Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
участието на секретар Марина Тодорова и в присъствието на прокурор Христова, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНОХД №3298/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски
районен съд, НО, 16 с-в от 21.12.2016 г. по НОХД № 9803/15 г. подс. И.Б.Б. е
признат за виновен в това, че на 06.10.14 г. в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул.
„*****се заканил с убийство на Р.Б.М. и Р.С.Д., като насочил срещу тях пистолет
и казал: „Ще ви избия“, като това заканване възбудило у тях основателен страх
за осъществяването му и на основание чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК е осъден на
три месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК при изпитателен срок от три години.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Д.Р., защитник на
подс. Б.. Във
въззивната жалба и допълнението към нея се твърди, че присъдата на районния съд
е неправилна и необоснована, и е посочено, че вината на подсъдимия не е
доказана, като в тази насока е направен анализ на събраните по делото
доказателства. Изложени са съображения, че съдът е проявил тенденциозност при
постановяване на съдебния акт, както и че наказателното производство срещу
подсъдимия е било „скалъпено“ от органите на полицията, с цел прикрИ.е на
вината на частните обвинители по настоящото дело – М. и Д., които са извършили
неправомерни действия спрямо подсъдимия Б.. Направено е искане обжалваната
присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която
подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
В съдебно заседание пред
въззивния съд защитникът поддържа жалбата и допълненията към нея, направени
след изготвяне на мотивите на първоинстанционния съд и след образуване на
въззивното производство. Счита, че наказателното производство срещу подсъдимия
представлява „монтирано дело“ и моли въззивния съд да отмени обжалваната
присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по
повдигнатото обвинение.
Прокурорът поддържа, че
присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна, и е съобразена със
събраните по делото доказателства.
Повереникът на частните
обвинители счита, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, и моли
съда да я потвърди.
При последната си дума към
съда подсъдимият заявява, че е невинен и не е извършил престъплението, в което
е обвинен.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите във въззивната жалба и допълненията към нея, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Районният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, въз основа на
задълбочен, подробен и убедителен анализ на събраните доказателства.
Въз
основа на собствен анализ на доказателствата по делото, въззивната инстанция
намира следното от фактическа страна:
Подс.
И.Б.Б. е роден на 02.06.39 г. в с. Бели Осъм, обл. Ловеч, българин, български
гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан.
Подс.
Б. и неговата съпруга св. Е.Б.живеят в гр. София, ж.к.
„Стрелбище“, ул. „******. Подсъдимият е собственик на гараж, находящ се в
посочения жилищен блок.
Подсъдимият има сприхав характер
и реагирал остро спрямо лица, които паркирали автомобили пред неговия гараж, като
правел скандали. По тази причина съседите от блока предупреждавали техните
познати, които не били запознати с нрава на подсъдимия, да не паркират пред
неговия гараж.
Подсъдимият притежавал
законно огнестрелно оръжие – боен пистолет „АП“ с фабр.№BU1739, кал.7.65 мм.
Свидетелите Р.М. и Р.Д. се
занимавали с ремонтни дейности и същите били поканени от св. А.М.., живуща в
блока на подсъдимия, ет.4, ап.11, за да направят оглед и дадат оферта за ремонт
на покрива на блока, тъй като оттам имало теч в жилището на св. М... На
06.10.14 г. около 19.30 ч. свидетелите М. и Д. отишли при св. М.., при което паркирали
автомобила си пред гаража на подсъдимия. Свидетелите М. и Д. направили оглед на
покрива, след което слезли в апартамента на св. М.., за да обсъдят условията за
евентуален ремонт. Там присъствали и други съседи от блока, тъй като ремонтът
засягал общи части и трябвало да се съберат пари. Съседите обаче не постигнали
съгласие за това какви пари да съберат, поради което свидетелите М. и Д. си
тръгнали, като казали на св. М.. да им се обади, когато има повече яснота.
Когато свидетелите М. и Д.
слезли при техния автомобил, паркиран пред гаража на подс. Б., те установили,
че едната врата на гаража била отворена, вътре светела лампа, а на вратата имало
подпряно гребло за сняг. Това не било обичайно, тъй като тогава нямало
снеговалеж. Св. М. посегнал да отключи автомобила, а през това време св. Д.
разговарял по телефона. В този момент до тях се появил подс. Б., който вдигнал
греблото за сняг и замахнал да удари с него св. М.. Последният успял да хване
греблото, на помощ се притекъл и св. Д., който също хванал греблото.
Свидетелите М. и Д. успели да издърпат греблото от ръцете на подсъдимия и го
захвърлили настрани. Подсъдимият започнал да вика и да псува свидетелите. Той
лъхал на алкохол, поради което свидетелите решили, че е пиян. След това
подсъдимият извадил от джоба на якето си носеният от него боен пистолет „АП“ с
фабр.№ BU1739, кал.7.65 мм, насочил
пистолета към свидетелите и казал: „Ще ви избия!“. Св. М. се уплашил. Св. Д. не
се уплашил в първия момент, тъй като счел, че пистолетът е газов. Той хванал
пистолета и започнал да го дърпа от ръцете на подсъдимия, за да му го вземе.
Подсъдимият не пускал пистолета, поради което св. Д. се сборил с него, свалил
го на земята, паднал върху него и тогава успял да му издърпа пистолета от
ръцете. След това св. М. се качил в автомобила и го преместил малко назад, а
през това време св. Д. отишъл до намиращия се в съседен гараж фризьорски салон,
в който се намирали фризьора св. И.К.и клиента св. Г.Б.. Св. Д. влязъл в
салона, оставил пистолета на подсъдимия на масата и казал на св. К.да го върне
на подсъдимия, когато последният изтрезнее. Св. К.обаче категорично отказал да
приеме оръжието и казал на св. Д. да си го вземе. Тогава св. Д. взел оръжието,
качил се в автомобила и заедно със св. М. ***, където живеел св. Д.. Докато
пътували, св. Д. проверил пистолета на подсъдимия, като свалил пълнителя,
издърпал затвора и видял, че в патронника имало патрон, който изхвърчал навън.
Св. Д. установил, че пистолетът бил боен, а не газов и тогава вече се уплашил,
тъй като преценил, че ако при сборичкването пистолетът беше гръмнал, можело да има
пострадал човек. Св. Д. поставил изхвърчалия патрон в пълнителя на пистолета. Той
се притеснил, разбирайки, че държи в ръцете си бойно огнестрелно оръжие. Обадил
се по телефона на сестра си св. Л.Д.– М., адвокат, за да я попита какво трябва
да прави. Тя му казала, че следва незабавно да предаде огнестрелното оръжие в
най-близкото поделение на МВР. По това време свидетелите М. и Д. ***, и решили
да отидат в РУ на полицията в гр. Костинброд, за да предадат там оръжието, а
св. Д.– М. казала, че също ще дойде там по-късно. В районното управление св. Д.
предал пистолета на служителя на полицията св. В.А.с протокол за доброволно
предаване от 06.10.14 г. Последният се свързал по телефона със свои колеги от
04 РУП-СДВР, тъй като инцидентът възникнал в техния район, при което се уговорили
техен екип да отиде до гр. Костинброд, за да приеме оръжието.
Междувременно в 20.05 ч.
подс. Б. се обадил на телефон 112, като заявил, че е пострадал от грабеж, при
който му било отнето личното оръжие. На местопроизшествието бил изпратен
полицейски патрул, служителите от който разговаряли с подсъдимия и св. Б.за
изясняване на случая. След това подсъдимият и св. Б.отишли в 04 РУП-СДВР, за да
дадат писмени показания. Във връзка с подадения сигнал за извършен грабеж,
свидетелите М. и Д. били отведени в 04 РУП-СДВР и задържани за срок до 24 часа
за изясняване на случая.
Въззивният
съд изцяло споделя аргументацията на първата инстанция по отношение на оценката
на доказателствата, поради което и не намира за необходимо да преповтаря
съображенията, изложени от първия съд. В мотивите към обжалваната присъда
подробно са обсъдени съществуващите противоречия в доказателствените материали
и е направен правилен извод, че следва да се кредитират показанията на
свидетелите М. и Д., на които се основава обвинителната теза, и респ. – да не
се кредитират обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга св. Б..
Въззивният съд, както и първоинстанционния, акцентира на обстоятелството, че
подсъдимият развива в обясненията си версия, която е напълно неправдоподобна и
лишена от елементарна житейска логика. Подсъдимият твърди, че през въпросната
вечер е възнамерявал да изкара автомобила си от гаража, за да го закара на
сервиз, където на следващия ден щял да бъде ремонтиран. Не е логично
подсъдимият да е предпочел да закара автомобила до сервиза късно вечерта, при
положение, че се е опасявал /съгласно собствените му обяснения пред съда -
стр.2 от протокола/, че състоянието на превозното средство създава риск същото
да се повреди по пътя и предвиждайки тази възможност, подсъдимият решил да се
„екипира малко по-дебело“, за случай, че се наложи да нощува в колата и да я
пази, като за целта се облякъл с по-дебели дрехи, с по-дебел панталон и се
въоръжил с пистолет в кобур под мишницата /обяснения на подсъдимия, стр.2 от
протокола/. Ефектният филмов сценарий, развит в обясненията на подсъдимия,
свързан въоръжаване, нощуване в автомобил, пазене на автомобила през нощта в
района, където се намирал автосервиза /“който се намира на едно затънтено място
зад Пирогов, където минават най-различни хора и кучета“/ - категорично не се
свързва с обстоятелството, че
подсъдимият е възрастен човек, на 75 години към датата на деянието, с
разклатено здраве /видно от обемната медицинска документация, приложена по
делото и заключението на назначената СМЕ/. Драмата би могла да бъде избегната
просто чрез закарване на автомобила до сервиза на следващия ден рано сутринта,
а защо подсъдимият не се е спрял на тази възможност – в обясненията му няма
отговор.
Освен
че обясненията на подсъдимия са неубедителни, констатира се и противоречие
между тях и показанията на съпругата му - св. Б., която поначало подкрепя
защитната теза на подсъдимия. Според подсъдимия, през въпросната вечер те не са
възнамерявали св. Б.да придружава подсъдимия до автосервиза, което е
разбираемо, предвид обстоятелството, че можело да се наложи да се прекара нощта
в автомобила, при това в опасен район /подсъдимият: „Съпругата ми не трябваше
да идва с мен“/. От своя страна, св. Б.твърди, че се е подготвяла, в случай, че
подсъдимият успее да изкара автомобила от гаража, да тръгне заедно с него към
сервиза. Противоречията между обясненията на подсъдимия и показанията на св. Б.са
аргумент за тяхната недостоверност.
На
фона на неправдоподобността на обясненията на подсъдимия, правилно
първоинстанционият съд е констатирал, че показанията на свидетелите М. и Д. са логични
и последователни, поради което ги е кредитирал напълно. Освен че кореспондират
помежду си, показанията на посочените свидетели кореспондират и се потвърждават
и от други събрани по делото гласни доказателства, които, макар да не се явяват
преки такива, имат характер на контролни доказателства по отношение на
достоверността на показанията на очевидците М. и Д.. Така, св. Д.– М.
потвърждава показанията на св. Д. относно разговора между двамата вечерта след
инцидента, при което последният е поискал съвет какво да направи, и относно
обстоятелства около инцидента, разказани от св. Д. на св. Д.– М.. Показанията
на свидетелите М. и Д. се потвърждават и от напълно обективни, незаинтересовани
от изхода на делото свидетели - св. К.и св. Б.относно опита на св. Д. да остави
пистолета на подсъдимия на съхранение във фризьорския салон; св. М.и св. М..
относно повода, по който свидетелите М. и Д. са посетили блока на подсъдимия; св.
А.относно предаването на пистолета от свидетелите М. и Д. на него и
съпътстващите обяснения на двамата свидетели относно обстоятелствата около
инцидента.
Въззивният
съд не възприема доводите, изложени в допълнението към въззивната жалба, че
тезата, развита в показанията на свидетелите М. и Д., е насочена към тяхното
оневиняване за извършен от тях грабеж на огнестрелно оръжие от подсъдимия.
Грабежът е престъпление против собствеността и съществен елемент от
субективната страна на деянието е намерението на дееца да присвои
инкриминираната вещ. Изводите за субективната страна на деянието винаги се
основават на определени, външно обективирани факти, в които се изразява
поведението на дееца. В настоящия случай, конкретните действия на свидетелите М.
и Д. не само че не потвърждават, а обратното – категорично опровергават
наличието на намерение за присвояване на отнетия от подсъдимия пистолет, на
първо място, заради опита на св. Д., веднага след деянието, да предаде оръжието
за съхранение във фризьорския салон до предаването на пистолета на подсъдимия в
качеството на негов притежател, и на второ място, заради решението на
свидетелите М. и Д. да предадат отнетото оръжие на органите на МВР – в
районното управление на полицията в гр. Костинброд.
Въззивният
съд не споделя аргументите, изложени в допълнението към въззивната жалба, че
обясненията на подсъдимия следва да се ползват с по-голяма доказателствена
тежест от показанията на свидетелите М. и Д., тъй като подсъдимият има висше
образование и е заемал отговорни длъжности, докато работел, а свидетелите М. и Д.
нямат такъв образователен ценз и трудовата им дейност не била детайлно изяснена
в хода на първоинстанционното производство. Съдът счита, че водещи фактори за
преценка на достоверността на гласните доказателства, са доколко те
кореспондират с други събрани по делото доказателства, както и цялостната
логичност, пълнота и последователност на дадените обяснения или показания.
В
обобщение, въззивният съд счита, че районният съд е направил правилни
фактически изводи, като се е доверил на показанията на свидетелите М. и Д., и
не е кредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на св. Б..
Районният
съд е направил правилни крайни правни изводи, че с деянието си подс. Б. е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК. Съобразно възприетата от въззивния съд и описана по-горе
фактическа обстановка, подсъдимият се заканил с убийство на Р.Б.М.
и Р.С.Д., като насочил срещу тях пистолет и казал: „Ще ви избия“, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Вярно е,
че съобразно установените от настоящия съдебен състав факти, реален страх за
осъществяване на заканата е изпитал само св. Р.М., докато св. Р.Д. в момента на
деянието не се почувствал застрашен, тъй като счел, че пистолетът на подсъдимия
бил газов. За съставомерността на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК
обаче не е необходимо лицето, спрямо когото е насочена заканата,
действително да се е изплашило, а само заканата обективно да е от естество да
възбуди у него страх /в този смисъл: ТР №53/18.09.89 г. на ВС/. В настоящия
случай това изискване на закона е налице, тъй като заканата не е била
голословна, а е била придружена с насочване към пострадалите на огнестрелно оръжие
– боен пистолет, като при това положение извън съмнение е, че подсъдимият е
имал обективна възможност да реализира своята закана и да причини смъртта на
пострадалите, чрез държаното от него огнестрелно оръжие, независимо от
разликата във физическите сили и възможности.
Районният съд неправилно е счел, че
аргумент за съставомерността на деянието е обстоятелството, че пострадалите са
изпитали страх на по-късен етап, когато разбрали, че пистолетът на подсъдимия
не бил газов, а боен. Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение на ВС
обстоятелствата във връзка със съставомерността на деянието следва
да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не след
минаването на определено време. Доколкото обаче, както вече се отбеляза, законът
поначало не поставя изискване пострадалите да са изпитали реален страх, този
факт е неотносим към ангажиране отговорността на дееца.
Въззивният съд счита, че са налице основания
за изменение на присъдата в санкционната й част и за определяне на наказанието
на подсъдимия при условията на чл.55 от НК, поради наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона
наказание е несъразмерно тежко. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
следва да се отчетат напредналата възраст на подсъдимия - към датата на
постановяване на въззивното решение вече на 79 години, влошеното му
здравословно състояние, чистото му съдебно минало и обстоятелството, че
продължителността на воденото наказателно производство не съответства на
ниската фактическа и правна сложност на делото. За престъплението по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание до шест години лишаване от
свобода, като при приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК
това наказание следва да бъде заменено с пробация. Съдът намира, че на
подсъдимия следва да бъдат наложени пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и
т.2 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два
пъти седмично за срок от една година и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Ефективното постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК принципно налага
подсъдимият да бъде задължен да полага и безвъзмезден труд в полза на
обществото, като елемент от пробацията; в настоящия случай обаче съдът намира
това за нецелесъобразно поради напредналата възраст и влошено здравословно
състояние на подсъдимия. Предвид естеството на
инкриминираното деяние, което
показва неуравновесеност и липса на задръжки на подсъдимия, както и предвид
събраните по делото данни /показания на съседи от блока/ за конфликтния
характер на подсъдимия, на него следва да бъде наложена и пробационна мярка по
чл.42а, ал.2, т.4 от НК „Включване в програма за обществено въздействие – Формиране
на умения за ефективно справяне с гнева и агресията“ за срок от една година.
Искането на повереника на частните обвинители за
присъждане на основание чл.189, ал.3 от НПК на направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв.,
е основателно и следва да се уважи.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.3 и чл.337,
ал.1, т.1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен
състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда на Софийски
районен съд, НО, 16 с-в от 21.12.2016 г. по НОХД № 9803/15 г. в частта относно
наказанието на подс. И.Б.Б., като определя същото при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и
налага на подсъдимия наказание пробация, при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност
два пъти седмично, за срок от една година,
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година
включване в програма за обществено въздействие – „Формиране
на умения за ефективно справяне с гнева и агресията“ за срок от една година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА подс. И. Б.Б. да заплати на частните
обвинители Р.Б.М. и Р.С.Д. на основание
чл.189, ал.3 от НПК направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.