Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр.София, ………….2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
разгледа търговско дело № 431 по описа за 2020 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, Образувано е по жалба на “М.П.“ ООД, чрез пълномощника си,
адв. В., срещу Отказ № 20200211114959-2/17.02.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на
дружеството в образец А4 с вх. № 20200211114959/11.02.2020 година.
Жалбоподателят оспорва
постановения отказ като неправилен и незаконосъобразен, с твърдения, че квалифицираната
писмена форма по чл. 137, ал. 4 ТЗ се отнася единствено за хипотезата по избор
на управител, но не и в случая на освобождаването му. Счита отказа за
необоснован, доколкото не били изложени мотиви за постановяването му.
С тези аргументи, моли
съда да отмени постановения отказ, като задължи Агенция по вписванията –
Търговски регистър да извърши заявеното вписване. Претендира разноски в
производството.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства
намира следното:
Със заявление по образец
А4 с вх. № 20200211114959 е поискано вписване на промени по партидата на “М.П.“
ООД, ЕИК:********, а именно: прехвърляне на дружествени дялове от капитала на
дружеството от съдружника Д.К.Д.на другия съдружник Д.Р.Б.съответно заличаване
на прехвърлителя Д.Д.като съдружник и освобождаването му като управител.
Заявена е и промяна във фамилното име на съдружника Н.А.Е., поради сключен
граждански брак.
Към заявлението са
приложени: договор за прехвърляне на дружествен дял с нотариална заверка на
подписите и съдържанието (стр. 40 по делото); пълномощно от страна на
съдружника – купувач, към трето лице, с оглед сключване на договора за
покупко-продажба и представителство пред нотариуса, с оглед заверката на
подписи и сдържание (стр. 34); решение на общото събрание за прехвърляне на
дяловете и за заявяване на промяна в имената на съдружника Н.Е. в Н.Гудуин (стр.
29 по делото); решение
на общото събрание за освобождаване на управителя Д.Д.и заличаването ѝ
като такъв, както и за изменяне на адреса на управление на търговското
дружество (стр. 33); декларация по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ; актуален
учредителен акт, отразяващ промените (стр. 30); декларации по чл. 13, ал. 4 и
ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
На 12.02.2020 г. длъжностното
лице по регистрацията дало указания на заявителя до изтичане на срока по чл.
19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ да представи решение на Общото събрание на дружеството за
освобождаване на Д.К.Д., в качеството ѝ на представляващ дружеството, с
нотариална заверка на подписите и съдържанието едновременно, съгласно чл. 137,
ал. 4 ТЗ.
На 17.02.2020 г. длъжностното
лице по регистрацията постановило обжалвания отказ, след като констатирало, че
дадените на 12.02.2020 г. указания не са изпълнени в предоставения за това
срок, поради което вписване на заявените обстоятелства следва да бъде отказано.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен адвокат и е постъпила в законоустановения
срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Следва да се посочи, че
длъжностното лице по регистрацията не е обсъдило в атакувания отказ всички
заявени обстоятелства, но доколкото и е постановило отказ по цялото заявление,
то Съдът се намира за сезиран да се произнесе по отношение на заявлението в
неговата цялост.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следнитер съображения:
Относно искането да се
впише заличаване на един от съдружниците:
За прехвърляне на дялове
от капитала на дружеството чрез договор за покупко - продажба, сключен между
съдружници, не се изисква представяне на декларации съгласно чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 ТЗ.
От граматическото
тълкуване на разпоредбата, става ясно, че такива декларации от управителя на
дружеството и от праводателя по договора за покупко - продажба на дружествени
дялове се дължат единствено при прехвърляне на дяловете на трети за дружеството
лица и то при спазване на изискванията за приемането им като нови съдружници в
дружеството – чрез приемане на решение от общото събрание. Смисълът от
установяване на това допълнително условие при прехвърляне на дялове се обяснява
със създадената порочна практика да се прехвърлят дялове или цели предприятия
на търговски дружества, в които има наети работници и служители, на които не са
платени всички дължими възнаграждения, обезщетения и осигурителни вноски, на
трети лица, които не разполагат с необходимите средства да изплатят дължимото.
Този неправомерен резултат не може да се постигне чрез прехвърляне на дяловете
от един съдружник на друг, тъй като не настъпва промяна в имуществото, поради
което не може да се приеме, че изискването, установено в чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 ТЗ важи и в тези случаи.
Поради това и доколкото в
случая е налице договор с нотариална заверка на подписите за прехвърляне на
дяловете на единия съдружник и решение на ОСС за продажба на дяловете, то са
налице предпоставките по ТЗ.
В частта относно
освобождаването на Д.Д.като управител, Съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 137,
ал. 4 ТЗ предполага буквално тълкуване, съгласно което квалифицирана писмена
форма по отношение протокола за освобождаване на управител не се изисква, тъй
като хипотезата на ал. 4 се простира единствено до решението за избор на
управител – чл. 137, ал. 1, т. 5, предложение първо.
Съгласно мотивите към
законопроекта, изготвен от Министерски съвет, посочената утежнена форма се
предлага с цел да се предотвратят случаите на злоупотреби чрез въвеждане на две
последователни нотариални удостоверявания – на подписа и на съдържанието на
документи, с които се прехвърля предприятието на търговец/ прехвърлят се
дружествени дялове/ взимат се решения от общите събрания на съдружниците в ООД
– решенията за приемане и изкючване на съдружници, даване съгласие за
прехвърляне на дружествен дял на нов член, избор на управител, решения за
придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. Както е
посочено в мотивите към законопроекта, а и в докладите на правните комисии, с
оглед приемането им, посочените промени се въвеждат, именно поради постъпилите
множество сигнали за злоупотреби при търговските дружества, за т. нар. „кражби
на фирми“, които водят или до промяна на собствениците на дружества, най-често
при ЕООД, или до смяна на управител на дружество, който след това извършва
разпоредителни сделки с имуществата на дружеството – разпореждане с недвижими
имоти, банкови сметки и други имуществени права, преди действителните
собственици да узнаят за това.
Видно от мотивите към
законопроекта, и съгласно докладите на парламентарните комисии по приемането
му, редакцията на чл. 137, ал. 4 ТЗ напълно изразява идеята на законодателя да
защити оборота като въведе изискване за утежнена писмена форма в случаите на
избор на управител, в които случаи е възможно да бъдат засегнати интересите
както на самия търговец, така и на трети лица. Хипотезата на освобождаване на
управител не е взета предвид при въвеждане на допълнителното изискване на чл.
137, ал. 4 ТЗ умишлено, тъй като законодателят не е счел, че би могло да
съществуват злоупотреби в тази хипотеза, които да доведат до засягане на
частния и обществения интерес в такава степен, както тези, обхванати от
законодателната промяна случаи. С така приетите изменения законодателят е счел,
че законовата уредба в достатъчна степен охранява обществения интерес и
сигурността в оборота.
Всяко разширително тълкуване,
според настоящата съдебна инстанция би излязло от обхвата на уредбата и би било
в противоречие на закона. В този смисъл, и с оглед изрично уредената със
законовото изменение разпоредба на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 21, ал. 1,
т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 137, ал. 4 ТЗ, за длъжностното лице по регистрацията
съществува задължение, в случай, че е взето решение за освобождаване на
управителя в писмена форма, да впише това обстоятелство, при наличие на
изпълнение на останалите изисквания по чл. 21, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
В случая, е налице
решение на ОС на съдружниците за освобождаване на Д.Д.като управител на „М.П.“
ООД, за който, аналогично на другия протокол от 07.02.2020 г., с който се взема
решение за даване на съгласие за прехвърляне на дяловете между съдружници, не е
налице законово въведени изисквания за квалифицирана писмена форма.
Относно вписване на
промени в името на единия съдружник:
Не са налице основания за
допускане на корекция в имената на съдружника Н.Е., доколкото със заявлението
не са представени доказателства, от които да се установява настъпилата промяна
или идентичност на личността.
Налице е и решение за
промяна на адреса на дружеството.
Независимо от изложените
съображения обаче, Съдът намира, че поисканите промени със заявление вх. № 20200211114959/11.02.2020
г. не могат да бъдат вписани, тъй като към заявлението е представен препис от
дружествения договор, който обаче не съдържа само посочените изменения,
съгласно решението на ОСС от 07.02.2020 г. – относно промяна на съдружниците,
корекция на името на единия съдружник, а и други изменения. За тези изменения няма решение на ОСС. Условие да се допусне
вписването на посочените обстоятелства е да се представи препис от учредителния
акт, в който промените да бъдат отразени.
Доколкото не са давани
указания в този смисъл (за представяне на дружествен договор, който да отразява
само промените, за които има взети решения на ОС или да се представи решение на
ОСС за приемане на изцяло нов устав), независимо от характера на настоящото
производство като контролно - отменително, Съдът намира, че постановеният отказ
следва да бъде отменен, а делото върнато на АВ-ТР за изпълнение на процедурата
по чл. 22, ал.5 от ЗТР.
По искането за
присъждане на разноски в производството:
Настоящето производство е
охранително по своя характер, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл.
541 от ГПК разноските, направени от жалбоподателя във връзка с това
производство следва да останат за негова сметка, независимо от това дали
отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен.
Затова искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „М.П.“ ООД,
ЕИК********, съдебен адрес:г***, адв. В., ОТКАЗ № 20200211114959-2/17.02.2020 г. на длъжностно
лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен по заявление на „М.П.“
ООД, ЕИК********, образец А4, вх. № 20200211114959/11.02.2020 г.
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ-ТРРЮЛНЦ да изпълни
процедурата по чл. 22, ал.5 от ЗТР относно заявление, образец А4 № 20200211114959/11.02.2020 г. на „М.П.“ ООД, ЕИК********, съобразно
изложеното в настоящия акт.
ВРЪЩА
преписката
на Агенция по вписванията - Търговски регистър да се изпълнят указанията.
Решението е окончателно.
Препис от решението – на жалбоподателя
на посочения адрес.
СЪДИЯ: