Р Е Ш
Е Н И Е
София, 05.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на първи
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 14112/2017 г., за да се произнесе взе пред
вид следното:
Предявени са искове от Т.Г.Ц., ЕГН **********,
чрез адв. Ц.В. - САК, съдебен адрес:***, офис 5,
против ЗК „Л.И.“, АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 36 217,40
лв..,
представляваща обезщетение за претърпени
вреди от ПТП, претендирано пряко от
застрахователя, за сумите, както следва: 35 000
лв. – за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от
27.10.2017 г., до окончателното изплащане и 1 217,40
лв. – за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано
от датата на извършването им – 25.08.2017 г., до окончателното изплащане и
и сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че на 22.08.2017 г.
около 17,40 часа в гр. Долна Митрополия, на ул. ******, Ц.П.Г., при управление
на товарен автомобил Волво, модел Ф 12 с рег.№ ******,
с прикачено към него полуремарке Шмитц
с рег.№ ******, поради грубо нарушение на правилата за движение реализира ПТП с
правилно движещия се мотоциклет Ямаха модел Р-1 с
рег.№ ******, управляван от ищеца. В резултат на ПТП ищецът е претърпял телесни
увреждания, изразяващи се в множество охлузвания по тялото, контузии и счупване
на дясна ключица, както и е претърпял оперативна интервенция.
По случая е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 22.08.2017 г. и е образувано ДП № ЗМ 206 по описа на ОД на
МВР – гр. Плевен, на виновния водач е съставен АУАН № 727567/10.08.2016 г.
За автомобила,
причинил катастрофата, ищецът твърди да е сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № 22117002150723,
валидна от 09.08.2017 г. до 08.08.2018 г.
Заявява, че е предявил доброволна претенция, вх. №
10927/25.09.2017 г. за заплащане на застрахователно обезщетение, но, въпреки
представените документи и доказателства, на 20.10.2017 г. е постановен отказ за
изплащане на обезщетение от ответното дружество.
В тази връзка ищецът е
предявил настоящия иск срещу ответното застрахователно дружество с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер исковата сума, ведно със законните последици -
лихва, считано от датата на увреждането, и сторените разноски, вкл. адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Представил е писмени
доказателства, поискал е разпит на свидетели и назначаване на съдебномедицинска
и автотехническа експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът ЗК „Л.И.“, АД оспорва исковете по
основание и размер. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
На първо място оспорва допустимостта на предявения иск,
поради липса на предпоставките, регламентирани в чл. 496, ал. 2, б. Б, вр. ал. 4 от КЗ.
Оспорва да е налице противоправно
поведение осъществено от Ц.Г. при управление на товарния автомобил по причина
на което да е настъпило ПТП, както и твърденията за причинно-следствена връзка
между механизма на ПТП и претендираните неимуществени
вреди.
Счита, че причина за настъпване на ПТП са действията на
ищеца, който е управлявал мотоциклета с превишена скорост, както и че не е
осигурил достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното МПС.
Твърди също, че ищецът е бил неправоспособен водач.
Оспорва твърдението, че между процесните
ППС е осъществен контакт при настъпване на ПТП.
Оспорва твърдението за настъпване на риск, покрит по
застрахователен договор Гражданска отговорност, както и качеството на ищеца на
трето увредено лице по смисъла на чл. 429 от КЗ.
Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца са
възникнали всички, описани в исковата молба като вид и характер телесни
увреждания, както и тяхната продължителност.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с принципа за
справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в
подобни случаи.
Оспорва изцяло иска за имуществени вреди – по основание и
размер.
Възразява срещу искането на ищеца за присъждане на
разноски, поради това, че същият е освободен от заплащането им.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Представил е писмени
доказателства. Поискал е допускане на свидетел във връзка с направеното
оспорване на механизма на станалото ПТП. Поставил е въпроси към поисканата от ищцовата страна съдебно – медицинска и автотехническа
експертиза.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск,
но, в случай че го уважи, да приеме процент съпричиняване.
Претендира разноски по списък.
По делото е конституиран като трето
лице помагач на ответника Ц.П.Г., ЕГН **********,***, който
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 22.08.2017 г. около 17,40
ч. в гр. Долна Митрополия е станало ПТП, като водачът на товарен автомобил Волво, модел Ф 12 с рег.№ ****** Ц.П.Г., управлявайки го с
прикачено към него полуремарке Шмитц
с рег.№ ******, поради нарушение на правилата за движение, е реализирал ПТП, и
е движещия се мотоциклет Ямаха модел Р-1 с рег.№ ******,
управляван от ищеца.
В резултат на станалото ПТП е пострадал ищецът, който е
получил следните
травматични увреждания: множество контузии и охлузвания по тялото и счупване на дясната ключица в средната трета.
От доказателствата, приложени в хода на процеса, се
установява, че за станалото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП от
22.08.2017 г. и е образувано ДП № ЗМ 206 по описа на ОД на МВР – гр. Плевен,
което е изпратено на РП Плевен с мнение за прекратяване по искане на
пострадалия. На виновния водач е съставен АУАН № 727567/10.08.2016 г.
По делото е
прието за безспорно доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. з.п. № 22117002150723, валидна от 09.08.2017 г. до 08.08.2018 г.
От
заключението на приетата по делото
и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява, че, в резултат на катастрофата, ищецът е получил следните травматични увреждания, в пряка причинно следствена връзка с претърпяното ПТП: Множество контузии и охлузвания по тялото,
които представляват разстройство
на здравето неопасно за живота
и счупване на дясната ключица
в средната трета - трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник за повече от един месец, а именно за 4 месеца, като за първия
месец те са били с интензивен характер. По отношение счупването на дясната
ключица на 23.08.2017г. е проведено оперативно лечение - открито наместване на
счупването (с предно-горен достъп е достигнато до средната трета на дясната
ключица) и вътрешна фиксация и стабилизация на
фрагментите с интерфрагментарни винтове и
неутрализираща плака. Около месец след
операцията ищецът е носил мека превръзка на ръката. Проведено е и
медикаментозно лечение по време на болничния престой - обезболяващи и
антибиотик - Цефтриаксон.
Вещото лице е извършило преглед на
приложените по делото фактури и касови бонове за извършени разходи и е констатирало,че
те са за заплащане на потребителска такса за 3 дни болничен престой на стойност
17.40 лв. и за закупуване на остеосинтезния материал
на стойност 1200лв. и са били необходими за лечението на ищеца по повод
получените травматични увреди при процесното
ПТП.
В резултат на получените травматични увреждания и
проведеното оперативно лечение е налице в областта на гърба два белега, които
са с неправилна форма, единият от които е с размери 2.5/2.5 см и хипопигментиран, а другият с размери 8/10см хиперпигментиран. И двата са на нивото на кожата, но дават
козметичен дефект. В областта на дясната ключица има линеен оперативен белег с
дължина 15 см, който е на нивото на кожата, леко разтеглен по широчина.
След извършения на 31.01.2019 г., експертът е констатирал,
че фрактурата в областта на дясната ключица е зараснала за период от около 2
месеца, като понастоящем активните и пасивни движения в дясната раменна става
се извършват в пълен обем, но ищецът съобщава за болка при физическо
натоварване на десния горен крайник. Рехабилитация не е провеждана.
Остеосинтезният
материал все още не е отстранен, като, след пълно зарастване на фрактурата, ще
предстои изваждането му оперативно, което също ще бъде свързано с болка.
В хода на делото бяха назначени две
съдебно – автотехнически експертизи, като първата бе
оспорена от ответната страна и съдът назначи повторна, поради което в
настоящото решение ще бъде обсъдено заключението на повторната експертиза,
която съдът кредитира като безпротиворечива и
съответстваща с оригиналния доказателствен материал,
от която се установява по безспорен начин следният механизъм на станалото ПТП: На
22.08.2017 г. около 17,40 ч. товарен
автомобил /седлови влекач/ Волво
FX-12 с
per. № ****** с
прикачено към него полуремарке, марка Шмитц per. № ******, се е движил по ул. „Христо Ботев” в дясната част
на платното за движение с посока на движение към с. Комарево. Зад него се е движел управляваният от ищеца мотоциклет Ямаха per. № ******. Водачът на мотоциклета в участъка пред дом № 49
е предприел изпреварване на товарния автомобил.
В същото
време, по неизвестни причини, водачът на товарната композиция предприел завиване наляво, като се престроил върху лявата част на пътното платно.
Мотоциклетът
се отклонил наляво и, вследствие на контакт с товарната композиция, се ударил в
левия бордюр, където е констатирана следата от гума с дължина 35см. В същото
време мотоциклетистът е задействал спирачната система и е оставилследа
до бордюра с дължина 2,70м. Мотоциклетът изгубил устойчивост от удара, качил се
на тротоара и паднал на лявата си страна, а водачът му паднал на платното за
движение между бордюра и автомобила, получавайки описаните от СМЕ увреждания.
Процесното ПТП е настъпило в светлата част от денонощието, на прав пътен участък,
двупосочно движение, без разделителна осева линия, ширина - 8 м. Левият
тротоар (е широк 3 м., височината на бордюра е 12 см. При огледа на
местопроизшествието няма констатирани пътни знаци, нито за други участници в
движението.
Скоростта
на движение на товарната композиция,
непосредствено преди началото на спирачната
следа е била около 37 км/ч.
Причината за настъпването на
произшествието, при описания механизъм, според експерта, е причината за настъпване на
произшествието са субективни действия на водача на товарната композиция, който
при предприемана на маневра е следвало да се убеди, че маневрата е безопасна за
него и другите участници в движението,
като
водачът на товарния автомобил чрез огледалата за задно виждане е трябвало да се
убеди, че не застрашава друг участник в движението. Първоначално товарния автомобил се е движил
по дясната част на ул. „Христо Ботев” в гр. Долна Митрополия, като следствие на
опасност за контакт на горната част на автомобила с провиснали жици, водачът на
композицията е отклонил автомобила наляво, навлизайки върху лявата половина на
улицата.
От наличните материали по делото е
невъзможно да се определи дали отклоняването наляво е рязко или плавно, но е
било косо спрямо оста на пътното платно, като преди оставянето на спирачната
следа, оста на автомобила е била успоредна на оста на пътното платно. Мотоциклетът е извършвал изпреварване на товарния
автомобил, като по време на произшествието се е движил върху лявата част на
лентата за насрещно движение. Към момента на удара е бил на около 1,30 - 1,40м.
вдясно от левия край на пътното платно. посредством страничните огледала,
водачът на товарния автомобил е имал възможност да забележи изпреварващият го
мотоциклет от голямо разстояние - от порядъка на 60 - 80м, пред вид факта, че мотоциклетът
се е движил зад товарния автомобил, поради което е бил забележим от водача на
товарната композиция в момента, когато мотоциклетистът се е изнесъл в лявата
част на пътното платно с цел извършване на маневра „изпреварване”.
В момента на започване на
маневрата престрояване наляво от водача на товарния автомобил, мотоциклетът е
отстоял на около 29 м. от мястото на удара, т.е на 15м.(композицията е дълга
14м) зад задната част на композицията и е извършвал изпреварване на движещия се
пред него с ниска скорост товарен автомобил върху лявата част на пътното платно,
когато е получил удар от товарния автомобил.
След заместване в горната формула, се получава, че
мотоциклетът би изминал опасната си зона за 3,37 секунди..Товарния автомобил е извършил маневрата за 2,43 s., а на мотоциклетистът са му необходими 3,37 секунди да
спре, което означава, че е налице дефицит на време ( около I секунда) за спиране от страна на мотоциклетиста. В момента на
навлизане на предната част на композицията върху лявата част на пътното платно,
мотоциклетът е отстоял зад композицията на около (15 м +11 м дължина на
ремаркето = 26 м)., което означава, че ударът е бил непредотвратим посредством
спиране от страна на водача на мотоциклета.
По
искане на ищеца и за доказване на претърпените от него неимуществени вреди, съдът
допусна и разпита свидетеля Д.И.Ц., негов
близък.
В
показанията си той заяви, че е приятел с Т.Ц. от тридесет години и знае за
катастрофата, видял го е веднага в болницата, в Ортопедията в гр. Плевен. Бил е
много зле, наранен сериозно, със счупена ключица, с тежки охлузвания по гърба,
дори не е имал кожа по гърба. Изпитвал е много силна болка. Свидетелят го е
видял преди и след операцията. Ищецът е бил в болница около седмица, но е
продължавал ад изпитва силна болка. След изписването си е продължил лечение при
домашни условия в Долна Митрополия. Може би пет – шест месеца е изпитвал
затруднения за елементарни неща – да си вземе чаша, да стане, да седне, да
легне, помагала му е майка му. Изпитвал е затруднения и болки при всички
ежедневни действия, всяко едно движение, дори с лявата ръка, му е причинявало
болка. Въпреки че е можел да ходи, рядко е излизал. Свидетелят го е водел на
процедури. Не е работил шест месеца след катастрофата. Работи на
бензиностанция. Според свидетеля, ищецът и сега изпитва болки, има остатъчни
последствия, не може да кара мотор, не може да спортува, да ходи на фитнес, да
играе баскетбол. Вследствие преживения стрес ищецът се е затворил в себе си.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗК „Л.И.“ АД обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищеца от станалото на 22.08.2017 г. ПТП, изразяващи се в
болки и страдания в размер 35 000 лв. и 1 217, 40 лв. – имуществени
вреди, вследствие катастрофата, ведно със законните последици – лихви и
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - от съда по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата вследствие получените от
катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищеца са причинени както физически, така и душевни болки и страдания –
обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени, гласни
доказателства и медицинска експертиза.
Настоящият
състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са
доказани по основание, а, при
определяне техния размер,
следва да се разгледа възражението
на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от
страна на ищеца и този размер да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост"
по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Доказано бе, че ищецът е претърпял травмите от инцидента,
които са довели до разстройство на здравето, неопасно за живота, както и до
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за четири месеца, като
към момента на изготвяне на заключението на медицинската експертиза последиците
от тях са частично отшумели – движенията са възстановени, но предстои нова
операция за изваждане на остеосинтезния материал.
Доказан бе и фактът, че тези травми са му причинявали и описаните от
експертизата болки и дискомфорт.
Съдът, обсъждайки всички доказателства по делото и, по –
конкретно, приетата и неоспорена съдебна автотехническа
експертиза, намира, че в конкретния случай не е налице съпричиняване,
пред вид на това, че не не се доказаха твърденията на
ответника, че катастрофата е причинена от поведението на ищеца по време на
изпреварване на товарния автомобил, а бе установено обратното – причината за
нея е субективна и тя се корени в действията на водача на товарния автомобил,
подробно описани по - горе.
Като
взе пред доказаните болки
и страдания на ищеца, техния вид, интензитет
и продължителност, съдът, съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2017
г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 35 000
лв. било
адекватна обезвреда за претърпените
от ищеца
и доказани в производството
неимуществени вреди, като в тази част предявеният иск е основателен и
доказан и следва да се уважи изцяло така, както е предявен, ведно със законната
лихва, така, считано от 27.10.2017 г., до окончателното изплащане.
Пред вид представените до делото доказателства и
заключението на съдебно – медицинската експертиза, следва да се уважи изцяло,
като основателна и доказана, и претенцията за претърпени имуществени вреди –
разходи за лечението от катастрофата, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършването им – 25.08.2017 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
разноски за експертиза по приложения списък в размер 300 лв.
Н адвоката – повереник на ищеца
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника, на
основание чл. 38 ЗА, в размер 1 580 лв.
Ответникът, пред вид уважаване на иска, следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 1 449 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“, АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Т.Г.Ц.,
ЕГН **********, чрез адв. Ц.В.
- САК, съдебен адрес:***, офис 5, на основание чл.
432, ал. 1
от КЗ и
чл. 86 ЗЗД сумата 36 217,40 лв..,
представляваща обезщетение за претърпени вреди
от ПТП, претендирано пряко от
застрахователя, от която: 35 000
лв. – за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва,
считано от 27.10.2017 г., до окончателното изплащане и 1 217,40
лв. – за имуществени вреди, ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 25.08.2017 г., до окончателното изплащане и 300 лв. разноски за експертиза.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“, АД да заплати на адв.
Ц.В. - САК, съдебен адрес:***, офис 5, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в
размер 1 580 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“, АД да заплати по
сметка на СГС д.т. в размер 1 449 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: