№ 2326
гр. София, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506377 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 308994/23.12.2019 г. по гр. д. № 80359/2018 г. на СРС,142 с - в, ЗК
„Л.И." АД с ЕИК **** е осъдено да заплати на „А.“ ООД (с нова
правноорганизационна форма ЕООД), с ЕИК ****, сумата от 307. 99 лв. - обезщетение
по щета № 0000500018101296, сумата в размер на 283, 89 лв., по щета №
0000500016101484, както и сумата в размер на 6 876, 78 лв. - по щета №
190350018300456, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
20.12.2018 г. до окончателното заплащане на сумата, като исковете са отхвърлени над
6 876. 78 лв. до пълния предявен размер от 6 992. 62 лв., за обезщетението по щета №
190350018300456 за л. а. „Рено Мастер“ с peг. № ****. Страните са осъдени съразмерно
за заплащане на разноски.
Като съобрази доводите и съображенията на ответника в жалбата, въззивният
съд приема, че решението се оспорва само в частта, която касае претенцията по
обезщетението сумата над размер от 1 049, 60 лв. до присъдените 6 876, 78 лв. - по
щета № 190350018300456.
В жалбата се поддържа, че решението в оспорената част е неправилно,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, които не са
съобразени от СРС. Сочи, че предмет на делото са три брой претенции за имуществени
вреди от ПТП, настъпили на 05.12.2017 г., 26.01.2018 и 20.07.2016 г., с които са
нанесени вреди на МПС, собствени на дружеството - ищец. В жалбата се оспорва
претенцията за щетите от ПТП на 26.01.2018 г. с доводи, че е присъдено обезщетение в
завишен размер, който не съответства на приетите по делото доказателства. Сочи, че в
1
производството е установено, че във връзка с ПТП състояло се на 26.01.2018 г. по
повод увреждането на т. а. „Рено“, модел „Мастер“, при дружеството е заведена щета
по преписка № 1903-5000-18-300456, по която е определено застрахователно
обезщетение в размер на 5 827, 18 лв., което е изплатено на ищеца на 21.12.2018 г. –
след завеждане на делото. Това плащане неправилно и необосновано не е съобразено
от СРС при постановяване на решението, като се поддържа, че съдът е допуснал
нарушения на производствените правила и материалния закон. Сочи, че след като
вещото лице е определило размер на вредите от 6 876, 78 лв. съдът е следвало да
съобрази извършеното в хода на производството плащане и да уважи искът само за
остатъка от 1 049, 60 лв., върху който да се начисли и законна лихва. Моли да се
отмени решението, в частта, в която е уважен иска за обезщетение за нанесени вреди
по т. а. „Рено“, модел „Мастерс“, с рег. № ****, вследствие ПТП от 26.01.2018 г. над
размер от 1 049, 60 лв. до уважения размер и искът да се отхвърли над този размер.
Претендира разноски, съгласно списък. Не прави възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 ГПК по разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна,
съгласно изричното изявление на юрисконсулта в съдебно заседание.
Въззиваемата страна - ищецът - „А.“ EООД (предишно ООД) не е подал отговор
на жалбата в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание поддържа, че има неточност в
жалбата, в която е вписано, че се оспорва цялото решение, поради което оспорва
жалбата като неоснователна относно първата и втората претенция, уважени с
решението. По отношение на претенцията, за която се твърди, че в хода на делото е
ответникът е платил застрахователно обезщетение в размер на 5 827 лв., не оспорва
жалбата, като поддържа, че искът е основателен само за остатъка от 1 049, 60 лв., както
твърди и ответника в жалбата. Плащанията по претенцията са направени в хода на
производството, което моли да се съобрази от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Претендира разноски.
Ищецът „А.“ EООД (предишно ООД) е подал частна жалба срещу определение
№ 20251411 от 13.11.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК по посоченото по –
горе дело на СРС, 142 с-в, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на
решението в частта по разноските. Поддържа, че при присъждане на адвокатското
възнаграждение съдът неоснователно не е взел предвид размерите на исковете,
съгласно чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Сочи, че му се дължи възнаграждение за всеки от
уважените искове, в определен размер по НМРАВ. Поддържа, че пред СРС са
представени доказателства за реално заплатени разноски. Позовава се на практика
относно начина на определяне размера на адвокатския хонорар. Моли да се отмени
определението по чл. 248 ГПК и да се присъдят разноски в пълен размер, като
поддържа, че ищецът не е станал причина за завеждане на делото, въпреки плащането
на ответника, което е направено в хода на производството.
Ответникът ЗК „Л.И." АД, в съдебно заседание, оспорва частната жалба по чл.
248 ГПК като неоснователна и моли да се остави без уважение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо в оспорената част.
При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материално
2
правни норми.
Както се посочи и по – горе, като се съобразят съображенията на ответника,
изложени в жалбата, настоящият състав намира, че решението се оспорва само по
отношение претенцията по обезщетението над размер от 1 049, 60 лв. до присъдените
6 876, 78 лв. - по щета № 190350018300456, доколкото относно уважаването на
останалите претенции не се излагат никакви конкретни съображения в жалбата.
Въпреки липсата на точна квалификация на исковете, СРС е разгледал
относимите към спора факти.
Предмет на разглеждане в производството са искове за обезщетение за
имуществени вреди в резултат на три броя ПТП, настъпили на 05.12.2017 г., 26.01.2018
и 20.07.2016 г., с които са нанесени вреди на МПС, собствени на дружеството – ищец,
срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ - по чл. 432, ал. 1 КЗ
на виновните водачи.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който
делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на
вредите направо спрямо застрахователя по договора за „гражданска отговорност“ на
делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция са
: валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на
делинквента и настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което
застрахованият е отговорен, както и че твърдените вреди са действително настъпили в
патримониума на ищеца и са в пряка причинна връзка с ПТП.
В случая с доклада по делото са обявени за безспорни и ненужни за доказване
обстоятелствата, че са налице договори за застраховка „гражданска отговорност“ за
трите МПС увредени в резултат от трите ПТП – настъпили на 05.12.2017 г., 20.07.2016
г. и 26.01.2018 г., че застрахователните събития са настъпили по описания в исковата
молба механизъм и от тях са произлезли вреди, които съставляват покрит
застрахователен риск. Не е спорно, че вредите са настъпили по вина на лица,
застраховане при ответното дружество - ЗК „Л.И.“ АД по договори за застраховка
„Гражданкса отговорност“, респективно, че застрахователят носи имуществена
отговорност за всички вреди, в това число имуществените, които са в пряка причинно -
следствена връзка с трите ПТП.
Следователно е обоснован изводи на СРС, при съвкупна преценка на писмените
доказателства, че вследствие поведението на застраховани при ответника делинквенти,
ищецът е претърпял имуществени вреди. Презумцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за
виновното причиняване на вредите от застрахованите при ответника водачи не е
оборена в производството.
В случая предмет на спора, пренесен във въззивното производство, е само
размера на обезщетението по щета № 190350018300456 за ПТП от 26.01.2018 г.,
поради което съдът не обсъжда останалите щети и размерите на обезщетенията по тях.
Относно размера на вредата следва да се посочи, че при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по пряк иск, както в случая,
съдът определя застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие - това е стойността на
ремонта по средни пазарни цени към момента на настъпване на ПТП. Тази стойност
определя и пределите на отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“.
Съгласно заключението на САТЕ, което е прието без възражения от ответника,
3
средната пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на - за т. а.
„Рено Мастер“, с peг. № **** към датата на ПТП възлиза на – 6 876. 78 лв.
В същото време, от представените от ответника два броя преводни нареждания
от 21.12.2018 г. (лист 58 и лист 59 от делото на СРС) се установява, че след завеждане
делото ответникът е заплатил на ищеца, щета № 190350018300456 за ПТП от
26.01.2018 г., сума в общ размер от 5 827 лв.
Въззивният състав намира за основателно възражението на ответника, което не
се оспорва и от ищеца, че съдът е задължен да вземе предвид фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право, на основание чл. 235, ал.
3 от ГПК. В случая това е факта на частично погасяване на претенцията по щета №
190350018300456 за ПТП от 26.01.2018 г. преди приключване на съдебното дирене на
17.12.2019 г., когато вземането на ищеца в размер на 5 827 лв. по посочената щета, е
било погасено чрез плащане.
Следователно районният съд е следвало да отчете факта, че задължението за
главницата в размер на 5 827 лв. по спорната щета е било частично погасено към
датата на приключване на съдебното дирене в първа инстанция и да отхвърли иска за
погасения размер, независимо от наличието на предпоставките за реализиране на
отговорността на ответника. Понеже към този момент вече не е съществувало
претендираното материално право за главницата, ищцовата претенция е следвало да
бъде отхвърлена в съответната част. В нарушение на процесуалния закон СРС не е
зачел извършеното в хода на делото плащане.
В заключение въззивният състав приема за основателно възражението в жалбата
на ответника, че искът относно обезщетението за нанесени вреди по т. а. „Рено“, модел
„Мастерс“, с рег. № ****, вследствие ПТП от 26.01.2018 г., по щета №
190350018300456, е следвало да се отхвърли над размер от 1 049, 60 лв. до уважения
размер от 6876, 78 лв. поради погасяване в хода на процеса чрез плащане.
Оспореното решение е постановено в противоречие с процесуален закон - в
нарушение на чл. 235, ал. 3 ГПК и следва да се отмени в посочената част - над размер
от 1 049, 60 лв. до уважения размер от 6876, 78 лв. по щета № 190350018300456 и
искът да се отхвърли. Законната лихва върху останалата незаплатена сума от 1 049, 60
лв. следва да се присъди от 22.12.2018 г. - след датата на плащане до окончателното
изплащане.
Въззивният състав намира, че в полза на ищеца се дължат разноски за СРС,
доколкото плащането е извършено в хода на производството. Поради това, въпреки
частичното признание на иска, ответникът е дал повод за завеждане на делото, и не
може да се приложи правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК.
В същото време СРС в решението е съобразил направеното от ответника
възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат и е определил
възнаграждението по правилата на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 7 НМРАВ, съобразно
целия интерес по спора, като е съобразил фактическата и правна сложност на делото.
Доколкото възнаграждението е определено общо по трите иска, настоящият
сътав не намира основание за промяна изводите на СРС в тази част. Следва само да се
отбележи, че по отношение на претенцията, която се оспорва във въззивното
производство дължимото възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ е в размер на 674
лв. при пълен уважен размер на иска.
По частната жалба на ищеца „А.“ EООД срещу определение № 20251411 от
13.11.2020 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение
4
молбата му за изменение на решението в частта по разноските, въззивният съд намира
следното :
Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК определя, че при уважаване на иска
заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждение за един адвокат, се заплащат
от ответника. Страните имат право само на реално направените разноски, за които по
делото са представени доказателства за извършването им. По аргумент за противното
от чл. 78, ал. 2 ГПК, ищецът има право на разноски и при признание на иска в хода на
производството, ако с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Отговорността за съдебни разноски е безвиновна и обективна.
СРС е присъдил на ищеца общо 1 349, 03 лв. разноски за адвокат, държавна
такса и вещо лице, като при определяне размера на адвокатското възнаграждение е
съобразил цената на исковете и нормите на чл. 78, ал. 5 ГПК, при направено от
ответника възражение за прекомерност.
Освен изложеното от СРС настоящият състав приема, че страната има право на
разноски само когато те са изрично уговорени в договор за правна защита и
съдействие. Такъв не е представен пред СРС. Предвид забрана влошаване положението
на оспорилата страна, определението от 13.11.2020 г., постановено по реда на чл. 248
ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в
частта по разноските, следва да се потвърди.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода на спора, въззивната жалба ще бъде уважена, право на разноски
има ответника - въззивник. В негова полза съдът присъжда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
Воден от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 308994/23.12.2019 г. по гр. д. № 80359/2018 г. на СРС,142
с - в, в частта, в която ЗК „Л.И." АД с ЕИК ****, е осъдено да заплати на „А.“ ООД (с
нова правноорганизационна форма ЕООД), с ЕИК ****, сумата над размер от 1 049,
60 лв. до уважения размер от 6 876, 78 лв., представляваща обезщетение по щета №
190350018300456, т. а. „Рено Мастер“ с peг. № ****, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба - 20.12.2018 г. до 21.12.2018 г., вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432 КЗ предявен от „А.“ ООД (с нова
правноорганизационна форма ЕООД), с ЕИК **** срещу ЗК „Л.И." АД с ЕИК **** за
заплащане на сумата над размер от 1 049, 60 лв. до уважения размер от 6 876, 78
лв., представляваща обезщетение по щета № 190350018300456, т. а. „Рено Мастер“ с
peг. № ****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 20.12.2018 г.
до 21.12.2018 г.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата уважителна и отхвърлителна част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20251411 от 13.11.2020 г., по гр. д. №
80359/2018 г. на СРС,142 с - в, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена
без уважение молбата на „А.“ ООД (с нова правноорганизационна форма ЕООД) за
изменение на решението в частта по разноските.
ОСЪЖДА „А.“ ООД (с нова правноорганизационна форма ЕООД), с ЕИК ****,
5
с адрес : гр. София, бул. „****, Студио 1, чрез адв. В., да заплати на ЗК „Л.И." АД с
ЕИК ****, с адрес : гр. София, бул. „****, юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6