Р Е
Ш Е Н
И Е №44
гр.Дулово, 06.04.2009г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Дуловски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на дванадесети март, две хиляди и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Н.
при участието на секретаря Н.С., разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 474/2008 г. по описа на ДРС и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на член 31, ал. 2 от ЗС.
Ищеца - М.Х.К. с ЕГН **********,********, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 2000
/две хиляди/ лева, представляващи обезщетение за ползите от които е бил лишен,
да обитава и ползва като съсобственик, собствената си ½ идеална част от
недвижим имот, представляващ – ½ идеална част от дворно място, находящо се в ******, представляващо по регулационния план
на града,одобрен със заповед № *****, УПИ *****, в квартал ****, с площ от 600
/шестстотин/ квадратни метра, заедно с построеното в него двуетажно масивно
жилище с отделен вход, представляващо източната половина на построената в имота
жилищна сграда с два входа, състоящо се от дневна, кухня, стълбищно
помещение на първия етаж и две стаи на втория етаж, с вътрешно стълбище между
двата етажа и стопанска сграда при граници и съседи *****, ****** и ******, за
периода от 22.02.2006г. до 08.09.2008г. ведно със законната лихва считано от
датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане. Претендира деловодни
разноски.
Ответницата – Х.А.А. ЕГН **********,*****, *******, надлежно уведомена
по реда на чл. 131 от ГПК, депозира писмен отговор, като изразяват становище,
че исковата молба е неоснователна, претендира сторените деловодни разноски.
По делото е депозирана и насрещна искова молба от Х.А.А. ЕГН **********
срещу М.Х.К. с ЕГН **********, с която същата претендира съда да осъди ищеца по
първоначалния и ответник по насрещния иск да й заплати сумата от 103.72 лв.
/сто и три лева и седемдесет и две/ стотинки,представляваща припадащата му се
част от данъците и таксите дължими за процесния имот
от 2005г. до 2008г. ведно със законната лихва върху посочената сума от дата на
завеждането на иска. Ищцата по насрещния иск желае още съда да осъди М.Х.К. с
ЕГН **********, да й заплати сумата 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в следствие на отправени
от него закани за убийство, ведно със законната лихва върху посочената сума от
дата на завеждането на иска. Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в съвкупност, прие за установено следното:
от фактическа страна:
От приложените като доказателства по делото заверени ксерокопия от Решение № **** постановено по гр. дело № ****по описа на ДРС за ***** и протокол от съд. заседание проведено на ***** по гр. дело № ***** по описа на ДРС за ***** /листи от 10 до 19/, може да се установи, че страните по делото са били съсобственици на недвижим имот находящ се в урбанизираната територия на ***** и представляващ: ½ идеална част от дворно място, находящо се в *****, ул. ******, представляващо по регулационния план на града,одобрен със заповед № ****** от *****, УПИ *****, в квартал ****, с площ от 600 /шестстотин/ квадратни метра, заедно с построеното в него двуетажно масивно жилище с отделен вход, представляващо източната половина на построената в имота жилищна сграда с два входа, състоящо се от дневна, кухня, стълбищно помещение на първия етаж и две стаи на втория етаж, с вътрешно стълбище между двата етажа и стопанска сграда при граници и съседи *****, ****** и ****** при квоти по ½ идеална част за всеки един от тях.
От приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка № ***** от ****** по описа на ******* е видно, че към посочената дата процесния имот е записан във фискалната служба на общинската администрация като съсобствен по партидите на страните в настоящото производство.
От приложения като доказателство по делото протокол от ***** съставен по изп. дело № ****** по описа на ЧСИ с рег. № ***** от камарата на ЧСИ /листи № 24 и 25/, може да се установи, че описания по – горе съсобствен на страните имот е изнесен на публична продан, като след приключването й за купувач е обявен ищеца по настоящото дело - М.Х.К..
От приложените като доказателство по делото дубликати на документи за платени данъци /листи №38, 39, 44, 45, 46 и 47/ може да се установи, че всеки един от страните по делото в качеството си на съсобственик на процесния имот е заплащал дължимите местни данъци и такси съобразно дяла си в общия имот за 2005г., 2006г., 2007г. и 2008г. по реда регламентиран в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ.
От приложеното удостоверение за идентичност на лица с различни имена № 30 от 12.11.2008г. по описа на община Дулово /лист № 48/ може да се установи, че Ищецът М.Х.К. и М.А.К. са едно и също лице.
От приложеното свидетелство за съдимост № ****** по описа на ДРС /лист № 49/ е видно, че ищецът - М.Х.К., не е осъждан.
От приетото и приложено, като доказателство по делото заключение на вещото лице изготвило назначената от съда СЦЕ, /листи № 67 и 68/ е видно, че наемната цена над една втора идеална част от процесния имот за целия претендиран от ищеца период от 22.02.2006г. до 08.09.2008г. е на стойност 1510 /хиляда петстотин и десет/ лева.
От събраните показания на свидетелите ***** и ***** /протокол от съдебно заседание лист № 56/ може да се установи, че ищеца по делото се е заканвал да убие ответницата пред посочените свидетели, без обаче ответницата да е присъствала на отправянето на заканите.
Съдът намира, че не следва да цени, като доказателства показанията събрани от свидетеля Ш.А., тъй като /видно от самите показания/ същата е присъствала на закани срещу личността на ответницата отправени само от съпругата на ищеца но не и от самия него.
От приложените по делото преписки с вх. № ***** и № ****** може да се установи, че през 2003г. всяка от страните в настоящия процес по отделно е сезирала РП – Д., жалвайки се от самоуправни действия на другата страна по отношение ползването на съсобственият им описан по – горе недвижим имот. В преписките не се съдържат данни за отправени от ищеца спрямо ответницата закани за убийство или други посегателства срещу личността й.
По делото са приети и приложени и други писмени доказателства, които съдът няма да коментира и цени, предвид на това, че нямат отношение, към предмета на настоящото производство.
от правна страна:
Съдът намира така предявените и изложени по – горе искове за допустими, предвид на това, че са подадени от лица с нужната процесуална легитимация имащи правен интерес от тях, но неоснователни по следните причини:
Представените писмени доказателства по делото сочат, че ищеца и ответника са били съсобственици на недвижим имот находящ се в урбанизираната територия на ****** и представляващ: ½ идеална част от дворно място, находящо се ****, ****, представляващо по регулационния план на града,одобрен със заповед № *****, УПИ *****, в квартал ****, с площ от 600 /шестстотин/ квадратни метра, заедно с построеното в него двуетажно масивно жилище с отделен вход, представляващо източната половина на построената в имота жилищна сграда с два входа, състоящо се от дневна, кухня, стълбищно помещение на първия етаж и две стаи на втория етаж, с вътрешно стълбище между двата етажа и стопанска сграда при граници и съседи *****, ***** и ****** при квоти по ½ идеална част за всеки един от тях през процесния период от 22.02.2006г. до 08.09.2008г.
По делото е установено и не се оспорва от ответницата обстоятелството, че само тя е владяла и ползвала целият съсобствен имот през целия процесен период. В този смисъл съдът намира, че ответницата би дължала обезщетение на ищеца за ползите от имота от които той /ищеца/ е бил лишен по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като същият е носител на субективното потестативно право да бъде възмезден за тях от съсобственика ползвал лично цялата съсобствена вещ в случай, че такова обезщетение е поискано писмено. Това е така, защото според хипотезата на коментираната правна норма упражняването на правото на обезщетение е ограничено и може да се предяви само от момента на писменото поискване. По делото липсват доказателства и данни ищеца да е поканил писмено ответницата да му заплати дължимото на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС обезщетение по коментираното правоотношение за посочения в исковата молба период от 22.02.2006г. до 08.09.2008г. В конкретния случай е неприложима и възможността исковата молба инициирала настоящото производство да се приеме за писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2, от ЗС, тъй като периода за който се претендира сумата за обезщетение е изтекъл преди предявяването й в съда, съответно на ответницата. Имайки предвид изложеното до тук съдът намира, че претенцията по основния иск е недоказана, а от там и неоснователна, поради което счита, че следва да я отхвърли, като такава.
Съдът намира за неоснователни и исковите претенции предявени с насрещната искова молба, поради следните причини:
От приложените като доказателство и обсъдени по – горе удостоверение за данъчна оценка и дубликати на документи за платени данъци, може да се установи, че всеки един от съсобствениците – страни в настоящото производство е заплащал своята част от дължимите за процесния имот местни данъци и такси за периода от 2005г. до 2008г., съобразно своят дял от съсобствеността. Ето защо съдът намира за недоказано твърдяното от ищцата по насрещния и ответник по основния иск Х.А. обстоятелство, че само тя е заплащала изцяло дължимите по ЗМДТ налози за процесния съсобствен имот поради, което претенцията й другият съсобственик – М.Х.К. да й възстанови сумата от 103.72 лв. /сто и три лева и седемдесет и две стотинки/ представляваща половината от платената от нея сума, съдът намира за неоснователна и счита, че следва да я отхвърли, като такава.
Съдът намира за неоснователна и претенцията на Х.А. спрямо брат й - М.Х.К. да й заплати сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания настъпили в следствие на това, че брат й - ответник по насрещния и ищец по основния иск се е заканвал пред близки на А., че ще я убие.
От събраните и обсъдени по – горе гласни доказателства се установява, че ищецът в основното производство - М.Х.К. се заканил да убие сестра си Х.А. през 2005г. пред свидетеля ****** през 2008г. пред свидетелката ****** и двамата свидетели заявяват, че са предали заканите на ответницата – А. без да съобщават нищо за нейната ответна реакция. На практика по делото няма данни за това, дали ответницата по основния и ищца по насрещния иск е претърпяла болки и страдания в следствие на заплахите на брат си, като нейните твърдения в тази насока не са подкрепени с нито едно доказателство или доказателствено средство. Не са представени медицински документи удостоверяващи наличие на преживени от А. болки и страдания нито са събрани свидетелски показания в този смисъл. Няма данни и за наличие на причинна връзка между поведението на дееца и твърдяния вредоносен резултат. В настоящият общ исков граждански процес процесуално е невъзможно да се установи наличието на твърдяното от Х.А. противоправно обществено опасно поведение на брат й М.Х.К., както и това дали той е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на соченото от нея престъпно деяние, нито пък да се определи субективното отношение на М.К., към твърдяната противоправна простъпка. По делото липсват, каквито и да е данни, че срещу ищецът по основния иск М.Х.К. е било образувано наказателно производство за това, че се е заканвал с убийство на сестра си при сочените от свидетелите обстоятелства както, и че такова производство е приключило и последният е признат за виновен в такова обвинение.
Имайки предвид гореизложеното и преди всичко липсата на доказателства установяващи обстоятелството, че А. действително е преживяла болки и страдания в следствие коментираните по – горе закани на брат си, съдът намира и този иска за недоказан и счита, че следва да го отхвърли, като такъв.
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че следва да осъди ищеца по основния иск М.Х.К., да заплати на ответника по него Х.А.А. сторените деловодни разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, представляващи 300 /триста/ лева платен адвокатски хонорар и 50 /петдесет/ лева внесена държавна деловодна такса.
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че следва да осъди ищеца по насрещния иск Х.А.А., да заплати на ответника по него М.Х.К. сторените деловодни разноски в размер на 330 /триста и тридесет/ лева, представляващи 250 /двеста и петдесет/ лева платен адвокатски хонорар, 80 /осемдесет/ лева внесена държавна деловодна такса.
Платените от ищеца по основния иск М.Х.К. 60 /шестдесет/ лева възнаграждение на вещото лице изготвило заключението по допуснатата и от съда СЦЕ, следва да останат в негова тежест, тъй като са разноски сторени по основният отхвърлен от съда иск.
Водим от тези съображения, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО, като неоснователен иска, с който М.Х.К. с ЕГН **********,******, *****, моли съда да постанови решение, с което да осъди Х.А.А. ЕГН **********,******,*****, да му заплати сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляващи обезщетение за ползите от които е бил лишен, да обитава и ползва като съсобственик, собствената си ½ идеална част от недвижим имот, представляващ – ½ идеална част от дворно място, находящо се в *******, представляващо по регулационния план на града,одобрен със заповед № *****, УПИ *****, в квартал ****, с площ от 600 /шестстотин/ квадратни метра, заедно с построеното в него двуетажно масивно жилище с отделен вход, представляващо източната половина на построената в имота жилищна сграда с два входа, състоящо се от дневна, кухня, стълбищно помещение на първия етаж и две стаи на втория етаж, с вътрешно стълбище между двата етажа и стопанска сграда при граници и съседи ****, ***** и *****, за периода от 22.02.2006г. до 08.09.2008г. ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО, като неоснователен иска, с който Х.А.А. ЕГН **********,******, претендира съда да осъди М.Х.К. с ЕГН **********,*******, *****, да й заплати сумата от 103.72 лв. /сто и три лева и седемдесет и две/ стотинки, представляваща припадащата му се част от данъците и таксите дължими за недвижим имот, представляващ – ½ идеална част от дворно място, находящо се в *****, представляващо по регулационния план на града,одобрен със заповед № ****, УПИ *****, в квартал ****, с площ от 600 /шестстотин/ квадратни метра, заедно с построеното в него двуетажно масивно жилище с отделен вход, представляващо източната половина на построената в имота жилищна сграда с два входа, състоящо се от дневна, кухня, стълбищно помещение на първия етаж и две стаи на втория етаж, с вътрешно стълбище между двата етажа и стопанска сграда при граници и съседи ***** и ***** от 2005г. до 2008г. ведно със законната лихва върху посочената сума от дата на завеждането на иска.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО, като неоснователен иска, с който Х.А.А. ЕГН **********,******, претендира съда да осъди М.Х.К. с ЕГН **********,********, да й заплати сумата 1100 /хиляда и сто/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в следствие на отправени от него закани за убийство, ведно със законната лихва върху посочената сума от дата на завеждането на иска.
ОСЪЖДА, М.Х.К. с ЕГН **********,*********, да заплати на Х.А.А. ЕГН **********,*******, ****, сумата 350 /триста и петдесет/ лева, сторени деловодни разноски.
ОСЪЖДА, Х.А.А. ЕГН **********,*******, да заплати на М.Х.К. с ЕГН **********,*******, ап. 11, сумата 330 /триста и тридесет/ лева, сторени деловодни разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от датата на връчването му пред СОС съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………..