Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, …..01.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: ЕЛЕНА РАДЕВА ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от съдия Бенина ч. гр.д. №
12996 по описа за 2020 год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******** – длъжник по изпълнително дело №
20208410403651 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ срещу Разпореждане от
15.10.2020 г., с което ЧСИ Н.М. е отказал да редуцира размера на
възнаграждението за осъществено процесуално представителство по изпълнителното
дело в полза на взискателя до минимално установения от нормативните актове,
както и определения по изпълнителното дело размер на такса по т.26 от Тарифа за
таксите и разноските към ЗЧСИ.
Жалбоподателят навежда твърдения за прекомерност на
адвокатския хонорар за изпълнителното производство; сочи и
несъответствието му с фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че
по процесното изпълнително дело единственото, което е сторено от пълномощника
на взискателя в изпълнителното производство е подаване на молба за образуване
на изпълнителното производство с посочване в същата на способ за изпълнението,
с оглед което извършените процесуални действия по изпълнителното дело не са
необичайни и не е налице основание за присъждане на хонорар в заявения от
взискателя размер. Изложени са и доводи за неправомерно начисляване на
пропорционална такса над размерите посочени в т.26 от Тарифа за таксите и
разноските към ЗЧСИ. При тези данни
счита, че съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за действия по образуване на
изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер до 100 лв., в случай, че е
приложима редакцията на Наредба № 1 от 9 юли 2004г., действаща от 15.05.2020г.
или до 200 лева, в случай, че приложимата редакция на Наредба № 1 от 9 юли
2004г. е тази, действаща от 31.07.2020г.
Поради изложеното, моли съда да отмени Разпореждане от
15.10.2020г. по изпълнително дело № 20208410403651 по описа на ЧСИ Н.М., с
което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на
приетите разноски в изпълнението, като намали размера на адвокатското възнаграждение
на взискателя съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, както и да коригира размера на начислената по т. 26
от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса. Претендира се
и присъждане на разноски по настоящото дело за
държавна такса от 25 лв., както и за разноските за администриране на жалбата в
размер и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева.
На
взискателя по изпълнителното дело “ДЗИ Общо З.” ЕАД е изпратен препис от
частната жалба, който в законоустановения срок за това по чл. 436, ал. 3 ГПК не
е депозирал писмени възражения срещу нея.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният
изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата, като в тази връзка излага твърдения, че посоченият хонорар отговаря
на фактическата и правна сложност на делото и не би следвало да бъде редуциран.
Оспорва допустимостта на жалбата поради
депозирането й след изтичане на установения за това друседмичния срок по чл.436, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид становището на страните
и представените по делото доказателства, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20208410403651
по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ е образувано на 21.09.2020 г. по молба
на взискателя “ДЗИ - Общо З.” ЕАД, за
събиране на сумата от 620,36 лева, представляваща невъзстановен остатък
от платеното от ищеца по щета № 044012131813432/2018г. застрахователно
обезщетение за щети по МПС, марка “Нисан”, модел “Мурано” с ДК № *******,
причинени при ПТП на 25.04.2018г. в гр. София, на ул. “Опълченска” и
ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба - 10.05.2019г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 264,45 лева деловодни разноски на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК – вземане по изпълнителен лист от 29.07.2020 г., издаден по
гр.д. № 25789/2019 г. по описа на СРС, 45 с-в.
С молба от 21.09.2020г г. взискателят “ДЗИ - Общо З.”
ЕАД, чрез пълномощника си адвокат С.П., е възложил на ЧСИ
Н.М. да образува изпълнително дело и да събере сумата по изпълнителния лист, ведно с
разноските по изпълнението, като е посочил изпълнителен способ – налагането на запор по сметките
на длъжника.
На 30.09.2020 г. на длъжника „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД е
връчена покана за доброволно изпълнение, в която наред с вземането
по изпълнителния лист в размер на 884,81 лв. са инкорпорирани и разноски по
изпълнителното дело в полза на взискателя и 163,32 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 480 лева, други такси в размер на
66.00 лева
На 05.10.2020 г. е постъпило
възражение от „З.А.Д.ОЗК – З.“ АД срещу присъденото юрисконсултско
възнаграждение, с искане за намаляването му до 50лв., както и за преизчисляване
на таксите по т. 26 от ТТР, като в тази връзка се сочи, че пропорционалната
такса трябва да бъде начислена съгласно материалния интерес по изпълнителното
дело.
На 12.10.2020г. е постъпил отговор от взискателя “ДЗИ
- Общо З.” ЕАД.
С Разпореждане от 15.10.2020г. ЧСИ Н.М. е отказал да намали поради прекомерност приетите с Разпореждане
от 21.09.2020г. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева.
В кантората на ЧСИ М. е постъпила частна жалба срещу
Разпореждане от 15.10.2020г. по изпълнително дело № 20208410403651, същата е
получила Вх. № 077249/04.11.2020г.
При установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, предл. последно ГПК
изрично е предвидена възможност за обжалване постановлението за разноски по
изпълнителното дело.
В случая съдът е сезиран с жалба против Разпореждане
от 15.10.2020 г., с което е оставено без уважение възражение от 05.10.2020 г.
на длъжника за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело на взискателя и за изменение на таксата по т. 26 от ТТР.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което съдът намира, че същата
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на жалбата:
По обжалвания размер на адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело и искането да бъде намален на 100 лв., респ. 200
лв. /съобразно действащата към момента на договарянето му законова регламентация/
, настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, взискателят има право
на разноски за процесуално представителство за образуване на изпълнителното
производство, както и за извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания.
Молбата за образуване на процесното изпълнително
дело е подадена от взискателя чрез адв. С.П., за чиято представителна власт са ангажирани надлежно доказателства.
В хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът, а
в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на другата страна
направените по делото разноски, но само ако е установено плащането
по същите. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой - тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка, съгласно т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
на ВКС.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело
е представен договор за правна помощ от дата 10.09.2020г. Приложимите при определяне размера на адвокатското възнаграждение разпоредби
на Наредба № 1/2004 г. ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /обн. в ДВ, бр. 28 от 2014г.; преди изм. с Решение № 5419 на ВАС
на РБ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020г./, съгласно която минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200
лв., а след 15.05.2020 г. е в сила редакцията на тази разпоредба /изм. и обн. в
ДВ. бр. 45 от 15 Май 2020 г./, съгласно която минималният размер е 100 лв.,
имат материалноправен характер, като приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, доколкото
не се предвижда обратно действие на подзаконовия нормативен акт.
Настоящата съдебна инстанция намира, че
доколкото в конкретния случай не са налице процесуални усложнения по отношение
на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и не са
прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следователно съгласно разпоредбата на чл. 10, т.
1 от Наредбата, приложима към конкретния случай, за образуването на
изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200 лева.
Според чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в размер до
1000 лв. се дължи адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 200 лв.
При това
положение, възнаграждението за процесуално представително от адвокат в хода на
изпълнителното производство в минимален размер възлиза в общ размер на 400 лв.,
а с начисления ДДС – в размер на 480 лв.
Доколкото
към момента на подаване на жалбата не се установява плащане да е било извършено
в хода на изпълнителното производството, следва извършването на допълнителни
изпълнителни действия по почин на взискателя чрез процесуалния му представител,
за които се дължи съответното възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба
№1/2004г. В този смисъл, към настоящия етап на производството и с оглед
поведението на длъжника по изпълнението, не може да бъде направен обоснован
извод за основателността на заявеното искане за намаляване на дължимото в
изпълнителното производство адвокатско възнаграждение. Налице е необходимостта
от извършването на допълнителни действия от взискателя за реализиране на
съответния способ и събиране на сумите предмет на принудителното изпълнение, за
което се дължат допълнителни разноски по осъщественото процесуално
представителство от адвокат.
При това
положение, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, определен като дължим от
ЧСИ.
Относно пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ:
Според настоящата инстанция, при определяне на
„парично вземане“ и „събрана сума“, въз основа на която се начислява размерът
на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да се включат и
разноските на взискателя /ако са доказани/. Под употребения в т. 26 от Тарифата израз „парично вземане“ следва да се
разбира, както паричното вземане предмет на изпълнение в изпълнителния процес,
посочено в изпълнителния лист като титул, така и разноските на взискателя в
рамките на изпълнителния процес, за които няма издаден изпълнителен лист, но
които подлежат на принудително изпълнение на основание постановлението за
разноски в изпълнителното производство. Вземането за тези разноски е различно
от това, за което е издаден изпълнителният лист, но правилата за събиране на
двете вземания – това по изпълнителния лист и това по постановлението на ЧСИ за
разноски за адвокат, са едни и същи – правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата.
Следователно, за събиране на вземането на
взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси и разноски по
изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е снабдено с
изпълнителен лист. В подкрепа на този извод е и редакцията на т. 26, т. 4 от
Тарифата, с която при определяне основата за изчисляване на пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата изрично са изключени определени разноски на
взискателя по изпълнението – авансовите такси по т. 29 от Тарифата, но не са
изключени направените разноски за адвокат.
С
разпореждане от 21.09.2020г. съдебният изпълнител е приел разноски по
изпълнението в размер таксата за образуване на изпълнителното дело,
адвокатското възнаграждение в атакувания размер и такса по т. 26 от ТТР в размер на 163.32 лв., с
вкл. ДДС. Доколкото размерът на
дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е определен пропорционално и на определеното
като дължимо от длъжника адвокатско възнаграждение, съдът намира, че не са
налице основания същата да бъде редуцирана.
С оглед
гореизложеното, жалбата срещу отказа на ЧСИ да намали размера на адвокатското
възнаграждение в полза на взискателя и съответно дължимата пропорционална такса
в полза на ЧСИ следва да бъде оставена без уважение.
По разноските в настоящото производство: Въпреки изхода на спора и наличието на
предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски не следва да бъдат присъждани,
доколкото не се претендират такива за настоящото производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „З.А.Д.ОЗК
– З.“ АД, ЕИК ******** – длъжник по
изпълнително дело № 20208410403651 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, срещу Разпореждане от
15.10.2020 г., с което ЧСИ Н.М. е отказал да редуцира размера на
възнаграждението за осъществено процесуално представителство по изпълнителното
дело в полза на взискателя, както и определения по изпълнителното дело размер
на такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.