Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………./14.06.2017г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Ю. Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
3114 по описа за 2015 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
79, ал. 1, пред. 2-ро вр. с чл. 82 от ЗЗД.
Ищцата – Б.С.Д., ЕГН **********,
твърди, че е страна по договор за издаване на международна „А.Б.“ дебитна
карта. В резултат на оспорена от нея транзакция, извършена на 05.12.2013г., по
картата ѝ била блокирана
сума. На 15.01.2014г.
опитала да изтегли 290 евро от банкомат, находящ се на терминала на аерогара
Мюнхен – Германия. Заявката за сумата от 200 евро била отпусната, но
последващата заявка за сумата от 90 евро била отказана, поради превишен дневен
лимит. Твърди, че направила опит да изтегли по-малка сума в размер на 50,00
евро, която била отпусната от устройството, но следващата заявка за остатъка от
40 евро била отказана на същото основание - превишен дневен лимит. В следствие
на отказа ищцата не успяла да заплати самолетен билет за полет от Мюнхен до
София, което от своя страна довело до забавата ѝ по договор за услуга от 25.12.2013
г. и до неговото прекратяване. С прекратяване на договора поруснала
възможността да получи възнаграждение в размер на 149 250,00 евро. По
изложените съображения При това положение се иска осъждането на ответника да
заплати обезщетение на причинените вреди, представляващи пропуснати ползи, в
размер на 14 700 евро, като част от обща претенция в размер 149 250
евро – представляваща възнаграждението по прекратения договор за услуга от
25.12.2013г за срока на действието му от 3 години. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът, „А.Б.“ АД със седалище и
адрес на управление в Република Гърция, гр. Атина, ул. „********чрез К.а си с
фирма „А.Б. - К. Б.“ ЕИК ********, гр. София, бул. „********оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва, че е сключил договор за издаване на
международна дебитна карта с ищцата. Заявява, че на 15.01.2014г. по картата е
била налична сумата от 520,00 лева. От наличността били изтеглени суми в общ
размер от 519,72 лева и по сметката не е останала наличност, за да бъде
отпусната сумата от 40,00 евро. В същото време картата на клиентката не е
кредитна и няма разрешен овърдрафт. Заявява, че кредитният лимит по картата е
стандартен, т.е. 1 600,00 лева и същият не е променян. Ответникът твърди
още, че на 06.12.2013 г. ищцата го е уведомила за отчитането на неизвършена
транзакция. От своя страна банката незабавно е предприела действия за оспорване
на транзакцията пред картовата организация VISA. На 11.12.2013 г. чрез
електронна поща банката е уведомила ищцата, че сметката ѝ е временно кредитирана със сумата
на оспорената транзакция, че е изпратена финансова рекламация към банката в
Германия (собственик на банкомата, на който е извършена оспорената транзакция)
и че сумата на оспорената транзакция е временно блокирана до окончателното
приключване на случая, което вероятно ще е в края на месец януари 2014 г.
Твърди също, че договорът за услуга, който ищцата е сключила, е бил прекратен
не само поради неявяването ѝ на
16.01.2014 г. в Б., а и поради неизпълнение на друго нейно задължение – да
осигури оборудване за провеждане на нормален учебно-тренировъчен процес. Претендира разноски (вж. отговора на исковата
молба, л. 34-39, молба, л. 90-93).
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
Не е спорно между страните (вж.
доклада по делото, л. 161-164), че на 27.05.2009 г. същите са сключили договор
за издаване на международна „А.Б.“ дебитна карта. Видно от него е, че дневният
лимит на средства, които могат да бъдат изтеглени от АТМ терминал възлиза на
1 600 лева, което също не е спорно между страните. Съгласно т. 1.1. от
общите условия на „А.Б.А – К. Б.“ за издаване и ползване на дебитни карти VISA,
картата не дава достъп на картодържателя до предварително одобрен от банката
кредит, т.е. картодържателят има достъп единствено до средствата депозирани по
неговата сметка. Съгласно т. 10.2. от общите условия, картодържателят има право
да оспори дадена транзакция пред Банката в рамките на 30 дни от датата на
получаване на месечното извлечение, в което е включена съответната транзакция.
Не се спори също и относно
обстоятелството, че ищцата е оспорила основателността на извършена на
05.12.2013 г. транзакция. В резултат на това сумата на транзакцията е била
възстановена по картата ѝ.
Това се установява и от представения и приет по делото дневник на парични
корекции (л.219). Видно от него е, че ответникът е заявил за възстановяване
сумата от 99,57 лева по сметка на Б.Д.. Тази сума е била възстановена по
сметката на ищцата на 10.12.2013 г. ( вж. транзакции за възстановяване на суми,
л. 222).
По делото е представен и приет
електронен документ - електронно писмо (л.54), адресирано до „г-жа Д.-А.“ на
електронен адрес - „********“. Видно от
представената от ищцата кореспонденция между нея и банката, водена по
електронна поща, електронният адрес на който тя е получавала съобщения от
банката е именно : „********“. Ето защо
следва да се приеме, че това изявление на банката е изпратено и получено от
ищцата. С него тя е уведомена за извършената финансова рекламация. Със същото
писмо ищцата е уведомена и, че сумата от 50 евро е възстановена по сметката ѝ, но същата е блокирана до
окончателната преценка за основателността на рекламацията. Ищцата е уведомена
също, че становището на банката, която обслужва банкомата се очаква до края на
месец януари 2014 г.
От представеното и прието по делото
банково извлечение от сметката на ищцата за периода 15.01.2014 г. – 17.01.2014
г. е видно, че към 15.01.2014 г. по сметката на ищцата е имало начално салдо от
110,44 лева, от които 99,57 лева са били блокирани. Блокираната сума
съответства на размера на възстановената вследствие на оспорването от страна на
ищцата. На същата дата по сметката са постъпили 520,00 лева. На 15.01.2014 г.
са заявени тегления на 100,44 лева и на още 401,74 лева. За тези две транзакции
са удържани такси от общо 17,54 лева. По този начин общият размер на
изтеглените средства за 15.01.2014 г. възлиза на 519,72 лева. В извадката е
отбелязано крайно салдо след транзакциите в размер на 11,15 лева (вж. банковото
извлечение, л. 94).
От приетото по делото заключение на
вещо лице се установява, че на 15.01.2014 г. по сметката на ищцата е имало 110,44
лева. В тази сума са включени и блокираните 99,57 лева. На тази дата по
сметката ищцата е постъпила сумата от 520 лева. По този начин общата налична
сума по картата към 15:21 ч. (местно време в гр. Мюнхен) на 15.01.2014 г. е
била 630,44 лева. На посочената дата и час ищцата е изтеглила общо 502,18 лева,
за което са начислени такси от 17,54 лева, или общо наличността по сметката е
намаляла с 519,74 лева. Освен изтеглените суми ищцата е заявила и теглене на 40
евро, която транзакция не е била изпълнена. За изпълнение на заявената
транзакция е била необходима наличност по сметката от 80,32 лева. Ето защо за
изпълнение на всички заявки за теглене е била необходимата сума от общо 600,04
лева. Отговорът на вещото лице на втория поставен въпрос потвърждава данните на
ответника, посочени в допълнителната му молба (л. 90-93), че лимитът на теглене
от картата е в размер на 1 600 лева.
Видно от представената по делото резервация
на самолетен билет (л. 121), на 15.01.2014 г. Б.Д. е резервирала билети за
полет LH 1702 за 16.01.2014 г. от Мюнхен
до София и полет LH 1705 на 21.05.2014 г. от София до Мюнхен. На резервацията
са изписани цифрите 290, последвани от означение за валута – евро. Върху
документа има поставен печат и подпис, но не е посочен негов автор. От
ръкописния надпис не става ясно какво означава – дали представлява цена, както
твърди ищцата, като в този случай не е ясно дали това е цената за единия или за
двата полета. С оглед на това, и предвид
липсата на други доказателства за цената на полета, съдът приема, че не е
доказано твърдението на ищцата, че резервираният от нея самолетен билет от
Мюнхен до София е с цена 290 евро.
От представения и приет по делото
договор за услуга от 25.12.2013 г. се установява, че ищцата, в качеството си на
изпълнител, се е задължила да провежда учебни курсове по тенис на корт за
период от 3 години. Началото на изпълнението на задълженията на ищцата,
съгласно чл. 1.2. от договора, е 17.01.2014 г. За изпълнение на задълженията си
тя се е задължила да пристигне в Б. на 16.01.2014 г. (чл. 3.1., т. 1 от
договора). Страните са уговорили, че изпълнителят дължи да проведе общо
1 990 часа курсове за всяка година от срока на договора. Дължимото от
възложителя възнаграждение е по 49 750 евро за всяка от годините от срока
на договора. Страните са договорили, че в случай на неизпълнение на някое от
задълженията, насрещната страна има право да прекрати договора. Това право се
упражнява с едностранно изявление – уведомление по телефон или електронна поща.
Съгласно чл. 4.1, т. 4. от договора, когато уведомяването за прекратяване на
договора се извършва по телефона, „страната е длъжна в десетдневен срок да
потвърди уведомлението пред трето лице“.
По делото е представен и приет
документ, издаден от управителя на „Т.И.“ ЕООД – Възложител по договора за
услуга от 25.12.2013 г. Документът е озаглавен „Уведомление“ и е адресиран до Б.
Д.-А. (Изпълнител по договора). В него се съдържа изявлението на управителя на
Възложителя, че прекратява едностранно договора за услуга поради неизпълнение
на задълженията на ищцата. По
делото няма данни това уведомление да е
получено от ищцата. В него не се съдържа изявление на автора му, за вече
упражнено право да прекрати договора по един от начините, уговорени в ч. 4.1.,
т. 4 от него. Но след като документът се представя от нея, то очевидно същия е
получен преди предявяване на иска.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля М.М.М.. Той заявява, че познава ищцата
и семейството ѝ. Според
свидетеля ищцата трябвало да се прибере от Германия, за да води уроци по тенис
в гр. Белене. В разговор с нея в края на месец януари 2014 г. тя му споделила,
че няма да се прибира в Б.. Освен това ищцата му споделила, без да навлиза в
детайли, че има проблеми с „пари, банкомат, банкова карта най-общо казано“.
Свидетелят заявява, че към края на 2013 г. дружество „Т.И.“ ЕООД е стопанисвало
зала за тенис, която е била оборудвана с всичко необходимо за функционирането ѝ.
Други доказателства, относими към
спора, не са събрани.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението (чл. 82, ал. 1 от ЗЗД).
Ето защо, за да е основателна
претенцията трябва да е налице следният фактически състав: 1. Валидно договорно
задължение на ответника; 2. Неизпълнение на договорното задължение на ответника;
3. Да са настъпили вреди за ищцата, които да се изразяват в пропуснати ползи,
които да са били достатъчно определени по период, вид, размер и да е било
достатъчно сигурно тяхното получаване в патримониума на ищцата; 4. Вредите да
са били предвидими към момента на възникване на облигационното отношение;.
По делото безспорно се установи, че
между страните е сключен договор за издаване на международна „А.Б.“ дебитна
карта. Съгласно този договор картодържателят има достъп единствено до средствата
депозирани по неговата сметка. Установи се, че общата сума по сметката на
ищцата към 15.01.2014 г. е била в размер на 630,44 лева, от които 99,57 лева са
били блокирани, т.е. разполагаемата сума е била в размер на 530,87 лева. Сумата
от 99,57 лева е била блокирана вследствие на предявена от самата ищца финансова
рекламация. Тя е била уведомена, че средства в този размер са възстановени по
сметката ѝ, но не
са разполагаеми, а са блокирани до окончателното становище на банката
стопанисваща банкомат в Германия.
На 15.01.2014 г. ищцата е наредила няколко
суми за теглене, за което са удържани такси, вследствие на което наличността по
сметката ѝ е
намаляла с общо 519,74 лева. Ето защо след тези транзакции остатъкът в размер
на 11,13 лева не е бил достатъчен за изпълнение на наредената транзакция на
стойност 40 евро ( за което е била необходима сума от 80,32 лева).
Следователно по делото не се доказа
неизпълнение на договорно задължение на банката, което е необходима
предпоставка за уважаване на иска и присъждане на търсеното обезщетение.
Отделно от това, за пълнота на
изложението, следва да се посочи, че претендираното обезщетение касае вреди,
които не са били предвидими към пораждане на твърдяното да е неизпълнено
договорно задължение на банката. Предвидими са тези преки и непосредствени
вреди от неизпълнението на сделката, чието настъпване, страните са могли и са
били длъжни да предположат при проявената дължима грижа и които представляват
негов необходим и закономерен резултат /така Тълкувателно решение № 3 от
12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК/. Дали вредите са предвидими
или не, е въпрос на фактическо тълкуване. В конкретния случай в договора от 27.05.2009г.
за издаване на международна „А.Б.“ дебитна карта не е посочена конкретна цел за
неговото сключване. В частност не е посочено, че средствата, които ищцата ще
набира в сметката, обслужваща дебитната карта, ще се използват именно за
пътуването до Б. и/или за финансиране на дейности подготвящи изпълнението на
договора за услуга от 25.12.2013г сключен с „Т.И.“ ЕООД. При това положение
банката няма как да знае, полагайки грижата на добрия търговец при сключване на
договора за банковата карта, че ако блокира средства по нея, това може да
доведе до евентуалното прекратяване на договора за услуга от 25.12.2013г
сключен между ищцата и „Т.И.“ ЕООД. Така дори да си приеме, че е налице
неизпълнение на договорни задължения от страна на банката, претендираните от
ищцата пропуснати ползи не са предвидими вреди по договора и за тях, ответникът
не дължи обезщетение, защото нито знае, нито е длъжен да знае, за какви
дейности ищцата ще използва средствата по дебитната си карта.
С оглед изложеното предявеният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски. Той е бил
защитаван от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати 100 лева възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Б.С.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 214 –
адв. И.А., предявен срещу „А.Б.“ АД,
търговско дружество регистрирано по законите на Република Гърция, със седалище
и адрес на управление: гр. Атина, ул. „********чрез „А.Б. - К. Б.“ ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, бул. „********с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 14 700,00
евро, част от обща претенция в размер на 149 250,00 евро - представляваща обезщетение за пропуснати ползи
поради неизпълнение на задължение по сключения на 27.05.2009 г. договор за
издаване на международна „А.Б.“ дебитна карта, изразяващо се в неразрешаване
извършването на транзакция – теглене от банкомат на сумата от 40,00 евро.
ОСЪЖДА Б.С.Д., ЕГН ********** да заплати на „А.Б.“ АД, търговско
дружество регистрирано по законите на Република Гърция, със седалище и адрес на
управление: гр. Атина, ул. „********чрез „А.Б. - К. Б.“ ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, бул. „********на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ сумата от 100,00 лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
на преписа.
СЪДИЯ: