М О Т И В И
към Решение № 260275/28.09.2020г.
по АНД № 5971/2020г. на ПРС, ХХІІ н.с.
Производството
е по реда на чл. 4 и следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на акт за констатиране на проява на дребно хулиганство от 27.09.2020
г. на ***.А.С.Д., служител при *** против Ч.Д.Н.К., ЕГН **********, за
това, че на 27.09.20г. около 20:00 часа в гр. Пловдив, ***, горепосоченото лице
във видимо агресивно състояние извършва непристойни действия, изразяващи се в
чупене на вещи и предмети, физическа саморазправа с майка му, агресивно
поведение спрямо служителите на МВР, като нанася удар с юмрук в областта на
гърдите на ***.Г.. Отправя обидни думи към майка си и служителите на МВР: „Да
ви ***!“, същите бяха повтаряни многократно. С действията си лицето К.
предизвиква силното възмущение на горепосочените свидетели.
Нарушителят
К. се явява в съдебно заседание. Признава се за виновен в извършването на
непристойната проява, като потвърждава верността на описаните в АКПДХ
обстоятелства. Дава частични обяснения, съжалява за стореното. Показва
критичност към деянието си. Моли за справедливо наказание.
Адв.П.,
упълномощен защитник на нарушителя К., пледира за решение, с което съдът да
наложи минимално наказание на доверителя му, изтъквайки наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Нарушителят Ч.Д.Не К.
е роден на *** г. в гр. ***, настоящ адрес
***, ***, с двойно гражданство – *** и ***
, безработен, ученик в 11-клас в *** неженен, основно образование, неосъждан, ЕГН **********.
Нарушителят К. *** и въпреки непълнолетието си н.
живеел в едно домакинство с родителите си, а последните живеели преимуществено
в гр.***. Независимо от това обстоятелство отношенията между тях били влошени.
На 27.09.2020г. около 20:00 часа нарушителят К. и майка му С. Р.К. били в
жилището си в гр.***, ***, като между тях възникнал скандал. Нарушителят К.
агресирал в поведението си, като разхвърлял покъщнина, обърнал холната маса,
счупил чаши и крещял срещу майка си. Хвърлил предмети през терасата, някои от
които попаднали на терасата на апартамент в отсрещен жилищен блок, обитаван от В.
С. С.и семейството му. Последният сигнализирал на спешен телефон 112 за
случилото се, в резултат на което на адреса на К. се отзовали служители на 04
РУ на ОДМВР Пловдив – Р.Д.Ж., А. Н.Г. и А.С.Д.. Последните станали свидетели на
агресивното поведение на нар.К., като възприели обстановката в жилището, както
и опита за физическа саморазправа на нар.К. с майка му, което наложило
директната намеса на полицейските служители, за да я предотвратят. Това
провокирало още по-голяма ярост у нар.К., който крещял и обиждал майка си,
наричайки я „***“, като настоявал, тя да му даде пари. Намесата на полицаите
ожесточило нар.К., който насочил вербалната си агресия към тях, като ги псувал
и ругаел с думите „Да ви ***“. Също така нар.К. ударил с юмрук в гърдите
полицейския служител Г.. Цялостното поведение на нарушителя мотивирало
полицейските служители да го задържат, прилагайки му физическа сила и помощно
средства, поради проявената от К. съпротива.
Така изложената фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установено въз основа на обясненията на нарушителя и въз
основа на приложените към административната преписка материали – обяснения на
свидетелите, докладна записка, справка за лице – АИС „БДС”, справка за лица –
български граждани, установени извършители на престъпления, заповед за
задържане, както и АКПДХ.
За съдебния състав по безспорен
начин е установено, че от страна на нарушителя К. е осъществена проява по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, а именно на дребно хулиганство представляваща
непристойна проява, изразяваща се в чупене на вещи и предмети,
физическа саморазправа с майка му и агресивно поведение спрямо служител на МВР,
съвкупно проявила се в сбиване, с което са нарушени обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска
степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
При индивидуализацията на вида и
размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на непристойната
проява и личността на нарушителя, поради което и прие да определи и наложи на
нарушителя К. по-лекото по вид наказание, а именно „ГЛОБА”, като относно
размера й, същият като адекватен на извършеното и на личността на нарушителя
прие да бъде 100 /сто/ лева.
От една страна нарушителят К. е непълнолетен,
ученик е, не е осъждан, с добри характеристични данни е, липсват доказателства
за други криминални прояви, което налага извод, че неговата лична опасност е
ниска. От друга страна, съдът отчита, че извършеното деяние от н.го също не е с
висока степен на обществена опасност. Ч.К. проявява критичност към деянието си,
изразява съжаление за стореното, дава частични обяснения в хода на
производството, с което допринася за разкриван. на обективната истина.
По тези съображения съответното
на стореното като вид наказание съдът прие, че следва да бъде „глоба”, а не по-тежкото
„задържане в поделение на МВР”, а по размер на глобата същият да бъде
ориентиран към минималния такъв с оглед наличието на превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства и с цел постигане на поправителен и превъзпитателен ефект спрямо нарушителя.
По горните съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
ТС