№ 764
гр. София , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502879 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1836 от 06.03.2020г., постановено по гр.д. № 11256/
2018г., на Софийски градски съд, ответното застрахователно дружество ЗД
„Бул Инс“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ на В.Р. С.
сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, получени вследствие на ПТП, настъпило на
20.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.
08.2018г. до окончателното изплащане, като искът за присъждане на обез-
щетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 16 000 лв. до
предявения размер от 40 000 лв., както и претенцията за изплащане на
законна лихва за периода от 25.05.2018г. до 03.08.2018г.; на основание чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. Н. Д. сумата от 830. 40 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СГС
сумата от 1040 лв., разноски по делото. С решение то ищецът е осъден да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 1980
лв., представляващи направени по делото разнос- ки.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлената
част, а от ответника – в уважената част – за сумата над 5000 лв. до присъде-
ните 16 000 лв., с подробно изложени съображения в обстоятелствената част
на жалбите. Всяка страна оспорва жалбата на другата страна.
1
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендира се
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 20.04.2018г. ПТП, при
което ищецът е получил травматични увреждания, от виновния за ката-
строфата водач на превозното средство, с валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й из-
плащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана-
лиз на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо-
ставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно-
поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно
превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граждан
ска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди съдът е съобразил възрастта на пострадалия; вида,
обема и тежестта на причинените неимуществени вреди; интензивността и
продължителността на болките и страданията; продължителността на лечеб
но-възстановителния период; ефекта, който уврежданията са оказали върху
начина на живот на ищеца; общо възприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, е приел, че справедливото в
случая обезщетение е в размер на 16 000 лв. За неоснователно и недоказа- но е
прието възражението на ответника за съпричиняване от страна на по-
страдалия за настъпването на вредоносния резултат, поради непоставен
предпазен колан.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 пре-
праща към мотивите му в тази част.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста-
новяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно:
наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество
автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-следст-
вената връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания, изра-
зяващи се в претърпени неимуществени вреди. Освен това решението е влязло
в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да за плати на
ищеца сумата от 5000 лв., обезщетение за неимуществени вре- ди, с оглед на
което основанието на предявения иск е надлежно установено.
2
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Предмет на въззивното производство са спорните въпроси по размера
на претендираното обезщетение, основателността на възражението за съ-
причиняване от страна на пострадалия и за началната дата за присъждане на
законната лихва.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоя-
щият състав намира, че определеният от състава на СГС размер от 16 000 лв.
съответства на доказаните болки и страдания и на преобладаващата практика
на съда за сходни случаи. От приетото в първата инстанция за- ключение на
СМЕ, изготвена от дод.д-р М. Г. – специалист по съ- дебна медицина и
деонтология се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е
получил: Разкъсно-контузна рана на главата с размери 20см; масивен външен
кръвоизлив от раната на главата; сътресение на мозъка; ох- лузвания на врата,
дясната мишница и предмишница, дясната ръка; кръ- вонасядане на лявата
предмишница; охлузване, оток и кръвонасядане на дясната подбедрица;
кръвонасядане на лявото коляно. Спешна помощ е била оказана в
УМБАЛСМ“Пирогов“, приет на 20.04.2018г. и изписан на 24.04.2018г. Приет
е облян в кръв, веднага е извършена поликлинична опе- рация за спиране на
обилното кървене. Приет е в ясно съзнание, адекватен, знае, че е пострадал от
ПТП, няма пълен спомен за случилото се. След хирургичната обработка на
раната е въведен в противошокова зала за из- следвания и наблюдение. Раната
е с дължина 20 см., обилно кървяща, до- стигаща до костта, разположена
челно и теменно – двустранно, с дълбок джоб в тилната област. Кръвните
показатели не отчитат кръвнозагубна ане- мия. От образните изследвания не
се установяват травматични увреждания на централната нервна система или
други вътрешни органи или счупване на костни структури. Хирургичното
лечение на скалповата рана на главата е извършено под местна упойка с
лидокаин. В неврологичния статус няма вписани отклонения от нормата.
Изписан с подобрение. Подробно са опи- сани последващите издадени
медицински документи, в които са вписани: диагноза от 03.09.2018г. –
импотентност от органичен произход; изследва- не от невролог: Ромберг-
нестабилен, с назначено лечение с ноотропил, с оплаквания от непостоянно
главоболие, замаяност и понижена концентра ция; Амбулаторен лист от
05.09.2018г. – диагноза „Постравматично стресо во разстройство“;
Медицинско направление с диагноза: Състояние след мозъчно сътресение,
цефалгия, двустранен брахиален радикулит на С 4-6. Двустранен радикулит
на поясно кръстна област на Л4-5 и S-1; ежемесечно издавани амбулаторни
листове от д-р К. с диагноза „Постравма тично стресово разстройство“ и
предписано лечение, за което са издавани рецепти. От личния преглед на
08.05.2019г., т.е. една година след инциден- та, в.л. сочи, че прегледаният
споделя, че след случая е развил невродер- мит, че след зарастването на
раната на главата и в настоящия момент чувст- ва неприятно „опъване“ в
3
областта на белега. Същият е V-образен, в чел- ната област на границата с
теменната област на главата, с връх, насочен на пред, разположен почти на
срединната линия на главата, като върховата част е по-дълбоко хлътнала и
там скалпът е неподвижен. Мозъчното сътре- сение, без загуба на съзнанието,
и раната на дясната подбедрица, от която също има остатъчен малък белег,
причиняват временно разстройство, нео- пасно за живота, като са причинили
разстройство на здравето за срок по-кратък от 30 дни. Останалите множество
охлузвания и кръвонасядания при- чиняват страдание, като възстановяването
е в рамките на 10-15 дни. Въз можно е развитието на невродермит от
преживения от ПТП стрес, лечение- то за което е от специалист по кожни
болести и невролог. Като остатъчни последици от получените увреждания са
посочени: видимия белег, с големи размери, с близък на околната кожа цвят,
на челно-теменната област, като в предната част се е получило срастване с
подлежащата тъкан, покриваща че репните кости, което причинява неприятно
чувство на ограничено движе ние при мимика /повдигане на веждите, силен
смях и др./ в областта на че- лото; няма данни за нарушено общо
соматично/телесно/ здраве на ищеца, с изключение на съобщения
невродермит при личния преглед, който може да съществува до края на
живота; настъпили смущения в равновесния апарат, които е възможно да са
във връзка с претърпяното мозъчно сътресение. Ве- щото лице счита, че не е
необходима пластична оперативна корекция на бе- лега. Възстановяването в
областта на скалповата рана е много добро, няма данни за келоидно
разрастване, като наличното срастване в предната част на белега при нова
хирургична намеса може да не подобри неприятните емоции от този белег.
Възстановяването в областите на травмите е много добро и пълно в местата
на охлузвания и кръвонасядания, ищецът е в до- бро общо здраве. От
медицинска гледна точка при ищеца няма никакви про тивопоказания да
упражнява професията си като хирург и преподавател в медицинския
университет – ***.
От заключението на д-р П. П., неврохирург, допълнителното, което се
установява е, че при ищеца е налице травматична церебрастения, като
усложнение на черепно-мозъчната травма, което е разстройство на здравето,
временно неопасно за живота. Също е констатирано, че при прие- мането в
болницата на ищеца са направени множество изследвания. Невро- логичният
му статус е в норма. Образното изследване не е установило ог- нищни и
травматични изменения в мозъчния паренхим. След тридневен болничен
престой е изписан с подобрение, в ясно съзнание, без огнищна неврологична
симптоматика, спокойна рана. Разяснено е, че травматичната церебрастения
/болестна слабост на главния мозък/, развила се като после дица от ЧМТ, е
състояние на функционални мозъчни нарушения. Характе- ризира се с
комплекс от субективни оплаквания: соматични /главоболие, лесна умора,
нарушения в съня, фотофобия/; вестибуларни нарушения /че- сти
световъртежи, неувереност при ходене/; невропсихиатрична симптома- тика
/отслабване на вниманието, трудна концентрация, паметови наруше- ния/ без
4
огнищна неврологична симптоматика. При ищеца е проведено ле- чение за
тези оплаквания от невролог с невротрофични медикаменти /ноо тропил/ и
психиатър. Описани са издаваните от невролози амбулторни ли- стове за
периода от м. април- м. август, 2018г./ , от които се установява, че са му
издадени болнични за три поредни месеца. Отразени са субективните
оплаквания за непостоянно главоболие, замаяност, липса на концентрация, а
обективно е регистрирана нестабилност при изследването Ромберг, оценя
ващо способността за стабилно поддържане на равновесие. Към момента на
прегледа, година и месец след инцидента, в неврологичния статус са налице
координационни нарушения – дисметрия при носопоказалечната проба в ляво
и положителна проба на Ромберг, която според експерта е свързана с липса на
равновесна информация, идваща от вестибуларните структура на лабиринта,
за което се препоръчва отоневрологично изследване. Търпените болки и
страдания са за период от около три месеца, най-интензивни пър вия месец. В
този период общо-мозъчната симптоматика е най-изявена – главоболие,
световъртеж, позиви за повръщане, като под влиянието на ле- чебно
охранителния режим и предписаните медикаменти тя намалява. По данни на
пострадалия епизодите от главоболие и световъртеж са редки.
От заключението на психиатричната експертиза, след извършен амбу-
латорен преглед една година след инцидента, се установява, че след съ-
битието се чувства напрегнат, тревожен, с усещане, че не се справя в ра-
ботата, поради затруднение с концентрацията, емоционално лабилен /без-
поводно раздразнителен, плачлив/, ограниченост на социалните контакти,
проблеми в семейството поради затруднения от интимен характер. Всичко
това е довело до развиване на депресивен епизод, който лекува под контрол
на психиатър, но без съществен успех. Не провежда психотерапия. Актуал-
ното му психично състояние не се различава съществено от описаното в ам-
булаторните листове. Той е преживял ПТП, в резултат на което, може да се
твърди, доколкото по делото липсват данни за друго стресогенно събитие, че
е причинило описаните симптоми. Те покриват критериите за МКБ Х за
острата стресова реакция, постравматичен стрес и депресивен епизод. Ра-
зяснено е, че острата стресова реакция е преходно разстройство със значи-
телна тежест, което се развива без проява на други психични разстройства, в
отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и обикновено продъл- жава
от няколко часа до няколко дни. Постравматичното стресово разст- ройство
възниква като закъснял и/или протрахиран отговор към стресоген- но събитие
или ситуация на прекомерна заплаха /природна или причинена от човек
катастрофа, сражение, тежка злополука, жертва на изтезания, сви- детел на
смъртта на друг човек, тероризъм и пр./ Характерно за него е т. нар.
„оживяване“ на стресогенното събитие. Към момента е депресивен, ма- кар да
провежда лечение. Същевременно се сочи, че психологическото му състояние
в момента е добро, тъй като е включил компесаторни механизми за справяне
с проблема. Прогнозите по отношение на живота са добри, по отношение на
болестта могат да бъдат и недобри, ако състоянието хрони- фицира и се
5
задълбочи депресивитета. Изписаната от психиатър комбина- ция от два
антидепресанта, антипсихотик и хранителна добавка е адекват- на като
медикаменти и дози спрямо описаните и констатирани от в.л. д-р Г. при
прегледа за настоящата експертиза симптоми на депресиви- тет.
Препоръчителна е и психотерапия от квалифициран клиничен психо- лог.
Заключенията са приети, неоспорени от страните.
В първоинстанционното производство са приети копия на издаваните
от д-р К., психиатър, поредица от амбулаторни листове, за м.09, м.10, м.12,
2018г. и за м.02., м.04, м. 06, м.09 2019г., в анамнезата, на които е вписано, че
е претърпял катастрофа с тежка черепно-мозъчна травма; от този момент с
промяна в цялостното поведение, напрегнат, с непрекъснато главоболие,
забравял, появила се силна тревожност, ежедневно преживявал катастрофата,
което се отразило и на работоспособността му, отчуждил се от приятели; идва
на преглед без промяна в състоянието, влошен. В обек тивното състояние във
всички амбулаторни листове се сочи, че е напрегнат, непоседлив, с тикове на
очите, нарушени когнитивни функции, нарушена работоспособност, изразена
тревожност, нарушени сексуални функции; емоционално с хиподепресивни
протрахирани симптоми, упорита цефал- гия, инсомния, памет и интелект – с
данни за нарушения по травматичен тип. Идва с оплаквания за депресия.
Констатирано е, че въпреки терапията, състоянието не се подобрява.
Изписаната във всичките листове терапия е: ципралекс, флуанксол, стрезам,
дулакси, като в листа от м.09., 2019г. ци- пралексът е заменен с тритико.
Разпитана като свидетел съпругата на ищеца сочи, че в Пирогов бил
много зле, не можел да си казва имената; целият бил облян в кръв, с тенис- ка
на главата, за да притиска отлепената част, за да не се стича. Качили го в
линейката, почнал за губи съзнание от кръвозагубата. Поне половин година
след инцидента не ходил на работа. След изписването от болница не можел да
става от леглото няколко месеца заради остра болка в гърдите. Ставал от
леглото, като се смъквал на земята и след това се изправял. Бил зле психи-
чески, не желаел да излиза, да се храни със семейството си. Без хапчетата от
психиатъра не можел да съществува, продължава да ги пие. Интимният им
живот отдавна не фигурира. Само когато е неизбежно шофира.
Съдът цени показанията на свидетелката при условията на чл.172 ГПК с
оглед на тяхната заинтересованост. Предвид неоспорените експерт- ни
заключения, показанията на съпругата досежно изнесеното, че от кръво-
загубата е започнал да губи съзнание, не можел да си казва имената, че ме-
сеци наред не можел да става от леглото, като преди да стане, първо се
смъквал, са изолирани и в противоречие с останалия събран по делото дока-
зателствен материал, от които се установява, че в болницата е приет с ясно
съзнание, без анемия от кръвозагубата, изписан с подобрение. В издадени- те
впоследствие амбулаторни листове от невролози не е отразено, че е за-
6
труднено ставането му от леглото.
От разпита на водения от ищеца свидетел Д., негов колега, се
установява, че дълго отсъствал от работа, бил ранен, не се чувствал добре,
имал си проблеми. При връщането му на работа, видял че има огромен бе- лег
над челото, поне 15-16см, „страшна работа“, бил унил. След злополу- ката не
е така активен, както преди. Бил жизнен, знаещ, можещ човек, сега е по-
различен, по-потиснат, плах. Знае за хирурзи, които продължават прак тиката
си с тежки депресивни състояния.
Във въззивното производство ищцовата страна представя последва- щи,
издадени от същия психиатър д-р К. амбулаторни листове за
м.02,03,05.2020г., които както и в предходните,са вписани идентични данни
за анамнеза, обективното състояние , както и че въпреки терапията, състоя
нието не се подобрява. Има промяна в част от изписаните медикаменти.
Следват амбулаторни листове, издадени от друг психиатър, д-р К., за м.06 и
м.10, 2020г., м.01 и м.02.2021г., в които има малка промяна в тера- пията.
Представено е Решение на ТЕЛК от 16.09.2020г., видно от което на
ищеца е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от ед- на
година. След преглед е констатирано: 1. Посттравматично стресово раз-
стройство с церабрестенни прояви след преживяна ЧМТ с тревожно-депре-
сивна симптоматика и умерени затруднения в соц. адаптация; 2. Импотент-
ност от органичен произход, за която не се следва процент трудова нерабо-
тоспособност; 3.Левокамерна систолна дисфункция; непродължителни ши-
рококомплексни камерни тахикардии.
В приетото във въззивното производство заключение на в.л. д-р С.,
психиатър, приема, че в резултат на инцидента ищецът е развил остра
стресова реакция, преминала в посттравматично стресово разстройст- во,
което със затихваща интензивност продължава и досега. Намира, че
прогнозата за пълно възстановяване е добра, при провеждане на адекватно и
системно лечение /каквито провежда и до настоящия момент/, включи- телно
и психотерапия. При приемане на заключението в с.з. в.л. е разяснил, че е
обосновал заключението си на основата на цялата медицинска доку ментация
и преглед на ищеца, който се състои в разговор, при който го е наблюдавал и
анализирал с най-сложния апарат, измислен не от човека, а от природата –
мозъка на специалист с над 50-годишна практика по психиат- рия, какъвто е
той. Описаните от лекуващите го психиатри симптоми съв- падали с това,
което той лично е констатирал при разговора с ищеца, който звучал
достоверно, поради което нямало съмнение за симулация. Няма дан- ни преди
ПТП ищецът да е имал психиатрични проблеми. Допълнено е, че
посттравматичното стресово разстройство се лекува трудно и много про-
дължително време, поради което не е изненада, че лечението дълго време е
било едно и също. Освен това, терапията е била сменяна. Не може да твър- ди,
7
че импотентността, която е определена като органична, се дължи на въз-
действието на антидепресантите, тъй като те не водят до еректилна дис-
функция, а до забавяне на оргазма. Според експерта импотентността в слу-
чая е с психогенен характер, а не органична, както е написано в решението на
ТЕЛК. Никъде не е обяснено каква е тази органична генеза, каквато и той като
лекар не може да обясни, защото няма нито прекъсване на гръб- начния
мозък, нито увреждане на други нерви, които биха могли да се отра- зят на
еректилната функция.
Заключението е оспорено по същество от процесуалния представител на
ответното дружество, като непоказващо обективното състояние на ище- ца.
Въззивният състав, като съобрази, че макар и голямо по обем /10 стр./,
само на част от последните две страници са описани данни от пси-
хиатричното изследване, състоящо се от общ преразказ на споделеното от
ищеца по повод инцидента, и много лаконично обсъждане на обективното му
състояние, без никаква аргументация на направените изводи, а именно въз
основа на кои мисли и поведение на ищеца стига до съответните заклю-
чения, без иначе да отрича компетентността и големия опит на експерта,
намира заключението за необосновано.
При тези данни и като съобрази оплакванията и на двете страни за
необоснованост на решението, като ищцовата страна счита, че не са обсъде
ни в цялост всички доказателства, а ответната страна се позовава на проти-
воречия в медицинската документация, след обсъждане на всички релевант
ни за спора доказателства, въззивният съд намира следното:
За категорично установени по делото намира получените непосред-
ствено от ПТП увреждания, а именно разкъсно-контузна рана на главата с
размери 20см; масивен външен кръвоизлив от раната на главата; сътресение
на мозъка и охлузванията и кръвонасяданията по различни други части на
тялото, за последните от които възстановителният период е в рамките на 10-
15 дни, а за сътресението, което в случая, видно от отразеното в епикри- зата,
е в най-леката форма, без загуба на съзнание, и доколкото от образ- ните
изследвания липсват данни за контузия на мозъка, фрактура на череп,
кръвоизливи, хематоми и др., симптомите отзвучат в рамките на три ме сеца,
както е в случая, предвид издаваните от невролог болнични листове за три
месеца и лечение с ноотропил. Болките по повод мозъчната травма са били
по-осезателни първия месец след инцидента, като постепенно са затихвали с
оглед предприетия режим и лечение, което се установява от заключенията на
в.л. Г. и в.л. П.. Кръвозагубата от раната не е причинила анемия, налагаща
допълнително лечение и възстановяване.
С оглед оплакванията на страните и новопредставените във въззив-
ното производство доказателства, в подкрепа на твърдението, че възстано-
вяването на ищеца не е приключило, очевидно основно се спори по въпроса
8
доколко възникналите в последствие усложнения и продължаващото лече-
ние на ищеца са взети предвид от първостепенния съд. Действително в об-
жалваното решение са описани приетите доказателства, посочени са опре-
делящите размера на обезщетението критерии, като липсват мотиви какво
съда приема за установено като усложнение от травмите и съответно пери- од
на лечение.
Анализът на събраните по делото доказателства води до извод за зна-
чително противоречие в представената по делото медицинска документа ция,
издадена след подаване на иска, и част от констатациите на вещите лица,
извършили преглед на ищеца година след инцидента. Така например, във
всички издавани от д-р К. амбулаторни листове, първият от които е четири
месеца след инцидента, и по време на извършените от вещи- те лица
прегледи, са описани: преживяна от катастрофа тежка черепно-мо- зъчна
травма, каквато категорично ищецът не е претърпял от процесното ПТП;
непрекъснато главоболие в анамнезата и упорита цефалгия в обек- тивния
статус, докато вещите лица сочат, че епизодите на главоболие и световъртеж
са редки; нарушени когнитивни функции, което изцяло се от- рича в
издадената от Пирогов епикриза и от заключенията на вещите лица,
установяващи съхранени умствени и паметови възможности; обективира-
ната в Амбулаторен лист от 03.09.2018г., след консултация с уролог, и в
телковото решение: импотентност от органичен произход, докато в с.з. в.л. С.
сочи, че ако има такава, то същата следва да е на психогенна ос- нова, тъй
като няма данни и причини за такава от органичен произход. Ос- вен това,
няма надлежни данни, установяващи поява на нерводермит в следствие на
инцидента, за какъвто ищецът споделя пред в.л. Г.. До- сежно установената
положителна проба на Ромберг, касаеща нарушение в равновесието,
доколкото няма данни за проведено препоръчителното от в.л. П.
отоневрологично изследване, намира, че соченият проблем не е из- следван и
установен изцяло, включително и по отношене причинно-след- ствената
връзка с увреждане от инцидента. При тези данни, настоящият състав не
намира за установени по пътя на пълното и главно доказване твърденията за
получени в следствие на процесното ПТП импотентност от органичен
произход, невродермит и нарушение в равновесието, за устано- вяването и
произхода на които не са проведени всички възможни изслед- вания. Досежно
приетото в заключението на психиатричната експертиза Постравматично
стресово разстройство вследствие на процесния инцидент, намира следното:
вещите лица – психиатри са работили преимуществено върху констатациите в
абмулаторните листове, за част от които се уста- нови, че не отговарят на
действителността или са в противоречие с изводи те на другите вещи лица
досежно интензитета на главоболие и световърте- жи, за нарушени
когнитивни функции. При липса на последващи болнич- ния престой
обективни изследвания, при обосноваване на психиатричното заключението
въз основа на впечатления от разговор с ищеца, който реал- но не е получил
тежки увреждания от процесния инцидент, в който няма друг тежко
9
пострадал или смъртен случай, което обичайно е сериозен стре- согенен
фактор, и изготвяне на заключение на база констатации в амбула- торните
листове, част от които са неверни, без съда да отрича приетата диа- гноза
посттравматично стресово разстройство, намира, че при така описа- ната
тежка симптоматика и продължителност, поставената диагноза или не е само
в следствие на процесния инцидент или не е в приетия в документи- те
интензитет и обем.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищеца към момента на
инцидента – 39 години; вида, естеството и тежестта на получените травми,
сериозната от които са раната на главата и сътресението на мозъка; периода
на търпените болки и страдания, по-интензивни първия месец; лечебния и
възстановителен период – около 3 месеца за травмата в главата и 10-15 дни за
останалите охлузвания; стресовата реакция по време на инцидента и в
последствие продължилото преработване на психологичската травма; об-
стоятелството, че пострадалият е уважаван коремен хирург и уврежданията
неминуемо са се отразили на самочувствието му и в някаква степен на ра-
ботоспособността му, намира, че определената от състава на СГС сума в
размер на 16 000 лв. е справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за
надлежно установените болки и страданията, вследствие на ПТП-то. За да не
уважи жалбата на ищеца и присъди по-високо обезщетение, съдът съобрази,
че освен хирургичната обработка на раната и зашиването й, което е станало
под местна упойка с лидокаин, не са се налагали други тежки опе- ративни
намеси, рехабилитация, силни медикаменти и упойки; мозъчното сътресение
е от най-леките, без загуба на съзнание, контузия на мозъка и въобще
неврологично огнище; не се установява белегът да е загрозяващ, тъй като е с
цвета на кожата, с добро възстановяването в областта на скал- повата рана, и
няма необходимост от пластична операция; краткия период на възстановяване
от уврежданията; не се е нуждаел от чужда помощ, като напълно, в рамките
на три месеца е възстановен от травмите. За да не уважи жалбата на
ответното дружество, настоящият състав съобрази приетите за установени
травми на психическа основа.
По оплакванията на ответното дружество относно приетото за нео-
снователно от първостепенния съд възражение за съпричинаване от страна на
пострадалия, настоящият състав намира следното: Изводът за неосно-
вателност на възражението, поради непоставен предпазен колан, изцяло се
споделя от въззивния състав. В приетото в първоинстанционното произ-
водство, неоспорено от страните, заключение на КСАЕ вещите лица са стиг
нали до извода, че установените увреди на ищеца напълно отговарят на
поставен предпазен колан, което се потвърждава от охлузването в областта на
врата и малката степен на получените травматични увреди. Множество- то
охлузвания са в резултат на удари в изпъкнали и деформирани части на
купето на автомобила, при двата последователни удара. Наличието на
поставен колан в случая е ограничило броя и степента на получените от
10
ищеца травматични увреждания. При приемане на заключението в с.з. стра
ните не са задавали въпроси, не са правили оспорвания. При тези конста
тации на вещите лица, неоспорени от процесуалния представител на от-
ветника, оплакването във въззивната жалба за недоказаност механизма на
получаване на раната в теменната област при наличието на правилно поста
вен колан, е неоснователно. В тежест именно на застрахователя е пълното и
главно доказване на обуславящите възражението за съпричиняване факти-
чески твърдения, каквото не са изказаните във въззивната жалба предполо-
жения и догадки.
По отношение оплакването на ищцовата страна за приетата от съста- ва
на СГС първоначална дата за присъждане на законната лихва – 03.08. 2018г.,
вместо от 25.05.2018г., намира следното: За да присъди лихвата от посочения
момент, съдът е приел, че претенцията на ищеца е заведена при ответника на
03.05.2018г. и няма данни за обезщетяване на пострадалия. Съгласно
чл.496,ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претен- цията не може
да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването й по реда на чл.380 КЗ,
който изтича на 03.08.2018г., приет за начален момент за при- съждане на
лихвата.
Решението в разглежданата част е неправилно по следните съображе
ния: Съгласно правилото на чл.429, ал.3 изр. второ КЗ, застрахователят дължи
лихва за забава от момента на уведомяването на застрахователя от
застрахования делинквент или датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В дължимото от
застрахователя застрахователно обезщетение се включват и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното заплащане пред увреде-
ното лице /което е от момента на деликта/, при условията на ал.3, съгласно
чл.429, ал.2,т.2 КЗ. Разпоредбата на чл.497 ГПК е специална спрямо общата
разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ, приложима за всички сключени договори за
застраховка „Гражданска отговорност“. След тълкуване действителната воля
на законодателя, настоящият състав е последователен в разбирането си, че
щом застрахователното обезщетение включва и лихвите за забава /чл.
429,ал.2,т.2 КЗ/, то дължимата от застрахователя законна лихва върху раз-
мера на застрахователното обезщетение по чл. 497, ал.1 КЗ, компенсира не-
говата забава за изплащане на застрахователното обезщетение, с вклю- чените
лихви за забава, когато се установи такава.
В случая най-ранната дата на уведомяване на застрахователя е датата на
предявяването на заявление за заплащане на застрахователно обезщете ние от
пострадалия, входирано на 03.05.2018г. Следователно, това е начал- ният
период за присъждане на законната лихва, която е дължима от делинк- вента,
за която застрахователят е отговорен с оглед функционалната обу- словеност
на отговорността. При това положение, искането на ищеца за присъждане на
законна лихва, начиная от 25.05.2018г. е основателно. Сле- дователно,
11
решението следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86
ЗЗД за присъждане на законна лихва за периода от 25.05. 2018г. до
03.08.2018г., като се постанови ново, с което да се присъди.
По разноските за въззивното производство намира следното: Като
съобрази обжалваната част на решението, която е за 35 000 лв. и потвър-
дената уважена обжалвана част, която е за 11 000 лв., следващото се на про-
цесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение на основа- ние
чл.38 ЗА възлиза на 528лв., а с ДДС – 633.60лв. От сторените от ище ца
разноски от 300 лв. за експертиза следва да му се присъдят – 94.30лв., на
основание чл.78,ал.1 ГПК. Искането на ответника за присъждане на разнос-
ки, сторени за заплащане на д.т. в полза на САС, е неоснователно с оглед
изхода на спора. Претендираното адвокатско възнаграждение, възлизащо на
5 000 лв., съгласно договора за правна помощ, следва да се редуцира до
минимума, който в случая възлиза на 1 680 лв., с оглед основателността на
възражението на ищцовата страна за прекомерност. С оглед потвърдената
отхвърлителна обжалвана част на решението от 24 000 лв. спрямо обжал-
ваната част, която е за 35 000 лв., следващите са на ответника разноски,
представляващи възнаграждение за един адвокат, възлизат на 1 152 лв. Ис-
кането за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение е нео-
снователно, тъй като няма данни такова да е заплатено от клиента при дого-
варяне и заплащане на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1836 от 06.03.2020г., постановено по гр.д. №
11256/ 2018г., на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлена пре-
тенцията за изплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение от
16 000 лв. за периода от 25.05.2018г. до 03.08.2018г., вместо което постано-
ви:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати законната лихва върху при-
съденото с първоинстанционното решение обезщетение от 16 000 лв., счи-
тано от 25.05.2018г. до 03.08.2018г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на В.Р. С. на основание
чл.78,ал.1 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 94.30лв. и
на адв. Н. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА су- мата от 633.60лв., адвокатско
възнаграждение с включено ДДС.
ОСЪЖДА В.Р. С. да заплати на „Бул Инс“ АД разноски за въззивното
12
производство размер на 1 152 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13