№ 1828
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506451 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по частна жалба на длъжника по изп.д. № 1247/2021г. на ДСИ, 27
уч. срещу постановление за разноски от 05.05.222г. с твърдения а неговата
незаконосъобразност и неправилност. Иска се отмяната му и връщане на ДСИ за ново
произнасане.Оспорва се както размера на определеното адвокатско възнаграждение,
така и присъждането на разноски по чл.53, ал.1 и чл.54.3, ал.4 от Тарифата за таксите
които се събират от съдилищата по ГПК. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата намира същата за неосновтелна.
ДСИ намира жалбата за неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият
съд намира за установено следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на
ДСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от
ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Изпълнителното производство е образувано на 01.06.2022г. въз основа на молба
с представен оригинал на изпълнителен лист от 12.04.2021г. изд. по гр. д № 262/2020г.
на ОС Търговище, съгласно който жалбоподателят е осъден да заплаща месечна
издръжка на двете си деца се в общ размер на 750 лева, считано от 17.01.20202г. до
1
настъпване на основания за нейното изменение и прекратяване..
До длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, в
същата, като задължение, са вписани дължимите издръжки, , 139.29 лева – ДТ, 1200
лева адвокатско възнаграждение, в т.ч. и такса за шест месеца по чл.53, ал.4 от ТД
ТГПК в размер на 570 лева с ДДС.
Установено е в хода на изпълнителното производство /от представените
платежни нареждания и заключенията на вещите лица, назначени в изпълнителното
производство, които настоящият състав не намира основание да не цени в частта
относно дължимите и заплатени суми за издръжка/, че към 01.12.2021г. /датата на
образуване на изп.д./ дължимата издръжка е била в размер на 12 362.90 лева /при
пропорционално изчисление на издръжката за м.01.2020г.– от 17.01.2020г., както е
постановено с издадения изпълнителен лист/.
Установено е и това, че преди образуване на изп.д. длъжникът е платил 5 300
лева, при което към 01.06.2021г., незаплатена е останала сумата от 7 062.96 лева.
На 21.06.2021г., в срока за доброволно плащане, длъжникът е превел по
сметката на СРС сумата 1 200 лева, с посочено основание за плащане – издръжка за
периода 17.01.2021г. до м.06.2021г.
След извършеното в срока доброволно плащане, размерът на неплатените
задължения за издръжка за минало време на длъжника възлиза на 5 862.96 лева.
От заключението на вещите лица по приетата в изпълнителното производство
ССчЕ се установява, че дължимата лихва върху незаплатените в срока за доброволно
плащане издръжки е 801.84 лева, при което общият размер на задълженията за
издръжка и лихви към датата на образуване на изпълнителното производство е
6 664.80 лева.
На 24.09.2021г. длъжникът е превел сума в размер на 6 362.90 лева, като
изрично е посочил като основание за плащане – доплащане издръжка за двете деца за
периода 17.01.2020г. до м.06.2021г.
Изготвени са единична и тройна ССчЕ за определяне размера на старите, респ.
текущите задължения на длъжника, дължимите такси и разноски в производството.
Ваз основа на заключението на тройната ССчЕ, ДСИ е постановил и
обжалваното постановление за разноски, с което е оставил молбата на длъжника за
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателите и за недължимост на ДТ
за образуване на изп.д, и е определил разноски както следва – 1 200 лева адвокатско
възнаграждение, 790.84 лева с ДДС – ДТ по чл.53, ал.1 от ТДТКССГПК, 836.00 лева –
ДТ по чл.53, ал.4 от ТДТКССГПК, 288 лева – доплащане за възнаграждения на ВЛ,
както и 1 856.37 лева – издръжка за минало време и лихва.
При така установеното, съдът приема от правна страна следното:
2
Съдът приема за установено от приложеното изпълнително дело, че преди и след
образуване на изпълнителното производство длъжникът е изпълнил част от
задълженията си за плащане на издръжка, поради което следва да поеме отговорността
за такси и разноски по изпълнението.
Относно ДТ по чл.30 от ТДТКССГПК
Таксата се събира за образуване на изпълнително дело. Същата е правилно
определена, в абсолютна стойност, и е дължима от длъжника в изпълнителното
производство. Основания за недължимост няма. Постановлението в тази част е
законосъобразно.
Относно ДТ по чл.53, ал.1 и ал.4 от ТДТКССГПК
Чл. 53, ал.1 от ТДТКССГПК предвижда при изпълнение на парично вземане да
се събира пропорционална такса върху събраната сума. Ал.2 предвижда върху сумата,
която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса да не се събира, а
при изпълнение на вземане за периодични платежи, включително за издръжка, таксата
се събира еднократно върху сбора от изплатените суми на всеки 6 месеца с изключение
на случаите на погасяване на задълженията за минало време /ал.4/.
Разпоредбите ясно сочат, че пропорционална такса се събира върху събраната
сума като таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни
действия в процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла на
посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист,
а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса не се
дължи. Доколкото се касае за вземания за издръжка, длъжникът дължи
пропорционална такса по чл.53, ал.1 от ТДТКССГПК, определена като сбор от
незаплатените към датата на образуване на изпълнителното производство и до
изтичане на срока за доброволно изпълнение издръжки и лихви върху тях, възлизащи
на 6 664.80 лева /в т.вр. съдът изцяло споделя особените мнения на вещите лица на
тройната ССчЕ, съгласно които таксата по чл.53 следва да се определи върху размера
на незаплатените издръжки и лихвите върху тях/.
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл.53, ал.1, б.в от ТДТКССГПК,
размерът на дължимата ДТ е 663.82 лева с включен ДДС. Постановлението в тази част
следва да бъде отменено, като бъде намалена ДТ по чл.53, ал.1 от ТДТКССГПК
Установено е по делото безспорно, че плащане в хода на изпълнителното
производство е направено през м.09.2021г. в размер на 6 362.90 лева, при което
дължимата до м.12.2021г. такса по чл.53, ал.4, изр.1 от ТДТКССГПК, възлиза на 660,76
лева с включен ДДС. Постановлението и в тази част следва да бъде отменено, като
бъде намалена ДТ по чл.53, ал.4 от ТДТКССГПК.
В тази връзка неоснователни са доводите на жалбоподателя за недължимост на
таксата по чл.53, ал.4 от ТДТКССГПК. Таксата се събира еднократно на всеки шест
3
месеца върху сбора на изплатените суми. Ирелевантно в случая е дали и доколко
длъжникът изпълнява точно задълженията си, какъвто не е настоящия случай –
установено е по делото, че длъжникът макар да плаща задълженията си за издръжка,
не погасява дължимите лихви.
Относно адвокатското възнаграждение
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан
със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК,
като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство
/в този смисъл - Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V
ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ДСИ, като отказът му да
стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС
възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното
производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член действаща към
датата на образуване на изпълнителното дело - за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лева - 1/2 от съответните
възнаграждения посочени в чл.7, ал.2.
При анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай се касае за присъждане на възнаграждение не само по чл.10, т.1 от
Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, но и по чл.10, т.2 от Наредбата.
В настоящия случай се касае за изпълнително производство за събиране на
вземания за издръжка, образувано през 2021г., което с оглед възрастта на
правоимащите, ще продължи години. Взискателите са двама, като освен депозиране на
молбата за образуване на изпълнителното производство, процесуалният им
представител е извършвал действия, които попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от
Наредбата, а именно - процесуално представителство, защита и съдействие, както
следва – процесуално представителство във връзка с подадена жалба от длъжника от
06.07.2021г., депозиране на становища по повод изготвените експертизи, процесуално
представителство във връзка с настоящото производство.
Едновременно с това, съдът приема, че процесното изпълнително дело се
отличава с фактическа сложност обусловена вероятно от влошени отношения между
страните. Същото касае задължения за издръжка – периодични плащания, при което
неминуемо ще възникват спорове между страните относно размерите на дължимите
суми, дължимите ДТ и други. При съобразяване на тези обстоятелства, това, че
4
взискателите са двама и за период от една година процесуалният им представител е
участвал нееднократно, съдът намира, че определеното от съдебния изпълнител
възнаграждение за процесуалния представител на взискателите в размер на 1 200 лева,
което е и с включен ДДС, не следва да бъде намалявано. Необходимо е да се посочи и
това, че така определеното и договорено адвокатско възнаграждение е в пъти по-малко
от възнаграждението, което би следвало да се определи по чл.10, т.2 от Наредбата,
което не позволява последващата му редукция. Постановлението в тази част следва да
бъде потвърдено.
По искането за отвод на ДСИ
Вън от правомощията на съда е да се произнася по наличието, респ.липсата на
основания за отвод на съдебния изпълнител. В случая съдът не е контролно –
отменителна инстанция. При незаконосъобразност на обжалвания акт, спорът следва да
бъде решен по същество, без да съществува процесуална възможност за отмяна и
връщане за ново произнасяне от друг съдебен изпълнител.
По разноските
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу
акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално
поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да
намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на
действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право,
при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. Разноските
следва за останат за страните така, както са направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 05.05.2022г. изп. дело № 1247/2021г. по
описа на СИС при СРС, 27 уч. в частта, с която са определени ДТ по чл.53, ал. и чл.53,
ал.4 от ТДТКССГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на ДТ по чл.53, ал.1 от ТДТКССГПК от 790.84 лева на
663.82 лева с вкл.ДДС, както и
НАМАЛЯВА размера на ДТ по чл.53, ал.4 от ТДТКССГПК от 836.00 лева на
660.76 лева с включен ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА постановление за разноски от 05.05.2022г. изп. дело №
1247/2021г. по описа на СИС при СРС, 27 уч., в останалата обжалвана част – относно
дължимостта и размера на ДТ по чл.30 от ТДТКССГПК и дължимостта и размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите.
5
Решението не подлежи на обжалване - чл.437, ал.4, изр. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6