пожара много хора са го
5
уведомили за това, тъй като към него момент бил кмет на селото. Една от тях
била и свидетелката М. Г., която му казал по телефона, че на нея й се обадили
да й кажат за пожара. Същият ден хората коментирали, че ответника палил
някакви стърготини и от тях тръгнал пожара.
Свидетелите Я. К. и К. Я. установяват, че в деня на пожара помагали да
гасят.
Съдът не кредитира показанията на свидетелят И. Б. в частта, в която
сочи, че в деня на пожара в дома на ответника била на гости свидетелката М.
Г.. В тази част показанията се опровергават от тези на свидетелят М. Г., Я.У.,
както и от изслушания диск за подадения сигнал на тел.112 от свидетеля М. Г..
Съдът не кредитира показанията на свидетелката И. Б. и в частта, в която
сочи, че в имота на ищеца имало пет-шест орехови дръвчета, от които към
деня на пожара само едно живо. В тази част показанията не кореспондират с
тези на свидетеля Я. Д. , както и на снимковия материал от досъдебното
производство, предявен на вещото лице оценител, при което се установи, че
имало малки дръвчета от издънки. В останалата им част, както и показанията
на всички останали свидетели, съдът кредитира като последователни,
логични, вътрешно непререкаеми, кореспондиращи едни с други и с
останалия доказателствен материал по делото.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от
събраните писмени доказателства, които като неоспорени съдът кредитира.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД - т.нар. „генерален
деликт”, установявайки общата забрана да не се вреди другиму е допустим.
Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква
облигационно отношение. Това отношение е законово, тъй като нормативната
уредба предопределя неговото съдържание. Касае се за просто едностранно
правоотношение, при което за пострадалия съществува правото да претендира
възстановяване или обезщетяване на вредите, а за делинквента насрещното
задължение да възстанови или обезщети вредите.
За да е налице извършен деликт следва да са налични и елементите,
включени в неговия сложен фактически състав, а именно обективните
елементи–деяние (действие или бездействие), обективирано в
действителността; противоправност – несъответствие на поведението с
6
императивна правна норма, противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да не
се вреди никому, противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена
(претърпени загуби или пропуснати ползи) или неимуществена (морална без
стойностно изражение), причинна връзка между поведението и вредата и
субективният елемент – вина (психическото отношение на деликвента към
извършеното поведение и последиците от него).
В конкретния правен казус са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане.
Безспорно се установи в процеса извършването на противоправно
деяние от ответника. Съдът приема, че процесния пожар е възникнал именно
от действието на ответника по запалване на събрана от него стърготина след
рязане на дърва. Установи се по делото, че пожара е възникнал следствие на
човешка дейност от открит огнеизточник и това е именно деЯ.ето на
ответника по запалване на стърготините в близост до дома му и в още по-
голяма близост до съседен имот. След запалването им, ответникът влязъл в
дома си за вода за евентуалното им гасене, но точно през това време излязъл
лек ветрец, който разпалил огъня и обхванал съседните треви, а оттам и
имоти, един от който и на ищеца. Няма данни по делото по същото време да е
извършвана друга човешка дейност, която би могла да е причина за
възникналия пожар. Нещо повече, съдът приема авторството на деЯ.ето в
лицето на ответника поради неговите сведения и показания, дадени в
досъдебното производство, сочещи именно на това, че той в крайна сметка
запалил стърготини, което деЯ.е съдът прием за причина на възникване на
пожара, опожарил имота на ищеца.
Когато страната е направила писмени изявления пред орган на
досъдебното производство за факти, касаещи правоотношенията и с
насрещната страна по гражданскоправния спор, то тези извънсъдебни
признания за неизгодни за страната факти, съставляват доказателство, което
следва да бъде ценено от гражданския съд /в този см. Решение №
235/04.07.2011г. по гр. д. № 513/2010г., IV г. о.; Решение № 69/24.06.2011г. по
гр. д. № 584/2010 г., III г. о.; Решение № 22/19.03.2015г. по гр.д. № 2979/2014г.
ІV г.о. ВКС/. Освен това наказателното производство е спряно, тъй като е
прието, че извършеното от ответника деЯ.е / противозаконно унищожаване
или повреждане на чужда движими или недвижима вещ/ се преследва по
7
тъжба на пострадалия, а не защото не е открит автора на деЯ.ето.
Доказа се също в процеса и наличието на настъпили имуществени
вреди за ищеца, както и причинната им връзка с деЯ.ето на ответника. Съдът
приема, че в имота на ищеца е имало млади орехови дръвчета , тъй като за тях
сочат показанията не само на бащата на ищеца свидетелят Я. Д., но и тези на
И. Б.. Освен това за тяхното наличие свидетелства и снимковия материал от
досъдебното производство, предявен на вещото лице при изслушването му и
потвърждаването от експерта за наличие на такива млади дръвчета. За техния
брой съдът се опира на показанията на свидетелят Я. Д., който лично ги е
засаждал в имота. Установи се и размера на нанесените от пожара щети -
2 060 лв., поради което искът за имуществени вреди се явява основателен до
размер на 2 060 лв., като над този размер до пълния му предявен от 2 097 лв.
бива отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предявеният иск за обезщетяване на причинените на ищеца
неимуществени вреди също е доказан и основателен в пълен размер.
Съобразно константната съдебна практика в понятието
„неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състоЯ.е.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да
бъдат отчетени характера и степента на физическото увреждане, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на
увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания,
икономическата обстановка и др.
В конкретиката на казуса се установи, че след пожара ищецът
депозирал жалба до РП Сливен, с оглед установяване на виновника за пожара.
Последвали са даване на сведения от ищеца на 13.10.2022г. и разпита му като
свидетел на 06.12.2022г., както и депозиране на исковата молба, предмет на
разглеждане и участието му в настоящия процес. Не са необходими специални
знания за да се приеме, че ищеца е търпял известен дискомфорт, стрес и
притеснение в бита си. Установи се, също така, че след пожара станал нервен,
8
започнал да вдига кръвно, а е и видно, че повече от две години търси
справедливост във връзка с опожарения си имот. От друга страна ищецът е
сравнително млад мъж, без сериозно влошаване на здравето, причинено и във
връзка с пожара, а и не е вложил труд и допълнителни средства /извън
покупката на имота с трайните насаждения/ или по-специални усилия за
насаждане и отглеждане на дръвчетата в имота си. При тези данни, съдът
счита, че обезщетение в размер на 1 000 лв. е справедлив еквивалент за
преживените от него болки и страдания.
По изложените съображения предявеният иск за репариране на
причинени на ищеца неимуществени вреди се явява основателен в пълния му
предявен размер от 500 лв. Следва да бъде присъдена и законната лихва върху
сумите, считано от деня на увреждането 02.08.2022г. до окончателното
изплащане, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 ЗЗД.
С оглед изхода на процеса ответникът бива осъден да заплати на ищеца
сторените разноски, съобразно уважената част от исковете. Ищецът сторил
разноски в общ размер на 1 714,15 лв./ 133,88 лв., внесена държавна такса; 500
лв. платено адвокатско възнаграждение; 768,78 лв. възнаграждение за вещо
лице по оценителна експертиза и 311,49 лв. за вещо лице по
пожаротехническа експертиза/ и съобразно уважената част от претенциите му
се следват разноски в размер на 1 689,73 лв.
Ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част
от претенциите, но не са ангажирани доказателства за реално извършени
такива, поради което съдът не следва да държи изричен диспозитив в тази
насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД Г. К. А., ЕГН: ********** от гр.***,
кв.”***“, бл. **, Вх.**, ет.**, ап.**ДА ЗАПЛАТИ на К. Я. К., ЕГН:
********** от гр.**, ул.”**“ № **сума в размер на 2 060 лв. (две хиляди и
шестдесет лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, следствие непозволено увреждане - предизвикване на пожар на
9
02.08.2022г. в с.***, общ.Сливен, при който са унищожени/повредени: 2 бр.
крушови дървета, 3 бр. орехови дървета и 15 бр. орехови млади дръвчета,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 02.08.2022г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част до пълния предявен размер от
2 097 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД Г. К. А., ЕГН: ********** от гр.**,
кв.”**“, бл. **, Вх.**, ет.**, ап.**ДА ЗАПЛАТИ на К. Я. К., ЕГН: **********
от гр.**, ул.”**“ № *** сума в размер на 500 лв. (петстотин лева),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,изразяващи
се в тревога, стрес, дискомфорт, следствие непозволено увреждане -
предизвикване на пожар на 02.08.2022г. в с.**, общ.Сливен, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 02.08.2022г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Г. К. А., ЕГН: ********** от
гр.**, кв.”**“, бл. **, Вх.**, ет.**, ап.**ДА ЗАПЛАТИ на К. Я. К., ЕГН:
********** от гр.**, ул.”**“ № **сума в размер на 1 689,73 лв. (хиляда
шестстотин осемдесет и девет лева и 0,73 ст.), деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да връчи на страните, чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10