РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова П.а
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300500028 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Е. Ц. против
Решение №3511/28.10.2022г. постановено по гр.д.№13143/2021г. по описа на
ПРС, шести гр.с., с което е признато за установено в отношенията между
страните М. П. Ц., ЕГН **********, и „Фератум България” ЕООД, ЕИК
*********, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит №
***г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С
постановеният съдебен акт основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в полза на адв. М.
М. от ПАК е присъдена сумата от 402,20 лв., представляващо адвокатско
възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца пред първата
инстанция, осъден е „Фератум България” ЕООД, ЕИК ********* да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив
сумата от 98,40 лв. - дължима държавна такса. Решението на
първоинстанционния съд се обжалва като неправилно и незаконосъобразно
по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се от въззивният съд да
отмени първоинстанционния акт като вместо това отхвърли иска като изцяло
1
неоснователен. Претендират се разноски съгласно представения списък с
направени такива. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение на другата страна.
Въззиваемата М. П. Ц., ЕГН **********, чрез процесуалния
представител адв. М. М. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен.
Претендират се разноски – адвокатски хонорар в размер на 546лв по реда на
чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е сезиран от М. П. Ц., ЕГН **********,
против „Фератум България” ЕООД, ЕИК *********, с иск за признаване за
установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит
№ *** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 вр. чл.
22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 вр. чл. 147 ЗЗП, а в условията на евентуалност, че
клаузата на чл. 5 от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 11
и чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 вр. чл. 147 ЗЗП. Ищецът твърди,
че страните са сключили Договор за потребителски кредит № *** г., по който
той като кредитополучател, е следвало да върне на ответника – кредитодател,
сумата от 2460 лв., за срок от 12 месеца, от които 2000 лв. получена в заем
сума, при ГЛП от 23% и ГПР – 49,11 %. Съгласно чл. 5 от Договора, кредитът
се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Фератум Банк в полза на
кредитора. Съгласно чл. 1.6. от Договор за гарант ищецът следвало да
заплати сумата от 1540 лв. на 12 месечни вноски. Изложени са съображения
за недействителност на клаузата на чл. 5 от Договора. Поддържа се, че е
налице тристранно споразумение между ищеца, ответника и Фератум Банк,
сключено под формата на договор за кредит и договор за гарант, което целяло
заобикаляне изискванията на чл. 19, ал. 4 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.. Твърди
клаузата да е нищожна, поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
2
ГПК, доколкото сумата от 1540 лв. неправилно не била включена в ГПР,
поради което потребителят бил въведен в заблуждение относно
действителната стойност на разходите.
Ответникът оспорва иска.
Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че
разходите по обезпечението е трябвало да се вземат предвид при
формирането на ГПР по кредита и да се включат в общата дължима сума.
Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния
размер на крайната сума, която следва да плати по договора, доколкото
същата се завишава с възнаграждението за поръчителство в размер на 1540
лв. Посочения в договора годишен процента на разходите от 49,11 % не
съответства на действително приложимия между страните, тъй като сумата
която длъжникът следва да върне за една година е двойно по-голяма от
получената, с което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
което от своя страна обосновава недействителност договор за заем по силата
на чл. 22 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно,
пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.
След преценката им, настоящият съдебен състав направи следните
правни изводи:
Установява се по безспорен начин по делото, че между страните е
3
възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит
№***г., по силата на който на ищеца е предоставена от ответника в заем
сума от 2 000 лева, при 23.00 % лихва и годишен процент на разходите по
заема в размер на 49,11% . В чл.5 от процесния договор, е договорено, че
заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от „Фератум Банк“ в
полза на дружеството. Одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряване на кредита.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК, в
който законодателят предвижда строги изисквания за формата и
съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за
потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в
него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2
от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“, е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя. В конкретният случай възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство се дължи на трето лице - поръчител,
различно от кредитодателя, по друг договор, но който договор е пряко
свързан с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.
19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, възнаграждението следва да бъде
включено при изчисляване на ГПР. Установява се обаче, че в
съдържанието на процесния договор за кредит, не е отразена
действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не
е включено възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано с кредита.
Установява се от доказателствата по делото, че в размера на годишния
4
процент на разходите по заема договорен от 49.11%, е включена
единствено възнаградителната лихва. Такса за предоставяне на гаранция в
размер на 1540 лв обаче, не е включена в размера на ГПР по Договора за
кредит от 04.01.2020г., тъй като гаранцията се предоставя по отделен договор
за гаранция сключен с „Фератум Банк“ ЕАД. Ако в ГПР се включи такса
гаранция, то общия размер на ГПР по Договор за кредит ще надвиши
значително договорения такъв от 49.11%.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че при
сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на
обезпечение под формата на гаранция в чл.5 от същия, за което се дължи
възнаграждение, е направен опит за заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има
характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с
принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Гореизложеното обосновава извода, че е нарушена разпоредбата на
чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което води до недействителност на договора за заем по
силата на чл.22 ЗПК.
Ето защо настоящият съдебен състав споделя направения от
първоинстанционния съд извод, че сключения между страните Договор за
потребителски кредит № ***г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Първоинстанционният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата като
неоснователна оставена без уважение.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на пълномощника
на въззиваемия се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 546.00 лв.,
за осъщественото безплатно представителство пред настоящата инстанция, на
осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, платимо от жалбоподателя. Съдът като отчете
фактическата и правна сложност на делото, депозирания от процесуалния
представител на въззиваемата страна отговор и допълнително писмено
становище, намира направеното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение за неоснователно.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3511/28.10.2022г. постановено по гр.д.
№13143/2021г. по описа на ПРС, шести гр.с
ОСЪЖДА „Фератум България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 3”, ул. „Александър
Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. 20, представлявано от управителите И. Д. и
Д. Н., да заплати на адв. М. М. от ПАК, с адрес на кантората гр. ***, сумата
от 546.00лв /петстотин четиридесет и шест лева/ възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство във въззивното
производство на М. П. Ц., ЕГН ********** по договор за правна защита и
съдействие от 14.12.2022 г., на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6