Р Е Ш Е Н И Е

                                                 гр.София,  05.08.2019г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                          7-ми  състав

На двадесет и осми май                                                                     година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

                    

                                    СЪДИЯ: Гергана Х.а - Коюмджиева   

 

Секретар: Светлана Влахова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8363   по описа за 2018 год.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са искове с правно основание чл. 288, ал. 1, т.1 КЗ/отм./.     вр. с чл.51, ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД

 

Производството е образувано по искова молба на П.Г.П. ЕГН **********, чрез адв.Ел. Б., с която е предявен пряк иск с правна квалификация чл. 288, ал. 1, т.2, буква „а“ от КЗ (отм.) вр. чл. 51, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на Г. Ф., ЕИК: ********* да заплати сумата от 25 100 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.03.2016г. – датата на първата операция до окончателното изплащане на вземането и 7 915.19 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на коленни стави, импланти и медикаменти, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на тяхното плащане до окончателното изплащане на вземането, в резултат на ПТП от 20.07.2013г., предизвикано при управление на МПС, от лице, чиято гражданска отговорност като автомобилист не е била обект на застрахователно покритие по сключен договор за задължителна застраховка – гражданска отговорност. В случай, че съдът приеме, че предпочитаният ответник отговаря за лихви не от датата на увреждането, а от един по-късен етап - 3 месеца след датата на завеждане на претенцията пред него, ищецът сочи като евентуален ответник по отношение на акцесорното вземане - И.Д. Х.. Претендират се още сторените по делото разноски.    

Твърди се в исковата молба, че на 20.07.2013г. в с.Тученица, И. В. Х., управлявайки лек автомобил марка „Фолксваген Поло” с per. № */*****при нарушаване правилата за движение по пътищата предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил телесни повреди на ищцата П.П..

Твърди, че за настъпилото ПТП е образувано ДП №1738/2013г. по описа на РП - гр.Плевен за извършено престъпление от общ характер, като наказателното производство по НОХД №1801/2017г. по описа на PC - гр.Плевен е приключило с влязла в сила осъдителна присъда.

Навеждат се твърдения, че в резултат на ПТП на ищцата е причинена генерална контузия на тялото, изразяваща се в: счупване на три ребра в ляво /трето, четвърто и пето/, довели до трайно затрудняване движението на снагата - СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА; счупване на лява и дясна бедрени кости, довело до трайно затруднение на двата долни крайници - ДВЕ СРЕДНИ ТЕЛЕСНИ ПОВРЕДИ, разкъсно - контузна рана на главата, довела до разстройство на здравето, неопасно за живота - ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА. Нарушаването на телесната неприкосновеност на пострадалата е предизвикало комплекс от отрицателни емоции у последната, породени от физическите болки и душевния дискомфорт. При постъпване в КОТ при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” - гр.Плевен движението на долните й крайници е било абсолютно невъзможно. На 25.07.2013г. е извършена репозиция с поставяне на метални плаки и винтове на двете бедрени кости. Налице са тежки контрактури в коленете и тазобедрените стави, десният крак е скъсен и е невъзможен изправен самостоятелен стоеж. Очевидно е, че пълно възстановяване на функциите на крайниците и самостоятелно ходене е невъзможно.

Посочва, че виновният водач е управлявал МПС без задължителната застраховка "Гражданска отговорност".  Заявява, че по щета № 210102/01.04.2015г. ответникът определил и изплатил на ищцата обезщетение в размер на 80 000 лева.

Сочи още, че на 15.03.2016г. ищцата П.П. е приета в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” - гр.Плевен за тотално ендопротезно заместване на по-симптоматичното дясно коляно. На 17.03.2016г. е извършено първично ревизионно коленно ендопротезиране със стъблено укрепване на двете компоненти и допълнителна аугментация на латералния феморален кондил поради авиталността на фрагмента на Хофа. Проксималната инсерция на латералната колатерална връзка е била отделена с костен блок от кондилния фрагмент и е била реинсерирана към дистално бедро. На 10.10.2016г. П.П. е приета за пореден път в Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски” - гр.Плевен, като на 12.10.2016г. е извършено тотално ендопротезно заместване на лявата колянна става с допълнително интрамедуларно укрепване на тибиалната компонента.

Релевира доводи, че в резултат на тези последващи интервенции пострадалата е претърпяла допълнителни физически и психически болки и страдания, свързани със самите операции, а така също и със следоперативния възстановителен период.

Твърди, че освен неимуществените вреди, ищцата е претърпяла и имуществени в общ размер на 7915,19лв. за закупуването на колянни стави, импланти и медикаменти.

Посочва, че с молби вх.№ 24-01-230/14.04.2016г., вх.№ 24-01-230/26.01.2017г. и вх.№ 24-01- 230/30.05.2018г. до ГФ поискали изплащането на справедливо обезщетение и за тези допълнителни болки и страдания, претърпени от ищцата, както и за направените от нея разноски, свързани с лечението й, но последния отказал изплащане. 

  Наведено е искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза със задачи подробно описани в исковата молба. Прилага писмени доказателства, които като относими към предмета на делото, следва да бъдат приети.

Препис от исковата молба е връчен на ответника ГФ и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв. Ответникът Г. Ф. оспорва иска като неоснователен, като посочва, че е изплатено обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на процесното ПТП.   Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. В случай, че ищеца оттегли иска срещу евентуалния ответник, на основание чл.219, ал.1 ГПК е направено искане за привличане на трето лице помагач на страната на ответника – И.Д.Х., ЕГН **********. Прилага писмени доказателства, които като относими към предмета на делото, следва да бъдат приети.

Препис от исковата молба е връчен на ответника И.Д.  Х., който не е депозирал писмен отговор, в срока по чл.131 ГПК.

 

 В открито заседание ищцата чрез адв.Б. поддържа предявените искове. Представя списък на разноски.

        В открито заседание ответникът Г. Ф. чрез пълномощника си юрк.Миленова  оспорва исковете. Представя списък на разноски.

        В о.с.з.  ответникът по евентуалния иск И.Х. не се явява, не взема становище по исковете.

 

        Съдът, след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

 

   По делото не е спорно обстоятелството, че на 20.07.2013г. ищцата П.П. е претърпяла ПТП в с.Тученица, Плевенска област, като пешеходка, заедно с внучето сиС.П., при удар от  л.а. „Фолксваген Поло” с per. № ******управляван от И.Д.  Х., като получила множествена травма.

  Видно от приетата Епикриза по ИЗ 25759/2013 г. издадена  от УМБАЛ „ Д-р Г.Странски“ гр.Плевен се установява, че  П.Г. П.на 69г., часове след ПТП, при което е блъсната от кола, постъпила на 21.07.2013 г. с диагноза : Обща контузия на тялото. Разкъсно-контузна рана на главата. Счупвания на 3-4-5 ребра в ляво. Счупвания на долния край на двете бедра. Придружаващи: Хипертония- втора ст. Хипертонично сърце. Обективно - обработена разкъсно-контузна рана на главата. Оплаква се от болки в лявата гръдна половина при дишане. Масивна оточност на долната трета на двете бедра и коленни стави. Невъзможни движения в коленете. Рентгенография - Счупвания на 3-4-5 ребра в ляво по аксиларната линия. Супракондилно счупване на ляво бедро. Вътреставно супракондилно счупване на дясно бедро. На 25.07.2013 г. е оперирана - кръвно наместване и метална фиксация - ъгловостабшни плаки и винтове, двустранно. Изписана се на 07.08.2013 г. - да не стъпва на двата крака за 4 месеца и рехабилитация на двете коленни стави ./л.18 от делото/

 

От представена Присъда № 196/20.10.2017г. по НОХД № 1801 /2017г по описа на РС-Плевен се установява, че И.Д.  Х. е признат  виновен за това, че на 20.07.2013г. в с.Тученица, Плевенска област, при управление на лек автомобил „Фолксваген Поло” с per. № ******в пияно състояние и без да има необходимата правоспособност,  нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.5, ал.2,т.2 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.116 от  ЗДвП, чл.117 от ЗДвП, като с деянието си по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице – на П.Г.П. – счупване на три поредни ребра в ляво  /трето, четвърто и пето/, счупване на лява и дясна бедрени кости , разкъсно -контузна рана на главата довели до трайно затруднение движението на снагата, на левия и на десния долни крайници и постоянно общо разстройство на здравето неопасно за живота, наС.П.П.- тежка телесна повреда -черепно –мозъчна травма и контузия на мозъка./л.30-л.48 от делото/  Присъдата е влязла в сила на 19.03.2018г.

 

Безспорно е още по делото, че към датата на процесното ПТП гражданската отговорност на водачът  на лек автомобил „Фолксваген Поло” с per. № ****** мотоциклет, не е била застрахована, което е видно и от приетата справка от ИЦ към ГФ. /л.9 от делото/ 

Не се спори, че ищцата П.Г.П. ЕГН **********, чрез адв.Е. Б. е предявила на 01.04.2015г. молба –претенция пред Г. Ф., за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, за причинените средни телесни повреди – счупване на три поредни ребра в ляво  /трето, четвърто и пето/, счупване на лява и дясна бедрени кости , разкъсно -контузна рана на главата довели до трайно затруднение движението на снагата, на левия и на десния долни крайници и определената с решение на ТЕЛК пожизнено 100 % ТНР, в размер на сумата от 80 000лв., както и 3 238, 08лв.  за причинени имуществени вреди за лекарства и консумативи. /молба вх.№24-01-230/01.04.2015г. на л.10-11 от делото/ 

По заявената пред Г. Ф. претенция е образувана щета №2101102 /2015г.

Безспорно е по делото, а това се установява и от представените Протокол №17/16.04.2015г.  с решение по щета №2101102 /2015г.  на УС на Г. Ф., писмо изх.–24-01-230/16.04.2015г.,  че ищцата е обезщетена със сумата от 80 000 лв. за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди - болки и страдания, както и със сумата  3257.88лв. за причинени имуществени вреди за лекарства и консумативи./л.12, л.74 от делото/

Не се спори, от страна на ответника ГФ сумата 83 257.88лв. е изплатена на ищцата П.П. с платежно нареждане от 03.06.2015г./ л.79 от делото/

 

  Не се спори, че  по–късно, през март 2016г.  ищцата е хоспитализирана за тотално ендопротезно заместване.  Видно от приетата Епикриза към ИЗ 9672/16г. на  УМБАЛ „ Д-р Г. Странски“ гр.Плевен, че П.П. е постъпила в клиниката по травматология на 15.03.2016 г. с диагноза : Двустранна гонартроза след счупвания на двете бедра в дисталния край. Придружаващи: Хипертония. ИБС. През 2013 след ПТП имала метална синтеза на двете бедра. През 2015 г. плаките са извадени. Обективно - движи се с две помощни средства и двустранно накуцване. Ограничени и болезнени движения в двете коленни стави. Отразено е, че на 17.03.2016 г. е оперирана - първично ревизионно колянно ендопротезиране , със стъблено укрепване и на двата компонента и метална аугментация. Изписва се на 28.03.2016г. с препоръка  да се движи с две помощни  средства за 3 мес. и рехабилитация на двете коленни стави./л.18 –л.19 от делото/

Спорен е въпроса дали е налице последващо влошаване на здравословното състояние на ищцата, представляващи новонастъпили вреди, в следствие на претърпяното ПТП,  които не са взети предвид, при обезщетяването и през 2015г.

           От приетата  Епикриза по ИЗ 34833/2016 г от УМБАЛ „ Д-р Г.Странски“, се установява,  че ищцата П. Г. П.отново е хоспитализирана   на 10.10.2016 г. с диагноза : Вторична гонартроза след счупвания на двете бедра в дисталния край. Ендопротеза на дясно коляно. Придружаващи: Хипертония. ХСБ. На 12.10.2016г. е претъпяла операция -колянно ендопротезиране , със стъблено укрепнане на тибиалния компонент. Изписва се на 24.10.2016 г. - да се движи с две помощни средства за 3 месеца и рехабилитация на двете коленни стави. /л.20 от делото/

През 2016г. - 2017г. ищцата двукратно е хоспитализирана в отделението по физикална и рехабилитационна медицина на лечебното заведение, видно от приетите  Епикриза на ИЗ 41961/2016 г. и  Епикриза на ИЗ 7141/2017 г от УМБАЛ „ Д-р Г.Странски“ Плевен, като и двете са с отразена диагноза : Последици от счупване на бедро и двустранна алопластика на двете колене. /л.21-л. 22 от делото/

 

Приети са общо пет броя фактури, за заплатени ортопедични плаки, импланти и консумативи, както следва: фактура №**********/21.03.2016г. на стойност 4520лв.; фактура №**********/25.03.2016г. на стойност 140лв., фактура №**********/28.03.2016г. на стойност 47,87лв., фактура №**********/18.10.2016год. на стойност 3160лв., фактура №**********/24.10.2016г. на стойност 47,32лв.  или общо 7915,19лв./л.23-л.28 от делото/

 

        От приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза с вещото лице д-р Б.П.Б. – ортопед -травматолог се установява, че като резултат от ПТП настъпило на 20.07.2013г., П. Г. П.е получила - обща контузия на тялото; разкьсно-контузна рана на главата,;

счупвания на 3-4-5 ребра в ляво;  счупвания на двете бедра в долният им край.

Пояснено е, че счупванията са четвърта степен травматична увреда, контузията и раната- първа степен.

        Относно проведеното лечение, вещото лице сочи, че в медицинската документация по делото има данни за проведено болнично лечение :

        от 21.07.2013 г до 07.08.2013 г. - 16 дни и от 15.03.2016г. до 28.03.2016г. - 13 дни и от 10.10.2016 г. до 24.10.2016 г. - 14 дни и от 01.12.2016г. до 08.12.2016 г.-б дни и от 27.02.2017 г. до 06.03.2017 г. -7 дни или общо 50 дни.         Сочи се още, че е проведено и домашно-амбулаторно лечение от:

от 07.08.2013 г. до 07.12.2013 г. -4 м.и, от 28.03.2016 г.до 10.10.2016 г. - 6 м. и 12 дни и, от 24.10.2016 г. до 01.12.2016 г — 1 ми7 дни и, от 08.12.2016 г. до 27.02.2017 г. -2 м. и 19 дни и, от 06.03.2017г. до 05.04.2017 г. - 1 м. или близо 15 месеца.

         Сочи се, че на ищцата П. П. на 17.03.2016г. и на 12.10.2016 г. в клиниката по травматология на УМБАЛ „ Д-р Г.Странски“ Плевен са направени операции - тотални ендопротези на двете коленни стави. В заключението е обоснован извод, че предвид местоположението, вида и характера на получените при ПТП травми,  е налице причинно - следствена връзка между получените увреждания при ПТП и извършените в последствие операции на 17.03.2016г. и на 12.10.2016 г.

       Относно  периодът на възстановяване след извършените операции на 17.03.2016г. и на 12.10.2016г., в заключението е отразено, че  в приетата медицинската документация има данни за провеждани лечебни процедури за възстановяване след споменатите операции до март. 2017 г. или около една година след първата операция.  Непосредствено след всяка една от двете операции, пострадалата е имала силни болки и страдания в рамките на 10-12 дни, които постепенно са намалявали.Същите са били с намален интензитет и непостоянен характер през периода на възстановяване. През този период ищцата е имала затруднения при придвижването си и е използвала помощни средства. Относно разходите за консумативи, в заключението на СМЕ е обоснован  извод, че приложените по делото фактури са в причинно-следствена връзка между извършените на ищцата операции на 17.03.2016г. и на 12.10.2016 г. поради факта, че НЗОК не заплаща пълният размер на коленните ендопротези и пациента е необходимо да доплаща до пълния размер на цената.

 

       В обясненията си в о.с.з.  вещото лице д-р Б. Б. пояснява, че  е налице  причинно следствена връзка между уврежданията и травмата. Пояснява, че след първоначалните оперативни намеси са настъпили усложнения, които са наложили последващо ендопротезиране, т.е. поставена е изкуствена става, като в представени епикризи е описано, че не са сложени стандартни стави, а са сложени така наречените ревизионни стави, които говорят за сериозни увреди и усложнения след първоначалните операции.

 

          Заключението на СМЕ, съдът възприема, като обективно, подробно  и компетентно дадено.  

         Представена е молба вх.№ 24-01-230 от 14.04.2016г., с която ищцата П.Г.П., е предявила пред Г. Ф., искане  за определяне на допълнително обезщетение за неимуществени вреди, поради извършено на 17.03.2016г. ревизионно колянно ендопротезиране, както и претенция за обезщетяване на имуществени вреди от 4 707,87 лв. за закупуване на изкуствена ревизионна става и консумативи. /л.13 от делото/

        С  писмо изх.№24-001-230 от 27.04.2016  г., изпратено от Г. Ф. до П.П. е отказано изплащането на обезщетение за неимуществени вреди за „ексцес”, с мотива, че такъв не е налице, като изплатеното обезщетение от 80 000лв. е за установена пожизнено 100 % ТНР, като проведеното лечение не обуславя промяна.  /л.14 от делото/

 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

        

Предявените главни искове са с правно осн.чл. 51, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 288, ал.1, т.2 б.А от КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

   

По допустимостта:  Осъдителни искове са допустими, предявени при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск.

 

По същество: За да бъде ангажирана отговорността на ответника ГФ следва да бъдат изпълнени няколко законови предпоставки, визирани в разп. на чл. 51, ал.1 от ЗЗД и чл. 288, ал.1, т.2 б.А от КЗ (отм.): 1.Да е настъпило събитие, представляващо застрахователен риск по застраховка "гражданска отговорност"; 2.От застрахователното събитие да са претърпени вторично проявили се неимуществени вреди (ексцес), достатъчно определими, които да са в причинно-следствена връзка, съгл. критериите на чл. 45 от ЗЗД, както с настъпилото ПТП, така и с първоначално претърпените вреди от същото. 3.Причинителят на деликта да не е имал сключен договор по риска "гражданска отговорност" със застраховател.

 

В тежест на ищец е  да докаже изпълнението на посочения фактически състав  с всички допустими доказателствени средства.

         При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че са установени предпоставките, обуславящи отговорността на ответника по чл. 288, ал.1, т.2, б. "а" от КЗ (отм.), за ексцес. В случая, здравословното състояние на пострадалата е влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението /ексцес/, като съдът кредитира заключението на приета СМЕ с в.л. ортопед травматолог. При определяне на първоначалното обезщетение, влошаването на здравословното състояние – тотално ендопротезиране не е било предвидено и съобразено от съда, като релевираното възражение от ответника в този смисъл е неоснователно, с оглед заключението на медицинската експертиза. /В този смисъл Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС, т. 10/. Съдът приема, че е възниквало ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано със съществено утежняване на старите страдания, което съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение - извършени са нови две оперативни интервенции, налице е двустранно ендопротезиране на коленните стави. Последвала е рехабилитация и дълъг и болезнен възстановителен период, като ищцата търпи и ще продължава да търпи физически болки и страдания, както и негативни изживявания с оглед невъзможността да се грижи за себе си, да се придвижва сама и да се обслужва. /решение № 196/2011 г. на IV ГО на ВКС по гр.д. № 1724/2009 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК/

 

           С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД законодателят е въвел принципа на пълното обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане неблагоприятни последици. На обезщетение подлежат както вредите, които са настъпили, така и вредите, които ще настъпят стига последните да са пряка и непосредствена последица от увреждането. Влошаването на здравословното състояние на пострадалия, регламентирано с ал. 3 на същия законов текст, съставлява вид новонастъпили вреди, но не ги изчерпва. Ето защо обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице,  е  съответствие  с т. 10 на ППВС № 4/30.Х.1975 г., ако тези вреди са пряка и непосредствена последица от деликта и за тях не е присъдено обезщетение.

          Предвид установената фактическа обстановка, приетите заключение на СМЕ,  съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание. Налице е развитие на първоначалното увреждане, получено от ищеца, при ПТП на 28.10.2010 година, което се изразява в допълнително развитие  и усложнение на състоянието – наложило се последващо тотално ендопротезиране, извършено с две нови операции на 17.03.2016г. и на 12.10.2016г., при което са поставени изкуствени стави, от вида ревизионни стави.

 

 Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира, че следва да съобрази тежкото състояние на ищцата и неблагоприятната прогноза, както и размера на първоначалното обезщетение, като намира че по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на 10 000 лв.. Размерът на  обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията.  В случая решаващия състав взе предвид, продължителния период на болнично и амбулаторно лечение след двете нови операции,  възрастта на ищцата- 72 г. към датата на протезирането, ограниченията в придвижването, необходимостта от ползване на две помощни средства за ходене /патерици/, като и обществено –икономическите условия към 2016г.     До пълния предявен размер от 25 100 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

 

     По иска за обезщетение на  имуществени вреди:

     Ищцата е направил разходи за лечение във връзка с последващите две операции и  тотално ендопротезиране в размер на 7915, 19 лв. Последното се установява от приетите неоспорени по делото: фактура №**********/21.03.2016г., фактура №**********/25.03.2016г. на стойност 140лв., фактура №**********/28.03.2016г. на стойност 47,87лв., фактура №**********/18.10.2016год. на стойност 3160лв., фактура №**********/24.10.2016г. на стойност 47,32лв. Съгласно заключението на СМЕ вложените ортопедични импланти и консумативи  са във връзка с хирургическата интервенция, наложила се като вид на лечение на травматичното увреждане от процесното произшествието и същите не се покриват от НЗОК. С оглед на горното, размерът на претърпените имуществени вреди възлиза на 7915, 19 лв.

 

      Съгласно разпоредбата на чл. чл. 288, ал. 7 от КЗ/отм./    ГФ изплаща обезщетение за вреди и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срока за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице. Срокът не може да бъде по – дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 11 от КЗ ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението може да предяви претенцията си по съдебен ред. При тълкуването системно на двете разпоредби и с оглед на житейската справедливост следва изводът, че при произнасяне на Ф.а по размера на обезщетението, с който увреденото лице не е съгласно и в случай на определяне на по – голямо обезщетение по съдебен ред, то ГФ дължи обезщетение за забава, тъй като не определеният от него размер не съответства на нанесените вреди, и с което е станал повод за завеждане на делото, а оттам – дължи законна лихва и разноски по делото.  В случая увреденото лице е отправило искане за обезщетение на 14.04.2016 г., видно от отбелязването на входящия номер от самия ответник, поради което срокът по чл. 288, ал. 7 от КЗ, от който момент ответникът дължи мораторна лихва е  14.07.2016 г.

 

Предвид извода, че предпочитаният ответник ГФ отговаря за лихви не от датата на увреждането, а от един по-късен етап - 3 месеца след датата на завеждане на претенцията пред него, то следва да бъде разгледан акцесорния иск за мораторно обезщетение срещу ответника И.Д.Х..

Съдът намира, че е доказан фактическият състав за ангажиране отговорността на ответника И.Х., като пряк причинител на увреждането, като елементите от ФС на деликта са доказани с ценената съгл.  чл.300 ГПК, влязла в сила присъда № 196/20.10.2017г. по НОХД № 1801 /2017г по описа на РС-Плевен. В хода на настоящия процес е доказано и полученото от ищцата влошаване на здравословното й състояние (ексцес), така и за обезщетение за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. Делинквентът е в забава от момента на причиняване на вредите. Вземането за тяхното обезщетяване е парично вземане и за забавеното му плащане се дължи законната лихва, съгласно чл. 86 от ЗЗД. Тя следва да бъде присъдена от датата на проявление на влошаването – 17.03.2016 г. – датата на първата операция   до 14.07.2016г. и възлиза на сума в размер на 333, 63 лв., като до пълния заявен размер от 838,34лв., иска следва да бъде отхвърлен.

       Доказана по основание е и акцесорната претениция срещу ответника И.Д.Х. за  мораторно обезщетение върху имуществените вреди /разходи за ревизионни стави, импланти и консумативи/, от датата на извършване на разхода до 14.07.2016г.

         Опредeлена от съда по реда на чл.162 ГПК, лихвата за забава е, както следва:

 

   -По фактура №**********/21.03.2016г. на стойност 4520лв. лихвата от 21.03.2016г. до 14.07.2016г. в размер на 145,94лв.;

По фактура №**********/25.03.2016г. на стойност 140лв. лихвата от 25.03.2016г. до 14.07.2016г. в размер на 4,36лв.;

По фактура №**********/28.03.2016г. на стойност 47,87лв. лихвата от 28.03.2016г. до 14.07.2016г. в размер на 1,45лв.;

По фактура №**********/18.10.2016г. на стойност 3160лв. лихвата от 18.10.2016г. до 26.04.2017г. в размер на 167,99лв.;

          По изложените обстоятелства, акцесорния иск за лихва за забава върху имуществените вреди е основателен и следва да бъде уважен в претендираните размери.

 

По разноските:

          При този изход на делото право на разноски имат двете страни.

          Ищецът не е доказал разноски по делото, поради което такива не се присъждат.

            Видно от договор за правна защита и съдействие от  16.04.2018г. адвокат Е.Б. К.- САК осъществява безплатно процесуално представителство на ищеца на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл. 38, ал.2 от същия закон, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Б. адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от иска.

         При материален интерес от  33 015,19 лв., дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, възлиза на 1824 лв. с ДДС.     

        От тази сума ответникът ще следва да бъде осъден за сумата от 1026 лв. с ДДС, която е съответна на уважената част от иска .

На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника 70лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение /от общо 150лв./, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

  На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът Г. Ф., следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса  по делото в размер на 743 лв., пропорционално на уважената част от иска, както 220 лв. разноски за СМЕ. , Ответникът Х. основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да заплати по сметка на СГС държавна такса от 100лв., по уважените срещу него искове.

 

  По изложените съображения, Софийски градски съд, ГО, І -7 състав

 

 

Р Е Ш И:

 

    ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.Г.П. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,  на основание чл. 288, ал. 1, т.2, буква „а“ от КЗ (отм.) вр. чл. 51, ал.1 от ЗЗД, сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, в резултат на влошаване на здравето, вследствие увреждания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 20.07.2013 г. на в с.Тученица, Обл. Плевен, по вина на И.Д.Х. при управление на л.а. „Фолксваген Поло” с per. № ******Р, за който няма застраховка "ГО", под формата на ексцес, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 25 100 лв., като неоснователен, както и иска за лихва за периода от 17.03.2016 г. до 13.07.2016 г.

ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на П.Г.П. с ЕГН **********,   на основание чл. 288, ал. 1, т.2, буква „а“ от КЗ (отм.) вр. чл. 51, ал.1 от ЗЗД, сумата от 7915,19лв. обезщетение за  имуществени вреди, свързани с допълнително лечение – тотално ендопротезиране, вследствие телесни увреждания  в резултат на ПТП, настъпило на 20.07.2013г. в с.Тученица, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от 14.07.2016г. до изплащането.

            ОСЪЖДА И.Д.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на П.Г.П. с ЕГН **********,  на основание чл.86 ЗЗД, сумата 333,63лв. представляваща лихва за забава върху сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 17.03.2016г. - датата на първата операция до 14.07.2016г.,  като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 838,34лв.

            ОСЪЖДА И.Д.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на П.Г.П. с ЕГН **********,  на основание чл.86 ЗЗД, лихва за забава върху сумата от 7915,19лв. /седем хиляди деветстотин и петнадесет лева и 19ст./, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, свързани с лечението на ищцата, вследствие претърпените телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 20.07.2013г. в с.Тученица, от датата на разхода до 14.07.2016г., както следва:

             - сума от 145,94лв. - по фактура №**********/21.03.2016г. лихвата  за периода от 21.03.2016г. до 14.07.2016г..;

        -   сумата от 4,36  лв.  по фактура №**********/25.03.2016г. лихва за периода  от 25.03.2016г. до 14.07.2016г.;

            - сумата от 1,45лв.  по фактура №**********/28.03.2016г. - лихвата  за периода от 28.03.2016г. до 14.07.2016г. в размер на 1,45лв.;

           - сумата от 167,99лв.  по фактура №**********/18.10.2016г.   лихва за периода  от 18.10.2016г. до 26.04.2017г..;

           - сума от 8,90лв. по фактура №**********/24.10.2016г. представляваща лихва за забава в периода  от 24.10.2016г. до 30.08.2018г.

 

 ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. Е.Б. С. -К. -САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения, сумата 1026 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.

    ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС, сумата 743 лв.,  представляваща държавна такса, както и  220 лв. разноски за СМЕ, платени от бюджета.

ОСЪЖДА И.Д.Х. с ЕГН ********** да заплати по сметка на СГС, сумата 100 лв.,  представляваща държавна такса, по уважените срещу него искове.

    Присъдените на ищцата суми могат да бъдат платени по банкова сметка ***.4 от делото.

          

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

  

 

                                                        СЪДИЯ: