ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№273
06.04.2016г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на 06.04.2016г. като разгледа докладваното от
съдията Димитър Ковачев гражданско дело № 85 по
описа за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното :
С определение от ****г. исковата молба е оставена без
движение за отстраняване на констатирани недостатъци: конкретизиране на
твърденията за пропуснати ползи и насочване на иска срещу надлежен ответник.
С определението подробно е изложено становището на
съда относно надлежния ответник по иска и е посочена задължителна практика на
ВКС по въпроса кой носи отговорност за ефективни и реално осъществяване на
правна помощ по реда на ЗПП- тоест за нейното качествено и компетентно
предоставяне.
Определението е връчено на ищеца на ****г. като в
срока за изпълнение на указанията е постъпила на ****г. молба от ищеца, с която
е конкретизирал твърденията си относно иска за пропуснати ползи.
Заявено е изрично, че според ищеца именно А. к. е
легитимиран ответник като се е позовал на действия на С.градски съд по посочено
в молбата дело.
ПОС намира, че с така направеното изявление на ищеца
не е отстранена нередовността на исковата молба посочена в т. 2 от
обстоятелствената част на Определението от ****г.-относно насочване на иска
срещу надлежен ответник, какъвто А. к. не е.
Както е посочено в определението от ****г А. к. не
може да отговоря по чл. 49 ЗЗД за вреди настъпили от неефективно, некомпетентно
или небрежно изпълнение на служебните адвокати назначавани на основание чл. 21,
т. 3 от Закона за правната помощ да оказват такава под формата на процесуално
представителство по конкретно дело. Освен вече изложеното в определението от ****г.
следва да се има предвид, че защитата на правата и законните интереси на
гражданите, в която се изразява правосъдната дейност е функция на държавата,
осъществявана чрез органите на съдебната власт.
Съгласно чл. 134 от Конституцията адвокатурата не
осъществява държавни функции - тя само подпомага тази функция (защита на права
и интереси на правните субекти) при спазване на принципите за самостоятелност, независимост
и самоуправление на адвокатурата; принципа на доброволното начало – ползването
на адвокатски услуги не е задължително освен в предвидените от закон случаи, а
също и принципа на самоотговорност - всеки адвокат лично отговаря за
непрофесионално изпълнение на задълженията си по закона за адвокатурата, от
което са настъпили вреди за представляваните от него лица- чл. 51 ЗА и освен
това задължително се застрахова за тези вреди-чл. 50 ЗА.
Тоест интересът от качественото и добросъвестно
изпълнение на адвокатската професия е основно за държавата и другите правни
субекти, а не за органите на адвокатурата, а именно от позиция на това в чий интерес
е извършваната работата, от която са настъпили вреди се изхожда при
отговорността по чл. 49 ЗЗД.
Следва да се има предвид на следващо място, че за
служебен адвокат по реда на закона за правната помощ може да се назначава само
адвокат, вписан в Н. р. н. п. п. като вписването не се извършва служебно, а по
искане на самия адвокат и това става по решение на Н. б. з. п.п., което е
държавен орган и има и право на преценка и може и да откаже вписване.
Следователно вписването в този регистър не става по волята на А. к., за да се
счита, че тя възлага принципно на адвокатите да осъществяват правна помощ по
реда на този закон. А. к. дава становище относно вписването, но то не е обвързващо
органа, който го извършва.
Факта, че всеки адвокат членува в А. к. също не
обоснова извод за наличие на качеството на възложител по смисъла на чл. 49 от ЗЗД на самата колегия. Тя не възлага упражняването на професията. Членството в
АК е условие за упражняване на професията поставено от нормативен акт-ЗА.
Разпоредбата на чл. 18, т. 5 от ЗПП също не може да
обоснове отговорност на колегията за некачествено предоставена правна помощ.
Видно от текста на закона адвокатския съвет извършва контрол върху качеството
на вече предоставена правна помощ. Това следва от употребата на минало
страдателно причастие („предоставената“), което се ползва за означаване на
резултат от действие. Следователно контролът не е текущ в смисъл на контрол по
време на самите действия по процесуално представителство, а в смисъл на
постоянен общ контрол с цел недопускане за в бъдеще на нарушения на адвокатите
от регистъра при осъществяване на дейността по правна помощ като са уредени и
мерките за тази цел-търсене на дисциплинарна отговорност и уведомяване на
бюрото за правна помощ. Контролът не би могъл бъде такъв по действията, които е
следвало да се предприемат от конкретен адвокат по конкретно дело-тоест следене
на адвоката за спазване на сроковете в процеса например или изпълнение на
указанията на съда- такива задължения колегията не би могла да има най-малкото
защото процесуалните закони не предвиждат нейното уведомяване за актовете на
съда по конкретното дело, по което е допусната правна помощ на някоя от
страните и следователно не може да се очаква тя да отговаря за пропуските в работата
на конкретните адвокати, а и няма право да се намесва като дава указания или по
друг начин, защото би се нарушил принципа за независимост на адвоката при
упражняване на професията установен както в конституцията така и в чл. 40, ал.
5 от ЗА
В заключение настоящият състав на ПОС счита, че А. к.
не може да отговаря по чл. 49 от ЗЗД за вредите на лицето, на което е била
предоставен правна помощ по реда на ЗПП, настъпили от непрофесионално поведение
на назначения по конкретното дело адвокат, независимо каква форма е приело то
(некомпетентни действия или бездействия-неизпълнение на указания на съд). Отговорността
за тези вреди може да се носи от адвоката, респективно неговия застраховател
(до лимита на застрахователната сума) по задължителната съгласно закона за
адвокатурата застраховка професионална отговорност на адвокатите или органа,
който го е назначил по конкретното дело, но не и от А. к., чийто член е
адвоката.
Липсата на уредена от закона възможност да се търси
отговорност на адвокатските колегии за вреди от действия на техните членове
води до изначална липса на интерес от иска поради невъзможност да се получи
защита на правата на ищеца по отношение на конкретния ответник. Това води до
недопустимост на предявения иск.
На ищеца е дадена възможност да насочи иска срещу
легитимирано да отговаря по него лице, но това не е сторено. Напротив изрично
изразената от ищецът позиция с молбата от ****г. депозирана във връзка с
указанията на съда, е че надлежния ответник е САК, а съдът не може да подменя
страните по делото служебно.
Гореизложеното налага извод за неотстраняване на
недостатъка на исковата молба посочен в т. 2 от Определението на съда от ****г.
и недопустимост на предявения иск срещу С.А. к..
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл.129, ал. 3 от ГПК и чл. 130 от ГПК искова молба с вх. ***г. по
описа на С.окръжен съд поради неотстраняване в срок на нередовности
констатирани с разпореждане от *****г по настоящото дело и недопустимост на
иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 85/2016г. на ПОС.
Определението подлежи на обжалване пред С.апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца на адреса
посочен в исковата молба.
Съдия: