Присъда по дело №544/2020 на Окръжен съд - Хасково

ПРИСЪДА    

Хасково, 09.02.2021 г.

В ИМЕТО Н А НАРОДА

Хасковският Окръжен съд........................................................ колегия в публичното

заседание на девети февруари......................................................................................

през две хиляди двадесет и първа............................................. година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Бончева

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.Ж.Г.И.

при секретаря Петя Делчева..............................................

и в присъствието на прокурора Николай Гугушев, като разгледа докладваното от

председателя............................... НОХД №.544...... по описа

за 2020 год.. за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Д.М., роден на ***г***, ********, ********* гражданин, ЕГН **********, постоянен адрес ***, *******, ******* образование, *******, безработен за ВИНОВЕН в това, че на 04.06.2020г. на ГКПП „К. П. в.", общ. **********. обл.Хасково, дал дар (банкнота с номинал 20 евро с левова равностойност 39.17 лева) на длъжностно лице, имащо качество на полицейски орган (младши инспектор Д. Г. Г. - мл.автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция" в РУ ********** при ОДМВР - Хасково осъществяващ контрол по охрана на обществения ред и движение по пътищата), за да не извърши действие по служба - да не му състави акт за установяване на административни нарушения по чл. 150а ал. 1, чл. 190 ал. 3 и чл. 147 ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и на основание чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода,, за срок от 6/шест/ месеца и „ГЛОБА" в размер на 400 /четиристотин/ лева.

На осн. чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието „лишаване от свобода" от 6 /шест /месеца с изпитателен срок от 3/ три/

години.

На основание чл.307а от НК ОТНЕМА в полза на държавата предмета на престъплението, а именно банкнота с номинал 20 евро със сериен номер UА6727876257.

Присъдата   подлежи   на   въззивно   обжалване      пред   Апелативен   съд-Пловдив в 1 5-дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:             Съдебни заседатели:1.                 2.

МОТИВИ по нохд  № 544/ 2021год  по описа на Окръжен съд- Хасково: 

Срещу подсъдимия Т.Д.М. роден на *** ***, ********, ********* гражданин, ЕГН **********, постоянен адрес ***, *******, ******* образование, *******, ***** е предявено обвинение за това, че на 04.06.2020г. на ГКПП „Капитан Петко войвода", общ. Свиленград, обл.Хасково, дал дар (банкнота с номинал 20 евро с левова равностойност 39.17 лева) на длъжностно лице имащо качество на полицейски орган (***** Д. Г. Г. - ***** в група „******" в ******* *******), за да не извърши действие по служба - да не му състави акт за установяване на административни нарушения по чл. 150а ал. 1, чл. 190 ал. З и чл. 147 ал. 1 от Закона за движение по пътищата - престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК.

Подсъдимият разбира в какво е обвинен и  се признава за виновен. Той не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае събирането на доказателствата, посочени от прокурора, за установяване на тези факти.

Същата позиция заема и заитникът му.

С оглед тези негови изявления и установената от съда подкрепа на направеното самопризнание от доказателствата, събрани в досъдебната фаза, производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

                              Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следната фактическа обстановка:

    Подсъдимият Т.Д.М. роден на *** ***, ********, ********* гражданин, ЕГН **********, постоянен адрес ***, *******, ******* образование, *******, *****.

Свидетелят - ***** Д. Г. Г. е назначен на длъжността ****** в група „*****" към ****** със Заповед № ******* на *****, като посочената длъжност заемал към 03.06.2020г.- 04.06.2020г. Сред правомощията му са осъществяване контрол за осигуряване безопасността на движението и съответно констатиране на нарушения на Закона за движение по пътищата и ППЗДвП. За времето от 23:00часа на 03.06.2020г. до 07:00 часа на 04.06.2020г. св.Д. Г. бил назначен като водач и старши на автопатрул /АП/ със служебен автомобил „Киа" с рег. № ******.

          Свидетелят А. А. Б. е назначен на длъжността ***** към ***** като посочената длъжност свидетелят заемал и към 03.06.2020г.- 04.06.2020г. Свидетелят Б. изпълнявал служебните си задължения на ГКПП ,Капитан Петко войвода", община Свиленград, обл.Хасково като за времето от 20:00 часа на 03.06.2020г. до 08:00 часа на 04.06.20202г. изпълнявал задачи по осъществяване на гранични проверки на същото ГКПП „Капитан Петко войвода". Св. А. Б. изпълнявал служебните си задължения с полицейска униформа, носеща отличителните белези на „*****", удостоверяваща длъжностното му качеството. Като служител в структура при ****** неговите правомощия били регламентирани в Закона за

министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с ПМС №104/20.05.2002г., Инструкция № 8121 з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.55/21.07.2015г. и длъжностната му характеристика. Въз основа на горепосочените актове, като полицейски орган, св. Б. имал правомощията да осъществява граничен паспортно - визов контрол на ГКПП "Капитан Петко войвода" на лицата и транспортните средства, преминаващи през границата, като сред основните му задачи били разкриване и предотвратяване на престъпления и нарушения против сигурността на държавната граница и паспортно - визовия режим на територията на ГКПП. При осъществяване на граничния контрол, св. Б. бил оправомощен да извършва самостоятелни и/или съвместни гранични проверки на лицата, превозните средства и техните документи и да не допуска преминаването им през гранично контролно-пропускателния пункт, когато те не отговаряли на условията, предвидени в нормативен акт, или били налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница. Съгласно чл. 16 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове сред основните задачи на св.Б., изпълнявайки функциите на орган осъществяващ граничен контрол на ГКПП, са граничен паспортно-визов контрол на лица и транспортните средства, преминаващи през границата на Република България. Съгласно чл. 27. (1) от Инструкция № 8121з-813 от 9.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове при проверката на документите на лицата, като *****, извършващ проверка на първа линия, каквито функции именно св. Б. изпълнявал на горепосочената дата на първа линия на трасе влизащи в страната автомобили, той имал право да изисква от преминаващите лица документите им за самоличност, при което и да извършва: установяване самоличността на лицето чрез идентификация; проверка на валидността на документа; проверка за наличието на признаци за фалшифициране или подправяне на документа. ****** може да извърши проверка на лицето и в АИС "Граничен контрол" в рамките на минималната гранична проверка. Освен тези правомощия св.Б. имал правомощието по чл. 38 от Инструкция № 8121з-813 и да изисква от водачите на преминаващите МПС документи за правоспособността им да управляват МПС, за регистрация на моторното превозно средство, документ за неговата собственост, за задължителна застраховка, документи за превозвания товар. В случай, че не е представен някой от изискуемите документите граничният полицай на първа линия какъвто е и св.Б. бил оправомощен да извърши задълбочена проверка на лицата и превозните средства.

На горепосочената дата 04.06.2020г. за времето от 04:00 часа до 06:00 часа съгласно ротация св. Б. бил определен да осъществява службата си на ***** на първа линия на ГКПП „Капитан Петко войвода", общ. Свиленград на трасе «Входящи леки автомобили« от Република Гърция в Република България. Около 04:30 часа на 04.06.2020г. пристигнал за влизане от Р. Гърция в Р. България лек автомобил Форд Транзит с рег. ******, управляван от обв.Т.Д.М.. В автомобила пътували като пътници

 

свидетелите А. А. М., С. С. П., Г. В. П., Д. Г. В. и И. Х. Й.. В изпълнение на горепосочените си задължения като ****** на първа линия на трасе «Входящи леки автомобили« на ПСПП Капитан Петко войвода, при осъществяване на граничната проверка св.Б. изискал от пътниците в колата и от водача М. горепосочените документи, вкл. и документ за водача, удостоверяващ правоспособността му да управлява превозното средство. От своя страна подсъдимият представил на св. Б. документ за регистрация на превозното средство за управлявания лек автомобил и личните карти на всички пътуващи в автомобила лица. Св. Б. разпоредил на М. да отбие вдясно на пътното платно лекия автомобил, като водачът и пътниците следвало да слязат за извършване на лицева идентификация. Св.Б. регистрирал лицата от автомобила в системата АИС - Граничен контрол, като при проверката установил, че М. имал издадено СУМПС, което било отнето. В отговор подс.М. заявил, че забравил СУМПС в дома си. За случая св. Б. уведомил Командира на отделението на ГКПП „Капитан Петко войвода", който чрез оперативен дежурен при ГПУ Ново село поискал съдействие от оперативен дежурен при РУ -Свиленград за извършване на проверка от служители към звено Пътен контрол при РУ- Свиленград. Малко по-късно около 04:40 часа на ГКПП „Капитан Петко войвода" пристигнал автопатрул със служебен автомобил рег. № ***** и водач св.Д. Г. Г. -******в група „*****" към ******. Служебният автомобил Киа **** имал опознавателни знаци, полицейска сигнална лампа и надписи "****" и „****" от които било видно, че става въпрос за полицейски автомобил.Самият Д. Г. бил облечен с полицейска униформа, носеща отличителните белези на сектор „*****", удостоверяваща длъжностното му качеството. Бил облечен и със служебна светлоотразителна жилетка, също носеща горепосочените отличителни белези, вкл. служебна карта, пагони и надпис ***** /*****/. Докато бил в служебния автомобил св.Д.Г. извършил проверка при която установил, че лекият автомобил Форд Транзит с рег. ****, управляван от М. бил собственост на Б. Т. М. от гр. Х.. При извършената от св.Г. проверка в РСОД (служебен таблет) същият установил, че подс. Т.М. бил с отнето СУМПС № **** поради неплатени глоби за извършени нарушения по ЗДвП и МПС-то- лек автомобил Форд Транзит с рег. ******, управляван от М. не е било представено на годишен технически преглед. Седейки в служебния автомобил, св. Г. обяснил през отворената врата на подс. М., който се намирал отвън до автомобила, че ще му бъде съставен АУАН за това, че управлява МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен път (чл. 150а, ал. 1 ЗДвП), за това че като водач управлява МПС с наложено наказание глоба с НП и/или фиш, незаплатена в срока за доброволно плащане (чл. 190, ал. З ЗДвП) и за това, че не е представил ППС на технически преглед (чл. 147, ал. 1 ЗДвП), както и че на управляваното от М. МПС ще следва да се отнемат регистрационните табели. Тогава подсъдимият М. помолил св.Г. да излезе от служебния автомобил, за да му каже нещо. Св.Д.Г. излезнал от служебния автомобил „Киа Сийд" с рег. *****, а подсъдимият М. поставил /пъхнал/ банкнота с номинал 20 евро със сериен номер ***** в предния десен джоб на светлоотразителната жилетка, с която бил облечен св.Г. Подсъдимият казал на св.Д. Г. да вземе банкнотата от 20 евро и да се почерпи, както и го помолил да не му бъде съставен акт за установяване на административни нарушения и да му бъдат върнати документите, защото бил изморен много и дълго време не се бил прибирал в България.

Св.Д. Г. отказал да приеме дадения му подкуп. Разпоредил на подсъдимия да не мърда от мястото си и незабавно му поставил белезници на ръцете, след което уведомил за случая оперативен дежурен при ****. Малко след това на място пристигнала дежурна оперативна група, която извършила оглед на местопроизшествие. По реда на чл. 212, ал. 2 НПК разследващ полицай започнал досъдебно производство за престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 НК.

За констатираните нарушения допуснати от подсъдимия М., св.Г. му съставил на 04.06.2020г. АУАН за нарушения по чл.150а ал.1, чл.190 ал.З и чл.147 ал.1 от ЗДвП. Подсъдимият М. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510-АRВА0093, което техническо средство отчело 0.00% промила алкохол в издишалия въздух.

С протокол за доброволно предаване от 04.06.2020г. от Д. Г. Г. - ***** в група „*****" към **** при *** е предадена за нуждите на разследването един брой банкнота с номинал 20 евро със сериен номер ***. Извършен е оглед на ВД и изготвен албум.

 

  

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели и приложените по делото писмени доказателствени средства. Тези доказателства напълно кореспондират с направените от подсъдимия самопризнания и с възприетите от обвинението фактически положения. Заради това, направеното от подсъдимия признание на изложените в обвинителния акт обстоятелства не може да се счита за изолирано от цялостния доказателствен материал, а следва да се приеме за изцяло консолидирано с изводимата от него информация. Показанията на свидетелите Г. и Б. са конкретни и ясни относно времето, мястото и начина, при които са предприели проверката на подсъдимия досежно нарушение на Закона за Движение по пътищата. И двамата са категорични и последователни в показанията и за механизма, по който подсъдимият е искал да предотврати съставянето на втория АУАН по цитирания закон, като са категорични, че това е било съпътствано с даване на парична сума – банкнота от 20 евро. Със сигурност свидетелите посочват, че предлагането и в крайна сметка даването на парите е станало след като на подс. М. му е било казано, че ще му бъде съставен акт за нарушение на ЗДвП. Тогава подсъдимият взел решение да извади именно банкнотата от 20 евро, която дал на св. Г., пъхайки я в предния му десен джоб на светлоотразителната жилетка, като му казал да се почерпи и го помолил да не му съставя акт и да му върне документите , тъй като бил много изморен и отдавна не се бил прибирал в България. По този начин подсъдимият е осъществил активната форма на деянието „подкуп „ като се е разпоредил с банкнотата от 20 евро, която е излезнала от фактическата му власт, за да премине във фактическа власт на св. Г., въпреки неприемането й от негова страна. Така представените от свидетелите факти не само, че не разкриват каквито и да било вътрешни противоречия или колебливост, но и изцяло синхронизират с писмените доказателствени средства за възложената им съгласно длъжностното разписание полицейска работа. 

При така установените фактически положения следва да се приеме, че подсъдимият Т.Д.М. е дал дар на полицейския служител Д. Г., като е дал банкнота с номинал 20 евро слевова равностойност 39,17лв. на длъжностно лице - служител на *****, имащ качество на полицейски орган, осъществяващ контрол по охрана на обществения ред, за да не извърши действия по служба - да не състави АУАН по чл.150а ал.1,чл.190,ал.3ичл.147,ал.1  от Закона за движениепо пътищата. Този акт от страна на подсъдимия пряко е кореспондирало с преследваната от подсъдимия цел – полицейският служител да не му състави АУАН, да не изпълни свидетелят служебната си функция съгласно регламентираните правила.

Безспорно лицето, на което въпросната сума е била дадена, е длъжностно по смисъла на чл. 93 т.1 б.”а” от НК, защото е изпълнявал служба в държавно учреждение, а именно ********. В този смисъл обективните признаци на престъплението по чл.304 ал.1 от НК следва да се приемат за установени. Същото се отнася и за по-тежко квалифициращия деянието признак по чл.304а от НК – подкупът е даден на полицейски орган/ чл. 57 ЗМВР/ – „*******“ *******” към посочената дирекция. Установено е също, че към момента на извършване на деянието св. Г. е изпълнявал възложената им по силата на заеманата длъжност работа.

Сред правомощията на свид. Д.Г. са дейности по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението и др. (чл. 14, ал. 1 ЗМВР).

Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2, 5 и 8 ЗМВР Контролната дейност се осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки на документи и на място; проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия; изискване на информация и документи.

Съгласно чл. 31, т. 1 от ЗМВР - Административнонаказателната дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи чрез установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания.

Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 170, ал. 1 ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства.

Със заповед № 8121з-515/14.05.2018г. /л. 78 от ДП/ министърът на вътрешните работи е определил да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП полицейски органи сред които изрично са посочени заемащите длъжността „******" в **** и в техните териториални структурни звена.

Съгласно длъжностната характеристика на ***** в група „******" в кръга на службата на назначените на тази длъжност лица са дейности по предотвратяване и пресичане нарушенията по пътищата, проверка редовността на документите, които трябва да носят водачите, изготвянето на документи свързани с административнонаказателната

дейност и др.

Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители - полицейски органи. Съгласно чл. 56 вр. чл. 37 ЗМВР - Органите на областните дирекции и на техните структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1. Съгласно чл. 57 ЗМВР полицейски органи са органите на ... .областните дирекции.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че към 06.08.2020г. св. П. Г. Н. е назначен на служба в ***** при ***** и има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а" НК. Към процесната дата на същия е било възложено да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение, несъставляваща дейност само на материално изпълнение. Наред с това е бил и полицейски орган по смисъла на ЗМВР, към който закон препраща нормата на чл.304а НК. Качеството полицейски орган се извежда от обстоятелството, че е бил назначен в „******" и изпълнява охранителна дейност, която може да се осъществява само от полицейски органи, както гласи, която може да се извършва само от полицейски органи, както гласи чл.14 ал.1 и ал.2 от ЗМВР и контролна дейност по чл.30, ал.1 т.2, т.5 и т.8 от ЗМВР. Качеството полицейски органи се извежда и от статута му, съгласно чл. 57 и чл. 142, ал. 1 т. 1 от ЗМВР, както вече се посочи.

От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл. Обективните характеристики на дейността не поставят съмнение в това, че подсъдимият е имал представи за деянието – той е съзнавал, че дава дар на длъжностно лице, както и че последното е очевидно полицейски служител. Съпътстващите даването настоятелни жестове и думи обективират  осъзнатата от дееца връзка между даваната сума и преследваното неизпълнение на задълженията от изпълняващия полицейската работа служител.

Причината за престъплението е незачитането на установения правопорядък в държавата и стремежът за неговото преодоляване.

При определянето на наказанието съдът отчете обществената опасност на извършеното и сведенията за опасността на самия деец, смекчаващите и отегчаващи вината му факти. Т.Д.М. е ********* гражданин, роден на ***г***, ******* е на наказания „ глоба“ и „ пробация“, има голям брой извършени нарушения по ЗДвП. От друга страна,  процесуалното му поведение още в началото на предприетото наказателно преследване илюстрира критичност към стореното и оказване на съдействие за разкриване на обективната истина. Вземайки предвид високата степен на опасност на деянието, съвкупната преценка на двете категории обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи, в контекста и на степента, в която е бил засегнат защитения обект, налага извод за превес на първите, но не и наличие на хипотезата на чл. 55 НК и обоснова определяне на наказание под средния предвиден от закона размер съобразено с разпоредбата на чл.54 НК, а именно „лишаване от свобода за срок от девет месец”. С оглед приложения процесуален ред за провеждане на съдебното следствие и на основание чл.58а ал.1 от НК съдът редуцира този размер с 1/3 и така наложи основното наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Това наказание съдът прие, че не е необходимо да бъде изпълнено, за да бъдат постигнати визираните в чл.36 от НК цели и най-вече за да бъде деецът поправен, доколкото установените за подсъдимия сведения не предполагат невъзможност за превъзпитание и извън местата за лишаване от свобода.  Ето защо, а и с оглед на това, че към момента на деянието Т.Д.М. не е бил ******* на „лишаване от свобода”, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на това наказание с изпитателен срок от „три години”. 

Ръководейки се от макар и оскъдните данни за материалното и имотно състояние на подсъдимия и вземайки предвид, че към настоящия момент той е безработен, съдът определи кумулативното наказание „глоба” в размер на 400 лева. Прие, че така наложените наказания ще бъдат в състояние да изпълнят преследваните от закона цели, като респектират подсъдимия към възможностите на държавата да санкционира този род прояви и в същото време окажат необходимия генерален превъзпитателен и възпиращ ефект по отношение на останалите.

На основание чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението – един брой банкнота с номинал от 20 евро и  сериен номер ******.

                   Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                     Съдия: