Решение по дело №381/2018 на Районен съд - Самоков

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 63

 С.  5 май 2020 година.

                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                        

С.СКИЯ РАЙОНЕН СЪД,  І-ви   състав в публично  съдебно заседание  на шести ноември две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ  ПАВЛОВ

при секретаря Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от  СЪДИЯТА гр. дело № 381 по описа за   2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Б.К.С. с ЕГН ********** и П.П.Н. с ЕГН ********** са предявили срещу Сдружение СД РС иск за собственост на основание давностно владение върху част от застроен урегулиран поземлен имот с площ на тази част около 50 кв. м. представляващи западната част на ПИ с идентификатор 65231.906.492 по КК и КР на град С., ведно с построените в дворното място гараж с идентификатор 65231.906.492.3 с площ 14 кв. м. който се претендира да е собственост на Б.К.С. и гараж с идентификатор 65230.906.492.4 с площ от 12 кв. м., който се претендира да е собственост на П.П.Н..

В хода на производството, на 22. 12. 2018 година ищецът П.П.Н. е починал и на негово място са конституирани като ищци неговите наследници И.С.Н., М.П.К. и С.П.Д..

Твърди се в исковата молба, че описаният имот представлява част от ПИ с идентификатор 65231.906.492 по КК и КР на град С., целият с площ 753 кв. м. с номер по предходен план 1334, парцел ХІ в кв. 61 по плана на град С., посочен в СГКК като собственост на Сдружение СД „РС”, Булстат ********* с адрес  С., ул. Д.Д. № 1.

Твърди се в ИМ, че имотът предмет на иска е придобит от ищците по давностно владение, осъществявано от  Б.К.С. и П.П.Н. повече от 50 години, в които със собствени средства са строили гаражите 1968 година без издадени строителни книжа и от тогава са владяли и ползвали същите както и мястото предмет на иска, върху което са простроени гаражите явно непрекъснато и безспорно като свои от 1968 година включително и при предявяване на иска като никой никога не е предявявал каквито и да било претенции към владението им.

В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да признае за установено по отношение на ответника СД РС Булстат *********, че ищците са съсобственици при равни квоти – ½ идеална част за Б.К.С. и ½ идеална част на ищците наследници на П.П.Н. на поземлен имот с площ от около 50 кв. м. с идентификатор 654231.906.492 по КК и КР на град С., ведно с построените в този имот гаражи, както и че Б.К.С. е собственик на гараж с идентификатор 65231.906.492.3 с площ 14 кв. м., а П.П.Н., заместен в процеса от наследниците му И.С.Н., М.П.К. и С.П.Д. са собственици на другия построен в процесното място гараж с идентификатор 65230.906.492.4 с площ от 12 кв. м.,

В съдебно заседание ищците чрез пълномощника са адвокат А. поддържат предявения иск и претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Сдружение СД „РС”, Булстат ********* с адрес  С., ул. Д.Д. № 1, чрез пълномощника си адвокат Л.Д. от САК оспорват иска като неоснователен.

Съдът прие следното:

По допустимостта на иска:

Предявеният иск е допустим. Всеки от ищците има правен интерес да претендира само собственността с оглед обстоятелството че именно тя е спорна. Спорът относно собствеността и правният интерес от иска се извеждат от оспорването й от ответника и от твърденията в исковата молба, че по кадастралната карта и кадастралните регистри имотът е визиран като собственост на ответника по делото. Така ищците макар и да имат фактическа власт върху мястото и гаражите предмет на претенцията имат правен интерес от предявения иск за установяване на собственост върху спорното място и построените в него гаражи визирани в ИМ.

По същество, съдът като прецени представените по делото доказателства, както и становищата на страните прие за установено следното:

В тежест на ищците е на доказване, а не установяват да са владяли процесното място като свое, както и че същото с нищожната площ от 50 кв. м. представляващо част от парцел да може да се придобива по давностно владение.

Това което изключва да е доказано че ищците са владяли процесното място като свое са показанията на свидететеля Васил О. който като председател на клуба по класическа борба и член на управителния съвет на „Р С” сочи своите лични възприятия че Б.К.С. и П.Н. преди около 8 години искали да купят мястото върху което са гаражите, а преди 5 години искали да наемат това място с гаражите под наем но им било отказано.  Показанията на св. О., преценени по реда на чл. 172 от ГПК се кредитират от съда с оглед събраните по делото доказателства и СТЕ. Щом преди по-малко от 10 години Б.С. и П.Н. са искали да наемат процесното претендирано за собствено място, това изключва да са владяли процесното място с площ 50 кв. м. като свое, което налага извод, че не са го владяли като свое, не са го придобили по давностно владение, а всеки от гаражите предмет на претенцията макар и построени и държани от ищците са приращение към чужд имот и никога не са придобивани от тях на претендираните основания, включително и поради това че са строени без строителни книжа в имот на ответника спортно дружество.

От заключението на вещото лице К.М. кредитирано от съда се установява, че всеки от гаражите е паянтова постройка, изградена в чужд имот, в разрез с регулационните предвиждания, без разрешение за строеж, без никакви  строителни книжа и е незаконен строеж на основание чл. 225 ал. 2 от ЗУТ. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза и приложената към това заключение комбинирана скица от 03. 04. 2018 година на Община С., от гледна точка на действащият регулиционен план на централна градска част двата гаража предмет на иска не са допустими, тъй като попадат в разширение на улицата, предвидено за паркинг, а гараж 65231.906.492.3 с площ 14 кв. м., претендиран без основание като собственост на Б.К.С. затваря израза на УПИ ХVІІІ – за трафопост. Като построени без строителни книжа в чужд имот за който ищците не установяват че е годен за придобиване по давностно владение паянтовите гаражи и държането им от ищците не са породили претендираните права. И към настоящия момент всеки от процесните гаражи е незаконен подлежи на премахване. Никой не може да черпи права от нарушение на закона. На претендираното основание никой от ищците не е могъл да стане собственик нито на процесното място от 50 кв. м., нито на който и да било от процесните гаражи построени в него.

При това положение показанията на свидетелките В.А.П. и Р.Б.В., които сочат фактическа власт върху гаражите от 1968 година не установяват владение за себе си върху мястото предмет на иска с площ 50 кв. м., нито че тази фактическа власт е върху обект годен за придобиване чрез давностно владение.

С оглед основанията на които се претендира собствеността ищците не установяват че процесното място е годен обект за придобиване по давност от което следва че и гаражите, които са били паянтови и временни постройки върху това място не са могли да бъдат придобити по давностно владение. В тази насока съдът съобрази че се претендира за придобита по давност площ от 50 кв. метра част от парцел, което е изключено по силата на чл. 200 ал. 1, вр. чл. 19 от ЗУТ, както и чл. 59 ал. 1 от ЗТСУ отменен, но приложим за времето от 01. 06. 1973 година до 31 март 2001 година, като част от исковия период в който се претендира че ищците са владяли претендирания за придобит по давност имот.

Без основание ищците чрез пълномощника си адв. А. се позовават на отразеното „д-р Б.И.Д.” в разписния лист (имотна ведомост) по план 1955-1964 година и че за имота не е намерена отчуждителна преписка. От това ищците претендират че имотът е бил частна собственост и е могъл да бъде придобит по давност, щом не се установява преписка по отчуждаване на имота. Но поради вписаното в същия разписен лист че имотът е поликлиника и двор на поликлиника, отразеното преди това в разписния лист „д-р Б.И.Д.” не налага извод че процесното място е било частен имот и е могло да бъде придобивано по давност. Това е така поради вписаното че имотът е поликлиника и двор на поликлиника. Към момента от които ищците претендират давностно владение 1968 година не само отчуждаване по благоустройствените закони ЗПИНМ, ЗТСУ и др. налага извод за собственост на имота изключваща придобиване чрез давностно владение. При съобразяване на обстоятелството че от 1973 год. със Закона за народното здраве в тогавашната  редакция на чл. 25 ал. 3, установяваща забрана за частна медицинска практика, отразеното за имота „поликлиника”  налага извод че ищците не са установили с необходимото пълно доказване че имотът е бил частна собственост, до актуването му за държавен с цитирания акт за държавна собственост № 5106 от 02. 03. 1987 година на Общински народен съвет гр. С.. Щом след 1968 год. когато се твърди да е започнало владението, поликлиниката и практиката в нея не могат да са частни, не е доказано частен и процесния имот тогава с № 1106, само поради отразеното преди „поликлиника” в разписния лист по план 1955-1964 год. - „Д-р Б.И.Д.”, без отразяване на документа за собственост.

Отразеното в този разписен лист имотна ведомост си не доказва собственост  на д-р Б.И.Д. върху процесния имот и доводите на ищците че е текла придобивна давност върху имот частна собственост не се подкрепят от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Поради изложеното, при наличните доказателства си остава изводът, че ищците не установяват нито давностно владение, нито че е частна собственост процесният имот към моментът в който се твърди, че е започнало владението 1968 год., нито че с оглед площта му от 50 кв. м. се касае за обект годен за придобиване по давностно владение.

В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факт на който страната основава своите искания или възражения.  При положение че ищците не установяват от фактическа страна предпоставките за придобиване на процесното място и паянтови гаражи по давностно владение, съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема, че нито е налице давностно владение, нито фактическата власт макар и упражнявана от ищците е върху обекти частна собственост и годни за придобиване по давностностно владение на претендираните основания.

Не е налице собственост на ищците нито върху мястото, нищожна част от парцел с площ 50 кв. м. нито върху гаражите претендирани от ищците незаконно построени върху мястото, строени без право на строеж и въобще без строителни книжа в чужд имот, който не е могъл да бъде придобит от ищците на претендираното основание. Ищците не установяват фактическото държане на процесните гаражи да е могло да доведе до собственост както на самото място предмет на претенцията, така и на процесните гаражи, за които събраните по делото доказателства установяват че са били паянтови със статут на временни постройки в чужд имот, неподлежащ на придобиване по давност.

Видно от приложения по делото в препис нотариален акт № 7, том ІА, рег. 179, дело № 7 от 2002 година на нотариус С.Х. с район на действие района на РС С. Сдружение с нестопанска цел СД „РС”” с официална обвързваща съда доказателствена сила е признат за собственик на поземлен имот с площ от 779 кв. м. представляващ по регулационния план на град С. от 1987 година имот пл. № 1334, от който е образуван парцел ХІ в кв. 61, при съседи от изток и запад улици, от юг – терен за обществено жилищно строителство и от селен парцели Х-1332, 1333 и ХІІІ-1335. Не е спорно по делото, и от приложената Скица на поземнтен имот № 15.174744-22. 03. 2018 год. се установява, че към настоящия момент този имот е с идентификатор  654231.906.492 по КК и КР на град С. и че мястото предмет на иска с площ 50 кв. м. е включено в този имот и върху това място са построени процесните гаражи.

От заповед № Р-88 от 28. 12. 2001 година на областния управител на С.ска област препис от която е приложена по делото се налага извод че е до посочената дата е бил със статут на държавен имот процесният претендиран от ищците имот с площ 50 кв. м. включен в имот с пл. № 1334 с площ 779 кв. м. е актуван с акт за държавна собственост № 5106 от 02. 03. 1987 година на Общински народен съвет гр. С.. Като имот държавна собственост процесният имот предмет на претенцията не е могъл да бъде придобит по давностно владение нито гаражите построени в него, колкото и време да са ползвани от ищците. За тези изводи съдът съобрази чл. 86 от ЗС в редакциите й през цялото време от 1968 когато се твърди да е започнало владението година до настоящия момент. Както не са могли да придобият собственост върху мястото, така ищците не са могли да придобият собственост и върху който и да било от процесните гаражи. В тази насока съдът съобрази чл. 92 от ЗС, както и че за никой от процесните гаражи никой от ищците не се легитимира с отстъпено право на строеж или каквито и да било строителни книжа.

Не само че ищците не са могли да придобият собственост върху процесното място и който и да било от гаражите, а ответникът с цитираният нотариален акт за собственост установява права върху това място изключващи претендираните от ищците, включително и върху всеки от процесните гаражи. Щом са паянтови, незаконни и построени в чужд имот без право на строеж и без никакви строителни книжа независимо колко време са търпяни тези гаражи не са могли да станат собственост на ищците или на който и да било от тях.

Самостоятелно основание за отхвърляне на исковете като неоснователни е че мястото предмет на претенцията с площ 50 кв. м. и построените в него гаражи ползвани от ищците препречват подхода за действуващ трафопост, установено от заключението на вещото лице К.М., което съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно. Търпимостта на тези гаражи като незаконни постройки се изключва от обстоятелствата, че  са построени без строителни книжа в чужд имот върху място което не е и не може да бъде придобито чрез давностно владение и препречват подхода за трафопост. С оглед нуждата от такъв подход към трафопоста са предвижданията на действащия регулационен план, установено от СТЕ на вещото лице К.М.. Това изключва ищците или който и да било от тях да са придобили по давностно владение който и да било от гаражите, както и върху мястото където ги търпят тези гаражи, колкото и време да е продължило ползването им от ищците. 

По изложените съображения съдът следва да отхвърли предявения иск като неоснователен.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК съдът следва да осъди ищците да заплатят на ответното дружество „Р С” разноските му по делото, а именно 800 лева платени от този ответник за като адвокатски хонорар на пълномощника му адв. Л. Д., за което своевременно е представен и списък на разноските по чл. ГПК .

Със завеждане на напълно неоснователния си иск ищците са поставили причината за направените от ответника разноски по делото и следва да се осъдят да ги заплатят с оглед отхвърлянето на иска изцяло.

Мотивиран от изложеното съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на Б.К.С. с ЕГН **********, И.С.Н. ЕГН **********, М.П.К. ЕГН ********** и С.П.Д. ЕГН **********, предявени на основание давностно владение срещу Сдружение СД РС Булстат ********* с адрес  С., ул. Д.Д. № 1,  за установяване на собственост върху 50 кв. метра представляващи западната част на поземлен имот ПИ с идентификатор 65231.906.492 по КК и КР на град С., иска по чл. 124 ал. 1 ГПК собственост на Б.К.С. за собственост на гараж с идентификатор  65231.906.492.3 с площ 14 кв. м., както и иска на И.С.Н. ЕГН **********, М.П.К. ЕГН ********** и С.П.Д. ЕГН ********** за собственост върху гараж с идентификатор  65231.906.492.4 като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Б.К.С. с ЕГН ********** предявен на основание давностно владение срещу Сдружение СД „РС”” за собственост на гараж с идентификатор  65231.906.492.3 с площ 14 кв, построен в ПИ с идентификатор 65231.906.492.

ОТХВЪРЛЯ иска на И.С.Н. с ЕГН **********, М.П.К. с ЕГН ********** и С.П.Д. с ЕГН **********, предявен на основание давностно владение срещу Сдружение СД РС Булстат ********* за собственост на гараж с идентификатор  65231.906.492.4 с площ 12 кв, построен в ПИ с идентификатор 65231.906.492 като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Б.К.С. с ЕГН **********, И.С.Н. ЕГН **********, М.П.К. ЕГН ********** и С.П.Д. ЕГН ********** на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК да заплатят на Сдружение СД РС Булстат ********* сумата 800 (осемстотин) лева за разноските по делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от връчване преписа на страните.

Районен съдия: