РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Благоевград, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20221200900126 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „*****“ ЕООД,
ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***“ № **,
представлявано от П.С.К., срещу „*****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление гр. Б., ул. „***“ № **, представлявано от Г.В.Т.
Ищецът твърди, че на 28.05.2019 г. бил ангажиран от ответника да извърши
строително-монтажни работи /СМР/ с материали, охрана, огради и скеле,
съгласно количествено-стойностна сметка, на сградата на Пето СОУ „Георги
Измирлиев“ в гр. Благоевград. Налице било поетапно приемане на
извършената на обекта работа, оформена в актове-протоколи обр. 19 за
действително извършени и подлежащи на разплащане СМР, подписани от
двете страни, и разплащане по част от издадените въз основа на актовете
данъчни фактури. От страна на ответника били подписани всички актове-
протоколи обр. 19, съставени на 22.07.2019 г., 13.09.2019 г. и 25.11.2019 г. /2
броя/. Той не платил по последната данъчна фактура - № ********** от
02.12.2019 г., на стойност 28 279,49 лв. с ДДС, във връзка с подписан акт-
протокол обр. 19, оформен като акт № 4 от 25.11.2019 г., на същата стойност -
28 279,49 лв. Въпросната данъчна фактура била надлежно отразена в
счетоводните книги на двете дружества и в дневниците им по ЗДДС.
Фактурираната сума била дължима в 30-дневен срок от датата на издаване на
данъчната фактура, съгласно сключения писмен договор за извършване на
строително-монтажни работи. Ищецът многократно канил ответника да се
1
издължи. Последният обещавал да го направи, но погасяване така и не
последвало. Възнаграждение на изпълнителя по договор за СМР се дължало
за извършена и приета работа. Задължението на възложителя за плащане
възниквало след приемане на работата. Приемането на работата било сред
основните задължения на възложителя, като той трябвало да я прегледа и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се открият по-късно. При липсата на такива възражения,
работата следвало да се счита приета. Приемането на работата обхващало
както реалното получаване на фактическата власт върху нея, така и
признанието, че тя действително съответства на възложеното с договора.
Установяването на изпълнената и приета работа можело да се направи с
различни доказателствени средства - приемо-предавателен протокол за
конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за
изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност, съдебна
техническа експертиза и свидетелски показания. Двустранно подписаният
протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количество,
единична цена и обща стойност на отделните видове СМР, по своята същност
представлявал приемо-предавателен протокол за конкретно извършените
видове работи. Въпреки изискуемостта и неоспоримостта на задължението,
дължимата сума не била платена и до настоящия момент. Ответникът
трябвало да заплати и съответната лихва за забава, считано от 02.01.2020 г. до
19.04.2022 г. Иска се неговото осъждане за главница от 28 279,49 лв.,
представляваща неизвършено плащане по данъчна фактура № ********** от
02.12.2019 г., за мораторна лихва от 6590 лева за периода 02.01.2020 г. -
19.04.2022 г., както и за разноските по настоящото производство и в
производството по обезпечаване на исковете.
Правната квалификация на претенциите се съдържа в нормите на чл. 266 от
ЗЗДог вр. чл. 288, изр. 1 от ТЗ и чл. 309а, ал. 1, изр. 1 от ТЗ.
Исковете са редовни и допустими.
Ответната страна не подаде писмен отговор, не взе становище, не направи
възражения, не оспори истинността на представените от ищеца документи, не
посочи доказателства и не ангажира писмени такива. Представител на
„*****“ ЕООД не се яви в откритото съдебно заседание. Не беше направено
искане за разглеждане на казуса в негово отсъствие.
Ищецът пожела делото да приключи с неприсъствено решение.
В действащия ГПК неприсъственото решение е уредено като съдебен акт,
постановяван по искане на една от страните в съдебния исков процес, с който
се разрешава правният спор. По искане на ищеца такова решение може да
бъде постановено, когато не е представен в срок отговор на исковата молба,
ответникът не се е явил в първото редовно по делото съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие /Решение № 70 от
07.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 112/2021 г., III г. о., ГК, докладвано от
2
съдията Маргарита Георгиева/.
Окръжен съд Благоевград констатира, че в случая действително са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
На ответната страна бяха указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и неявяването на неин представител в откритото съдебно
заседание.
Исковете са редовни, допустими и вероятно основателни с оглед изложените
в исковата молба факти и обстоятелства и подкрепящите ги писмени
доказателства.
Неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. В него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствен съдебен акт /Решение № 290 от 15.08.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1211/2010 г., I г. о., ГК, докладвано от съдията Бранислава
Павлова/. Именно така следва да се процедира и в настоящия случай.
Решението ще бъде мотивирано само формално, доколкото няма да се
разглеждат и обсъждат спорните материални правоотношения по същество
/Решение № 157 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 262/2010 г., I т. о., ТК,
докладвано от председателя Таня Райковска/.
Фактическите констатации, които съдът трябва да направи въз основа на
събрания доказателствен материал, са основата на решението по делото. В
хипотезата на неприсъственото решение, мястото на фактическите
констатации на съда се заема от фактическите твърдения в исковата молба,
които не са опровергани от наличните доказателства /„Отново по някои
спорни въпроси на защитата срещу неприсъственото решение“ от д-р Атанас
Иванов, списание „Норма“, бр. 4 от 2015 г./. Окръжният съд прецени, че в
казуса тази съвкупност от факти е достатъчна, за да обоснове основателността
на предявените претенции в рамките на правната им квалификация.
Уважаването на исковете се предпостави и от приобщената доказателствена
съвкупност, включваща писмени документи.
Ищецът претендира разноските, направени от него по настоящото дело, и те
следва да му се присъдят. Така трябва да се процедира и с разноските на
„*****“ ЕООД в обезпечителното производство, развило се по частно
гражданско дело № 305 от 2022 г. на Окръжен съд Благоевград - т. 5 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 238 и 239 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. Б.,
ул. „***“ № **, представлявано от Г.В.Т. да заплати на „*****“ ЕООД, ЕИК
3
*****, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***“ № ***,
представлявано от П.С.К., главница от 28 279,49 лв. /двадесет и осем хиляди
двеста седемдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, дължима по
данъчна фактура № ********** от 02.12.2019 г., за извършени през 2019 г.
строително-монтажни работи по сградата на Пето СОУ „Георги Измирлиев“ в
гр. Благоевград, мораторна лихва от 6590 /шест хиляди петстотин и
деветдесет/ лева, дължима за периода 02.01.2020 г. - 19.04.2022 г., разноски по
настоящото производство в общ размер на 2794,78 лв. /две хиляди
седемстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/,
включващи държавна такса от 1394,78 лв. и адвокатско възнаграждение от
1400 лева, и разноски в производството по обезпечаване на исковете,
възлизащи на 990 /деветстотин и деветдесет/ лева и включващи държавна
такса от 40 лева и адвокатско възнаграждение от 950 лева.
Решението не подлежи на обжалване. Негови копия да се връчат на страните
/на ищеца - чрез изпращане на електронния адрес на адвоката му -
**********@***.**/. Ответникът може да се защити срещу решението по реда
на чл. 240 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4