№ 242
гр. Благоевград, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.ов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500139 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на И. и К. Б. от гр. П.,
подадена чрез техния адвокат Г.Б., срещу решение № 8005 от 14.01.2022 г.,
постановено по гражданско дело № 1004 от 2020 г. на Районен съд П., в частите му, с
които частично са уважени предявените от П.Б. от гр. П. отрицателни установителни
искове за собственост и частично са отменени 2 констативни нотариални акта. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно в атакуваните му части. То страдало от
липса на мотиви. Имало само няколко изречения относно фактическата обстановка.
Дори свидетелите на ищеца не можели да конкретизират дали е имало някакви
разправии за имота. Фактът, че вратата към третия етаж не се заключвала, не можел да
промени намерението на И. и К. Б. да придобият етажа на основание давностно
владение. Липсвали убедителни доказателства, че това им намерение не е било явно. В.
живял в етажа на И. до смъртта си. Този факт бил от изключително важно значение.
Между В. и И. имало уговорки, като само внезапната смърт на първия попречила на
тяхното реализиране. П. недобросъвестно се снабдил с нотариален акт за половината от
етажа на И.. Той използвал неистински документи, за да заблуди съда. Много от
важните обстоятелства били пропуснати от фактологията на събитията, изложена в
съдебния акт. Имало уговорка етажът на В. да остане на И.. Свидетелите били
категорични в това отношение. П. твърдял, че е озеленил целия двор, което било
невярно. Свидетелите сочели, че той е ползвал два гаража. Това обстоятелство било
доста съмнително. Неговият нрав и поведението му говорели за съвсем друг характер.
Едва ли П. би се съгласил да отстъпи нещо, което е обсебил. Той се настанил в етажа и
до момента ползвал една стая от него, като отказвал да я освободи. Моли се за отмяна
на решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявените искове.
1
Подаден е отговор от адвокат П.Х., пълномощник на П.Б., в който се развиват
съображения за неоснователност на жалбата. Решението било правилно в атакуваните
му части. Доказали се твърденията на ищеца, че ответниците не са придобили имотите
по давност. Върху част от тях, те не били имали никаква фактическа власт.
Ответниците не доказали, че са владяли трайно, явно и необезпокоявано. За част от
имотите били водени спорове. Владението било краткотрайно и прекъсвано.
Свидетелите, водени от ответниците, не установили с показанията си факти и
обстоятелства, възприети от тях, досежно предмета на доказване. В рамките на
воденото предходно съдебно производство между страните, което касаело втория
жилищен етаж, се съдържали множество изявления на самите ответници, в качеството
им на ищци, които можели да се квалифицират като направени признания за
собствеността на В. Б. и наследяването й от наследниците му по закон. Съставените в
полза на И.Б. нотариални актове били в противоречие със събраните данни и
доказателства в хода на самото нотариално производство. Нотариусът не направил
обстойна обстоятелствена проверка, а извършил формален разпит на трима свидетели,
които дори посочили адрес на имота, различен от действителния такъв. Свидетелите не
дали показания как и по какъв начин ответниците са владяли дворното място и
съответните обекти от многофамилната сграда. Не се доказали възраженията за
придобИ.е по давност. И.Б. имал качеството на държател, а не на владелец.
Установените факти по делото навеждали на единствения възможен и правилен извод
за частична основателност на исковите претенции, възприет от първоинстанционния
съд с достатъчна аргументация за това. Доводите за неправилност на решението на
районния съд не намирали опора нито в събрания доказателствен материал по делото,
нито в закона. Моли се за потвърждаване на акта в атакуваните му части.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те бяха разгледани в открито заседание
на втората инстанция.
Приобщиха се нови писмени доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно. Не са налице
изтъкнатите във въззивната жалба негови пороци. Изводите, направени от районния
съд във връзка с твърдяното от ответниците давностно владение, са обосновани,
подкрепят се от доказателствата, закона, правната доктрина и съдебната практика, и се
споделят от въззивната инстанция, която препраща към тях на основание чл. 272 от
ГПК. В допълнение трябва да се посочи следното:
Според актуалната правна теория - „ПридобИ.е по давност на недвижими имоти“ от
Цветалина Петкова, Нов български университет, София, 2015 г., стр. 68-77 -
придобИ.ето по давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за придобИ.е на
правото на собственост /titulus acquirendi/. То е институт на вещното право.
Фактическият състав на придобивната давност включва упражняването на владение -
анимус и корпус. Той се осъществява с извършването на активни, външно
обективирани действия, от които може да се направи изводът, че едно лице упражнява
фактическата власт върху конкретен имот като свой собствен. ПридобИ.ето по давност
е оригинерен придобивен способ. Владелецът придобива правото на собственост не от
друг правен субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето лице.
ПридобИ.ето по давност следва да се определи като правомерно юридическо действие.
Фактическият му състав включва владение, изтичане на определен срок и позоваване
пред съд или нотариус. В този смисъл същият може да бъде определен като смесен
/хетерогенен/. Обект на придобИ.е са само вещни права. Функцията на придобивната
давност, най-кратко казано, е да приведе правното положение в съответствие с
2
фактическото, като придаде правно значение на фактическите отношения заради
общественото, публичното благо /bono publico/. От гледна точка на собственика следва
да се съобрази липсата на интерес от негова страна към вещта, която, в крайна сметка,
съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат намаляването на
имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е възнаградителна, защото
законът му признава и зачита интереса към вещта, положените грижи и направените
разходи. Чрез придобИ.ето по давност се избягва и т. нар. „probatio diabolica“, което би
направило невъзможно доказването на правото на собственост.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГК, докладвано от съдията Камелия Маринова, придобивната давност е способ за
придобИ.е на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез
фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от
време. Нормативната й уредба е в глава VIII от ЗС, наименувана „ПридобИ.е и
изгубване на вещни права“ и обхващаща разпоредбите на чл. 79-86 от ЗС. Нормата на
чл. 79 от ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС - в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и добросъвестност и юридическо основание - в
хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правната последица - придобИ.е на вещното право - е
нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен
път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи.
Следователно изискващото се от чл. 120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС волеизявление -
позоваване, не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79
от ЗС. Това обаче не означава, че правната последица - придобИ.е на правото на
собственост или на друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на
установения в закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие ex
lege, означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото класификация на
юридическите факти, като юридически факт придобивната давност да е юридическо
събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно да се включват
събития от физическия свят или психични състояния без участие на активни
съзнателни преживявания на човека.
Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва както
обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективният елемент
вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че
придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните
юридически действия, които по определение обхващат като свой елемент както
наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобИ.ето,
прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи
субективният елемент от предметното им съдържание/, така и тяхното обективиране
чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други, с цел да се
разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективният елемент от
предметното им съдържание/.
Съгласно чл. 77 от ЗС, вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност
или по друг начин, определен в закона. След отмяната на ЗТСУ и регламентираното с
него непосредствено отчуждително действие на регулационния план, е възможно
придобИ.е на вещно право без изразена воля за това в две хипотези - при
приращението по чл. 92 от ЗС и по силата на законовия режим на общност по чл. 21,
ал. 1 от СК, когато придобивното основание включва волеизявлението на единия
3
съпруг, но вещноправният ефект настъпва и за другия съпруг. И двете хипотези обаче
предпоставят изразена воля за придобИ.е на вещното право. Следователно принцип в
гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на
обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане на волята
на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване на яснота
по отношение на субектите и обектите на вещните права, с оглед правната сигурност.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с
този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа
власт върху имот като владение. Чл. 69 от ЗС предполага наличието на намерение да се
свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана
фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право, в самото
вещно право, е необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗДог
вр. чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез
процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка, с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в
гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на
кадастрална карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на
собственост. При наличие на позоваване правните последици - придобИ.е на вещното
право - се зачитат от момента на изтичане на законово определения срок съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 или ал. 2
от ЗС.
Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква упражняването на фактическа власт с намерение
за своене в продължение на 10 години. Упражняваното владение трябва да е било
спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата власт да е упражнявана
така, че всеки заинтересован да е имал възможност да научи за това, постоянно -
упражняването му да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи
вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица, непрекъснато - да
не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от 6 месеца /чл. 81 от
ЗС/, като се съобразява и презумпцията на чл. 83 от ЗС, и несъмнено - да няма
съмнение, че лицето е държало вещта, както и че я е държало за себе си /Решение №
144 от 02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о., докладчик съдията Гергана
Никова/.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства,
които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или
обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните
доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по
вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или
предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия
доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства,
свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица,
дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането -
възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания,
4
възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При
противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки
поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти
едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или
системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по
делото доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност, като се
съобразят и вътрешната хармоничност, последователност и изчерпателност на
дадените показания /„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко
Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 48 и 55/.
В конкретния казус ответниците в първата инстанция, които се позовават на
придобивна давност, не са доказали пълно, пряко и главно, че се е осъществил нейният
фактически състав. По делото са събрани свидетелски показания, но те изобщо не
подкрепят тезата на И. и К. Б.. Никаква придобивна давност не се установява от тях.
Разказаното от свидетеля И. М. е изключително лаконично /десетина кратки изречения/
и не съдържа полезна за делото информация. Този свидетел не излага свои
впечатления, а просто преразказва неща, съобщени му от ответника И.. За давностно
владение върху спорните имоти, в показанията му не става и дума. Подобно е
положението и със сведенията, дадени от свидетеля И. Г. - и те не са в насока за
упражнявана фактическа власт с намерение за своене. Г. говори за спор за наследството
и за някакви уговорки между И. и другия брат В., но дори и действително да е имало
такива, не се е стигнало до тяхното обективиране в изискващата се от закона форма и
същите не са породили каквито и да било правни последици. Показанията на
останалите двама разпитани свидетели - Н. К. и К. Р., пък са в унисон с позицията на
П.Б. и са пълни, подробни, ясни, конкретни, непротиворечиви и категорични, поради
което и правилно са кредитирани от страна на първата инстанция. Не са събрани
доказателства, които да ги оборват. К. и Р. са очевидци на фактите и обстоятелствата,
за които говорят. Данните, съобщени от тях, се характеризират с висока степен на
достоверност. Те често посещават имота, в който се намират спорните по делото
жилищен етаж и гаражи, което не се отнася за двамата ответникови свидетели.
Районният съд правилно е анализирал въпросните гласни доказателства и е достигнал
до верен извод за недоказаност на тезата за придобивната давност, който изцяло се
споделя от въззивната инстанция. Не са налице основания за ревизия на решението в
обжалваните му части.
С оглед изхода на производството пред окръжния съд, на ответника по жалбата се
следват направените разноски за адвокатско възнаграждение. Размерът на последното
не е прекомерен, защото се касае за защита, свързана не с един, а с четири иска
/претенциите за поземления имот, жилищния етаж и двата гаража са отделни и
самостоятелни/.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8005 от 14.01.2022 г., постановено по гражданско дело
№ 1004 от 2020 г. на Районен съд П., в обжалваните му части, с които частично са
5
уважени предявените от П. Т. Б. отрицателни установителни искове за собственост и
частично са отменени 2 констативни нотариални акта.
ОСЪЖДА И. С. Б., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „Т.“ № *, ет. *, и К. В. Б., ЕГН
**********, адрес гр. П., ул. „Т.“ № *, ет. *, да заплатят на П. Т. Б., ЕГН **********,
адрес гр. П., ул. „Т.“ № *, ет. *, направените от него разноски в производството пред
Окръжен съд Благоевград - 1000 /хиляда/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
На страните, чрез адвокатите им, да се връчат копия от настоящия въззивен съдебен
акт, който може да бъде обжалван от И. и К. Б. в едномесечен срок, считано от
връчването, пред Върховен касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез
Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6