Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 07.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено двадесет и втори юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11988 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „П.К.Б." ЕООД срещу С.Т.Г., обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 233.69 лева, представляваща договорна лихва и сумата от
467.61 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, начислено за
периода от 10.02.2018г. до 28.07.2019г.
Твърди се в исковата и уточняващите
молби, че на 15.12.2017г. между ищеца и С.Т.Г. е сключен договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който е предоставило на
ответника кредит в размер на 600 лева, като сумата е преведена по посочена от
последния банкова сметка ***.12.2017г. От своя страна последният се е задължил
да върне предоставения му кредитен ресурс, заедно с договорно възнаграждение в
размер на 290.16 лева, както и да заплати възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 720.24, на 24 месечни вноски, всяка в размер на
67.10 лева. Твърди се, че сключването на споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги е по избор на потребителя и зависи единствено от неговата
воля. Пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи
услуги, които не се свързани с дейността на кредитора по кредита, а с необходимостите на потребителя и неговото житейско положение.
Със закупуването на пакета ответникът си е гарантирал приоритетно разглеждане и
отпускане на поискания кредит; че при настъпване на неблагоприятни за него
събития, той няма да изпадне в забава, кредитът му да бъде обявен за предсрочно
изискуем, като ще може да отложи плащането на определен брой вноски; гарантирал
си е, че ако доходът му намалее ще може да намали размера на определен брой
вноски, ще може да промени падежната дата по договора; ако има нужда от
допълнителни парични средства ще може да ги получи бързо и лесно, без да е
необходимо да попълва и представя голям брой документи. Излага, че дължимото
възнаграждение за допълнителен пакет услуги представлява не цена на услугата, а
се дължи за наличието им, за възможността длъжникът да поиска промяна в
договора. Предлаганите допълнителни услуги не са пряко свързани с договора за
кредит, а са по повод същия. Тъй като Г. не е изпълнила поетите от нея
задължения се твърди, вземанията по договора да са обявени за предсрочно
изискуеми, която изискуемост е настъпила на 10.07.2018г. С оглед това и сезира
съда с искане за осъждане на ответницата да заплати на дружеството горните суми.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна С.Т.Г. не депозира отговор на исковата
молба. В съдебно заседание не оспорва, че е сключила с ищцовото
дружество договор за кредит.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.12.2017г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит № ********** (л. 9-11), с размер на
отпуснатата сума – 600.00 лева, при ГПР от 49.88% и ГЛП от 41.17%. Общо
дължимата сума по кредита, ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер
на 890.16 лева. Уговорено е, че връщането на сумата следва да стане на
24-месечни вноски от 37.09 лева, платими на 10-то число на месеца. Заедно със
сключването на договора между страните е сключено и допълнително споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за което изрично е посочено в
договора и в него, че сключването му не е условие за отпускане на кредита или
получаването му при предлаганите условия. Размерът на възнаграждението по това
допълнително споразумение е сумата от 720.24 лева, плащането на което е
разсрочено на вноски от по 30.01 лева месечно и включено в месечната
погасителна вноска по погасителния план. С подписване на договора и изрична
декларация към него, ответникът е удостоверил съгласието си с Общите условия
към договора и получаване екземпляр от тях.
Представено по делото е преводно
нареждане от 15.12.2017г. (л. 18), видно от което ищецът е превел на ответника
по посочена в договора банкова сметка ***, като превода е посочен да е
потвърден банката.
Представено по делото е уведомително
писмо до С.Г., с което същата се уведомява, че кредиторът е упражнява правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Към писмото е представена и обратна
разписка, видно от която пратката не е получена от адресата и е върната като
непотърсена.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
За основателното провеждане на
предявения иск, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да
установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между него и
ответника по договор за кредит, факта на предоставяне на уговорения кредитен
ресурс, настъпилата изискуемост на задължението на ответника да заплати
договореното възнагражедение по повод предоставения
му заем.
Процесният договор за заем има характеристиките
на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му ДВ,
бр. 59 от 29.07.2016 г., действащ към момента на сключване на сделката –
15.12.2017г.
Коментираният по-горе договор за
кредит обуславя извода на съда, че между страните е възникнало валидно заемно
правоотношение с посочените в съглашението параметри. В съответствие с уредбата
на чл. 11 ЗПК, договорът съдържа ясна информация за броя и размера на погасителните
вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва. Датата на сключване
на договора е фиксирана, както в съпътстващата договора декларация, така и в
подписания от кредитополучателя погасителен план. Установи се, че ищецът е
предоставил на ответника уговорения кредитен ресурс, с оглед отразяването върху
платежния документ на статуса на извършения превод като одобрен и отразеното
потвърждение за превод на сумата. Последната е преведена по изрично посочена от
ответника сума в сключения между страните договор. С получаване на заетата
сума, за ответника е възникнало заключение да погаси до 10-то число на
месечните анюитетни вноски, включващи и уговореното
договорно възнаграждение. Доказателства за изпълнение на това задължение от
страна на Г. по делото не са ангажирани, поради което и следва да се приеме, че
за заемодателя е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем,
съгласно чл. 12.3 от Общите условия към договора.
Съобразно дадените задължителни
указания с т.18 от ТР 4/2013г., предсрочната изискуемост съставлява изменение
на договора за кредит, което настъпва с волеизялвение
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора. Мотивите за това тълкуване се
основават на императивния характер на нормата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Последната
съдът счита, че намира приложение към кредитора „П.к.Б.“ ЕООД, доколкото дружеството е регистрирано като
финансова институция по смисъла на чл. 3а ЗКИ (вписано под № 57 в регистъра на
банковите институции на БНБ). Ето защо и за да бъде завършен преобразуващия
фактически състав за отнемане преимуществото на срока е необходимо не само
обективния факт на допусната забава на две или повече месечни вноски, а
още и нарочно изявление от името на кредитора до длъжника за обявяване кредита
за предсрочно изискуем.
В настоящия случай по делото не се
установи изявлението на кредитора за упражнено негово право да обяви кредита за
предсрочно изискуем да е достигнало до адресата, поради което и следва да се
приеме, че към твърдятана от кредитора дата не е
осъществен фактическия състав за отнемане преимуществото на срока за връщане на
предоставения кредитен ресурс, респ. уговорената договорна лихва.
Независимо от горното и
на основание чл. 235 ГПК съдът е длъжен да съобрази факта на изтичане на
уговорения краен падеж – 15.12.2019г., поради което следва да се приеме, че
ответникът дължи заплащане на уговореното договорно възнаграждение в рамките на
непогасения размер от 233.69 лева.
По отношение на възнаграждението за
закупен пакет допълнителни услуги:
Съгласно
представеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при
предоставяне от кредитора на една или
всички от посочените услуги, а именно: 1) приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4) възможност за смяна на дата на падеж и 5) улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Възможността за
събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът обаче
императивно забранява кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Макар законът да не съдържа легално определение по отношение на понятията
„такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът
намира, че уговорените услуги попадат именно под обхвата на посочените такси.
Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен
това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 1200.48 лева,
съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, респективно клаузата
е нищожна по смисъла на чл. 19, ал. 5 ЗПК. На основание чл. 21, ал. З ПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Клаузата води и до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя по смисъла на чл. 24 ЗПК, вр. с чл. 143, т. 5 ЗЗП доколкото възнаграждението е
отнапред определено при липса на сигурност за осъществяване на насрещна престация от финансовата институция. С оглед изложеното и предявената претенция за осъждане на ответника да
заплати сумата от 467.61 лева – възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, начислено за периода от 10.02.2018г. до 28.07.2019г., следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответницата С.Т.Г. следва да бъде осъден да заплати на „П.к.Б.” ЕООД
разноски за заплатена държавна такса от 50 лева по уважения иск. Наред с това
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ищецът е бил
защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния процесуални
действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът
намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 150 лева. От
така определеното възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете на
ищеца се следва сума от 40.58 лева. Или общо в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 90.58 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.Т.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 233.69
лева (двеста тридесет и три
лева и шестдесет и девет
стотинки) представляваща незаплатена
договорна лихва по договор за потребителски
кредит № ********** от 15.12.2017г., на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, за осъждане на С.Т.Г., ЕГН **********,***,
да заплати сумата от 467.61 лева, претендирана като възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, начислено за периода от 10.02.2018г. до 28.07.2019г., на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Т.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, сумата от 90.58
лева (деветдесет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
направените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по посочената в исковата
молба банкови сметки, а именно: „Юробанк България“ АД, IBAN *** „Алианц Банк България“ АД, IBAN: ***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: