Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260482
гр.Бургас, 20.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 5915 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „Инвест Билд 2010” ЕООД с ЕИК: 204272708, със седалище и адрес на управление –
гр. **************************************, чрез управителя З.Б., срещу
Наказателно постановление № 02-0002517/23.10.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
- гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416,
ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена
санкция” в размер на 3000 лева.
С
жалбата се оспорва изложената фактическа обстановка, тъй като между
жалбоподателя и лицето И.Р.Х. бил сключен граждански договор, била извършвана
услуга по гражданско, а не по трудово правоотношение, излагат се аргументи, че
липсват елементите на трудово правоотношение. Отделно следвало да се развие
производство по чл. 405а КТ и на работодателя да се издаде предписание.
Възразява се и против размера на имуществената санкция. Моли да се отмени
обжалваното НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В., която поддържа
жалбата и излага подробни аргументи, че е налице гражданско, а не трудово
правоотношение.
Административнонаказващият
орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, надлежно призовани, в
съдебното заседание се представлява от юрк. Н., оспорва жалбата и излага
съображения по същество като счита, че е налице трудово правоотношение, намира,
че наказанието е съобразено с тежестта на нарушението. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно е, че същото е връчено на 12.12.2019г., а жалбата е
подадена на 19.12.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Съдът, след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 27.08.2019г.
на жалбоподателя „Инвест Билд 2010” ЕООД
е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че в
качеството на работодател на 28.05.2019г. в 10,20 часа на място на обект
„Ремонт на административна сграда РИО-Бургас“, находящ се в гр. Бургас, ж.к.
Изгрев, бл. 53, вх. 6 не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила като не е
сключил писмен трудов договор с лицето И.Р.Х..
И.Р.Х.
е установен от св. С.М. и Ася М. в посочения в АУАН ден и час да престира труд
на обекта като работник – поставя шпакловка на външната стена на сградата.
Лицето е декларирало в справката на основание чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402,
ал. 2 КТ място на работа, длъжност, работно време, два почини дни в седмицата,
почивка в работния ден и трудово възнаграждение.
В
Инспекция по труда бил представен сключен писмен граждански договор № 17/28.05.2019г.,
съгласно който възложтелят Инвест Билд 2010 възлага на изпълнителя И.Р.Х.
частично изпълнение на шпакловка на обект МО гр. Бургас. Възложителят се
задължава след приемане на извършената работа да изплати на изпълнителя 300
лева.
При
извършена справка в Информационна система на ИА „ГИТ“, регистър Трудови
договори към НАП, по ЕГН на лицето И.Х. не се установили данни за подадено
уведомление за сключен трудов договор между дружеството и лицето към 28.05.2019г.
- датата на проверка на обекта.
Актът
за установяване на административно нарушение (АУАН) е връчен на представител на
дружеството жалбоподател на 27.08.2019г. Срещу АУАН е подадено възражение, с което
формално се посочва, че се възразява.
Съдът
намира, че следва да кредитира показанията на св. М., която е присъствала на
проверката и е установила, че лицето Х. поставя шпакловка на външната стена на
сградата, описана в АУАН и в наказателното постановление. Изложената фактическа
обстановка в АУАН се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Това обстоятелството не е и спорно между страните като се спори
за това дали е налице трудово правоотношение или се касае за гражданско такова
по договор за изработка. Т.е. спорът в това производство се свежда до правото.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН - съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено
в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Правилно е посочена нарушената материалноправна норма. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съдът
намира, че жалбоподателят има качеството на работодател съгласно пар.1, т.1 от
ДР от КТ “работодател“ е всяко физическо, юридическо лице или негово поделение,
както и всяко друго организационно и икономическо образувание /предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и др. подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение. Този извод съдът прави на база събраните по делото
доказателства и това, че същият като възложител на работата има правото да
определи пределите на работа, да контролира процеса на работа и да плати
възнаграждение. Установява се безспорно, че в деня на проверката И.Х. е
поставял шпакловка на външна стена на сградата. Съдът направи всички възможни
действия с оглед осигуряване на лицето Х., за да бъде разпитано в съдебно
заседание, но същото не бе установено, напуснал е пределите на страната и не е
известен адреса му, поради което съдебното следствие приключи без неговия
разпит.
По
делото са събрани достатъчно доказателства, от които се установява по безсъмнен
начин обективната истина и които в съвкупност подкрепят изложената в АУАН фактическа
обстановка. Домогванията на жалбоподателя да докаже, че Х. не е попълнил собственоръчно
декларация по чл. 402 КТ останаха неподкрепени с доказателства. От друга страна
съдът намира, че представения граждански договор е частен диспозитивен документ,
същият е без достоверна дата, поради което не може да докаже защитната теза на
жалбоподателя и да обвърже съда и същият не може да се кредитира. Следва да се
има предвид обаче, че в него липсва уговорен резултат, който следва да постигне
изпълнителя, липсва посочване на конкретна работа и съответно площ, която
възложителят възлага за шпакловка, напротив посочено е, че се касае за частично
изпълнение на шпакловка на обект като възложителят се задължава след приемане
на плати възнаграждение в размер на 300 лева, т.е. в договора липсва кой е онзи
конкретен резултат, който трябва да се постигне. Изцяло от възложителя зависи
да посочи конкретната част, която трябва да се шпаклова, от него зависи
организацията на работния процес и резултата, който ще се постигне. Касае се за трудово правоотношение, при което
е налице дисциплинарна власт от страна на работодателя, който е този, който
следва да определи какво да се изпълни частично, контролира извършената работа,
за която ще плати възнаграждение. Дисциплинарната власт на работодателя спрямо
работника е съществения елемент на трудовото правоотношение, което го отличава
от гражданското.
На
следващо място съдът счита, че следва да кредитира с доверие показанията на
разпитаната свидетелка М. като последователни, логични и кореспондиращи с останалите
писмени доказателствата по делото, че лицето собственоръчно е попълнило справката
и е посочило работно време, почивни дни, трудово възнаграждение, което доказва
наличието на белезите на трудово правоотношение и наличието на дисциплинарна
власт на работодателя.
Неоснователно
е възражението и че в случая е налице преюдициален спор, който е следвало първо
да се реши по чл. 405а КТ и след това да се обсъжда въпроса за отговорността на
работодателя. Според разпоредбата на чл.405а от КТ, когато се установи, че
работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на
трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните
органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото
правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В
постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото
правоотношение. С цитираната норма е създадена защита на страните по трудово
правоотношение, което не е обективирано в изискуемата от закона форма, да
установят съществуването му чрез допустимите от закона доказателствени средства
при наличието на правен интерес. Тази защита обаче не изключва и не обуславя
възможността за санкциониране на неизправната страна в правоотношението от
органите, на които е възложен контролът по спазване на трудовото
законодателство (в този смисъл Решение № 656/24.04.2014г. по к.н.а.х.д. №
2338/2013г. на АдмС-Бургас).
Съгласно
разпоредбата на чл. 62 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, това е
форма за неговата действителност, разпоредбата на закона е императивна и
нейното нарушаване се санкционира с наказание за нарушителя. Нормата не се
касае до здравословните и безопасни условия на труд, поради което съгласно чл.
414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Извършеното нарушение съдът счита, че не може
да се определи като маловажно и не се отличава от типичните нарушения от този
вид. Изрично нормата на чл. 415 в, ал. 2 КТ предвижда, че не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2.
Действително изводът за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в
който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. №
1/2007г. по описа на ВКС. В случая обаче не е налице маловажност по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид –
работник е установен без наличието на сключен трудов договор, с което се
нарушават не само неговите трудови права, но и осигурителните такива като
лицето през този период следва за своя сметка да заплати вноските за обществено
осигуряване, но и здравни такива. Не без значение и обстоятелството, че
дейността е свързана със строителството, което е рисков на трудови злополуки
отрасъл.
Доколкото
не се сочат от АНО отегчаващи обстоятелства съдът намира, че АНО неправилно е
индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на
жалбоподателя в рамките, установени от законодателя, а именно съдът намира, че
е справедливо, предвид липсата на посочени отегчаващи обстоятелства, да се
определи в размер на минимума от 1500 лева.
Ето
защо наказателното постановление следва да се измени като се намали размерът на
имуществената санкция от 3000 лева на 1500 лева.
Съгласно
на чл. 63 от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. В случая
наказателното постановление се изменя, която хипотеза не е уредена в чл. 143 АПК. Жалбоподателят не е претендирал разноски, а на АНО се дължат разноски на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр.
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева като
се отчита фактическата и правна сложност на делото и че наказателното
постановление е изменено.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 02-0002517/23.10.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
- гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416,
ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на „Инвест Билд 2010” ЕООД с ЕИК: 204272708, със седалище и адрес на управление –
гр. ************************************** е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 3000 лева КАТО НАМАЛАВА размера на имуществената санкция на 1500
(хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА
„Инвест Билд 2010” ЕООД с ЕИК: 204272708, със седалище и адрес на управление –
гр. ************************************** да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС