Присъда по дело №104/2014 на Окръжен съд - Разград

 

                                                П Р И С Ъ Д  А

                                                 № 79

                                      гр.Разград, 05.12.2014г.

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на  четвърти декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                            ПЕДСЕДАТЕЛ: Д.ВАСИЛЕВА

                ЧЛЕНОВЕ-СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: М.К.

                                                                      А.М.

 

 

 

С участието на секретар   М.Н. и   прокурор Ан.ДОНЕВА разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  н.о.х.д.№ 104/2014г. и след преценка на доказателствата,

 

                                              П Р И С Ъ Д И:

 

  ПРИЗНАВА подсъдимия Б.Г.Б. – ***, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това,че:

  1. На 06.08.2012г. в гр. Разград, като ръководител  на Обект „Газстанция", находяща се в Източна промишлена зона, със собственик и ползвател „Социалинвест" ЕАД и като водач на автоцистерна - газовоз „Мерцедес Бенц 1520 L" със словенска регистрация № ***, поради незнание и немърливо   изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил задълженията си, произтичащи от: чл. 36 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, изискващ дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност да се извършват от лица, които са вписани в Регистъра на лицата, извършващи такава дейност и са получили удостоверение за това от Председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица от ГД „ИДТН",от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове /НУБЕТНГСИВВГ/ - чл.7/1/, изискващ съединителните и фасонните елементи на газопроводите да са от материал, съвместим с материала, от който е изработен газопроводът и да са сертифицирани за работа с втечнени въглеводородни газове, чл.19/1/, допускащ използването на резбови съединения за метални гозопроводи с налягане на газа до 0.5 МРа, чл. 62/1/, изискващ съоръженията за пълнене или изпразване на автоцистерните да се свързват с тях посредством заземени гъвкави антистатични шлангове, предназначени за налягане не и по-малко от 1.5 пъти по-високо от максималното работно налягане на резервоара или цистерната, чл. 122/1/, изискващ автоцистерните да са заземени, преди да започне изпразването или запълването им с газ, като заземяването се прекратява след поставяне на устройствата за затваряне на щуцерите за газ, чл. 127, изискващ пропуските на газ от газовете съоръжения и инсталации да се търсят с помощта на пенообразуващо вещество или газсигнализатор,чл. 174/1/, изискващ на обекта да не се допускат други лица извън участниците в газоопасните работи, чл. 176/1/, недопускащ подаване на газ в газови съоръжения и инсталации, преди да е извършена проверка на изправността им, от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане /НУБЕТНСН/, чл. 220/1/, изискващ извършването на външен преглед и хидростатично изпитване на гъвкавите шлангове и подвижните стоманени тръбопроводи, свързващи стационарните тръбопроводи с цистерните преди първото им използване и периодично по време на експлоатацията им, от Производственотехнологичната инструкция за безопасна експлоатация на Газозарядната станция на „Социалинвест" ЕАД -гр. Разград, изработена въз основа на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗТИП и чл.136 от НУБЕТНГСИВВГ - чл. 1.5, изискващ на територията на Газозарядната станция да не се допускат лица, нямащи отношение към обслужването ѝ, чл. 1.11, изискващ персоналът, обслужващ Газозарядната станция, да се допуска на работа само с облекло и обувки от антистатични материали, съгласно действащите правила за защита от статично електричество, чл. 3.10, изискващ преди започване на всяка дейност на Газозарядната станция, да се проверява дали не е нарушена херметичността от течове на газ, като проверката се осъществява с помощта на омокряне с пенообразуваща течност, чл. 3.17.3, изискващ автоцистерната, пълна с втечнен газ „пропан-бутан", при пристигането в Газозарядната станция да спира на площадката, да се загаси двигателят на возилото и цистерната да се заземи с гъвкавия накрайник, чл. 4.12.10, изискващ пускането на газовите съоръжения и инсталации, резервоари и машини след ремонт, ревизии и преустройства, да става след като бъдат предложени на органите за Държавен технически надзор за техническо освидетелстване и след издадено писмено разрешение от тези органи за въвеждане в експлоатация, при което причинил смъртта на повече от едно лице -  на 48-годишния Р. ***, която настъпила на 17.08.2012 година и на 38-годишния д. В. К. ***, която настъпила на 02.09.2012 година, поради което и на основание чл.123, ал.3, предл.2-ро, в.в. с ал.1, предл. 1-во и 2-ро, в.в. с чл.54 от НК   го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

   2. На 06.08.2012 година в гр. Разград, като ръководител  на Обект „Газстанция", находящ се в Източна промишлена зона, със собственик и ползвател „Социалинвест" ЕАД и като водач   на автоцистерна - газовоз „Мерцедес Бенц 1520 L" със словенска регистрация №***, поради незнание и немърливо   изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща  източник на повишена    опасност,    като    нарушил    задълженията    си, произтичащи от:   чл.36 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, изискващ дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност да се извършват от лица, които са вписани в Регистъра на  лицата,   извършващи  такава  дейност  и   са   получили удостоверение за това  от Председателя  на ДАМТН  или оправомощени от него длъжностни лица от ГД „ИДТН", от Наредбата   за  устройството,   безопасната   експлоатация   и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове /НУБЕТНГСИВВГ/ - чл.7/1/, изискващ    съединителните    и    фасонните    елементи    на газопроводите да са от материал, съвместим с материала, от който е изработен газопроводът и да са сертифицирани за работа с втечнени въглеводородни газове, чл. 19/1/, допускащ използването на резбови съединения за метални газопроводи с налягане на газа до 0.5 МРа, чл. 62/1/, изискващ съоръженията за пълнене или изпразване на автоцистерните да се свързват с тях посредством заземени гъвкави антистатични шлангове, предназначени за налягане не и по-малко от 1.5 пъти по-високо от   максималното   работно   налягане   на   резервоара   или цистерната, чл. 122/1/, изискващ автоцистерните да са заземени, преди да започне изпразването или запълването им с газ, като заземяването се прекратява след поставяне на устройствата за затваряне на щуцерите за газ, чл. 127, изискващ пропуските на газ от газовете съоръжения и инсталации да се търсят с помощта на пенообразуващо вещество или газсигнализатор, чл. 174/1/, изискващ на обекта да не се допускат други лица извън участниците в  газоопасните  работи,  чл. 176/1/,  недопускащ подаване на газ в газови съоръжения и инсталации, преди да е извършена проверка на изправността им, от Наредбата за устройството за безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане /НУБЕТНСН/ -    чл. 220/1/, изискващ извършването на външен преглед и хидростатично изпитване на гъвкавите шлангове и  подвижните стоманени тръбопроводи,   свързващи   стационарните   тръбопроводи   с цистерните преди първото им използване и периодично по време на експлоатацията им, от Производствено - технологичната инструкция   за   безопасна   експлоатация   на   Газозарядната станция на „Социалинвест" ЕАД - гр.Разград, изработена въз основа на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗТИП и чл.136 от НУБЕТНГСИВВГ -чл.1.5, изискващ на територията на Газозарядната станция да не се допускат лица, нямащи отношение към обслужването ѝ,

чл.1.11, изискващ персоналът, обслужващ Газозарядната станция да се допуска на работа само с облекло и обувки от антистатични материали, съгласно действащите правила за защита от статично електричество, чл. 3.10, изискващ преди започване на всяка дейност на Газозарядната станция да се проверява дали не е нарушена херметичността от течове на газ като проверката се осъществява с помощта на омокряне с пенообразуваща течност, чл. 3.17.3, изискващ автоцистерната, пълна с втечнен газ „пропан-бутан", при пристигането в Газозарядната станция да спира на площадката, да се загаси двигателя на возилото и цистерната да се заземи с гъвкавия накрайник, чл.4.12.10, изискващ пускането на газовите съоръжения и инсталации, резервоари и машини след ремонт, ревизии и преустройства да става след като бъдат предложени на органите за Държавен технически надзор за техническо освидетелстване и след издадено писмено разрешение от тези органи за въвеждане в експлоатация, при което причинил средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето с временна опасност за живота на 50-годишния К.И.А. ***, поради което и на основание чл.134, ал.1, предл. 2-ро, т.2, в.в. с чл.54 от НК  го ОСЪЖДА на  ЛИШАВАНЕ  от СВОБОДА за СРОК от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.

         На основание чл.23, ал.1 от НК НАЛАГА на подсъдимия Б.Г.Б. едно ОБЩО наказание – най-тежкото от тях: ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за СРОК от  ЧЕТИРИ ГОДИНИ, при ОБЩ първоначален режим, в затворническо общежитие от  ОТКРИТ тип.

         ПРИЗНАВА подс.Б.Г.Б. за НЕВИНЕН и ГО ОПРАВДАВА по първоначалното му обвинение по чл.123, ал.3, предл.3-то, в.в. с предл.2-ро, във вр. с ал.1, предл. 1-во и 2-ро от НК.

         ОСЪЖДА подс.Б.Г.Б. със снета горе самоличност, да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 3 080,35 лв., представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметката на Разградския окръжен съд да заплати сумата от  2 688,15 лв.,представляваща разноски в съдебното производство.

          Веществените доказателства: кран- тип пистолет, фланец с преходник, бронзов нипел, обгорели парчета маркуч – 10 бр., диск- VERBATIM, намиращ се към делото в том 5 и автоцистерна „Мерцедес Бенц 1520L” със словенска регистрация – обгоряла, само метална конструкция – на съхранение в ТИЛ ОД на МВР-Разград, да се върнат на собственика „Социалинвест” ЕАД-гр.Разград след влизане на присъдата в сила.

         Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-Варна.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

              ЧЛЕНОВЕ- СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

                                                                   2.

MH

 

            РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към Присъда № 79 от 05.12.2014г., постановена по  Н.О.Х.Д.№ 104/2014г.

   Обвинението срещу подс.Б.Г. *** е за това,че: 1. На  06.08.2012г. в гр.Разград, като  ръководител  на  Обект „Газстанция”, находяща се в Източната промишлена зона, със собственик и ползвател „Социалинвест” ЕАД и като водач на автоцистерна – газовоз „Мерцедес Бенц 1520 L” със словенска регистрация № LJTD 385, поради   незнание и немърливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил задълженията си, произтичащи от: чл.36 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, изискващ дейностите по поддържане,  ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност да се извършват от лица, които са вписани в Регистъра на лицата, извършващи такава дейност и са получили удостоверение за това от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ или оправомощени от него длъжностни лица от  Главна дирекция на Инспекция държавен технически надзор / ГД „ИДТН”/, от  Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове /НУБЕТНГСИВВГ/ - чл.7/1/, изискващ съединителните и фасонните елементи на газопроводите да са от материал, съвместим с материала, от който е изработен газопроводът и да са сертифицирани за работа с втечнени въглеводородни газове,  чл.19/1/, допускащ използването на резбови съединения за метални газопроводи с налягане на газа до 0.5 МРа,  чл.62/1/, изискващ съоръженията за пълнене или изпразване на автоцистерните да се свързват с тях посредством заземени гъвкави антистатични шлангове, предназначени за налягане не и по-малко от 1.5 пъти по-високо от максималното работно налягане на резервоара или цистерната, чл.122/1/, изискващ автоцистерните да са заземени, преди да започне изпразването или запълването ѝм с газ, като заземяването се прекратява след поставяне на устройството за затваряне на щуцерите за газ, чл.127,изискващ пропуските на газ от газовите съоръжения и инсталации да се търсят с помощта на пенообразуващо вещество или газсигнализатор, чл.174/1/, изискващ на обекта да не се допускат други лица извън участниците в газоопасните работи, чл.176/1/1, недопускащ подаване на газ в газови съоръжения и инсталации, преди да е извършена проверка на изправността ѝм,  от Наредбата за устройство и безопасна експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане /НУБЕТНСН/- чл.220/1/, изискващ извършването на външен преглед и хидростатично изпитване на гъвкавите шлангове и подвижните стоманени тръбопроводи, свързващи стационарните тръбопроводи с цистерните преди първото ѝм използване и периодично по време на експлоатацията ѝм, от Производствено-технологичната инструкция за безопасна експлоатация на Газозарядната станция на „Социалинвест” ЕАД-Разград, изработена въз основа на чл.46, ал.1, т2 от ЗТИП и чл.136 от НУБЕТНГСИВВГ – чл.1.5, изискващ на територията на Газозарядната станция да не се допускат лица, нямащи отношение към обслужването ѝ, чл.1.11, изискващ персоналът, обслужващ Газозарядната станция, да се допуска на работа само с облекло и обувки от антистатични материали, съгласно действащите правила за защита от статично електричество, чл.3.10, изискващ преди започване на всяка дейност на Газозарядната станция, да се проверява дали не е нарушена херметичността от течове на газ, като проверката се осъществява с помощта на омокряне с пенообразуваща течност, чл.3.17.3, изискващ автоцистерната, пълна с втечнен газ „пропан-бутан”, при пристигането в Газозарядната станция да спира на площадката, да се загаси двигателя на возилото и цистерната да се заземи с гъвкавия накрайник, чл.4.12.10, изискващ пускането на газовите съоръжения и инсталации, резервоари и машини след ремонт, ревизии и преустройства, да става след като бъдат предложени на органите на Държавен технически надзор за техническо освидетелстване и след издадено писмено разрешение от тези органи за въвеждане в експлоатация, при което причинил смъртта на   48-годишния Р. ***, която настъпила на 17.08.2012г. и на 38-годишния  д. В. К. ***, която настъпила на 02.09.2012г., като  случая се явява особено тежък,  престъпление по чл.123, ал.3, предл.3, в.в. с предл.2 и в.в. с ал.1, предл.1  и 2 от НК.

            2. /по същото време и място/ - На 06.08.2012г. в гр.Разград, като ръководител  на Обект „Газстанция”, находяща се в Източната промишлена зона, със собственик и ползвател „Социалинвест” ЕАД  и като водач на автоцистерна – газовоз „Мерцедес Бенц 1520 L” със  словенска регистрация № LJTD 385, поради незнание и немърливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил задълженията си, произтичащи  / от същите нормативни актове и текстове, както по пункт 1-ви/ от: чл.36 от ЗТИП, от НУБЕТНГСИВВГ - чл.7/1/, чл.19/1/, чл.62/1/, чл.122/1/, чл.127/1/, чл.174/1/, чл.176/1/, от НУБЕТНСН - чл.220/1/ от Производствено-технологичната инструкция за безопасна експлоатация на Газозарядната станция на „Социалинвест” ЕАД-Разград, изработена въз основа на чл.46, ал.1, т.2 от ЗТИП и чл.136 от НУБЕТНГСИВВГ- чл.1.5, чл.1.11, чл.3.10, чл.3.17.3, чл.4.12.10, при което причинил средна телесна повреда,  изразяваща се в разстройство на здравето с  временна опасност за живота на 50-годишния К.И.А. *** – престъпление по чл.134, ал.1, предл.2, т.2 от НК.

    На основание чл.76 и сл.НПК съдът конституира в качеството на частни обвинители наследниците на пострадалия Р.П. С.: М.П.С.-съпруга, Й.Р.П. и М.Р.П. – деца; наследниците на пострадалия д. В. К.: малолетен син - В.Д.К., чрез своята майка и законен представител К.Р.Б., И. г. К. и В. Г. К.-родители.

    Разпитан в хода на съдебното следствие подс.Б.Г.  Б. заявява, че не се признава за виновен и дава подробни обяснения по обвинението срещу него.

    ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата прие за установено, следното:

    Подсъдимият Б.Г.Б. – роден на ***г., женен, неосъждан, с висше образование – завършил Русенския университет през 1998г., специалност „механизация на земеделието”, машинен инженер, степен „магистър".

    Подс.Б. е правоспособен  водач на моторни превозни средства (МПС), категории „С+Е" и „Д+Е".

    След успешно положен изпит, видно от изпитен протокол № 561/08.06.2010г. на подсъдимия е  било издадено ADR - свидетелство на водач, превозващ опасни товари, валидно за модули „основен, цистерни и клас 1” № 48079, със срок на валидност до 08.06.2015г., съобразно Наредба №  40 от 14.01.2004г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, издадена на основание чл.14 от Закона за автомобилните превози, който постановява, че превоз на опасни товари на територията на Р България се извършва при спазване изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе /ADR/ и наредба за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.

   Подс.Б. работел като служител в ИА „Автомобилна администрация”-Разград, когато се запознал с изпълнителния директор на  „Социалинвест” ЕАД /сега АД/ - гр.Разград св.Т.Д..

   Двамата решили да работят съвместно и през 2007г. /справка и от търговския регистър/  създали фирмата „Автотест” ООД като съдружници, с основен предмет на дейност периодични технически прегледи на  моторни превозни средства.

   През 2010г. подс.Б. продал собствените си дружествени дялове на св.Т.Д. и останал в трудово правни отношения с фирмата на длъжност „ръководител пункт”, по силата на сключен /основен/ трудов договор. Подс. Б. бил в допълнителни трудови правоотношения и с „ДИД - с.д.” ЕООД- гр.Разград, собственост и управлявано от св.Т.Д., на  длъжност  „професионално компетентно лице”. Тази фирма била създадена през 2006г. с основна дейност търговия и  дистрибуция на компенсиран природен газ /метан/ за промишлени и битови нужди.

  На 07.11.2011 г. подс. Б. започнал работа като шофьор- оператор на тежкотоварен автомобил в „Социалинвест" ЕАД - гр. Разград с изпълнителен директор св.Т.Д. по сключен трудов договор №52/07.11.2011г. /трудов договор - папка III - 8, л. 5, том 7, л.125/ на основание чл.111 от КТ за допълнителен труд при друг работодател, с непълно работно време – 2 часа.

  В качеството си на шофьор-оператор на тежкотоварен автомобил, наред с нормативните актове ЗДвП и ППЗДвП, регламентиращи безопасното управление на МПС и съответно правилата за движение по пътищата, следвало да познава и прилага и тези за превоз, товарене и разтоварване на опасни товари (длъжностна характеристика, папка III-9, л. 7 и 8), съобразно и ADR правоспособността, която притежавал за модули „основен, цистерни и клас 1” /нормативна уредба посочена горе/.

 Подсъдимият не управлявал ежедневно тежкотоварен автомобил за превоз на метан, а само в изключително редки случаи,когато се налагало да помага на другите шофьори-оператори или да замества някой от тях. Като работник в процесното дружество обаче,  подс. Б. ежегодно бил обучаван по безопасност при работа с газови съоръжения.

  На 01.03.2012г., подс. Б. встъпил в длъжност и като Ръководител на обект „Газстанция" в същото търговско дружество (трудов договор, папка III-8, л.1, том 7, л.124/). Сключеният трудов договор е с правно основание чл.110 от КТ - допълнителен труд при същия работодател, с непълно работно време – 1 час. Работата, която подс.Б. извършвал по основния трудов договор към „Автотест” ООД се осъществявала на територията на обект „Газстанция”.

  Обект „Газстанция”, разположен в Източната промишлена зона на гр. Разград, бил приет и въведен в експлоатация с Протокол обр. 16 от 01.12.1992г. (папка III-1, л. 3 и 4), с констатации за спазени нормативни изисквания по опазване на околната среда, по хигиената и безопасността на труда и по противопожарната безопасност,

  Първоначално в обекта се осъществявало зареждане на газови уредби на автомобили, а по-късно - само на туристически газови бутилки.

  Основната особеност на производствения процес в същия обект е свързана с доставка, съхраняване и преливане на газ „пропан-бутан", който е лесно възпламеним горим газ, склонен да образува взривоопасни концентрации в смес с въздуха. Това прави обекта пожаро- и взривоопасен и поради това цялостната му дейност е свързана с повишен риск.

 Тази дейност изисква спазване както на общите разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и на Наредба № 7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия труд на работните места и при използване на работното оборудване, така и на специалните такива, разписани в Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), в Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове (НУБЕТНГСИВВГ) и в Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане (НУБЕТНСН).

Нормата на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗТИП и чл. 136, ал. 1 от НУБЕТНГСИВВГ изисква изработване на вътрешна Инструкция за производствената дейност на Газстанцията.

   В същата връзка нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ създава задължение за оценяване на рисковете за безопасността и здравето на работещите в обекта, като се обхване избора на работно оборудване и организацията на работните места.

   В изпълнение на тези задължения собственикът и ползвател на обекта, „Социалинвест" ЕАД - гр. Разград, в лицето на изпълнителния директор, св. Т.Д., изготвил Производствено-технологична инструкция за безопасна експлоатация на Газозарядната станция (папка III-4) и Оценка на риска (папка III-6), която периодично е актуализирана, включително през 2011г., за специфичните рискове, пораждани от експлозивна атмосфера.

   В съответствие с тази Оценка е определено задължително предпазно работно облекло зa работещите в обекта оператори и водачи на МПС, от материя, непредизвикваща възникването на искри от статично електричество (памук, вълна и др.) и затворени обувки с подсилени бомбета (папка III-11, л. 27).

   При въвеждане на Газстанцията в експлоатация зареждането с газ „пропан - бутан" на автогазови уредби и на туристически бутилки било осъществявано първоначално от мобилна цистерна. По-късно тази цистерна била стационирана в района на обекта и започнало ползването ѝ като резервоар, зареждан периодично от мобилни цистерни по сключени договори за доставка.

   След въвеждането на Газстанцията в експлоатация, в изпълнение на задълженията си по чл. 194, ал. 1, т. 2 от НУБЕТНГСИВВГ, органите на техническия надзор извършвали редовни ежегодни технически прегледи на това газово съоръжение.

   През 2011 година, в изпълнение на изискванията на Наредба № 3 за данъчните складове, на входа на стационарната цистерна бил монтиран разходомер чрез свързване към наличния фланец.

   На 3 август 2011 година проектът за това преустройство бил заверен от св. А. в качеството му на инспектор в Регионалния отдел на Главна дирекция на Инспекцията за държавен технически надзор /ГД „ИДТН”/ гр. Шумен към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/.

          Св. А. извършил и годишния технически преглед на обекта на 21.02.2012 година. Установил само необходимост от замяна на предпазен клапан със същия такъв трипътен вентил. Предписанието му за такава замяна било изпълнено към 20.04.2012 година от подс.Б. в качеството му на ръководител на обект газстанция.

          Периодично обектът бил проверяван по направления и от контролните органи на Инспекцията по труда.

          Последващите проверки не са установявали неизпълнение на предписанията, дадени при предходните такива.

          Подс.Б. познавал естеството на осъществяваната дейност и организацията на работа в процесния обект още преди да встъпи в длъжност като негов ръководител през м. март 2012г., обстоятелство,   съобразено  както от подс.Б., така и от изпълнителния директор св.Т.Д., при назначаването му и на тази длъжност, тъй като /както бе посочено горе/ работата на подс.Б. по основния трудов договор към „Автотест” ООД се осъществявала на територията на Газстанцията, а  от 2011г. работел в процесното дружество и като шофьор оператор на тежкотоварен автомобил.  

          С встъпване в длъжността „ръководител обект Газстанция” за  подс.Б. възникнали задължения да ръководи, организира и контролира цялостната дейност на обекта, да познава, спазва и контролира изпълнението от страна на работещите на всички заповеди и инструкции, регламентиращи организацията на работата, вътрешния ред, пожарната безопасност и охраната на труда, безопасната експлоатация на газовите съоръжения и инсталации; в т.ч. да познава, спазва и контролира изпълнението на действащите нормативни актове – Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Наредба № 7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, Закона за техническите изисквания към продуктите, Наредбата за устройство, безопасната експлоатация и технически надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на съоръженията под налягане; да извършва инструктаж на работещите, да актуализира вътрешните правила, инструкции и др. документи, свързани с безопасната експлоатация на обекта, да го поддържа в добро техническо състояние съгласно нормативните документи, да осигурява спазване на правилата за противопожарна безопасност и безопасност на труда в обекта при зареждането му с горива и безопасната експлоатация на газовите съоръжения и инсталации (длъжностна характеристика, папка III-8, л. 10, том 7, л. /последни два листа/).

  Подс.Б. знаел тези си задължения и отговорности. Проучил и протоколите от извършените проверки на специализираните контролни органи и дадените от тях предписания, като изпълнил и предписанието на св.А. / посочено горе/.

  През пролетта на 2012г. възникнали проблеми с доставката на газ „пропан - бутан" в процесния обект, която се осъществявала с автоцистерни на външни фирми - превозвачи. Установени били технологични загуби.

  Тези проблеми дали повод на изпълнителния директор - св. Т. Д., да потърси и закупи за дружеството автоцистерна, с която процесния обект да се зарежда с газ „пропан - бутан" самостоятелно. Установил, че такава се предлага от „Бутан Плин" АД - гр. Любляна - Словения. Договорил покупката и възложил на подс.Б. да извърши оглед на автомобила на място и ако е годен технически - да финализира покупката и да транспортира автомобила -газовоз от Словения до България.

   На 30.07.2012г. подс.Б. пристигнал в Словения и се свързал с фирмата - продавач. На следващия ден огледал автомобила и се осведомил за техническата му документация. Автомобилът бил използван но, в много добро техническо състояние, с валидно ADR – удостоверение и с пълна техническа документация. Уведомил по телефона св.Т. Д., че автомобилът може да бъде закупен, след което били съставени документите за покупко-продажбата.

   При огледа на автоцистерната подс.Б. разбрал, че претоварването на газ „пропан - бутан" от нея става посредством кран, тип „пистолет", присъединен към края на маркуча ѝ. От фирмата - продавач му обяснили, че този кран се свързва към приемащия резервоар посредством муфа чрез метално приспособление - преходник - бронзов „нипел", с двустранна външна резба. Предоставили му за улеснение този „нипел" като приспособление към крана.

    Рано сутринта на 03.08.2012г. (петък) подс.Б. докарал ново закупената автоцистерна - газовоз „Мецедес „Бенц 1520 L" със словенска регистрация „LJTD 385" и валидно словенско ADR - удостоверение, в района на Газстанцията в гр. Разград.

    Подсъдимият уведомил по телефона св.Т. Д., който дошъл на място и огледал автомобила.

    След запитване от негова страна, подс. Б. го уведомил, че са го запознали с работата на основните възли на газовоза. Обяснил също, че прехвърлянето на газ ще става посредством кран „пистолет" като продавачите са му предоставили „нипел" за връзка със стационарната цистерна.

    Тъй като предварително бил проучил, че автомобилът може да се ползва по предназначение преди да е пререгистриран у нас и с редовното словенско ADR - удостоверение, св.Т.Д. уведомил подс.Б., че на 06.08.2012г. (понеделник) трябва да се зареди стационарната цистерна на обекта с новия газовоз, като възложил и на св.Н.К. да провери още веднъж дали ще допуснат в базата на „Лукойл” ново закупения газовоз със словенската регистрация и валидно  ADR - удостоверение и едва тогава да се извърши доставката.

  Подс.Б. не възразил  пред св.Т.Д. да се извърши доставката на газ „пропан - бутан" с новия газовоз. Не го уведомил и не направил възражение пред него за необходимостта от ново техническо решение на пълначната подвръзка за прехвърляне на газ между мобилната и стационарната цистерна, нито споделил с него намерението си да осъществи такова техническо решение, което било необходимо за да може да се извърши преноса на газ от мобилната към стационарната цистерна.

  Същият ден съвпадал с началото на отпуска на св.Т. Д. и след огледа на новия газовоз той напуснал града.

  Паричният превод за предстоящата на 06.08.2012г. доставка на газ св.Т. Д. бил направил с бъдещ вальор през предходния работен ден, 02.08.2012г.

  Последващо, подс.Б. установил, че предоставеното му от продавача приспособление „нипел" е с едра външна резба от единия си край, чрез който се свързва с вътрешната резба на муфата, с която завършвал кран - „пистолетът" на газовоза.

   Другият край на приспособлението следвало да се присъедини към входа на стационарната цистерна. Този край на приспособлението обаче, завършвал със ситна външна резба и при наличния фланец на входа на стационарната цистерна -  директно присъединяване било невъзможно.

  Б. решил да реализира ново техническо решение за пълначна подвръзка между стационарната цистерна и новия газовоз.

  За това си решение, включително за елементите на новата връзка и за това от кого, как и от какъв материал да се изработят и как да се монтират тези елементи, не поискал ничие мнение, нито уведомил някого.

  Подсъдимият сам преценил, че следва да се изработи фланцово-присъединително приспособление от стомана, което да се монтира към изходната тръба на стационарната цистерна. За накрайника му предвиждал резбово присъединяване.

  Поръчал изработването на приспособлението на „Цани 92" ООД - гр. Разград, чрез св. П.П..Поискал от свидетеля към фланец с 4 отвора за присъединяване чрез болтове, да се завари цилиндрична тръба с форма на пресечен конус - умалител и цилиндрична тръба - накрайник, завършваща със ситна вътрешна резба, съответна на тази на бронзовия "нипел".

  Св. П.П. обаче, го уведомил, че в неговата фирма не могат да изработят резбата, защото не разполагали със стругар.

   Тогава подс.Б. потърсил за изработване на резбата св. И.Я. - стругар.

   Св.И.Я. изработил резбата от вътрешната страна на единия край на предоставеното му от подс. Б. парче стоманена тръба, като съобразил размера ѝ с тази на показания му от подсъдимия преходник - бронзов „нипел".

   При предаването ѝ на подсъдимия свидетелят го предупредил за необходимостта преходникът – бронзовият „нипел” да се завие внимателно на тръбата, тъй като е от мек метал /бронз/, а резбата е много ситна.

   Последващо св. Х.О. - заварчик в „Цани 92" ООД, завършил изработването на фланцово-присъединителното приспособление, като заварил фланеца към умалителя и последния - към тръбата с изработената от св.И.Я. резба.

    Действията на подс.Б. като ръководител на обекта, по възлагане изработката на това приспособление като такова от стомана, но предназначено за присъединяване към друго от бронз и чрез резбова връзка за работа под налягане 1,6 МРа (16 атм), били извършени в нарушение на нормите на чл. 7, ал. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 2 от НУБЕТНГСИВВГ, изискващи съединителните елементи на газопроводните съоръжения да са изработени от съвместими материали и при допустимост на резбови съединения за метални газопроводи с налягане на газа до 0,5 МРа (5 бара).

   Подс.Б. нарушил и разпоредбата на чл. 36 от ЗТИП, която  изисква дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръженията с повишена опасност да се извършват от лица, които са получили разрешение за това от Председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица от ГД „ИДТН". Възлагайки изпълнението на съоръжението, предназначено за газово съоръжение, като такова с повишена опасност, на лица, които не притежават такова разрешение – свидетелите  Я., П. и О., последните двама и като  работещи в „Цани 92” ООД, която фирма не притежавала такова разрешение – лиценз за такава дейност,  подсъдимият нито знаел, нито поискал да се увери в наличието на това законово основание.

   За изработеното приспособление и намеренията си за монтирането му отново не уведомил никого.

   На 06.08.2012г. сутринта, поради ангажимент на другите шофьори от процесното дружество с ADR - правоспособност по други задачи, се наложило подс.Б. като ръководител и шофьор с  ADR правоспособност да вземе решение, лично той с новозакупения газовоз да отиде до базата в гр.Русе /Мартен/ и да осъществи договорената от св.Т.Д. доставка на газ.  Преди да отпътува подс.Б. провел разговор със св.К.А., работещ в процесното дружество,като оператор газстанция. Обяснил му, че на обекта ще бъде доставено поръчаното от него приспособление от „Цани 92” ООД  и възложил на св. Х.К., също оператор газстанция чрез св. К.А., в негово отсъствие да навие „нипела" на резбата на приспособлението като използва тефлонов конец за уплътняването му и да монтира приспособлението на стационарната цистерна, за да е готова за прехвърляне на доставения газ „пропан - бутан".  С новия газовоз управляван от него подс.Б. тръгнал за базата-гр.Русе придружаван, от св.Св.В. – работник в „Автотест” ООД, като пътник по негово собствено желание.

  След като на обекта било доставено приспособлението, св.Кр.А. в изпълнение указанията на прекия си ръководител – подсъдимия Б. предал нареждането му  на колегата си -  св.Хр.К..

  В ранния следобед същия ден, св. Хр.К. започнал изпълнението на възложеното му от  прекия му ръководител - подсъдимия Б.. Навил тефлонов конец по каналчетата на тънката резба на „нипела", след което я завил към тази на накрайника на фланцово-присъединителното приспособление.

  Въпреки внимателното подвеждане и максимално възможното затягане обаче, връзката останала слаба и нестабилна, с голям допуск между външната и вътрешната резба.

  Св.Хр. К. развил „нипела", при което тефлоновият конец се накъсал. При последващия внимателен оглед на „нипела" установил, че от страната на тънката му резба има периферия. Разбрал, че предназначението ѝ е при свързване с друг детайл да опре в неговата челна периферия, като между двете периферии се постави гарнитура, която да осигури уплътняването, респективно, да не допуска изтичане на газ. Разбрал също, че резбата е предназначена само за свързване на детайлите.

  Свидетелят опитал да се свърже по телефона с подс.Б., но това не му се удало.  Споделил наблюденията си със св. Кр. А. и  св.П.Д. - шофьор в процесното дружество. Изразил съмнение, че не може да се направи надеждна връзка по указания от подс.Б. начин с тефлонов конец и становище, че следва да се направи нов фланец с преходник, който да има периферия, за да може върху нея да се сложи гарнитура за челно уплътняване.

  Св.П.Д. също огледал „нипела" и приел доводите на св.Хр. К.. Предложил му служебния си телефон да се свърже с подс. Б., но вместо подсъдимия се обадил св.Св.В., който придружавал подсъдимия с газовоза до Русе. Последният, обяснил,че подс.Б. го няма в момента, но ще му предаде да се обади по телефона на св.Хр.К..

  След известно време подс.Б. се обадил по телефона на св.Хр.К..При проведения разговор св.Хр. К. обяснил на подс. Б. резултата от действията си по свързване на „нипела" и накрайника на фланцово-присъединителното приспособление чрез резбите ѝм с уплътняване с тефлонов конец, както и наблюденията си за наличието на челна периферия.Обяснил, че резбата „изтърва”, че е износена, че трябва да има периферия за гарнитура, и че трябва да се направи по друг начин. Изразил притеснение, че е невъзможно да се осъществи сигурна уплътняваща връзка само с резбово свързване. Предложил да предприеме изработване на нов детайл с преходник с челна периферия, да ангажира евентуално и св.Н.К. – ръководител на другия обект на дружеството-бензиностанция.

   Подс.Б. го изслушал, но отказал предложението му. Настоял св.Хр. К. да изпълни указанията му за монтиране на изработеното приспособление чрез уплътняване на връзката му с „нипела" с тефлонов конец и заявил, че когато се върне, ще прецени надеждността на връзката и тогава ще вземе решение.

   Св.Хр. К. изпълнил указанията на подс.Б., като отново навил тефлонов конец по тънката резба на „нипела", но с по-­голям брой намотки по каналчетата ѝ. След това завил „нипела" към преходника на изработеното приспособление и в този му вид го присъединил към фланеца на изхода на стационарната цистерна.

   Свидетелят, отново притегнал връзката между „нипела" и преходника, използвал и гаечен ключ. Установил, че е по-добра от първата такава. Не бил убеден, че е достатъчно надеждна, но имал уверението на подс.Б., че лично ще я изпробва преди да вземе окончателно решение. Заключил преградната решетка на мястото, където се намирала стационарната цистерна и около 16.30 часа продължил работата си по зареждане на туристически газови бутилки в предназначеното за това помещение.

   Около 17.00 часа подс. Б. пристигнал на обекта и паркирал новия газовоз на заден ход на около 3-4 метра от стационарната цистерна, за да извърши прехвърлянето на доставения газ „пропан - бутан".

   Макар да бил в известност за проблема при монтиране на новото фланцово-присъединително приспособление, не потърсил св.Хр. К., за да разбере окончателния резултат от действията му, нито сам проверил този резултат.

   От своя страна св.Хр.К. изпълнявал пряката си работа и задължения - обслужвал клиенти и нямал възможност сам да отиде при подс.Б. но, очаквал, че той ще го потърси както и,че ще му нареди да спре обслужването на гражданите.

   След установяване на газовоза в близост до стационарната цистерна, подс.Б. започнал да се подготвя за прехвърляне на доставения газ.

   На обекта  в това време били 48-годишния Р.П. С. - шофьор в процесното дружество с ADR – правоспособност, 38-годишния д. В. К. ***, който случайно пребивавал в района, познат на С. и на подсъдимия, и св.Кр.А..

   Подс.Б. ги повикал при  газовоза и започнал да обяснява на Р. С. и д. К. как се работи с новия газовоз, защото С. щял да го управлява да работи с него, а на св.Кр. А. наредил да  отключи преградната решетка към стационарната цистерна.

   Като работници в обекта, св.Кр. А. и Р.С. били снабдени с необходимото утвърдено предпазно облекло и обувки. Денят обаче, бил много горещ и поради горещината, били облечени с лични летни дрехи -блузи с къси ръкави, с къси панталони и чехли.

   Като ръководител на обекта, подс.Б. бил длъжен да контролира изпълнението на чл. 1.11 от Производствено-технологичната инструкция и да не допуска присъствието на тези работници без предпазно облекло  но, не изпълнил това си задължение.

   Не изпълнил и задължението си по чл. 174, ал. 1 от НУБЕТНГСИВВГ и по чл. 1.5 от горепосочената инструкция - да не допуска външни лица на обекта.

    В присъствието на  св.Кр.А., Р. С. и  д. К. подс.Б. установил, че налягането в стационарната цистерна е със стойност 10 атмосфери. Такава стойност установил и за налягането на газа в автоцистерната. След това започнал да обяснява на Р. С. предназначението на отделните бутони и значението на показанията на уредите по таблото в кабината на газовоза.

   Установената в обекта процедура по прехвърляне на газ „пропан - бутан" от автоцистерната към стационарната такава изисквала приключване на работата с клиенти в зарядния пункт и установяване на налично количество газ в стационарната цистерна, чиято стойност се записвала в нарочен дневник. Тези дейности се извършвали от двамата дежурни оператори на пункта, единият от които отварял предпазната решетка на стационарната цистерна и установявал наличното количество газ, а другият на място в пункта записвал посоченото му показание в дневника. Операторите нямали задължения по последващата процедура по прехвърляне на газ. Тя се осъществявала изцяло от водача на автоцистерната - газовоз.

   Подс.Б., като ръководител на Газстанцията и шофьор-оператор с  ADR - правоспособност познавал тази процедура, но не я изпълнил. Без да уведоми оператора в пълначния пункт св.Хр. К., и да изчака приключване на работата с клиенти и отчитане на количеството на наличния газ в стационарната цистерна, пристъпил към действия по прехвърлянето.

   При наличието на новомонтирана пълначна подвръзка подс. Б., в качеството на ръководител на обекта, имал задължение, произтичащо от нормата на чл. 176 от НУБЕТНГСИВ, в присъствието на инспектор от ДАМТН и съгласно чл. 194, ал.1, т.т. 3 и 5 от НУБЕТНГСИВВГ, да изпита тази връзка при условията на чл.106, хидростатично на якост в продължение на един час и при налягане, по-високо от работното такова от 16 атм., както и на плътност при условията на чл. 127 от НУБЕТНГСИВВГ, чрез омокряне с пенообразуващо вещество или газсигнализатор.

  Задължение за такова изпитване за подс.Б. произтичало и от нормите на чл. 220, ал. 1 от НУБЕТНСН, както и от чл. 3.10 на Производствено-технологичната инструкция.

  Подс.Б. обаче, не изпълнил тези си нормативни задължения, а и нямал намерение да ги изпълни, тъй като въобще не потърсил присъствието на инспектор от ДАМТН.

  Последващите му действия следвало да бъдат съобразени с последователността на процедурата, регламентирана в чл. 3.17.3 от Производствено-технологичната инструкция.

  Тя изисквала позиционираната автоцистерна, при изгасен двигател, първо да се заземи с гъвкав накрайник.

  Такова задължение за подс. Б. съществувало и по силата на чл. 122 от НУБЕТНГСИВВГ, но той не изпълнил както него, така и това по чл. 62 от НУБЕТНГСИВВГ, включително след напомняне от страна и на  пострадалия д. К..

   Подс.Б. присъединил шланга за разтоварване на автоцистерната, като завил кран - „пистолета" към ново монтираното на
стационарната цистерна флангово-присъединително приспособление. Включил двигателя на автоцистерната и отворил дънния клапан, за да подаде налягане към гъвкавия шланг. Чрез визуален оглед преценил, че газ от маркуча не изтича. След това отишъл при стационарната цистерна, като минал зад предпазната решетка. Отворил вътрешния кран на цистерната. Единствена пречка за осъществяване на свободна връзка между автоцистерната и стационарната цистерна останал външният кран на последната. С отварянето му се осъществявало началото на прехвърляне на доставения газ „пропан - бутан".

  В това време св.Кр. А. стоял от външната страна на отворената предпазна решетка. Тъй като бил по-близо до външния кран на стационарната цистерна, подс.Б. му казал да го отвори.

  Св.Кр. А. изпълнил искането му и леко завъртял дръжката на крана на дясно.

   Мигновено избухнал пламък  / в - 17 ч 15 мин 39 сек./, около мястото на връзката между кран - „пистолета" и фланцово-присъединителното приспособление и огънят се разпространил бързо към автоцистерната.

          Пламъците   обгорили   тежко   стоящите   наблизо   Р. С. и д. К..

  Обгаряния на лицето и крайниците получил и св.Кр. А., а по-леки такива - и подс.Б..

   В 17 ч 18 мин. в дежурната част на РУ „ПБЗН” е получено съобщение за пожар в района на газстанцията.

   В 17 ч 21 мин. на местопроизшествието пристигат екипите на пожарната безопасност, които предприемат действия по потушаване на пожара. На местопроизшествието пристигат бързо и сезираните полицейски и здравни органи от ЦСМП – Разград.

   Пострадалите били откарани и настанени в болничното заведение за лечение.

   Св.К.А. бил лекуван първоначално в болницата в гр. Разград, а по-късно преведен за специализирано лечение в МБАЛ - гр. Русе, където пребивавал до 28.08.2012г.

   Назначената съдебно-медицинска експертиза (т. V, л.33-35) дава заключение, че в резултат на претърпения на 06.08.2012г. инцидент 50 - годишния К.И.А. е получил изгаряния от l-ва и II-ра А и Б степен, със засягане на 10% от повърхността на тялото, с термичен шок и инхалация на токсични газове.

  Тези увреждания  заключава експертизата, са характерни за пламъчно изгаряне и са в пряка причинна връзка с възникналия пожар. Довели са до разстройство на здравето с временна опасност за живота и съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

  Поради тежките изгаряния, претърпени от Р.П. С. и д. В. К., двамата са били преведени на 07.08.2012г. от МБАЛ - гр. Русе в Клиниката по изгаряния на УМБАЛСМ „Пирогов" - гр. София.

  Въпреки проведеното активно специализирано лечение, С. починал на 17.08.2012г., а К. - на 02.09.2012г.

  Назначената съдебно-медицинска експертиза (т. V, л.44-48) дава заключение, че 48-годишния Р.П. С. е претърпял тежка термична травма с 80% изгаряне на общата телесна повърхност на главата, лицето, шията, гръдния кош, корема, горните и долните крайници.

  Тази травма и настъпилите от нея усложнения са причина за смъртта на С..

  Изгарянията са съответни да са получени при пламъковото изгаряне по време на инцидента на 06.08.2012г.

  Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза (т. V, л.52-53 и 56-61), смъртта на 38-годишния  д. В. К. се дължи на тежка термична травма и на настъпили от нея усложнения.

  Травмата е засегнала 60% от общата телесна повърхност на пострадалия с изгаряния от II-ра степен - АВ и Ill-та степен по главата, лицето, тялото и крайниците.

   Съответна е, да е получена при пламъково изгаряне по време на инцидента на 06.08.2012г.

   Тежката производствена авария на 06.08.2012г. в Газстанцията на „Социалинвест" ЕАД в Източната промишлена зона на гр. Разград е обследвана от органите на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" и на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор" (т. Ill, л.14-16).

  Установени са множество нарушения в дейността на процесния обект, санкционирани по административен ред.

  Назначена е комплексна четворна съдебно пожаро-техническа, техническо-надзорна, техническа по технология на металите и металообработването, и експертиза на здравословни и безопасни условия на труд, извършена от специалисти в посочените области, която е дала заключение при съобразяване на обективно установените обстоятелства въз основа на събраните по делото доказателства и на констатациите на специализираните контролни органи.

  Съгласно това заключение пожарът е възникнал с пламъчно горене в образувала се газовъздушна среда в зоната, в която е осъществена връзката между стационарната цистерна и автоцистерната.

  Последващото развитие на пожара е в зоната на задната дясна част на автоцистерната, където е имало остатъчно оттичане и изгаряне на газ от кран - „пистолета", изпадал на това място след разхерметизиране на връзката.

  Запалването е възникнало при налично спонтанно изтичане на газ към външното пространство от разрушената резбова връзка на „нипела" и новото фланцово-присъединително приспособление на стационарната цистерна.

  Тази връзка, съгласно заключението на вещите лица, е била ненадеждна, като съставена от некачествено изработени елементи, несигурна, поради естеството и начина им на свързване и опасна, тъй като не е изпитана и в цялост е изпълнена и експлоатирана в грубо нарушение на установените императивни нормативни разпоредби.

  Разрушаването е последвало от ударното налягане на газ „пропан - бутан", постъпил към връзката от стационарния резервоар при отваряне на външния му кран.

  Това налягане е било по-голямо от съпротивлението, оказвано от материалите на резбовата двойка - „нипел" от бронз и стоманен накрайник „муфа".

  Резбата на „нипела" е била износена над допустимото, а тази на муфата е била направена некачествено с недопустимо по стандарт износване от 0.65 мм.

  „Нипелът" е бил монтиран неправилно в новата връзка, без елемент, създаващ възможност за челно уплътнение към „муфата" и без такова уплътнение.

   Така създадената връзка не е отговаряла на изискванията за якост и не е осигурявала херметичност.

    Експертите установяват липса на възвратен клапан на течната фаза на входа на стационарната цистерна. Но, и при наличието на такъв, изградената нова пълначна връзка би се разрушила и би възникнал същият инцидент, който обаче би се развил в друга последователност и би могъл да има по-тежки последици, съгласно заключението и на експертите от тройната инженерно-техническа експертиза и допълнителната тройна инженерно-техническа експертиза / т.5, л.10-18, т.8, л.48-59, т.5 - диск приложение към експертизата/.

   В момента на възникване на разхерметизацията са били налице условия за възникване на електростатичен заряд и такъв е причинител на възпламеняването.

   Писват други потенциални причинители за такова възпламеняване.

   За възникване на електростатичен заряд, на фона на сухо и горещо време, е способствала липсата на заземяване на автоцистерната и разкъсването на линията за преливане на газ с изтичане на такъв под високо налягане над 10 bara.

   Експертизата заключава, че причината за запалването е липсата на заземяване на автоцистерната и използването на недостатъчно надеждна и непроверена връзка за преливане на газ „пропан-бутан” от автоцистерната към стационарната цистерна.

   Ненадеждността на връзката е обусловена от преустройване на елементите на фланцовото устройство за свързване на стационарната цистерна при зареждане, извършено от неоторизирани лица при изпълнение на детайлите от недопустима за налягане над 0,5 Мра резбова връзка.

   При изработване на завършващия детайл на фланцово -присъединителното приспособление не е предвиден и изпълнен праг, който да осигурява херметичност на връзката чрез уплътняване със свързващия детайл муфа (бронзовия „нипел").

   Ненадеждността на новата връзка и неизпитването на херметичността ѝ по надлежния ред преди да бъде използвана, са причина за разпадането на резбовата връзка при започналото интензивно изтичане на газ от стационарната цистерна от щуцера за пълнене при отваряне на външния кран.

   За разпада е допринесло и налягането на сгъстения въздух в шланга на газовоза.

   От своя страна смесването в атмосферата на този въздух и на изтичащия газ е довело до много бързо образуване на готовата за възпламеняване и изгаряне взривоопасна смес.

   Поради незаземяване на газовоза е било налично статично електричество, което незабавно е възпламенило тази смес.

    Назначената по делото съдебно криминаистическа-видеотехническа експертиза и допълнителна такава в хода на съдебното следствие, с обект на изследване  система за видеонаблюдение включваща цифров видеорекордер, захранващ адаптер, устройство за управление на системата за видеонаблюдение – компютърна мишка, диск за оптичен запис, след  техническа проверка и изследване, не установява видими следи от въздействие върху видеорекордера.

    По отношение на информационното съдържание на твърдия диск също не установява следи от интервенция под каквато и да било форма.

    Експертизата установява, че видео файловете са автентични и съдържанието им съответства на възприетото в полезренията на свързаните към видеорекордера заснимащи устройства. Твърдият диск е единствен носител на информация, където същата се записва непосредствено от камерите след съответното ѝ преобразуване от кепчър-платката. Наличната функционалност за записване на информация по мрежата не е активирана.

   Експертизата не установява признаци на въздействие върху видеофайловете, съдържащи се в твърдия диск, не установява и прекъсване във вкопирания в тях тайм-код.

   От видеозаписите, съдържащи се в оптичния носител експертизата фиксира кадри със събития, представляващи предмет на разследване, по делото, които са приложени като снимков материал представляващ неразделна част от експертното заключение.

   Експертизата не установява следи от манипулация /намеса/ върху записаната информация.Тайм-кодът, вкопиран в записите, не се прекъсва.

   Допълнителната експертиза със задача да проследи и онагледи чрез кадри движението на лицето от видео системата, влязло в кадър на стр.18, 19 и 20 от влизането в кадър до излизането от системата за видео наблюдение на 06.08.2012г. не установява повторна проява на лицето в зрителното поле на заснемащото устройство, както и на останалите две такива от другите видео файлове от оптичния носител.

   В хода на съдебното следствие се установи, че след инцидента на 18.12.2012г. на подс.Б. е бил издаден дубликат на ADR – свидетелството по подадено от него заявление, тъй като оригиналът е бил унищожен по време на пожара. По искане на съда, дубликатът /заверено копие/ е  представен от подсъдимия и приобщен към материалите по делото като писмено доказателство.

   И след инцидента  до настоящия момент подс.Б. продължава да работи в процесното търговско дружество по същите трудови договори и при същите условия.

  Тази  фактическа и правна обстановка  съдът прие за установена, след  задълбочен анализ на всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на  разпитаните свидетели, заключенията на вещите лица по назначените и изслушани експертизи: съдебно медицинска по писмени данни, съдебно медицинска на труп, съдебно медицинска по писмени данни и съдебно медицинска на труп - трите експертизи изготвени от вещото лице д-р Т.Б. приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.282, ал.3 НПК чрез прочитане със съгласието на всички страни в процеса; съдебна комплексна четворна пожаро-техническа, техническо надзорна, техническа по технология на металите и металообработването, по здравословни и безопасни условия на труд експертиза; тройна съдебна инженерно-техническа експертиза; допълнителна съдебна тройна инженерно-техническа експертиза; допълнителна комплексна съдебна техническо-надзорна и по здравословни и безопасни условия на труд експертиза; съдебно  криминалистическа-видеотехническа; допълнителна съдебно криминалистическа-видеотехническа експертиза; писмените и веществените доказателства.

  Именно, този анализ на доказателствата по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме категорично, че с действията си от обективна и субективна страна подс.Б. е осъществил състава на престъплението по чл.123, ал.3, предл.2-ро, в.в. с ал.1, предл.1-во и 2-ро от НК - за причиняване смъртта на повече от едно лице и състава на престъплението по чл.134, ал.1, предл.2-ро, т.2 от НК- за причиняване  средна телесна повреда,  поради което бе признат за ВИНОВЕН и ОСЪДЕН по тези наказателни състави, а по първоначалното му обвинение за престъпление по чл.123, ал.3, предл.3-то, в.в. с предл.2-ро, в.в. с ал.1, предл.1-во и 2-ро от НК -  деянието да е  особено тежък случай  при условията на чл.304 НПК бе признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН, по следните съображения и правни изводи:

  При конкретния специфичен  предмет на делото -  убийство и средна телесна повреда  при професионална непредпазливост,    всички факти и обстоятелствата включени в предмета на доказване, съобразно нормата на чл.102 НПК относно, времето, мястото, начина на извършване на деянието и участието на подсъдимия в него, се установяват и доказват от всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства.

  На първо място,гласните доказателства:

  Обясненията на подсъдимия. Подсъдимият, за разлика от свидетелите, не е процесуално задължен в наказателния процес да говори истината, тъй като обясненията му освен годно доказателствено средство преди всичко са средство за защита, поради което от него не може да се изисква искреност и обективност. Ето защо, истинността и правдоподобността на обясненията му, следва да бъдат преценявани на общо основание след съвкупната ѝм преценка с всички останали  доказателства по делото при стриктно спазване на процесуалния регламент за оценка на тези специфични по своята природа доказателствени средства.

  В конкретният случай, както на досъдебното производство така и в хода на съдебното следствие подс.Б. категорично отрича вината си по обвинението  срещу него. Въпреки, че законът му дава право да дава или да откаже да дава обяснения, той по своя воля и желание  както на досъдебната, така и в съдебната фаза на наказателния процес в хода на съдебното следствие даде подробни обяснения по обвинението.

         Част от обясненията на подсъдимия съдът не кредитира за обективни и достоверни, като нелогични, противоречиви и опровергаващи се категорично от другите доказателства по делото, и в този смисъл явяващи се средство за защита.

         Като цяло обаче,  при съвкупната ѝм преценка с останалите доказателства съдът кредитира обясненията на подсъдимия за онези факти и обстоятелства включени в предмета на доказване, които се установяват и доказват от другите доказателства по делото.

Показанията на разпитаните  свидетели.  Кр.Б. -  фактическа съжителница на пострадалия д. В. К., майка и законен представител на малолетния ч.обвинител В.Д.  К., Кр.А.- оператор газстанция, пострадал – причинена средна телесна повреда, и към настоящия момент продължаващ да работи на същата длъжност в процесното дружество, С.И.- н-к Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-Разград, ръководил операцията по потушаване и овладяване на пожара веднага след получаване  на съобщението в диспечерския пункт, Ст.С.- ст.инспектор в Дирекция „Инспекцията по труда”-Разград, посетил местопроизшествието и участвал в разследването на злополуката, М.М.-ст.инспектор в Дирекция „Инспекция по труда”-Разград, посетила местопроизшествието и участвала в разследването на злополуката, Л.А.-инспектор  „Инспекция държавен технически надзор”, посетил местопроизшествието, участвал в разследването на злополуката, Хр.К.- оператор газстанция, с прекратени трудови правоотношения след инцидента, Н.К.-търговски посредник  „Социалинвест” ЕАД към момента на  злополуката и ръководител обект Бензиностанция, Р.Д.-  бивш технически директор и н-к обект бензиностанция „Социалинвест” ЕАД, Г.Г.- Инспекция за държавен технически надзор-Шумен, Св.В.- диагностик МПС в „Автотест” ООД, П.Д.- шофьор на камион-цистерна  „Социалинвест” ЕАД, Ив.Я.- стругар, Х.О.- заварчик, Пл.П.- управител „Цани 92” ООД, Д.К.-тех.р.тел „Абритус” ЕООД, Й.Г.- проектант, с лиценз за технически надзор на съоръжения с повишена опасност, М.П.-***- провел беседа за случилото се с пострадалия Р.  С. в болничното заведение – гр.Русе, П.Л.- охранител „Луком България”- база с.Мартен, обл.Русе, св.К.К.- охранител „Луком България”-с.Мартен, обл.Русе, П.И.- у-тел бензиностанция „Шел”, подала съобщението на тел.112 за пожара в газстанцията, И.С.- клиент в пункта за пълнене на бутилки, пострадал при бягството след избухване на пожара, Т.Д.- изп.директор „Социалинвест” ЕАД- сега АД, Д.Б.- р-тел „Бзут” ООД, П.П.- зам.р-тел „Бзут” ООД, М.Б.- касиер – счетоводител, „Социалинвест” ЕАД.

 Показанията на тези свидетели са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се, в съответствие и с останалите по делото доказателства и поради това, при съвкупната ѝм преценка съдът ги кредитира за достоверни и обективни  при изграждане на становището си както за авторството на инкриминираните деяния, така и за правната квалификация на същите.

  В частност, съдът изцяло кредитира за обективни и достоверни показанията на свидетелите Кр.А. и Хр.К., с които свидетелски показания преценени по отделно и в съвкупност с останалите доказателства и конкретно установените по делото факти и обстоятелства, се опровергават категорично обясненията на подс.Б., че когато се върнал на обекта със заредената мобилна цистерна, погледнал пълначната връзка монтирана на стационарната цистерна по негово нареждане от св.Хр.К., попитал свидетелите Кр.А. и Хр.К. дали всичко е наред, отговорът бил положителен. Първо, и  двамата свидетели не потвърждават с тях да е бил проведен такъв разговор. На следващо място,  правдивостта на показанията на тези двама свидетели се установява и от безспорно установеното обстоятелство, че взривът е избухнал към момент, когато св.Хр.К. действително е обслужвал клиенти, което обстоятелство несъмнено говори, че този свидетел си е вършел пряката работа, чакал е да получи разпореждане от подс.Б. да спре обслужването на клиентите и  да проведат разговор за монтираната връзка, а и от работното си място е нямал видимост за започващи действия по подготовката за преноса на газа, за да може по собствена инициатива да спре обслужването на клиентите и сам да  потърси подс.Б., за да сподели мнението си за тази връзка. С показанията на св.Кр.А., се опровергават категорично обясненията на подс.Б., че намиращите се на обекта работници- пострадалите Р.С., Д.К. и  Кр.А. сами отишли при него за да помагат при преноса на газа, че той никого не бил викал, както и показанията му, че той не е разпоредил на св.Кр.А. да отвори външния кран на стационарната  цистерна, че този свидетел сам посегнал и бутнал крана, че той споделил, че  не знае как да извърши разтоварването на газа и затова разчитал на работниците да му   помогнат, че св.Кр.А. му асистирал и му обяснил как да проверят връзката и какво е било необходимо да се отвори, респ. кой кран да се отвори. Първо, с показанията си св.Кр.А. не потвърждава тези обяснения на подс.Б. и категорично отрича казаното от него. Съдът даде вяра изцяло на показанията на този свидетел, защото те се потвърждават и от другите свидетелски показания: от показанията на св.Кр.Б., която  пред съда разказва за  разговора си с пострадалия Д.К. и онова, което той е споделил за случилото се, че действията по прехвърлянето на пропан-бутана се ръководели от подс.Б., че именно  подсъдимият ги извикал и казал: „гледай тука Румене, защото ти ще караш тази цистерна”; от показанията на св.М.П. – полицейският служител от ОД на МВР-Русе, който е бил натоварен да проведе разговори с пострадалите от аварията в гр.Разград, свидетел, който на 07.08.2012г. /само ден  след аварията/ успял да разговаря с пострадалия Р.С., който бил адекватен; в проведения разговор за случилото се, пострадалият Р.С. обяснил, че „били помолени от колега или началник свой Б...да разтоварят камион, който пренася  цистерна с газ в съответното хранилище…”; следователно, с тези свидетелски показания категорично се установява, че и тримата пострадали – Р.С., Д.К. и св.Кр.А. не са отишли сами, по собствена инициатива при новия газовоз, а са били повикани от подсъдимия както и, че действията по разтоварването са били ръководени именно от подс.Б.; показанията на св.Кр.А. се потвърждават и от показанията на св.Ст. С. – ст.инспектор от Инспекцията по труда, който свидетел заедно с другите  си колеги- св.М.М. са провели разговор със св.Кр.А. веднага след инцидента и приемането му в болничното заведение в Разград, при който разговор свидетелят ѝм обяснил, че е отворил крана след подаден сигнал от Б.Б.; следователно, и с тези показания се установява категорично, че св. Кр.А. действително е отворил външния кран на стационарната цистерна по нареждане на подс.Б.. Касае се, за свидетелски показания, които не са противоречиви, а взаимнодопълващи се.

Правдивостта на показанията на св.Кр.А. / и на св.Хр.К./ се установява и от безспорния факт, че по длъжностната му характеристика както той така и св.Хр.К. са нямали задължения да извършват каквито и да било действия при преноса на газа от мобилните  цистерни към стационарната цистерна. Липсват доказателства противно на твърдението на подс.Б. те да са имали опит, респ.да са участвали преди инцидента в извършването на тази дейност  и поради това, съдът прие за  напълно правдоподобно, логично и  обективно, че  те не могат да предприемат и извършат сами, по собствена инициатива нещо, за което нямат задължения без да ѝм е било наредено от прекия ѝм ръководител при това знаещи, видно от писмените доказателства и свидетелските показания за надлежно провеждания ѝм инструктаж,  че тази дейност е опасна и правилата за безопасното ѝ осъществяване са задължителни. В този  смисъл, те нямат нито законово, нито морално задължение да помагат при извършването на тази дейност, без да са били повикани, без да ѝм е било наредено от прекия ѝм ръководител, дори и да знаят от дългогодишните си наблюдения по извършването на тази дейност как на практика се извършва. Именно за това, в тази връзка съдът отказа   в хода на съдебното следствие  да приеме  представените от защитата и подс.Б.  писмени документи, касаещи свидетелите Кр. А. и Хр.К.,  с които се доказвало, че подс.Б. имал „обективно” основание да разчита на експертната помощ на св.Кр.А., а по отношение на св.Хр.К. документи, които доказвали, че той бил компетентен за работа с газовите инсталации на обекта. Мотив, за отказа на съда да откаже представените документи за св.Хр.К. е и, безспорното и категорично установено по делото обстоятелство, че този свидетел действително е работел в процесното дружество по втори трудов договор но, като поддръжка на ел.инсталации и съоръжения,  за която дейност е имал нужната правоспособност, а не като поддръжка на газ инсталации и съоръжения,  за която дейност е нямал  техническа правоспособност.

 Обясненията на подс.Б., че св.Т.Д.  е знаел за необходимостта от изработването на нова пълначна връзка, за да може ново закупения газовоз да бъде използван по предназначение; за това, че подс.Б. се консултирал с този свидетел по какъв начин да се извърши тази връзка, че този свидетел му обяснил за елементите на тази връзка – фланец, резба, нипел, че за изработването на тази връзка този свидетел му казал да се обърне към фирма „Цани 92” , се опровергават категорично от събраните по делото доказателства и конкретно установените факти и обстоятелства. Първо, с показанията си както на ДП така и в хода на съдебното следствие, както и при извършената очна ставка между двамата на ДП /т.2, л.11/, приобщена към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 НПК св.Т.Д. категорично отрича, респ. не потвърждава тези обяснения на подс. Б.. Внимателният анализ на тези свидетелски показания, преценени по отделно и в съвкупност с другите доказателства по делото в т.ч. и с обясненията на подсъдимия и конкретно установените факти по делото, даде основание на съда да прие  изцяло за обективни и достоверни показанията на св.Т. Д.. Показанията на този свидетел, са в пълно съответствие с останалите свидетелски показания затова, защото нито един от разпитаните свидетели по делото не потвърждава пряко или косвено обясненията на подсъдимия в тази посока. Съдът даде вяра на показанията на св.Т.Д. и защото, самите обяснения на подс.Б. са нелогични, противоречиви и поради това самоизключващи се. Аргумент в подкрепа това становище на съда се явява обстоятелството, че самият подсъдим както на ДП, така и при извършване на очната ставка със св.Т.Д., така и в хода на съдебното следствие  не може да каже със сигурност дали на 03.08.2012г. около 09.00 ч.  сутринта при огледа на ново закупения газовоз, е  показал на св.Т.Д. бронзовия „нипел” или не; а даването на техническа консултация относно използването на този „нипел”  за пълначната връзка и начина на изработването на тази връзка, само по себе си обективно, предполага детайлен оглед на този елемент от страна на даващия консултацията, в случая св.Т.Д.. Подсъдимият обяснява, че св.Т.Д. го е попитал как завършва маркуча на мобилната цистерна и той обяснил, че завършва с кран пистолет, че нипелът ще обезпечи връзката между захранващият пистолет и стационарната цистерна и сам заявява, че не си спомня да са обсъждали други подробности, докато в хода на съдебното следствие твърдейки отново, че не си спомня дали е показал на свидетеля бронзовия „нипел”, но вече определено заявява, респ. си спомня,  че се е консултирал със свидетеля за този „нипел” и, че именно той - свидетеля му е обяснил за всички елементи на връзката, за начина на изработването ѝ, и кой точно да я изработи, т.е., точно обратното на казаното от него на очната ставка с този свидетел. Отделно от това, даването на такава консултация обективно предполага и повече време, при безспорно установеното обстоятелство и от обясненията на самия подсъдим, че на практика св.Т.Д. е бързал, предвид предстоящото му пътуване и веднага след огледа е напуснал града и не е бил в града и на работа, нито към момента на поръчването и изработването на новата пълначна връзка, нито към момента на инкриминираната дата и извършване на инкриминираните деяния. На следващо място, съдът кредитира показанията на св.Т.Д. за обективни и достоверни, и поради това, че ако в действителност той е бил уведомен от подс.Б., за необходимостта от изработването на нова пълначна връзка, респ., ако в действителност е бил проведен такъв разговор между двамата както твърди подсъдимия, то напълно логично и обективно като изп.директор на процесното дружество, инженер и ръководител с богат опит и практика, ръководил процесния обект повече от 20 години, за който период от време липсват доказателства за допускани тежки производствени аварии, то логично и обективно първото нещо, което ще разпореди е, не да се направи заявка за доставка на газ с ново закупения газовоз, а първо да се изработи новата пълначна връзка, и едва тогава да се направи заявката за газ. Аргумент в полза на този извод на съда, се явява безспорно установеното по делото обстоятелство, че паричният превод за предстоящата на 06.08.2012г. доставка на газ св.Т.Д. направил с бъдещ вальор през предходния работен ден – на 02.08.2012г., т.е. още по време на пътуването на подс.Б. и преди пристигането му с газовоза  на обекта в Разград. На следващо място, сам подсъдимия обяснява, че не е имал никакви други възражения относно доставката освен това, дали ще може да се извърши доставката на газ със словенските  ADR - документи на газовоза преди надлежната пререгистрация на МПС по българското законодателство. При повторния разпит на св.Т.Д. в хода на съдебното следствие, този свидетел потвърди изцяло показанията си дадени както на ДП, така и при първия разпит пред съда. При повторния разпит  свидетелят уточнява, че когато подс.Б. му казал, че от Словения са дали нипел за връзката, той си е помислил, че се касае за еднокомпонентно тяло, т.е., че е била закупена цялата връзка, а не само част от нея, имал предвид, че „всеки камион си носи това еднокомпонентно тяло, когато идва на обекта и доставя газ и това тяло е необходимо за разтоварването му”. Съдът даде вяра и на тези показания на св.Т.Д. първо, защото  липсва противоречие с първоначалните му показания и  второ, защото са логични. При положение, че сам подсъдимият не може да потвърди със сигурност дали е показал нипела на св.Т.Д. или не, при действително установената практика връзката за разтоварването на газа да се носи от доставчика, и съответно е принадлежност към мобилния газовоз, и при установеното от тройната инженерно техническа експертиза, че се произвеждат и продават  стандартни връзки, то напълно логично и обективно е, свидетелят да си е помислил, че подсъдимият освен газовоза е закупил и самата връзка като цяло, необходима за разтоварването на газа.

 Ето защо, съдът кредитира изцяло обясненията на св.Т.Д. и прие категорично, че подс.Б. не е възразил пред св.Т.Д. да се извърши доставката на газ „пропан-бутан” с новия газовоз, не го е уведомил и не е направил възражение пред него за необходимостта от ново техническо решение на пълначната връзка за прехвърляне на газ между мобилната и стационарна цистерна, не е споделил с него намерението си да осъществи такова техническо решение; за това решение и елементите на новата връзка, включително и за това от кого, как и от какъв материал да се изработят и как да се монтират не само, че не е уведомил и не е поискал мнението на св.Т.Д., но не е уведомил и  не е поискал мнение, от което и да било друго лице.

 Горните елементи включени в предмета на доказване, се установяват и от  заключенията на назначените и извършени експертизи.

  Касае се, за експертни заключения извършени обективно и компетентно въз основа на обективни дадености, намерени и установени както следва: при съдебно медицинските експертизи от извършените прегледи и предприето лечение на пострадалите, медицинската документация в тази връзка, от извършения  оглед,  изследвания и аутопсия върху труповете на пострадалите С. и К.; при комплексната четворна съдебна  пожаро-техническа, техническо-надзорна, техническа по технология на металите и металообработването, и експертиза на здравословни и безопасни условия на труд, при  тройната  съдебна инженерно-техническа  експертиза и допълнителна такава – от обективно установените обстоятелства въз основа на доказателствата по делото, в.т.ч. от намереното и установеното при огледите на местопроизшествието, от анализа и изследванията на веществените доказателства, от  констатациите на контролните органи извършили разследване на случая, проучване и на приложените документи и нормативна документация,относими към предмета на доказване; експертни заключения онагледени и със снимков материал, при тройната инженерно-техническа експертиза онагледена и с видеозапис; при съдебно криминалистическата-видеотехническа експертиза и допълнителната такава, от огледа и изследването на системата за видеонаблюдение, цифров видеорекордер, захранващ адаптер, устройство за управление на системата за видеонаблюдение, диск за оптичен запис-веществени доказателства обект на експертизата иззети по установения в НПК ред и начин, експертиза онагледена и със снимков материал като неразделна част от нея.

  Касае се, за експертни заключения, кореспондиращи с конкретно установените факти и обстоятелства по делото и другите доказателства, безпротиворечиви, взаимно допълващи се, достатъчно пълни и ясни, обосновани и не будещи каквото  и да било съмнение относно тяхната правилност и поради това, кредитирани изцяло от съда при изграждане на становището за авторството и правната квалификация на инкриминираните деяния.

  В частност, допълнителната съдебно криминалистическа и видеотехническа екпертиза съдът назначи по искане на защитата, с оглед проверка показанията на св.Хр.К. относно това, че след инцидента на 2-3 м. от газовоза по време на огледа била намерена „обикновена пластмасова запалка разтопена, счупена”.  Съдът не даде вяра и не кредитира за обективни тези показания на свидетеля, защото не се потвърждават от другите доказателства по делото: заключението на допълнителната видеотехническа експертиза, показанията  на св.М.П., който при  разговора си с пострадалия Р.С. изрично го е попитал каква е според него причината за запалването на газа, имало ли е тютюнопушене в близост, електрически искри и отговорът е бил, че не е имало такива неща, че е нямало цигари, запалки „или нещо такова”, а и при огледа на местопроизшествието не е била намерена и иззета такава запалка като веществено доказателство.

  Писмените и веществените доказателства:  трудови договори, длъжностни характеристики, нормативни документи – „Оценка на риска”, „План за действие при аварийна ситуация в газозарядни станции за АГУ и технически бутилки”, „Правилник за вътрешния трудов ред”,  Производствено –технологична инструкция за безопасна  експлоатация на газозарядна станция и други документи; кран-тип пистолет, фланец с преходник, бронзов нипел, диск –VERBATIM  и др., всички относими към предмета на доказване,  годни доказателствени средства, приобщени към материалите по делото по установения в НПК ред и начин.

Относно, правната квалификация   на инкриминираните деяния.

Субект на престъплението по основните състави на чл.123 ал.1 и чл.134  ал.1 от НК  е лице, което извършва  занятие или правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Интерпретацията на това понятие сочи на действия, които изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответния ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение, като най-малкото незнание или немърливо изпълнение на занятието или дейността, създава опасност за живота и здравето на хората. Тези престъпни посегателства могат да бъдат извършвани както от работници, непосредствено осъществяващи подобна дейност и притежаващи съответна квалификация, призната по надлежния ред, така и от лица с отговорни функции в ЮЛ /предприятие, дружество/. Следователно, субекти на този вид престъпни деяния са както преките изпълнители на правно регламентираните занятие или дейност, така и лицата, които са длъжни да организират, ръководят или контролират изпълнението ѝ.

 За да  са налице от обективна страна съставите на престъпленията по чл.123 ал.1 и чл.134, ал.1 от НК, се изисква с действието  или бездействието си деецът да е нарушил конкретна норма от действащ нормативен или ненормативен акт /технологични правила, невключени в нормативни актове, безспорни положения от категорията на общопризнати правила от научната теория и практика/, уреждащ правилата за безопасно упражняване на правно регламентираното занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност и с това да е причинил настъпването на предвидения в закона общественоопасен резултат - смъртта на пострадалия, съответно средна или тежка телесна повреда. Следователно, за да е налице съставомерно деяние по тези два наказателни състава е необходимо от обективна страна да съществува и да се установи причинна връзка между  дължимото поведение на дееца- конкретното нарушение да дадено правило и или норма и настъпилия престъпен резултат- смъртта, средна  или тежка телесна повреда на пострадалия.

  От субективна страна престъпленията по чл.123, ал.1 и чл.134, ал.1  от НК се осъществяват по непредпазливост в двете ѝ форми-престъпна самонадеяност или небрежност. В случая обаче,  непредпазливостта се изразява в нарушение на конкретни норми и правила за правилно и безопасно упражняване на съответната дейност или занятие, което нарушение се дължи на тяхното незнание или немърливо изпълнение.

В  конкретният случай,   с оглед основната особеност на производствения процес  на обект „Газстанция”, собственост на процесното дружество – доставка, съхраняване и преливане на газ „пропан-бутан”, който е лесно възпламеним газ, склонен да образува взривоопасни концентрации в смес с въздуха, което прави обекта пожаро и взривоопасен и поради това цялостната му дейност е свързана с повишен риск, безспорно се установява и доказва по делото   от  заключенията на  назначените и изслушани експертизи: комплексна четворна съдебна пожаро-техническа, техническо надзорна, техническа по технология на металите и металообработването, и експертиза на здравословни и безопасни условия на труд, тройна съдебна инженерно-техническа експертиза, допълнителна съдебна тройна инженерно-техническа експертиза, допълнителна комплексна съдебна техническо-надзорна и по здравословни и безопасни условия на труд експертиза, от  действащото нормативно законодателство – ЗЗБУТ, Наредба № 7/1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, ЗТИП, НУБЕТНГСИВВГ, НУБЕТНСН, вътрешна Инструкция за производствената дейност на Газстанцията, както и от свидетелските показания на  изп..директор на процесното дружество св.Т.Д., от показанията на разпитаните в качеството на свидетели специалисти, контролни органи, специалисти ангажирани по  работата за преустройство на обекта преди пускането му в експлоатация-  С.И., Ст.С., М.М., Л.А., Н.К., Р.Д., Г.Г., Д.К., Й.Г., Д.Б., П.П., че производствената дейност и експлоатация на този обект „Газстанция”,  представлява правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност по см.на закона,  в частност и с оглед на конкретно повдигнатото обвинение  занятието -  дейността  по осъществяването на  превоза на опасни товари, включ. на газ”пропан – бутан”    и свързаните с нея товаро-разтоварни работи, представлява също правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност  и поради това, изискваща специална правоспособност за упражняването ѝ по см.на Закона за автомобилните  превози, Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе – ADR и Наредбата за условията и реда за извършване на превоз на опасни товари издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на вътрешните работи и министъра на околната среда и водите.

На следващо място, съвкупната преценка на доказателствата даде основание на съда да приеме категорично, че подс.Б.  може да бъде и е в случая, субект  на инкриминираните деяния в  двуяко качество,  с оглед на конкретно повдигнатото обвинение срещу него -  като водач  на цистерната – газовоз, пряк изпълнител  на правно регламентирано занятие, респ. дейност представляваща източник на повишена опасност  и като ръководител  на процесния обект, чиято дейност е правно регламентирана представляваща източник на повишена опасност с оглед, на нормативните му задължения във връзка с организацията, ръководството и контрола по дейността и експлоатацията на този обект.

В тази връзка, съдът не прие за обективни и достоверни обясненията на подс.Б. в частта ѝм, с които по същество той оспорва двуякото си качество на субект на инкриминираните деяния и като водач на цистерната-газовод, и като технически ръководител на обекта.

 С обясненията си подс.Б. не оспорва факта, че през лятото на 2011г. по трудово правоотношение  е започнал работа в процесното дружество като шофьор-оператор на тежкотоварен автомобил, не оспорва и факта, че и към момента на извършване на инкриминираните деяния е притежавал  ADR – правоспособност за превоз на опасни товари,  както и не оспорва обстоятелството, че на инкриминираната дата и място именно той, като водач  на мобилната автоцистерна е извършил доставката на газ пропан – бутан в процесното дружество, че именно той е позиционирал автоцистерната в близост до стационарната цистерна и предприема действия по подготовката за преноса на газа от мобилната към стационарната цистерна.

 Но, твърди, че  курсът по  ADR, който  преминал успешно касаел само и единствено превоз на опасни товари по шосе, не регламентирал дейностите и отговорностите при товаро-разтоварна дейност, респ. не бил обучаван по правилата за безопасна работа при товаро-разтоварни дейности счита, че неговите задължения са били само по доставката на газа, определено не било негово задължение да се занимава с  разтоварването на газа от автоцистерната до стационарната такава, респ., че нямал такива задължения като водач на МПС превозил и доставил в случая, опасния товар, не знаел чие задължение е да разтовари газа, както и не знаел както се извършва тази дейност.

 Съдът, не кредитира тези му обяснения и прие същите като защитна теза, по следните съображения и правни изводи:

 Първо, обясненията му  се опровергават категорично и са в грубо противоречие с действащото  специално законодателство /посочено горе/  уреждащо този вид обществени отношения свързани с условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари и свързани с  превоза товаро  - разтоварни дейности, задълженията на лицата, занимаващи се с превози на опасни товари, респ.задълженията на членовете на екипажа на МПС, превозващи опасни товари, задълженията на участниците в превоза на опасни товари, задълженията на тези лица при товарене и разтоварване на товара,  и в тази връзка регламентиращи придобиване на  ADR – правоспособност за упражняване на този вид дейност. Касае е се, за  специални императивни правила за безопасно упражняване на занятието или дейността по превоза на опасния товар и свързаните с него товаро-разтоварни дейности, при което подсъдимият не може да се позове на  незнание,  защото е бил длъжен  и е могъл да ги научи при получаване на необходимата за правоспособността му квалификация.

На следващо място, обясненията му се опровергават и от показанията на  свидетелите Т.Д., Кр.А. и Хр.К., които са категорични, че задължението за подготовката и разтоварването на газа от  мобилните цистерни към стационарната такава е  задължение на шофьора-оператор, който е доставил газа на обекта с управлявания от него газовоз както и, че в конкретният случай това е било  само и единствено задължение на   подс.Б., а не на работещите в обекта други лица и изпълняващи други длъжности, които по длъжностна характеристика нямат такива задължения. Съдът даде вяра на свидетелските показания в тази посока, защото същите са в съответствие с императивните правила за тази дейност, и защото с тези показания се установява и каква е била нормативно-допустимата обичайна в случая, практика по доставката и разтоварването на газа от другите доставчици по договорни отношения  преди инцидента, а именно, че  шофьорите на газовозите осъществяват самостоятелно подготовката и разтоварването на газа без каквото и да било  външно вмешателство, в т.ч. и от работещите на обекта, които са имали единствено задължение да спрат обслужването на клиентите, да отключат  решетката за помещението на стационарната цистерна и да се отдалечат на безопасно разстояние.

Освен това, обясненията на  подс.Б. в тази посока са нелогични, вътрешно противоречиви и поради това, самоизключващи се.На въпрос на страните с оглед  ADR –правоспособността му дали той е бил „екипаж” на автоцистерната, подсъдимият отговаря, че е бил водач на автоцистерната, водачът на автоцистерната дали е „екипаж”, отговорът е, че следва да се консултира, ако е записано „екипаж”, „ аз съм екипаж”….не мога да отговоря, не разбирам към момента понятието „екипаж”, за да отговоря,  и веднага след това обяснява и на практика признава, че:” така или иначе към него момент съм водач на цистерната”. На въпрос на страните защо, след като по ADR – удостоверението е имал задължението само да достави газа с газовоза от базата-Мартен-Русе в базата на процесното дружество, защо той е решил да остане в базата при  газовоза, подсъдимият отговаря, че  не може да отговори за точната причина, поради която останал да вземе участие при разтоварването на газа, „евентуално съм искал да гледам, незнам, нямам представа”, останал по негово собствено желание да помага и веднага след това обяснява, че в случая бил единствения, който познавал „кое копче на цистерната за какво е” и поради това, нямало как да не остане. От една страна, заявявайки категорично, че това не било негово задължение да се занимава с разтоварването на товара от камиона до цистерната, от друга страна, на въпрос на страните може ли да посочи конкретно, поименно лицето, което е трябвало в случая да извърши разтоварването на  газа или е очаквал да дойде конкретно такова лице, което да извърши претоварването на газа от автоцистерната към стационарната отговорът на подсъдимия е, че не може да отговори на този въпрос.

Ето защо, съдът прие категорично, че в случая подс.Б. може да бъде и е субект на инкриминираните деяния в качеството на водач на автоцистерна – газовоз,  при безспорно установеното и доказано по делото обстоятелство, че той много добре е знаел, че тази дейност по доставката и преливане на газ  „пропан-бутан” е такава с повишена опасност и е правно регламентирана, с оглед на  специалното му обучение за придобитата ADR -  правоспособност за извършване на превоз на опасни товари по шосе, с оглед назначаването му като водач на специализиран автомобил – газовоз в процесното дружество много преди произшествието, с оглед и на последващото периодично обучение по безопасност за работа с газови съоръжения в търговското дружество наред с другите работници, в т.ч. с другите шофьори притежаващи ADR- правоспособност- пострадалия Р.С., св.П.Д., доказващо се от писмените доказателства и свидетелските показания- св.Й.Г., противно на твърдението му, че той не бил обучаван за този вид работа, с оглед и на длъжностната характеристика за длъжността „шофьор на товарен автомобил”.

Липсата на опит, както и факта, че към момента на извършване на инкриминираните деяния  в процесното дружество не е имало назначено специално лице в качеството на  консултант по безопасността при превоз на опасни товари и товаро разтоварни дейности с  ADR – правоспособност, не може да обуслови невъзможност той да бъде субект на инкриминираните деяния по см.на закона както с оглед на конкретно установените факти и обстоятелства в случая, така и с оглед на действащото законодателство, което допуска при липсата на такова или такива лица  водачът на МПС превозващо опасни товари се е явява „екипаж” по см.на специалната наредба и отговаря за безопасния превоз на опасния товар по шосе, както и за безопасното извършване на свързваните с него  товарни и разтоварни дейности. Обстоятелството, че към момента на сключването на трудовия договор не му е  била връчена надлежно – чрез подпис длъжностната характеристика, също не може да обуслови невъзможност той да бъде субект на инкриминираните деяния, при безспорно установеното и доказано по делото обстоятелство, както от собствените му обяснения, така и от свидетелските показания, че той фактически е извършвал тази дейност с притежаваната от него ADR- правоспособност- шофьор на тежкотоварен автомобил след сключването на трудовия договор, замествал е шофьорите с ADR – правоспособност- пострадалия Р.С. и св.П.Д. в случаите, когато това е било необходимо за доставка и превоз на опасен товар, както и фактически е извършвал тази дейност и към момента на извършване на инкриминираните деяния.

 С обясненията си подс.Б. не оспорва факта, че с допълнителен трудов договор  от 01.03.2012г. встъпил в длъжност и  като Ръководител на обект „Газстанция” в същото търговско дружество.

 Но,  обяснява, че длъжностната характеристика за тази длъжност била подписана от него след инцидента, а не към момента на встъпването му в длъжност както и, че задълженията му като ръководител описани в длъжностната характеристика в частта, относно „експлоатацията на съоръженията, противопожарни наредби и изобщо нормативна база, свързана със спецификата на газстанцията” не са били предмет на договорки между него и изп.директор св.Т.Д., че реално към инцидента не е бил запознат и не е подписвал длъжностната характеристика, че функциите му като  ръководител били само от организационно и документално естество свързани с данъчния склад, че не му е предлагано и не е поел отговорността нито писмено, нито устно   да бъде технически ръководител на обекта относно основната му дейност, техническата безопасност и по същество за експлоатацията на газовото съоръжение.

  Съдът, не кредитира  за обективни и достоверни тези обяснения на подсъдимия и прие същите, като защитна теза, по следните съображения и правни изводи:

  Съгласно см.на закона и постоянната съдебна практика възможността да се носи отговорност по чл.123, ал.1 и по чл.134, ал.1 от НК не зависи от наличието на правноустановена връзка между работодател и работник и  наличието на надлежно сключен валиден трудов договор, респ. и  надлежно връчена  длъжностна характеристика, а от фактическото изпълняване на посочената служебна дейност.  Следователно, за да се приеме, че едно лице е субект на тези престъпления е необходимо да се установи, че то фактически изпълнява функциите и задълженията за съответната длъжност, макар формално да не му е издадена заповед и съответно да не му е била издадена или връчена длъжностната характеристика за тази длъжност.

  В конкретният случай, действително  длъжностната характеристика за длъжността „ръководител обект газстанция” видно  от показанията на св.М.Б., св.Р.Д. и св.Т.Д.  е била изготвена от св. Р.Д. -бивш технически директор в процесното дружество, член на съвета на директорите след прекратяване на трудовите му правоотношения. Съдържанието ѝ преди изготвяне на окончателния вариант е било обсъждано от св.Р.Д. лично с подс.Б., обсъдени и приети са били възраженията му по нея и едва след това е била одобрена от изп.директор св.Т.Д., но не е била връчена надлежно на подс.Б. към момента на сключване на трудовия договор, а това е станало след инцидента, респ. след извършване на инкриминираните деяния, като връчването е било антидатирано, с  посочена дата на връчване- 01.03.2012г. -  датата, към която е бил сключен трудовия договор с него. Безспорно се установява, че връчването на длъжностната характеристика е било извършено от св.М.Б., като подсъдимият Б. не е изразил несъгласие, както с датата, така и с текста на същата. Съдът даде вяра на свидетелските показания на М.Б., Р.Д. и в частност на св.Т.Д. относно съставянето и връчването на длъжностната характеристика на подсъдимия, защото показанията на тези свидетели са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Внимателният анализ на тези свидетелски показания  по отделно и в съвкупност с останалите по делото доказателства даде основание на съда да приеме, че подсъдимият Б. е бил много добре запознат с текста на тази длъжностна характеристика /при изготвянето са били използвани и типови такива публикувани и достъпни за всеки, в т.ч и чрез интернет пространството/ както  във времето на подписване на трудовия договор с него, така и след подписването му, респ. преди и към момента на извършване на инкриминираните деяния.

 С оглед на посочената горе съдебна практика безспорно се установява и доказва от доказателствата по делото, че в конкретния случай,  подс.Б. не само  формално по силата на сключения трудов договор и изготвената му длъжностна характеристика, за чието съдържание е бил известен, макар и не връчена надлежно към момента на сключването му, но и фактически  е  упражнявал  функцията си на технически ръководител на обект Газстанция в пълен обем, както след сключването на трудовия договор, така и към момента на извършване на инкриминираните деяния.

 На този извод сочат първо, свидетелските показания. За всички разпитани по делото свидетели, работници и служители в процесното дружество-св.Кр.А., Хр.К., П.Д., М.Б., за пострадалия Р.С. – шофьор в процесното дружество, подс.Б. е бил техен пряк ръководител  и в качеството му на такъв те са контактували ежедневно с него при пряката си дейност. Към него са се обръщали при всеки възникнал проблем, именно като към пряк ръководител, осъществяващ организацията и контрола по извършваната от тях дейност, извършващ и инструктаж за безопасна работа, видно от показанията на св. Кр.А. и св.П.Д.. За всички останали разпитани свидетели, в т.ч. за св.Р.Д., св.Н.К., св.С.И., св.Св.В. – служител от  „Автотест” ООД, за контролните органи извършвали проверки на обекта разпитани като свидетели, свидетелите извършвали определени дейности на обекта преди пускането му  в експлоатация, компетентните контролни органи и длъжностни лица извършили разследването на инцидента, за пострадалия д. К. /св.Кр.Б. и от обясненията на самия подсъдим, че се познавали и били приятели/ на всички тях, подс.Б. също е бил познат и представян като технически ръководител на газстанцията,  собственост на процесното дружество. С тези свидетелски показания, се  потвърждават изцяло показанията на св. Т.Д., че подс.Б. действително формално - юридически  и  фактически е осъществявал техническото ръководство на обект газстанция. Нито един от разпитаните по делото свидетели не сочи в показанията си, да му е било известно това, което твърди подсъдимия, че не бил технически ръководител на обекта, а отговорностите му били само от организационно и документално естество; включително и от свидетелските показанията на контролните органи и длъжностни лица, не се установява подсъдимият да е направил възражения относно  техническото си ръководство на обекта, респ., да е оспорил това свое качество  преди и към момента на разследването на инцидента и  изготвянето на актовете за разследване на авария и злополука, респ. към момента на изготвянето на актовете за установяване на административни нарушения. Липсват доказателства, подс.Б. да е  оспорил това свое качество и в образуваните, водени и приключили паралелно с  ДП адм.наказателни производства,приложени към материалите по дело.

 Пряко доказателство за това, че подс.Б. фактически е осъществявал  техническото ръководство на обекта е и безспорно установения факт признат и от самия подсъдим, че именно той със съдействието на св.Т.Д. е изпълнил предписанието на св.Л.А. от Техническия надзор за подмяна на предпазния клапан, монтиран на стационарната цистерна със  същия такъв трипътен вентил. А изпълнението на едно такова предписание предполага познаване спецификата на обекта и съоръженията, нормативната база регламентираща този  вид дейност, в т.ч. производствено-технологичната инструкция за безопасна работа на  газозарядната станция и съоръжения. Обясненията на подс.Б. са нелогични и противоречиви. Ако задълженията му действително са били само от документално естество, то няма как логично, обективно да приеме и изпълни едно чисто техническо предписание пряко свързано със специфичния предмет на дейност на обекта, а той го е приел и изпълнил и като ръководител на  газстанцията лично е уведомил св.Л.А., че е изпълнил това предписание. Нещо по-вече. По този въпрос подсъдимият в обясненията си употребява израза „наследих”, „единственото предписание, което наследих след подписването на трудовия договор е това на инспектор Л.А. от Техническия надзор”, което само по себе си на практика показва и доказва, че в случая подс.Б. в действителност е „наследил” техническото ръководство на процесния обект, а не само и единствено документооборота свързан с данъчния склад и отношенията с Агенция митници. Все в тази връзка, по  нататък с обясненията си сам  подсъдимият признава безспорно установения факт и от другите доказателства по делото, че той действително е поел и приел  техническото ръководство на обекта от св.Р.Д..Именно той го е въвел в естеството на работата, с него са проведени разговорите именно относно техническото състояние на обекта и  свързаната с това  нормативна документация, а не само документация с данъчния склад, която той познавал и от преди. Именно от него научил, че обекта е нов, респ. преустроен и пуснат в експлоатация през 2011г., че няма забележки от последните проверки на контролните органи, проверяващи обекта-Инспекцията по труда, Пожарна безопасност, Технически надзор. Сам признава и  факта, че към края на м.юли преди инцидента обектът бил изряден,че всичко било наред.Следователно, ако той в действителност не  е  поел техническото ръководство на обекта, а само документооборота с данъчния склад, обективно и логично не би поел и приел обекта от св.Р.Д., както и не би следвало да води каквито и да било разговори с него  от техническо естество и да получи каквато и да било информация  за техническото състояние на обекта.

  За да докаже твърдението си, че нито устно нито писмено е поел техническото ръководство на обекта, подс.Б. се позовава  на приемо-предавателния протокол на ДМА от 28.02.2012г.  /т.8, л.15-27/ представен в хода на разследването от св.Т.Д.. Действително, със заповед от 09.02.2012г. на св.Т.Д. във връзка  с освобождаването от работа на техническия директор св.Р.Д. и взетото решение обектите Газстанция и Бензиностанция  да се разделят, като техническото ѝм ръководство да се възложи надлежно чрез трудови договори на подс.Б. за газстанцията, а за бензиностанцията на св.Н.К., е разпоредено да се извърши инвентаризация на стоково-материални ценности и ДМА на тези два обекта и  констатираните наличности да се задължат съответно на подс.Б. и св.Н.К.. В изпълнение на тази заповед е бил изготвен приемо-предавателния протокол от 28.02.2012г., като подсъдимият Б. собственоръчно отбелязвал коя стоково-материална ценност и ДМА да се задължи на него като мат.отговорно лице и  кои съответно на св.Н.К. в същото качество. Протоколът бил пописан от членовете на назначената комисия, от св.Р.Д. за „предал”, от св.Н.К. за „приел” обект бензиностанция, но не подписан от подс.Б.. Както на ДП по време на разпита на св.Т.Д., в който е взел участие и подс.Б. / т.8, л. 13/, така и в хода на съдебното следствие подс.Б. обяснява причините за неподписването – св.Р.Д. за някои ДМА не можел да си спомни къде точно се намирали, за други пък следвало да се  бракуват, било необходимо да се направят необходимите счетоводни справки и консултации  с управителя на фирмата, да бъде уточнена наличието или липсата ѝм и на кое „материално отговорно лице” да се заприходят. Видно от  представените писмени доказателства подс.Б. е подписал инвентаризационен опис на ДМА като ръководител обект газстанция на 31.12.2012г.. след инцидента, респ., след извършване на инкриминираните деяния.

 Този протокол обаче, с оглед на посочения горе см.на закона и постоянната съдебна практика относно  субекта  на инкриминираните деяния, е правно ирелевантен, не е задължителен елемент от предмета на доказване, респ. и поради това, не е включен в конкретно повдигнатото и предявено спрямо подс.Б. обвинение. И в този смисъл, формалното приемане или не приемане на  СМЦ и ДМА в конкретния случай, не може  да обуслови невъзможност подсъдимият да бъде субект на инкриминираните деяния,  при безспорно установеното и категорично доказано по делото обстоятелство от  събраните доказателства, в т.ч. от всички свидетелски показания, че той след подписването на трудовия договор до извършване на инкриминираните деяния и към момента на извършването ѝм  фактически  е осъществявал  и изпълнявал длъжността технически ръководител на процесния обект.

 Но, този протокол и свързаните с него документи /т.8, л.15-27/ не оспорени от подсъдимия, се явяват в случая, пряко доказателство за това какви са били действителните уговорки между подс.Б. и св.Т.Д. при сключването на трудовия договор, а именно, че той се назначава за технически ръководител на процесния обект с  всички произтичащи от това законови последици свързани с нормативно установените му задължения за организация, ръководство и контрол на този обект, включително с поемане и на материалната отговорност за СМЦ и ДМА, противно на твърдението му, че той не е поемал такива отговорности, респ. не е бил на ясно с тези отговорности. Именно тези документи показват и установяват, че той в действителност е бил наясно за отговорностите и задълженията, които поема с назначаването му на длъжността. В тази връзка, както бе посочено още на ДП в обясненията си подс.Б.  употребява израза  „мат.отговорно лице”, респ., той е наясно,че със заприходяването на съответните  СМЦ и ДМА  на обект газстанция, той придобива и  качеството на материално отговорно лице. Обясненията му както бе посочено са нелогични.Защото, ако  в действителност той не е поел такива отговорности, а само за документооборота, който категорично не предполага мат. отговорност за  СМЦ и ДМА, то логично и обективно  св.Т.Д. не би издал такава заповед, и не биха се извършили обективно каквито и да било действия по приемане и предаване на обекта. Нелогичността на обясненията и вътрешното ѝм противоречие, се установяват  и  от обстоятелството, че св. Н.К. при разделянето на техническото ръководство на двата обекта видно и от показанията му е приел техническото ръководство на бензиностанцията с всички произтичащи от това последици. В тази връзка, формално и житейски не логично е, един собственик на два обекта, представляващи правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност / т.е. при равни условия/ за единия от обектите да назначи технически ръководител, а за другия обект в действителност да не назначи такъв ръководител, а  да назначи такъв, който само по трудовия договор „ да се води” за технически ръководител да „наглежда” обекта и да се занимава, само с документооборота без да има каквито и да било други задължения от организационен, ръководен или контролен характер  със спецификата на обекта.

 Възраженията за липсата на опит, за липсата на специална подготовка и тясна специализация за работа с такъв тип газови съоръжения и инсталации, са също несъстоятелни и немогат да обусловят невъзможност за годен субект на инкриминираните деяния, респ. да  обусловят невъзможност за носене на наказателна отговорност, защото  съобразно см.на закона и съдебната практика липсата на опит,  специалността или професията могат да имат значение за степента на вината и размера на отговорността, когато извършената работа не е тясно свързана с неговия ресор или не е налице достатъчно опит, но не и да го оневинят при безспорно и категорично установеното от доказателствата по делото обстоятелство, че подсъдимият  не само формално, но и фактически е  изпълнявал техническото ръководство на обекта и при извършването на  тази работа той не е спазил съответните правила и норми по безопасност на труда.

Несъстоятелни в тази връзка, са и възраженията му, че сключеният трудов договор с едно часово работно време не му позволявал обективно да изпълнява задълженията си по него, както и че имал и други  няколко трудови договора. Действително, подсъдимият Б. е имал няколко  сключени трудови договора със същия работодател.Но, това обстоятелство също е правно ирелевантно с оглед на специфичния конкретен предмет на делото, а и липсват каквито и да било доказателства, които да сочат, че подсъдимият се е противопоставил или  да е възразил на сключването на тези договори; в частност, липсват доказателства да е възразил по сключването на трудовия договор за назначаването му като ръководител на процесния обект и условията по този договор. Следователно, договорът е валиден,  сключен по негова воля и желание. Преценил е, че ще може да се справи с работата и по този договор, както сам обяснява, тъй като работата му по основния трудов договор към  „Автотест” ООД в пункта за технически прегледи на  МПС се намира в един и същ район, на една и съща площадка с обект газстанция,  воден и от възможността да повиши паричните си доходи, на свой риск и отговорност е поел е изпълнението за задълженията, произтичащи от този трудов договор и действащото законодателство, поради което не може да черпи права от собственото си виновно поведение.

   От обективна страна.

   Безспорно се установява и доказва по делото от заключението на комплексната четворна експертиза, от заключенията на тройната инженерно-техническа и допълнителна такава експертизи,  че причината за възникване на пожара произтича от неизпълнение на нормативни задължения,   регламентирани в чл. 36 на ЗТИП, изискващ дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръженията с повишена опасност да се извършват от лица, които са вписани в Регистъра на лицата, извършващи такава дейност и са получили удостоверение за това от Председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица от ГД „ИДТН”; чл. 7, ал. 1,изискващ съединителните и фасонните елементи на газопроводите да са от материал, съвместим с материала, от който е изработен газопроводът и да са сертифицирани за работа с втечнени въглеводородни газове, чл. 19, ал. 1, т. 2, допускащ използването на резбови съединения за метални газопроводи с налягане на газа до 0.5 МРа, чл. 62/1/, изискващ съоръженията за пълнене или изпразване на автоцистерните да се свързват с тях посредством заземени гъвкави антистатични шлангове,предназначени за налягане не и по-малко от 1,5 пъти по-високо от максималното работно налягане на резервоара или цистерната, чл. 122/1/, изискващ автоцистерните да са заземени, преди да започне изпразването или запълването им с газ, като заземяването се прекратява след поставяне на устройствата за затваряне на щуцерите за газ, чл.127, изискващ пропуските на газ от газовите съоръжения и инсталации да се търсят с помощта на пенообразуващо вещество или газсигнализатор, чл.174/1/, изискващ на обекта да не се допускат други лица извън участниците в газоопасните работи, и чл.176/1/, недопускащ подаване на газ в газови съоръжения и инсталации, преди да е извършена проверка на изправността им от НУБЕТНГСИВВГ; чл. 220/1/ от НУБЕТНСН,изискващ извършването на външен преглед и хидростатично изпитване на гъвкавите шлангове и подвижните стоманени тръбопроводи, свързващи стационарните тръбопроводи с цистерните преди първото им използване и периодично по време на експлоатацията им; и чл. 3.10, изискващ преди започване на всяка дейност на Газозарядната станция, да се проверява дали не е нарушена херметичността от течове на газ, като проверката се осъществява с помощта на омокряне с пенообразуваща течност, чл.3.17.3, изискващ автоцистерната с втечнен газ „пропан-бутан”, при пристигането на Газозарядната станция да спира на площадката, да се загаси двигателя на возилото и цистерната да се заземи с гъвкавия накрайник, и  чл.4.12.10, изискващ пускането на газовите съоръжения и инсталации, резервоари и машини след ремонт, ревизии и преустройства, да става след като бъдат предложени на органите на Държавен технически надзор за техническо освидетелстване и след писмено разрешение от тези органи за въвеждане в експлоатация от Производствено-технологичната инструкция за безопасна експлоатация на Газозарядната станция, изработена на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗТИП и чл. 136 от НУБЕТНГСИВВГ.

 Безспорно се установява и доказва от доказателствата по делото, че тези нормативно установени задължения са съществували като такива за подс.Б. в качеството му на ръководител на Газстанцията и в качеството му на водач на автоцистерната-газовоз, по отношение на нормативното задължение, изискващо автоцистерните да са заземени, преди започване изпразването или запълването ѝм с газ и задължението  пропуските на газ от газовите съоръжения и инсталации да се търсят с помощта на пенообразуващо вещество или газ сигнализатор, и са били нарушени от него в тези му качества,  които нарушения ангажират отговорността му като ръководител, а това досежно  незаземяване на автоцистерната-газовоз пряко и отговорността му в качеството на водач на МПС.

  В тази връзка, анализът на събраните по делото доказателства даде основание на съда да приеме, че в конкретният случай, макар подс.Б. да не е осъществил лично действията по изработване и монтиране на  детайлите на новата пълначна връзка на стационарната цистерна категорично се установява, че единствено негово е било техническото решение за същата, а изпълнението е осъществено по негово изрично указание и настояване. Единствено и лично негово е било задължението за първоначално изпитване по надлежния нормативно установен ред на този нова пълначна връзка. Лично негово е било и задължението за заземяване на автоцистерната-газовоз.

  Анализът на доказателствата даде основание на съда да приеме, че в случая, се установява  пряка причинна връзка между причините за възникването на пожара и неправомерното поведение на  подс.Б. по вземане на решение за изработване на нова технологична пълначна връзка на стационарната система за приемане на газ „пропан-бутан” от автоцистерна относно вида и детайлите на същата, начина, мястото и материалите за изработване на тези детайли и начина на свързването и монтирането ѝм, както и използването на новата подвръзка без първоначално изпитване, така и по осъществяване на процедурата по прехвърляне на газ „пропан-бутан” в стационарната цистерна от мобилната такава, без предварително заземяване на последната и без предварително да се отстранят всички външни лица нямащи отношение и  участие в тази процедура.

  Наличието на такава връзка ангажира наказателната отговорност на подс.Б. за вредоносните последици от пожара, респ. за смъртта на пострадалите Р.С. и Д.К. и за телесното увреждане на пострадалия Кр.А., което даде основание на съда да приеме категорично за безспорно установено и доказано от доказателствата по делото, в т.ч. и от заключенията на съдебно-медицинските експертизи, че действително нарушаването на тези правила от подс.Б.   в двуякото му качество, е в  пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат  - смъртта на пострадалите Р.С. и Д.К. и средната телесна повреда  по см.на чл.129 от НК  на пострадалия – свидетеля Кр.А..

От субективна страна. Деянията са осъществени от подс.Б. виновно  по  непредпазливост - когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В случая обаче, непредпазливостта се изразява в нарушените от подс.Б. в двуякото му качество на конкретни правила и норми за правилното и безопасно упражняване на дейността му като ръководител на процесния обект и  водач на процесното МПС, което нарушение се дължи на тяхното  незнание и немърливо изпълнение.

Съгласно см.на закона  при причиняване на смърт или средна телесна повреда, поради незнание  деецът не е знаел, не се е запознал със съответните правила, норми за извършване на дадена работа, в резултат на което ги е нарушил въпреки, че за него е съществувало задължение и възможност да ги узнае, да ги научи при получаване на необходимата  за правоспособността му квалификация, а при немърливото  изпълнение деецът знае правилата за  упражняването на съответната дейност или занятие, но действа в разрез с тях.

 В тази връзка, първоначално, срещу подс.Б. е било повдигнато и предявено обвинение за двете деяния,само по едната форма- поради „немърливо” изпълнение. В хода на съдебното следствие с оглед обясненията на подсъдимия, че не е знаел какво и как да извърши прокурорът при хипотезата на  чл.287, ал.1 НПК повдигна и предяви ново обвинение срещу подсъдимия и по другата форма,  поради „незнание” предвидена в съставите на чл.123, ал.1 и чл.134, ал.1 от НК.

 Съдът прие новото обвинение като прецени, че в случая правото на защита на подс.Б. не се нарушава, защото обвинението   поради „незнание” е  за нарушение на същите правила и норми както по първоначалното, респ. подсъдимият знае в нарушение на какви правила и норми, и поради „незнание” се обвинява.

 Защитата депозира възражение, че „незнанието” и  „немърливото” изпълнение са алтернатива и те немогат да съществуват едновременно.

 Действително, „незнанието” и „немърливото” изпълнение са алтернатива  но,  с оглед на конкретния случай, на конкретно установените факти и обстоятелства и на  конкретно изпълняваната дейност и конкретен субект, инкриминираните деяния  може да се осъществят и се осъществяват,  поради незнание и немърливо изпълнение  / за сравнение, лекарската практика/.

   Детайлният анализ на обясненията на подс.Б. даде основание на съда да приеме, че той по същество твърди „незнание”, относно всички специални правила и норми в нарушение, на които е обвинен.

   Ако действително той не знае тези правила и норми, и при липсата на други доказателства за „знанието” или „незнанието”  инкриминираните деяния се явяват извършени виновно непредпазливо, при форма на непредпазливостта небрежност. Но, той не може да се позове на  незнание на особените правила като причина за това, че не е предвидил смъртта на двамата пострадали и средното телесно увреждане на третия пострадал, защото е бил длъжен и обективно е могъл да ги научи при получаване на необходимата за правоспособността му квалификация, респ. е бил длъжен и обективно е могъл да попълни празнините в своите познания.

  В случая обаче, са налице и други доказателства, които сочат, че подс.Б. е  „знаел”  всички  специални правила и норми в нарушение, на които е  обвинен, но е действал в разрез с тях.

  Обвинението срещу подсъдимия е за това, че той е извършил инкриминираните деяния  в двуяко качество – като ръководител на процесния обект в процесното дружество и като водач на автоцистерна-газовоз  в същото дружество. Безспорно се установява и доказва, че първо  подсъдимият е бил назначен като водач на тежкотоварен автомобил с ADR правоспособност  и  много по-късно след продължителен период от време е бил назначен и за ръководител на  газстанцията. Безспорно се установява по делото и от  обясненията на подсъдимия, че в продължение на десет години е бил служител в ИА  ”Автомобилна администрация” оправомощена държавна  структура да подготвя водачите на МПС за превоз на опасни товари и да издава  надлежно документи за придобитата от тях  ADR правоспособност. Безспорно се установява също, че подсъдимият е бил в трудови правоотношения и с „ДИД - с.д.” ЕООД със специфичен предмет на дейност търговия и дистрибуция на газ „метан” като „компетентно  лице” отговарящо за транспорта с притежаваната от него и  ADR правоспособност  за превоз на опасни товари.

 Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че подс.Б. е бил много добре запознат  със съществото на придобитата от него ADR правоспособност за превоз на опасни товари по шосе и свързаните с тази дейност товаро разтоварни дейности и подготвен за осъществяване на тази дейност към момента на назначаването му като  шофьор на тежко товарен автомобил в процесното дружество.Респ., към момента на назначаването му  е бил  много добре запознат не само със специалните правила  за безопасен превоз на опасните товари по шосе, но и със специалните правила за безопасно товарене и разтоварване на опасния товар.

На следващо място, безспорно се установява и доказва по делото от писмените доказателства и свидетелските показания-  св.Й.Г. и св.Р.Д.,  че след назначаването му като шофьор периодично наред с другите работници в дружеството е бил обучаван по безопасност за работа с газови съоръжения и инсталации. Следователно, той е имал знания относно правилата за безопасна работа с газови съоръжения и инсталации като работник, още преди назначаването му и като ръководител на процесния обект. Противно на твърдението му, че не бил обучен за такава работа, се явява и безспорния факт, че и след назначаването му за технически ръководител обучението му за безопасна работа с газови съоръжения и инсталации е продължило обстоятелство, доказващо се по несъмнен начин от приложения по делото протокол от 18.06.2012г. /т.4, л.104/. Безспорно се установява и доказва също, че след назначаването му за ръководител на обекта той е поел тази дейност и е бил запознат със естеството и характера ѝ, включително и с техническото състояние на обекта и нормативна документация от св.Р.Д. - бившия технически директор. Безспорно се доказва, че именно като ръководител на обекта подс.Б. е приел и изпълнил техническото предписание от  Държавния технически надзор за монтаж на трипътен вентил на стационарната цистерна, което при всички случаи предполага „знание” за да се изпълни. Безспорно се установява и доказва, че подс.Б. като ръководител, е извършвал и инструктаж за безопасна работа на работниците в дружеството, което несъмнено също предполага „знание”, а не „незнание”. Безспорно установения и доказан факт от всички свидетелски показания, че подс.Б. е бил представен и приет формално и фактически като действителен технически ръководител на процесния обект; както и формално, и фактически е изпълнявал тази дейност  преди и към момента на инкриминираните деяния, обстоятелство категорично доказано от всички доказателства по делото.

  Тези обстоятелства дават основание на съда да приеме, че подс.Б. като технически ръководител на процесния обект, с инженерно-техническо образование, е бил  много добре запознат със спецификата и естеството на производствения процес. Знаел е, че тази дейност е правно регламентирана и с повишена опасност както и, че тази дейност изисква спазване „знание” както на общите разпоредби за здравословни и безопасни условия на труд, така и на специалните такива за конкретната дейност, на вътрешните правила и инструкции за безопасна работа, и е бил запознат с тях.

  Съвкупната преценка на  всички тези  конкретно установени факти и обстоятелства по делото даде основание на съда да приеме, че  подс.Б. като ръководител на процесния обект и като водач на  специализирания автомобил-газовоз е  „знаел” всички специални правила и норми в нарушение, на които е обвинен, но е действал в разрез с тях. Инкриминираните деяния се явяват извършени виновно непредпазливо, при форма на непредпазливостта в случая, груба небрежност и престъпна самонадеяност.

  С оглед степента на засягане на обекта, престъплението по чл.123, ал.1 от НК се явява в случая, квалифицирано по резултата в разпоредбата на чл.123, ал.3 от НК – когато е причинена смърт на повече от едно лице, в случая на две лица- пострадалите Р.С. и Д.К., поради което съдът прие, че с действията си от обективна и субективна страна подс.Б. е осъществил състава на чл.123, ал.3, предл.2-ро, в.в. с ал.1, предл.1-во и 2-ро, а по отношение на причинената средна телесна повреда на пострадалия Кр.А. съдът прие, че с действията си от обективна и субективна страна подс.Б. е осъществил състава на чл.134, ал.1, предл.2-ро, т.2 от НК.

  Относно, признаването на подсъдимия за невинен и  оправдаването му по първоначалното обвинение по чл.123, ал.3, предл.3-то, в.в. с предл.2-ро, в.в. с ал.1, предл.1-во и 2-ро от НК.

  Съдът прие категорично, че  извършеното от подс.Б. деяние не е „особено тежък случай” по см.на закона и постоянната съдебна практика.

  Съгласно нормата на чл.93, т.8 от НК „ Особено тежък случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива  изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.  Следователно, за осъществяване на квалифицирания състав „особено тежък случай” на престъплението по чл.123, ал.3 от НК е необходима едновременна наличност на изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца.  

  Действително, с оглед на причинените вредни последици- причиняване смъртта на две лица, причинените материални щети- тоталната щета по процесния автомобил, равна на неговата пазарна стойност, материалните щети по съоръженията на процесния обект, щетите от изгорелия газ „пропан-бутан”, който е бил доставен и е следвало да бъде разтоварен, причинените телесни увреждания и на друго лице св.И.С. - клиент в пункта за пълнене на газови бутилки към момента на пожара, би могло да се приеме, че деянието в случая разкрива изключително висока степен на обществена опасност. Причинената в случая, и средна телесна повреда на пострадалия Кр.А. не обуславя наличие на този състав „особено тежък случай”, а обуславя наличие на идеална  съвкупност с деянието по чл.134, ал.1 от НК, което е отделно престъпление и за него се налага отделно наказание и се кумулира с деянието по чл.123 от НК.

  Но, категорично липсват доказателства, които да дадат основание на съда да приеме, че  извършеното престъпление разкрива изключително висока степен на обществена опасност и на дееца. Преценката трябва да се прави както с оглед особеностите на вредните последици, така и с оглед личността на дееца, като се има предвид преди всичко професионалната му дейност, а не само  характеристиката на личността му. Необходимо е също, деецът да се е проявил като лице, склонно особено съществено да нарушава правилата на занятието или дейността.

   Действително, в конкретният случай подс.Б. е извършил инкриминираното деяние в двуяко качество, при  грубо нарушаване на множество императивни правила и норми, респ.при проявена груба небрежност и престъпна самонадеяност. Проявил е и упорство при нарушаването на тези правила както сочи и прокурора, защото  въпреки, предупреждението на самите пострадали-двамата шофьори, че трябва да се заземи автоцистерната, той пренебрегва това предупреждение и не заземява газовоза. Налице са доказателства /св.Кр.Б./, че пострадалият Р.С. обръща внимание и за наличие на  „ръжда” върху „нипела”, също пренебрегнато  и с думите: „ нищо му няма, ще мине”. Подсъдимият пренебрегва и предупреждението от страна св.Хр.К. за ненадежността на ново изработената пълначна връзка и начина на монтирането ѝ върху стационарната цистерна /мнение споделено и от друг работник шофьора св.П.Д./, не приема и предложението на св.Хр.К. пълначната връзка да се изработи по друг начин.

 Но, от доказателствата се установява, че подс.Б. е личност с чисто съдебно минало, без натрупан опит и като водач на тежкотоварен автомобил за превоз на опасни товари, и като  технически ръководител, при безспорно доказаното обстоятелство, че за първи път се извършва в процесното дружество доставка на газ пропан-бутан” със собствен превоз както и, че инкриминираното деяние се извършва само пет месеца след назначаването му за ръководител на обекта. В тази връзка, липсват доказателства подсъдимият да е бил санкциониран по административен ред от надлежните контролни органи за допуснати от него административни нарушения свързани с правилата за охраната и безопасността на упражняваната от него дейност и за превоз на опасни товари като шофьор, и като технически ръководител във връзка с   нормативните му задължения за организацията, ръководството и контрола за спазването на тези правила преди извършване на инкриминираното деяние. Безспорно се установява също, че и след инцидента подс.Б. е продължил и продължава да работи и към момента в дружеството по същите трудови договори и при същите условия както и, че процесният обект е бил пуснат в експлоатация за сравнително кратко време, след стриктно спазване и изпълнение на всички предписания на надлежните компетентни и контролни органи за охрана и безопасност.

 Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, не даде основание на съда да приеме, че подс.Б. в случая, се е проявил като лице, склонно особено съществено да нарушава правилата на дейността, която е упражнявал, поради което не може да се приеме, че  той  се е проявил като деец с изключително висока лична степен на обществена опасност.

   Относно, възраженията  на подс.Б. и защитата за липсата на   възвратния клапан  и оспорване в тази връзка, заключенията на тройната инженерно-техническа и допълнителната инженерно-техническа експертизи, като  необосновани и съдържащи противоречие, защото веднъж вещите лица твърдели, че наличието на възвратен клапан означавало невъзможност да възникне пожара, а в края на този отговор твърдели обратното, че независимо от възвратния клапан е  можело да възникне пожар.

          Тези възражения на защитата и подсъдимия, както и твърдението на  последния, че  „липсата на възвратен клапан е в директна причинно-следствена връзка с инцидента”, категорично се опровергават в случая както от заключенията на тримата  експерти  изготвили оспорените експертизи, така и от заключението на комплексната четворна експертиза и  от конкретно установените по делото факти и обстоятелства, по следните съображения и правни изводи:  

  Съдът, както бе посочено горе кредитира изцяло за обективни и достоверни заключенията на тези експертизи, остави без уважение искането за назначаване на повторна тройна инженерно-техническа експертиза като прие категорично, че не са налице основанията за това визирани в нормата на чл.153 НПК.

   Безспорно се установя и доказва в случая, от  заключенията на комплексната четворна техническа експертиза, от двете заключенията на тройните  инженерно-технически експертизи, както и от свидетелските показания, че към момента на  извършване на инкриминираните деяния, респ., към момента на избухването на пожара на тръбопровода за течна фаза на стационарната цистерна /резервоар/  е нямало монтиран възвратен клапан.

   Всички експерти и по трите експертизи с категоричност заключават, че е трябвало да има задължително монтиран възвратен клапан, съгласно изискванията на чл.60, ал.2, т.1 от НУБЕТНГСИВВГ. Монтирането на възвратен клапан сочат всички експерти е защита срещу неизправности в използваната арматура и погрешни манипулации на персонала.

   Поради обстоятелството, че  документацията по изграждането на обекта и пускането му  първоначално в експлоатация не се пази, а и от свидетелските показания не може да се установи с категоричност дали е имало предвиден такъв клапан първоначално или не, бил ли е монтиран или не, или ако е имало монтиран кога и поради какви причини е бил демонтиран.  

   От приложената по делото документация – инвестиционен проект за преустройство на обекта от „Пълначна станция за автомобили с пункт за пълнене на туристически бутилки” в „Пункт за пълнене на туристически бутилки” експертите установяват, че проектът не съдържа монтиране на възвратен клапан, т.е., този възвратен клапан не е бил предвиден и по проект. Проектът е бил надлежно заверен от органите на държавен технически надзор и обектът пуснат в експлоатация. В последствие органите на техническия надзор установили само необходимост от замяна на предпазен клапан, предписанието за такава замяна било изпълнено от подс.Б., монтиран трипътен вентил.

   От огледа извършен на място експертите установяват, че в хода на преустройството е била реконструирана линията за пълнене. Монтиран е бил нов разходомер и кранове и сочат, че ако е имало възвратен клапан, той е бил демонтиран и  на негово място е бил монтиран разходомера, като е бил запазен свързващия маркучите фланец.

   Макар и без възвратен клапан, сочат експертите от тройната инженерно-техническа експертиза  и допълнителна такава линията за пълнене е била използвана около година след преустройството преди инкриминираното деяние  без инциденти, защото фланцовите връзки са по сигурни от резбовите, и защото се е работило правилно с арматурата по време на предишните зареждания.

   Експертите от тройната инженерно-техническа експертиза и допълнителната такава, заключават категорично, че дори да е имало монтиран възвратен клапан изградената нова пълначна подвръзка би се разрушила и би възникнал инцидент, който  обаче би се развил в друга последователност и би могъл да има и по-тежки последици.  Този извод експертите изграждат  не само въз основа на своите две заключения, но и въз основа на заключението на комплексната четворна техническа експертиза, от които заключения в съвкупност, като цяло категорично се установява, че новата пълначна резбова връзка обаче, първо е била изградена и подвързана към стационарната система при грубо нарушаване на императивните правила и норми, и второ, в конкретният случай категорично недопустима и забранена като резбова такава, при конкретно установеното налягане  над допустимото.  И именно за това, при такава връзка в случая, - ненадеждна, защото е била съставена от  некачествено изработени  елементи, несигурна, поради естеството и начина ѝм на свързване и  опасна, защото не е изпитана и в цялост, изпълнена и експлоатирана в грубо нарушение на установените нормативни разпоредби, при това и недопустима  за тръбопроводи с налягане  над 0,5 Мра при конкретно установеното налягане над 0,5 Мра,  неотговаряща на якост и херметичност, експертите заключават категорично, че и с наличен възвратен клапан би възникнал същия инцидент.  Този извод на експертите от тройните инженерно технически експертизи е в пълно съответствие и със становището на експертите от комплексната четворна експертиза и допълнителна такава /  т.5, л.4-7/, и относно това,  че ако са били спазени всички нормативни изисквания за безопасност не би възникнало какъвто и да било инцидент. Следователно, не е достатъчно само и единствено да се спази императивното правило за наличие на възвратен клапан за да не възникне пожара, а е  необходимо и новата пълначна връзка да бъде изработена и експлоатирана при стриктно спазване на императивните правила и норми нещо, което категорично в случая, се установява, че не е било сторено. Но, дори и да е била изработена новата пълначна връзка правилно съобразно правилата, то инцидентът би възникнал, защото при конкретно установеното налягане над допустимото резбовата връзка е абсолютно недопустима.

 Експертите сочат още, че е  могло при закупуването на цистерната газовоз от Словения да се закупи  от фирмата производител и стандартна пълначна връзка с всички необходими елементи, която връзка включва и вграден възвратен клапан В случая подсъдимият е закупил само една част от тази връзка – бронзовия „нипел”.

  Анализът на заключенията на експертизите преценени по отделно и в съвкупност с другите доказателства по делото, даде основание на съда да приеме категорично,  че  между  заключенията на  тройната инженерно-техническа експертиза и заключението на комплексната четворна експертиза и допълнителна такава не е налице  противоречие, същите като безпротиворечиви се явяват взаимно допълващи се, и поради това съдът ги кредитира изцяло за обективни и достоверни, при изграждане на становището си както за авторството на инкриминираните деяния, така и за правната квалификация на същите.

  Ето защо, съдът прие категорично, че липсата на възвратен клапан в случая, респ., нарушението на  правилото на чл.60./2/.1. от  НУБЕТНГСИВВГ не е в пряка причинно-следствена връзка  с настъпилия общественоопасен резултат смъртта на двамата пострадали и средното телесно увреждане на св. Кр.А..

  В тази връзка, всички възражения на подсъдимия и защитата относно тройната инженерно-техническа и допълнителна експертизи, за некомпетентност на вещите лица, за начина на изготвяне на заключенията – унищожаване на веществените доказателства при извършените опити, за това, че били лишени от участие при тези опити и други, изказани още на ДП, се явяват първо, некоректни, защото тези две експертизи са били назначени и извършени на ДП  по искане на подсъдимия и за проверка показанията му, и второ, голословни, защото са събирани и са налице доказателства относно правоспособността и компетентността на тези вещи лица /т.8, л.99-115/, и също неоснователни, защото всяко вещо лице има право с оглед изпълнението на конкретната задача, в случая, чисто техническа да извършва замервания, изследвания и опити в  случая, и онагледени надлежно и с видео звуко-запис. А що се отнася до възражението, че на ДП бил отказан поискания следствен експеримент като мотив на защитата за назначаване на повторна тройна инженерно-техническа експертиза то, и това възражение се явява освен неоснователно, но и недопустимо, с оглед разпоредбата на чл.167 НПК, защото с извършването му в случая, обективно би се създала реална опасност за живота и здравето на участниците в него.

   Относно, възраженията   на подс.Б.  и обясненията му за това, че било нормално отговорността за инцидента да бъде обща, за целия колектив за това,  че с отговорността за безопасните условия в обекта бил натоварен изп.директор  св.Т.Д., че реално описаните за извършени от него нарушения в обвинителния акт били „задължения де факто на друго лице - Р.Д., бившия технически директор”.

   Първо, тези  възражения, респ. обяснения на подс.Б. се опровергават категорично от всички събрани по делото доказателства  по съображенията и правните изводи изложени до тук, и поради това се явяват защитна теза.

   В тази връзка, безспорно се установява и доказва по делото,  че автор на инкриминираните деяния е подс.Б., а не друго физическо лице от колектива на търговското дружество или друго ФЛ извън този колектив.  

   На следващо място, безспорно се установява и доказва, че в случая  не са налице доказателства и за независимо съпричиняване на общественоопасния резултат от друго ФЛ от колектива на дружеството или от друго ФЛ извън този колектив.

   В подкрепа това становище на съда относно св.Р.Д., се явява и безспорно установения и доказан факт, че към момента на извършване на инкриминираните деяния, този свидетел е бил с прекратено трудово правоотношение,и поради това съдът отказа да приеме представените за него от защитата и подсъдимия писмени доказателства категорично, като неотносими към предмета на доказване.

  Относно св.Т.Д. освен, че и в хода на съдебното следствие  не се събраха доказателства той да е автор на инкриминираните деяния, а не подс.Б., както и категорично липсват доказателства  за независимо съпричиняване, на ДП воденото и срещу този свидетел наказателно производство за престъпление по чл.136, ал.1 от НК  с постановление на прокурора е било прекратено и потвърдено с влязъл в сила съдебен акт /т.7, л.151-146 и л.162-152/, а във връзка с допуснатите от него като изп.директор  адм.нарушения  на правилата и нормите за охрана и безопасност на труда, констатирани от контролните органи и от вещите лица  е била реализирана адм.наказателната му отговорност, които нарушения в  случая,  не са в пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат - смъртта на пострадалите Р.С. и Д.К. и средното телесно увреждане на св.Кр.А. /адм.наказателните дела приложени към материалите по делото/.

  Относно  индивидуализацията  на наложеното на подс.Б.  наказание.   

  При индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание съдът определи наказанието в пределите, предвидени от закона за престъплението по чл.123, ал.3, предл.2-ро, в.в. с ал.1, предл.1-во и 2-ро от НК  четири години лишаване от свобода, при предели от три до десет години и за престъплението по чл.134, ал.1, предл.2-ро, т.2 от НК  десет месеца лишаване от свобода, при  предели до  две години, като съобрази всички обстоятелства от значение за вината на подсъдимия, съобразно нормата на чл.54 от НК; на основание чл.23 ал.1 от НК наложи на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от тях: лишаване от свобода за срок от четири години, което да се изтърпи ефективно при общ първоначален режим, в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл.59, ал.1 и чл.61, т.3, в.в. с чл.57, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, по следните съображения:

  Отегчаващи вината обстоятелства:

  Съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието въздигнато от законодателя като такова и конкретно извършено с висока степен на обществена опасност; двуякото качество на подсъдимия като субект на престъплението и най-вече ръководното му качество, се явява особено обществено укоримо; множеството нарушения на задължителни правила и норми; проявеното упорство при осъществяване на деянието; причинените материални щети на търговското дружество, телесните увреждания и на друго лице-св.И.С. клиент на обекта, получени при бягството от пожара.

  Смекчаващи вината обстоятелства:

  Чистото съдебно минало, семейното положение, младостта, добрите характеристични данни: Към момента на извършване на деянието подс.Б. е на 39 години, женен, с две деца, с добри характеристични данни; видно от свидетелските показания, ползва се с доверие и авторитет както на постоянната работа в „ Автотест” ООД, така и в процесното дружество; и след извършване на  деянието отново получава доверието на работодателя си, поради което продължава да работи по същите трудови договори и условия в процесното дружество; ползващ се с доверие и авторитет като ръководител на обекта, с негово лично участие и съвместно с изп.директор и цялото ръководство на дружеството, процесният обект е бил приведен сравнително бързо в съответствие с предписаните правила и норми от контролните органи и пуснат в експлоатация; липсата на опит и като водач на тежкотоварен автомобил за превоз на опасни товари, и като технически ръководител на такъв специфичен обект- деянието  е било извършено само пет месеца след назначаването  му за ръководител на обекта, в тази връзка липсват и доказателства подсъдимият да е бил санкциониран по административен ред за допуснати от него административни нарушения свързани с правилата за охрана и безопасност и като шофьор, и като ръководител във връзка с нормативните му задължения за организацията, ръководството и контрола за спазването на тези правила преди извършване на деянието; липсата и на  тясна инженерно-техническа специализация за работа с газови съоръжения и инсталации; процесуалното поведение на подсъдимия - видно от свидетелските показания подсъдимият е оказал съдействие на контролните органи при разследването на инцидента и на вещите лица за изясняване причините за  случилото се, и по този начин съдействал и на  разследващия орган  за документиране на извършеното от него инкриминирано деяние.

  Ето защо, при съвкупната преценка на всички тези обстоятелства съдът намери, че така определеното общо наказание на подс.Б. по вид, размер и начин на изтърпяване,  е напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена опасност на дееца и ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от  НК за генералната и специална превенция.

  На основание чл.189, ал.3 от НПК подс.Б. бе осъден да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 3 080,35 лв., представляваща разноски на ДП, а по сметката на Разградския окръжен съд да заплати сумата от 2 688,15 лв., представляваща разноски в съдебното производство.

  Относно веществените доказателства: кран-тип пистолет, фланец с преходник, бронзов нипел, обгорели парчета маркуч – 10 бр., диск  VERBATIM, намиращ се към делото том 5 и  автоцистерна „Мерцедес Бенц 1520L” със словенска регистрация-обгоряла, само метална конструкция- на съхранение в ТИЛ ОД на МВР-Разград, съдът постанови да се върнат на собственика „Социалинвест” ЕАД-Разград след влизане на присъдата в сила.

  По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                /Д.ВАСИЛЕВА/