ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44
гр. Кърджали, 07.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
частно гражданско дело № 20225100500007 по описа за 2022 година
С разпореждане № 831/07.09.2021 г., постановено по гр.д. № 126/2021 г. по
описа на РС - К. е оставено без уважение искането на ищцата Х. А.С.К. от гр. С. за
отстраняване от състава на съда на съдия Н. К. като съдия-докладчик. С
разпореждането, също така, е оставена без разглеждане искова молба вх. №
330/12.02.2021 г., подадена от Х. А. С. К. от гр. С. срещу Р. М. като управител на
фирма „К.-ПМБ“ ЕООД, гр. С., постановено е връщане на исковата молба заедно с
приложенията на подателя и е прекратено производството по делото.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от Х. А. С. К. от гр. С., с която
се изразява несъгласие с постановеното от първоинстанционния съд. Поддържа се
искането за разглеждане на предявения иск.
Въззивният съд, като извърши проверка на обжалваното при и по повод
подадената жалба разпореждане, приема за установено:
Предявен за разглеждане от ищцата Х. А. С. К. от гр. С. е осъдителен иск за
парично вземане за сумата 3490 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди
от непозволено увреждане.
С влязло в сила Определение № 157/27.07.2021 г. по в.ч.гр.д. № 412/2021 г. по
описа на АС – П., постановено по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК, за компетентен районен
съд да разгледа иска е определен РС – К., като не е в правомощията на настоящата
съдебна инстанция да препрати иска на ОС – С., в какъвто смисъл е направено искане
от ищцата – жалбодателка.
1
Така с постъпването на исковата молба в РС - К., образуване на делото (№
1126/2021 г. по описа на този съд) и след избор за докладчик по същото на съдия Н. К.,
от този съдия правилно е извършено първото дължимо процесуално действие, а
именно проверка редовността на исковата молба, по реда и на основание чл. 129, ал. 1
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като се проверява дали исковата молба
отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК. Съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК,
когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК,
на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности,
както и възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
Именно в производство по проверка редовността на исковата молба, от съдията-
докладчик е констатирано, че исковата молба не отговаря напълно на изискванията на
чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, за което е постановено разпореждане № 625/30.07.2021 г. и
на основание чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 2 и т. 4 ГПК и чл. 128 т. 2, във вр.
с чл. 72, ал. 2 ГПК и чл. 128 т. 3 ГПК е оставена без движение исковата молба и са
дадени указания на ищцата в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да
отстрани следните нередовности: да посочи кой е ответник по исковете - физическото
лице Р. М. или търговецът „К. – ПБМ“ ЕООД гр.С.; ако ответник е Р. М. - да посочи
трите му имена и адрес за призоваване, а ако ответник е „К. – ПБМ“ ЕООД гр.С. - да
посочи неговия ЕИК/единен идентификационен код/, - да посочи адрес на електронна
поща/имейл, ако има такава и дали желае връчване на книжа по делото на този адрес, -
да посочи кога е извършен от ответника сочения ремонт на телефона й – кога е
възложила ремонта, кога след ремонта телефонът й е бил предаден и кога Р. М. го е
хвърлил на земята, - да представи препис от исковата молба и от приложените към нея
писмени доказателства, за връчването им на ответника, - да заплати държавна такса по
делото от 170 лв., от която 50 лв. по иска за имуществени вреди и 120 лв. по иска за
неимуществени вреди, и да представи по делото вносния документ за това. С
разпореждането ищцата е предупредена, че при неизпълнение на указанията на съда в
срок, исковата молба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
Разпореждането е връчено на ищцата Х.С. К. на 12.08.2021 г., лично.
С разпореждане № 831/07.09.2021 г., предмет на настоящото обжалване, е
оставено без уважение искането на ищцата Х. А. С. К. от гр. С. за отстраняване от
състава на съда като съдия - докладчик на съдия Н. К.; оставена е без разглеждане
искова молба вх. № 330/12.02.2021г., подадена от Х. А. С. К. от гр. С. срещу Р. М. в
качеството му на управител на фирма „К.-ПБМ“ ЕООД гр. С.; върната е исковата
молба заедно с приложенията й на подателя и е прекратено производството по гр.д. №
1126/2021г. на РС – П.
За да постанови това разпореждане, първоинстанционният съд е приел в
мотивите си, че вместо да изпълни указанията на съда, ищцата на 20.08.2021г.
(п.кл.19.08.2021г.) е подала писмен отвод на целия РС – К. и ОС – К. и е обжалвала
2
разпореждане № 625/30.07.2021г., като е посочила, че всички поставени с
разпореждането въпроси имат отговор в исковата молба и в приложеното разследване
на КЗП; изразила е становище за некомпетентност на съдията докладчик по делото,
както и на съдебния състав, постановил Определение № 157/27.07.2021г. по в.ч.гр.д. №
412/2021г. по описа на АС-П., с което РС-К. е определен за компетентен да разгледа
исковата молба. Съдът е посочил в мотивите си, че ищцата поддържа становището си,
че е предявила наказателен иск, правото за който й е предоставено от КЗП, защото
фирма „К.“ ООД не желае да възстанови щетите; както и че има статут на частен
тъжител и прокурор съгласно чл. 80-82 от НПК. С оглед на горното,
първоинстанционният съд е направил извод, че дори да се приеме, че отговорът на
поставените въпроси с разпореждане № 625/30.07.2021 г. се съдържа в исковата молба,
ищцата не представя препис от същата за връчването й на ответника и съответно не е
отстранила нередовностите й. Обсъдил е, че ако ответник по исковата молба е
посоченото физическо лице в качеството му на управител на посочения търговец, то не
са посочени трите му имена, а ако ответник е посоченият търговец, то същият може да
отговаря имуществено за причинени вреди на ищеца, но не и ако те произтичат от
престъпни обстоятелства, защото субект на престъплението е само физическо лице.
По-нататък, първоинстанционният съд е посочил, че по въпроса за характера на делото,
указанията на горестоящия съд са задължителни съгласно чл. 278, ал.3 от ГПК, като в
тази насока е постановено Определение № 40/17.05.2021г. по в.ч.гр.д. № 262/2021г. на
АС-П., с което е прието, че делото въз основа на въведеното основание и заявения
петитум е гражданско - с исковата молба е предявен осъдителен иск за парично
вземане за сумата 3490 лв., представляваща обезщетение за репариране на
имуществени вреди от престъпление. Първоинстанционният съд е направил извод, че
така основан - на вреди от извършено престъпление, предявеният граждански иск се
явява и недопустим, защото чл.17, ал.1 от ГПК съдържа забрана гражданският съд да
вземе становище по въпроса дали е извършено престъпление, освен при изключенията,
посочени в чл.124, ал.5 от ГПК, които в случая няма данни да са налице, като няма
пречка ищецът да сезира компетентните държавни органи, които да разследват
сочените обстоятелства в исковата молба.
По тези изложени съображения първоинстанционният съд е постановил и
разпореждането, предмет на обжалването, което е неправилно и следва да се отмени.
При постановяването му този съд е допуснал процесуално нарушение, а именно не е
изпълнил задължението си по чл. 129 ал. 2 изр. второ ГПК, - наред с оставяне на
исковата молба без движение като нередовна и даване на указания за отстраняване на
нередовности, да съобщи на ищцата и възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това. Съобразно задължителната практика, обективирана в
Определение от 30.12.2010 г. по гр.д. № 548/2010 г. на ВКС, III г.о., Определение №
175/11.03.2015 г. по ч.гр.д. № 1206/2015 г. на ВКС, ІV г.о., Определение №
3
157/15.05.2020 г. по гр.д. № 1127/2020 г. на ВКС, ІV г.о. и др., при проверка
редовността на исковата молба съдът е длъжен да съобщи на ищеца, до когото са
адресирани указанията за отстраняване в срок на допуснатите нередовности,
възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това –
задължение на съда изрично предвидено в чл. 129, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е длъжен
да провери изпълнено ли е цитираното задължение от първоинстанционния съд по чл.
129, ал. 2 ГПК. Само това нарушение е достатъчно основание за отмяна на
обжалваното разпореждане и връщане на делото за изпълнение на това свое
процесуално задължение.
На следващо място следва да се посочи, че е налице вътрешно противоречие в
мотивите на първоинстанционния съд. От една страна същият е приел, че се касае за
предявени от ищцата искове за имуществени и неимуществени вреди от непозволено
увреждане, а от друга страна се е позовал на задължителните указания, дадени с
Определение № 40/17.05.2021г. по в.ч.гр.д. № 262/2021г. на АС – П., че делото въз
основа на въведеното основание и заявения петитум е гражданско – с исковата молба е
предявен осъдителен иск за парично вземане за сумата 3490 лв., представляваща
обезщетение за репариране на имуществени вреди от престъпление. В тази връзка, след
като първоинстанционният съд е приел, че сумата от 3000 лв. е претендирано
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е следвало да укаже на ищцата да
изложи релевантни обстоятелства за негативни преживявания и последици от
неимуществен характер, като изрично следва да се посочи, че ищцата не се позовава на
такива в исковата си молба. Съдът следва да съобрази, че определя правното основание
на иска въз основа на въведените от ищеца обстоятелства, но сам не въвежда такива.
При констатирани нередовности на исковата молба и оставянето й без движение,
първоинстанционният съд е задължен да даде ясни и конкретни указания за
отстраняването им. Такива указания е бил задължен да даде съдът и с оглед на прието
от него, че се касае и за иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и
каквито обстоятелства във връзка с това няма изложени от ищцата, както се посочи по-
горе. В същото време, по претенцията за пропуснати ползи няма указания за
уточняване на периода, за който се претендират (посоченият такъв от десет месеца не е
конкретизиран като начален момент) и начина, по който е формирана сумата от 3000
лв. Всички други указания на съда, дадени с разпореждане № 625/30.07.2021 г. са
точни, ясни и конкретни.
Предвид горното следва да се разясни на ищцата – жалбодателка, че
Гражданският процесуален кодекс не съдържа възможност за отделно обжалване на
всеки постановен от съда акт. Такъв, неподлежащ на отделно обжалване акт е
разпореждане № 625/30.07.2021 г., постановено по първоинстанционното дело, с което
исковата молба е оставена без движение и е указано на ищцата какви нередовности
следва да отстрани. Правилността на дадените от първоинстанционния съд указания за
4
отстраняване нередовност на искова молба подлежи на проверка в производство по
обжалване на разпореждане за връщане на исковата молба поради неотстраняване на
нередовности. Такава проверка извърши настоящият въззивен състав, за която изложи
съображения в предходния абзац.
На следващо място следва да се посочи, че неправилно с един съдебен акт
(разпореждането, предмет на обжалването) първоинстанционният съд е постановил
връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нередовности и е оставил без
разглеждане предявения иск като недопустим по съображение, че се съдържа забрана в
чл. 17, ал. 1 ГПК гражданският съд да взема становище по въпроса извършено ли е
престъпление. Систематичното място на чл. 129 и чл. 130 ГПК е ясно, като са ясни и
дължимите процесуални действия от страна на съда при всяка от проверките по
редовност и допустимост. За изчерпателност следва да се посочи, че изводът за
недопустимост на предявения иск е неправилен с оглед на приетото, че се касае за иск
за присъждане на обезщетение от деликт, като възниква и неяснота относно крайния
извод на съда – в крайна сметка недопустим ли е искът или исковата молба е
нередовна.
Във връзка с предходния абзац настоящата въззивна инстанция намира за
необходимо да разясни на жалбодателката – ищца, че така, както е формулирала част
от искането си, а именно съдът да подведе под отговорност ответниците на основание
чл. 212 и чл. 282 НК; чл. 214 НК; чл. 216 НК; чл. 201 НК и чл. 209 НК, доколкото
изброените текстове от Наказателния кодекс представляват състави на престъпления от
общ характер, и същите се разследват от друг орган на съдебната власт -
прокуратурата, то жалбодателката не разполага с процесуално право с "наказателен
иск" (какъвто няма като понятие и вид нито в гражданския, нито в наказателния
процес) да доказва такива престъпления, без да е извършено разследване от
прокуратурата и без да има внесен обвинителен акт. Поради тази причина
жалбодателката няма и не може да има и качеството на прокурор или на частен
тъжител. Следва да се разясни на жалбодателката и това, че ако е пострадала от
престъпление от общ характер, то следва да сезира компетентната прокуратура, а ако
претендира обезщетение за причинени вреди от деликт (в това число и от
престъпление), исковата молба се подава до съответния съд. Процесуално недопустимо
е в граждански процес установяване на престъпление както от ищеца, така и от
гражданския съд.
За изчерпателност на мотивите на настоящия съдебен акт и тъй като
обжалваното разпореждане съдържа произнасяне по искане за отвод на съдията-
докладчик, респ. е предмет на обжалване, следва да се посочи, че актът, с който е
уважено или е оставено без уважение искане за отвод не подлежи на самостоятелно
обжалване. Основанията за отстраняване на съдия от участие по гражданско дело се
5
съдържат в разпоредбата на чл. 22 ГПК. Обстоятелства от вида на тези, че съдията-
докладчик е оставил без движение искова молба и е дал указания за отстраняване на
нередовности; че е прекратил производство по дело; че не е уважил доказателствени
искания и др. подобни, поначало не представляват основания за отвод, както и не
представлява основание за отвод това дали страната е съгласна с извършените от
съдията-докладчик процесуални действия. Тук следва да се разясни на жалбодателката,
че така както тя изисква уважение от страна на съда, така и тя, в качеството си на
страна в гражданско съдопроизводство дължи същото уважение, като е недопустимо в
писмените изявления, подавани до съда, да се съдържат обидни квалификации под
каквато и да е форма, така както такива не се съдържат в нито един съдебен акт,
постановен от съдията – докладчик Н. К.
На последно място, поради обстоятелството, че жалбодателката многократно се
позовава на дадени указания с писменото становище на КЗП за водене на "наказателен
иск", настоящата въззивна инстанция следва да посочи, че в съдържанието на това
становище, приложено към исковата молба, няма нито и намек за воденето на такъв по
вида си иск. Със същото е разяснено на жалбодателката, че КЗП може да й предложи
провеждането на извънсъдебно помирително производство и какви са условията за
това. Разяснено й е, че в хипотезата на извършена цялостна подмяна на параметрите на
работа на мобилното устройство без знанието и съгласието на собственика, това
действие по силата на общото гражданско законодателство, представлява
неправомерно увреждане, от което собственикът търпи вреди, или т.н. деликт по
смисъла на чл. 45 и сл. ЗЗД, както и че правата си в този случай може да търси по реда
на общото гражданско законодателство, пред съответния граждански съд, като предяви
претенцията си срещу виновните лица. Или, упреците на жалбодателката към съдията-
докладчик от първоинстанционния съд, че не е прочел становището на КЗП и прочие,
са изцяло неоснователни. КЗП впрочем, е указала на ищцата възможният процесуален
ред, по който може да защити правата си така, както това й е указано и от съдебните
инстанции.
Или, предвид изложеното дотук, жалбата съдържа неоснователни съображения.
Въззивната инстанция обаче, при извършената служебна проверка в цялост на
законосъобразността на обжалваното разпореждане, каквато дължи съгласно приетото
с ТР № 6/2017 от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намери
същото за постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, обсъдени
по-горе, което налага същото да се отмени и делото се върне на същия състав на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, при
съобразяване на дадените в настоящия съдебен акт указания.
Водим от изложеното, ОС – К.
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 831/07.09.2021 г., постановено по гр.д. № 126/2021
г. по описа на РС – К. във всичките му части с изключение на частта, с която искането
за отвод на съдията-докладчик Н. К. е оставено без уважение и ВРЪЩА делото на
същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия от стадия на
проверка редовността на исковата молба, при съобразяване на дадените в мотивите на
настоящия съдебен акт указания.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 831/07.09.2021 г., постановено по гр.д. №
126/2021 г. по описа на РС – К. в частта, с която искането за отвод на съдията-
докладчик Н. К. е оставено без уважение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
По аргумент от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен акт не
подлежи на изрично връчване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7