Определение по дело №320/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 374
Дата: 7 юни 2018 г.
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20183001000320
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 28 май 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  374

 

07.06.2018г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 320

по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 396, ал. 1 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 7567/09.03.3018г. на „ЕКО 2015“ ЕООД, ЕИК *********, срещу определение № 676/21.02.2018г., постановено по т. д. № 212/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на предявените от ОБЩИНА КУБРАТ срещу частния жалбоподател множество установителни искове за прогласяване нищожност на сключен между страните договор № 150/27.08.2015г., на различни основания, чрез налагане на обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изп. дело № 88/2018г. и по изп. дело № 89/2018г., двете по описа на ЧСИ Деян Драганов, per. № 762, район на действие ОС - Разград, при условие на внесена от молителя парична гаранция в размер на 50 000 лв.

С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се претендира неговата отмяна и постановяване на друг, с който искането за налагане обезпечение на висящите искове да бъда отхвърлено. Твърди се недопустимост на обезпечените искове на няколко основание, липса на данни за вероятна основателност, както и неадекватност на обезпечителната мярка.

С определение № 371/06.06.2018г. по в. ч. т. д. № 321/2018г. по описа на ВнАпС, е прекратено производството, образувано по частна жалба вх. № 10123/02.04.2018г. на „ЕКО 2015“ ЕООД ЕИК *********, срещу определение № 1090/23.03.2018г. по т. д. № 212/2018г. по описа на ВОС, и същото е присъединено към настоящото производство за постановяване на общ съдебен акт по двете частни жалби с вх. № 7567/09.03.2018г. и вх. № 10123/02.04.2018г. В частна жалба вх. № 10123/02.04.2018г. са направени идентични оплаквания за неправилност на определението поради липсата на предвидените предпоставки по чл. 390 ГПК.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, и са процесуално допустими.

Насрещната страна – Община Кубрат, на която са редовно връчени преписи от частните жалби, не се възползва от възможността за подаване на отговор и не изразява становище.

Съставът на ВнАпС, като обсъди твърденията на жалбоподателя във връзка с изложените оплаквания и провери данните по делото, намира частните жалби за основателни, като съображенията за това са следните:

При произнасяне по подадена молба по чл. 389 и сл. ГПК за допускане обезпечение на бъдещ или предявен иск, съдът следва да направи преценка, въз основа на твърденията в молбата и приложените към нея доказателства, на първо място относно допустимостта на обезпечавания иск, и след това, при положителна преценка относно наличието на всички процесуални предпоставки, респ. липсата на процесуални пречки, да прецени вероятната основателност, обезпечителна нужда и адекватността на обезпечителната мярка по отношение на обезпечителната нужда и обезпечавания интерес. При обезпечаване на установителни искове се извършва и преценка за правен интерес, а за да се направи извод, че поисканата обезпечителна мярка е подходяща с оглед целта на обезпечението и интерес на молителя същата следва да кореспондира на правните последици от евентуално позитивно установително решение.

С исковата молба на „Еко 2015“ ЕООД са предявени множество установителни искове за прогласяване нищожност, на различни основания, на сключен между страните договор № 150/27.08.2015г. за възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без обявление с предмет изпълнение на обществена поръчка за „Сметосъбиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци от територията на Община Кубрат до Регионално депо за неопасни отпадъци в гр. Разград. В исковата молба е поискано налагане на обезпечение чрез спиране на принудително изпълнение по изпълнителни листи, издадени въз основа на две влезли в сила осъдителни арбитражни решения по ВАД № 264/2016г. и ВАД № 1/2017г., двете по описа на Арбитражен съд Варна при СППМ, с които Община Кубрат е осъдена да заплати на „Еко 2015“ ЕООД дължими възнаграждения по процесния договор за предходни периоди, ведно с неустойки и лихви за забава, и разноски по арбитражните производства.

Въззивният съд намира, че в случая не са налице достатъчно данни, от които да се направи извод за допустимост на висящите искове за установяване нищожност на правоотношение, по което са постановени две позитивни за ответника – изпълнител, срещу ищеца – възложител, осъдителни арбитражни решения за дължими възнаграждения по договор № 150/27.08.2015г. В новообразуваното исково производство ищецът не сочи непреклудирани с приключване на арбитражните дела, факти и възражения срещу действителността на процесното правоотношение.

Отделно от това, допуснатите обезпечителни мерки не са адекватни на целта на молителя да избегне плащане по издадените изпълнителни листи, въз основа на които са образувани производства за принудително изпълнение. Отричане на признати с арбитражните осъдителни решения права на ответника срещу ищеца не са в кръга на правните последици от последващо спрямо приключилите арбитражни производства положително установително решение.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваните определения следва да бъдат отменени като се постанови друго съобразно правните изводи на въззивната инстанция, с което исканията за налагане на обезпечение да бъдат отхвърлени поради липса на предпоставките по чл. 390 ГПК.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 676/21.02.2018г. и определение № 1090/23.03.2018г., постановени по т. д. № 212/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбите на ОБЩИНА КУБРАТ, с правно основание чл. 389 и сл. от ГПК, за допускане обезпечение на множество висящи установителни искове, предявени срещу „ЕКО 2015“ ЕООД, ЕИК *********, за прогласяване нищожност на сключен между страните договор № 150/27.08.2015г., на различни основания, чрез налагане на обезпечителни мерки: спиране на производства по принудително изпълнение по изпълнителни листи, издадени въз основа на осъдителни арбитражни решения по ВАД № 264/2016г. и ВАД № 1/2017г., двете по описа на Арбитражен съд Варна при СППМ, с които Община Кубрат е осъдена да заплати на „Еко 2015“ ЕООД дължими възнаграждения по процесния договор, ведно с неустойки и лихви за забава, и разноски по арбитражните производства, като неоснователни, и

ОБЕЗСИЛВА издадените въз основа на посочените определения обезпечителни заповеди.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

Служебен препис от определението да се приложи по в. ч. т. д. № 320/2018г. по описа на ВнАпС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.